МОТИВИ
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 440 по описа
на РС Провадия, IV-ти състав за 2014 г.
Обвинението
е повдигнато от Районна прокуратура (РП) Провадия срещу Г.М.Г., ЕГН **********,
за това, че на 17.08.2013 г. в с. Г., община Провадия, област Варна, в
съучастие като съизвършител с Г.Г.М.
и А.Г.М., е причинил средни телесни повреди на И.Г.Т. ЕГН: **********
изразяващи се в счупване на седмо, осмо, девето и десето леви ребра, което обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за период от около два месеца,както
и навлизане на въздух и излив на кръв в лявата плеврална кухина, което обусловило разстройство на здравето
временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК;
Г.Г.М., ЕГН **********, за това, че на 17.08.2013 г. в с. Г.,
община Провадия, област Варна, при условията на повторност,
в съучастие като съизвършител с Г.М.Г. и А.Г.М.
причинил средни телесни повреди на И.Г.Т. ЕГН: **********, изразяващи се в
счупване на седмо, осмо, девето и десето леви ребра, което обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около два месеца,както и
навлизане на въздух и излив на кръв в лявата плеврална кухина, което обусловило разстройство на здравето
временно опасно за живота, - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК и
А.Г.М., ЕГН
**********, за това че на 17.08.2013 г. в с. Г., община Провадия, област Варна,
при условията на повторност, в съучастие като съизвършител с Г.М.Г. и Г.Г.М.
причинил средни телесни повреди на И.Г.Т. ЕГН: **********, изразяващи се в счупване
на седмо, осмо, девето и десето леви ребра, което обусловило трайно затруднение
в движението на снагата за период от около два месеца,както и навлизане на
въздух и излив на кръв в лявата плеврална
кухина, което обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 28, ал. 1 НК
В съдебно
заседание, представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото срещу
тримата подсъдими обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин.
Иска от съда да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите им
обвинения и последните да понесат своята наказателна отговорност, като поддържа
отсъствие на смекчаващи вината обстоятелства и наличие на отегчаващи такива, изразяващи се в
предходната съдимост на подсъдимите Г.Г.М. и А.Г.М..
По отношение на подсъдимия Г.М.Г. прокурорът пледира да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. За другите двама подсъдими
прокуратурата иска налагане на наказание лишаване от свобода около средния
размер, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.
Защитата на
подсъдимите Г.М.Г. и А.Г.М. пледира за признаване на за невинен подсъдимия А.М. и оправдаване на
последния по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на обвинението
срещу него по несъмнен начин. По отношение на подсъдимия Г.М.Г. защитата иска
да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК
и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, като сочи, че съдът не
следва да споделя становището на вещите лица по назначената комплексна съдебно
– психиатрична и психологична експертиза. Поддържа, че събитието на
инкриминираната дата е провокирано и предизвикано от пострадалото лице, което
ден преди това, на обществено място, е нападнал словесно съпругата на
подсъдимия Г., твърдейки, че последния имал неуредени финансови отношения и
дължал пари на кооперацията и на следващия ден не преустановил нападките си,
които са засегнали подсъдимия Г. и напрежението между двамата е ескалирало,
като подсъдимият не е търсил конфликт, а такъв е предизвикан от пострадалия,
след като пострадалия е напсувал подсъдимия и така е възникнал побоя. Сочи, че
ако подсъдимият е искал да нарани пострадалия е щял да го направи пред
земеделския блок, където са били само двамата, а не по – късно.
По отношение
на подсъдимия А.Г.М., защитата прави извод, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и навежда твърдение, че И.Т. в един момент насочва обвинението и
към синовете на подсъдимия Г., за да уязви последния, като атакува децата му.
Поддържа, че са налице противоречия в показанията на свидетелите А. и П.
относно думите, които е употребил пострадалия за това кой му е нанесъл побоя,
като сочи, че самият пострадал е превозил с колата си свидетелите в полицията и
след като са били разпитани, ги е завел и на обяд.
Защитата на
подсъдимия Г.Г.М. твърди, че обвинението срещу
последния не е доказано по изискуемия по закона безспорен и несъмнен начин,
като посочва, че описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия Г.М. не
кореспондират с нито едно от събраните гласни и писмени доказателства по делото
и не се подкрепя с нито едно от тях, като сочи противоречие с показанията и на
самия пострадал, които също намира за противоречиви. Поддържа, че всеки
отговаря за това, което е извършил и нищо повече, независимо от повдигнатото
обвинение за извършено престъпление в съучастие. Сочи, че по делото няма данни
и доказателства подсъдимият Г.М. първо да е бил на мястото на деянието, второ
да е нанасял удари, които да са съпричинили или да са
причинили описаните в съдебномедицинската експертиза и в обвинителния акт
телесни повреди. Твърди, че пострадалият дава различни показания за участието
на всеки един от тримата подсъдими, при разпита си 3 месеца по-късно, като
заявява, че лице с име Генади му е нанесъл ударите с юмрук в лицето в лявата
страна. Релевира доводи за кредитиране на свидетелски
показания на свидетелите А., И.С. и С.Н., тъй като пред първия свидетел
пострадалото лице било объркано и твърдяло, че е бито на полето от неизвестни
лица, пред втория свидетел пострадалият
е твърдял, че ще вкара подсъдимия Г. и синовете му в затвора и отново, че е бит
от неизвестни лица, а свидетелят Н. е представил данни за свои непосредствени
впечатления за състоянието и облеклото на подсъдимите Г.М. и А.М., които
показания са в пълен синхрон и с обясненията на двамата подсъдими по – горе.
Подсъдимият
Г.М.Г. дава обяснения по обвинението и не се възползва от правото си да направи
изявление в етапа на съдебните прения. В дадената от съда последна дума иска от
съда да бъде обективен, като не се счита за виновен, тъй като е бил обиден от
пострадалия.
Подсъдимият
Г.Г.М. дава обяснения по обвинението и не се
възползва от правото си да направи изявление в етапа на съдебните прения. В дадената от съда последна дума иска да бъде
оправдан, като твърди, че не е извършил никакво престъпление.
Подсъдимия А.Г.М.
дава обяснения по обвинението и не се възползва от правото си да направи
изявление в етапа на съдебните прения В дадената от съда последна дума иска
да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Г.М.Г. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, български гражданин, женен,
основно образование, не работи, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.Г.М. е роден на *** ***, български гражданин,
неженен, средно образование, не работи, осъждан, с ЕГН **********, с лоши
характеристични данни, носи прякор „Жоро“.
Подсъдимият
А.Г.М. е роден на *** г. в гр. Провадия, с адрес ***, български гражданин, не
женен, основно образование, не работи, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********,
с лоши характеристични данни.
С
протоколно определение от 31.05.2007 г. по н.о.х.д. № 1864/2004 г. по описа на
РС Варна, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда на
Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият А.М. се е
признал за виновен за извършено на 15.09.2003 г. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 1 НК и приел да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от 3 години от влизането в
сила на определението, с което е одобрено споразумението по - горе;
С
протоколно определение от 13.04.2005 г. по н.о.х.д. № 775/2005 г. по описа на
РС Варна, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда на
Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият Г.М. се е
признал за виновен за извършено на 19.06.2004 г. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 4, 6, 12, вр. чл. 129, ал. 1, чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, ал. 1 НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК било
отложено за срок от 3 години от влизането в сила на определението, с което е
одобрено споразумението по - горе;
С
протоколно определение от 31.05.2007 г. по н.о.х.д. № 1864/2004 г. по описа на
РС Варна, влязло в сила от същата дата, е било одобрено споразумение по реда на
Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият Г.М. се е
признал за виновен за извършено на 15.09.2003 г. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, чл. 130, ал. 1, в чл.
20, ал. 2, ал. 1 НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК било
отложено за срок от 3 години от влизането в сила на определението, с което е
одобрено споразумението по - горе;
С
протоколно определение от 08.10.2008 г. по н.о.х.д. № 179/2008 г. по описа на
РС Провадия, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда
на Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият Г.М. се е
признал за виновен за извършено на 17.03.2007 г. престъпление по чл. 325, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и приел да му бъде наложено
наказание пробация с прилагане на мерките по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от шест месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 5 НК за
срок от 3 месеца, както и обществено порицание.
С
определение на РС Провадия от 02.02.2009 г. по ч.н.д.
№ 554/2008 г., влязло в сила на 18.02.2009 г. съдът, по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил общо най – тежко
наказание от наложените по н.о.х.д. № 1864/2004 г. по описа на РС Варна и
н.о.х.д. № 179/2008 г. по описа на РС Провадия наказания - лишаване от свобода
за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК било
отложено за срок от 3 години от влизането на определението в сила. Към така
наложеното общо най – тежко наказание било присъединено наказанието обществено
порицание, наложено по н.о.х.д. № 179/2008 г. по описа на РС Провадия.
Подсъдимите
Г.Г.М. и А.Г.М. са братя, а техен баща е подсъдимият Г.Г.,***, където живеел, като „Г.“. Подсъдимият Г. има още
един син, по – възрастен от другите двама подсъдими. В с. Г. живеело и
пострадалото лице И.Т.. Подсъдимия Г.Г. се познавал с
пострадалия И.Т., като към 2013 г. двамата се намирали в лоши отношения,
свързани със спорове по въпроси, свързани с дейността на земеделската
кооперация. През 2013 г. Т. бил полски пазач към земеделска кооперация
„Градина“, с. Г.. На 17.08.2013 г., сутринта пострадалият Т. отишъл до
земеделски масив, стопанисван от кооперацията по – горе, където му било указано
от свидетеля И.Т., председател на кооперацията, да показва местата на член –
кооператорите, които са дошли да извършват копан същия ден и не знаели къде са
местата им. Около 08:30 ч. пострадалият четял вестник в колата си и в един
момент забелязал, че към него се приближава автомобилът на подсъдимия Г.Г., управляван от последния. Подсъдимият Г. спрял, излязъл
от автомобила, приближил автомобила на Т., пресегнал се през отворения прозорец
на колата на последния и го хванал с ръка в областта на шията, под брадата. Т.
успял да се отскубне от захвата на подсъдимия и
последният се върнал до колата си като казал на пострадалото лице „Ще видиш
какво става! Ще ти начупя кокалите!“, след което тръгнал към селото.
Пострадалият също тръгнал към селото и отишъл в помещение, намиращо се в
стопанския двор на с. Г., което било използвано като офис от ЗК „Градина“, в
което помещение в този момент се намирали свидетелите М.М.,
главен счетоводител и М.Д., касиер на кооперацията. Малко след пристигането на И.Т.
в офиса по – горе дошъл и подсъдимия Г.Г., който
казал на свидетелите М.М. и М.Д. „Момичета,
затваряйте си устата! Ще ядете бой!“. Между подсъдимия Г. и пострадалия
възникнал спор за неплатена от подсъдимия Г. услуга, извършена от кооперацията
и свидетелят М.М. помолила и двамата да излязат от
офиса, тъй като в този момент там се намирали други хора, след което подсъдимия
излязъл от офиса, като казал на Т. „Ще видиш какво ще стане!“, прибрал се до
къщата, в която живеел и заедно с другите двама подсъдими се качили в колата на
подсъдимия Г.. Няколко минути по – късно от офиса излязъл И.Т. и тръгнал с
автомобил към земеделски блок на кооперацията, засят със слънчоглед. Пътят на Т.
минавал покрай къщата на подсъдимия М., която се намирала на 150 – 200 м. от
стопанския двор на селото. И.Т. възприел автомобила на подсъдимия Г.Г., в който се намирал Г. и другите двама подсъдими.
Подсъдимият Г. направил знак на Т. да спре автомобила, но последният не спрял и
продължил към центъра на селото, като след него потеглили тримата подсъдими с
автомобила на подсъдимия Г.. В един момент се изравнили с автомобила,
управляван от пострадалия Т., който намалил скоростта и спрял, тъй като пред
него се намирал контейнер за смет и нямало накъде да продължи, тъй като от
лявата страна се намирал автомобилът с тримата подсъдими и Т. нямало как да заобиколи контейнера за смет. Автомобилът, управляван от
пострадалото лице, останал с работещ двигател и пуснати светлини. В този момент
тримата подсъдими излезли от автомобила на подсъдимия Г. и първо единият от
синовете на Г. отворил шофьорската врата на автомобила на пострадалото лице и
нанесъл три удара с юмрук в лявата страна на лицето на И.Т., като последният успял
да затвори и заключи вратата си. Веднага след това подсъдимите Г.Г. заедно с другия подсъдим, негов син преминали покрай
дясната страна на автомобила, в който се намирал Т. и подсъдимият Г. успял да
отвори дясната врата на автомобила, от която заедно със сина си успели да
извлекат И.Т. от автомобила и го съборили на земята, между тротоара и
автомобила. Тримата подсъдими започнали да нанасят удари с крака по главата и
тялото на Т., при което последният, за да се предпази от понасянето на повече
удари в областта на главата, успял да скрие главата си под автомобила, който
допреди малко управлявал. Тримата подсъдими продължили да нанасят удари с крака
по тялото на И.Т., които удари предизвикали гръдна травма, изразяваща се в
счупване 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, навлизане на въздух и излив на кръв в лявата плеврална
кухина, съпроводени с подкожен емфизем и контузия на
корема. В един момент тримата подсъдими преустановили нанасянето на повече
удари и с автомобила на подсъдимия Г. се оттеглили в къщата на последния, като
изоставили пострадалия И.Т. лежащ на земята до спрения автомобил. Малко по –
късно свидетелят А.А., която живеела в близост до
къщата на подсъдимия Г.Г., излязла пред къщата си за
да хвърли събраната битова смет и възприела лежащия на земята И.Т. и спрения до
него автомобил. Свидетелят А. попитала пострадалия Т. дали има нужда от помощ и
иска ли вода, като пострадалият успял да й каже да извика някой от съседите,
след което свидетелят А. извикала свидетеля М.Й.П., която била съсед на
подсъдимия Г.Г. и преди време живеела заедно с И.Т..
Двете помогнали на Т. да се изправи и след това му помогнали да влезе в къщата
на свидетеля П., където го оставили да лежи на леглото. Пред двете свидетели И.Т.
казал, че са го били „Г.“ и неговите среден и малък син. Свидетелят А.
възприела нараняване в областта на дясната вежда на И.Т., а свидетеля П.
възприела охлузване в лявата слепоочна област на Т.. След като въвели И.Т. в
къщата, свидетелят П. отишла до офиса на кооперацията и помолила свидетеля М.М. да повика екип
на „Център за спешна медицинска помощ“ (ЦСМП). Свидетелят М. се обадила на
телефонен номер „112“ и повикала екип на ЦСМП, който пристигнал пред къщата на
свидетеля П. след около половин час. Пострадалото лице било транспортирано с
автомобил на ЦСМП от с. Г. до „МБАЛ Св. Анна - Варна“ АД, където е постъпил
същия ден и на 27.08.2013 г., в 10:30 ч. е бил изписан от там. При
транспортирането му е разговарял с придружаващия го свидетел Р.И.А., фелдшер и
служител на ЦСМП Варна към този момент, на когото направило впечатление, че И.Т.
говорел объркано и несвързано. Няколко дни по – късно свидетелят М.П. видяла
подсъдимия Г.М. и го попитала „Как може така да биете човека? Ако почине, какво
ще правите? Ще влезете в затвора.“. Подсъдимият Г.М. се обърнал към П. с думите
„Ти ли ще ми кажеш?“.
При
постъпването на пострадалия И.Т. ***, в
спешен порядък същия ден била направена операция на И.Т., при извършването на
която били установени счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, обилно
количество въздух и около 200 мл. кръв в лявата плеврална
кухина, а в периода след операцията, от дясната гръдна половина на Т. са били
евакуирани около 300 мл. кръв.
Счупването
на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра на И.Т. е обусловило трайно затруднение
в движението на снагата за период от около 2 месеца. Навлизането на въздух и изливът на кръв в лявата плеврална
кухина, са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. В
началото на януари 2015 г. И.Г.Т. е починал.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява от гласни доказателствени
средства - обяснения на подсъдимия Г.Г., дадени в
открито съдебно заседание на 01.06.2016 г., обяснения на подсъдимите Г.М. и А.М.,
дадени в открито съдебно заседание на 01.12.2016 г.; свидетелски показания на
пострадалото лице И.Г.Т., дадени на 14.11.2013 г. пред съдия, намиращи се на
стр. 44 – 45 от досъдебно производство (ДП) № 409/2013 г. по описа на
РУ-Провадия, прочетени и приобщени по
делото от настоящия състав в открито съдебно заседание на 11.11.2015 г., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, както и показанията на този
свидетел, дадени на 19.08.2013 г. (стр. 57 от ДП № 409/2013 г. по описа на
РУ-Провадия), прочетени в горното
съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, Показания на свидетеля М.Й.П., дадени пред настоящия
състав в открито съдебно заседание на 11.11.2015 г.,
показания на свидетеля А.А.А., дадени пред настоящия
съдебен състав в открито съдебно заседание на 01.09.2016 г. и показанията,
дадени пред съдия в досъдебно производство № 409/2013 г. по описа на
РУ-Провадия, прочетени и приобщени по
делото от настоящия състав в открито съдебно заседание на 01.09.2016 г.,
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК,
както и показанията, дадени от този свидетел пред орган на досъдебното
производство на 19.08.2013 г. по ДП № 409/2013 г. по описа на РУ-Провадия,
прочетени и приобщени по делото от настоящия състав по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 пр. 1 НПК, в описаното по – горе открито
съдебно заседание, показания на свидетеля М.Х.М., дадени на 14.11.2013 г. при
разглеждането на делото в открито съдебно заседание и показанията, дадени пред
орган на досъдебното производство на 19.08.2013 г. (стр. 50-51 от ДП № 409/2013
г. по описа на РУ-Провадия), прочетени и приобщени по делото от настоящия състав в открито съдебно
заседание на 11.11.2015 г., по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 НПК, показанията на
свидетеля М.Д.Д., дадени пред съдебния състав на 11.11.2015 г. и дадените на 19.08.2013 г. показания пред орган
на досъдебното производство по ДП № 409/2013 г. по описа на РУ-Провадия,
прочетени и приобщени по делото от
настоящия състав в открито съдебно заседание на 11.11.2015
г., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2
НПК, показанията на свидетеля И.Г.Т., дадени пред съдебния състав на 11.11.2015 г. и дадените на 22.08.2013 г. показания пред орган
на досъдебното производство по ДП № 409/2013 г. по описа на РУ-Провадия,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
пр. 2 НПК, свидетелските показания на свидетеля Р.И.А., дадени пред съда в
открито съдебно заседание на 02.03.2016 г.;
заключение по назначени в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза (СМЕ) № 430-2013 на вещото лице Д. Г., СМЕ № II-15/14 г. на вещото лице И. Б. и допълнителна СМЕ № II-15/14 г. на вещите лица И. Б. и В. Д., както и
заключение на назначената в съдебното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологическа експертиза на вещите лица К. К.,
А. П. и Р. Г.; писмените доказателства: характеристики на подсъдимите Г.М. и А.М.,
извлечение от журнал за прием на пациенти в спешен център за 17.08.2013 г.,
копия от Епикриза на И.Г.Т. *** АД, отделение „Гръдна
хирургия“, фиш за спешна медицинска помощ от 17.08.2013 г.; писмени доказателствени средства (други документи) - справки за
съдимост на тримата подсъдими.
За
обосноваване изводите си относно съставомерните
признаци на деянието на тримата подсъдими съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Г.Г., в частта, в която последният
разказва за лошите отношения, които е имал с пострадалото лице и в частта, в
която прави признание за факта на възникналия конфликт с пострадалото лице И.Г.Т.,
за нанесените на пострадалия в
посочените в обвинителния акт време и място удари, за оттеглянето на подсъдимия
Г. от местопрестъплението и изоставянето на пострадалото лице до спрения
автомобил, след нанесените удари, както и за присъствието на другите двама
подсъдими по същото време в с. Г.. Съдът взе предвид
правната природа на обясненията на обвиняемия/подсъдимия – от една страна като
средство за защита, а от друга, като средство за установяване на релевантни по
делото факти и затова след анализ, съпоставка и оценка на обясненията на
подсъдимия Г. с останалите доказателства по делото, приема за достоверни само
част от дадените от подсъдимия обяснения, описани по - горе, а друга част
намира за средство за защита. Така например обясненията на подсъдимия Г. в
частта, в която сочи, че е бил сам на местопрестъплението и че му е причерняло
и не е имал спомен какви удари е нанесъл на пострадалия, от една страна се
правят за пръв път в четвъртото съдебно заседание, след даване ход на съдебното
следствие по настоящото дело и макар да
няма пречка подсъдимият да дава обяснения във всеки един момент от съдебното
следствие (чл. 115, ал. 3 НПК), то поведението на подсъдимия Г. в хода на
наказателното производство не кореспондира с поведение на човек, който
вследствие силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида/клевета, нанася телесни повреди
на пострадалото лице и впоследствие осъзнава грешката си. Отделно от
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на подсъдимия Г.
не намират опора в останалите доказателства по делото – показанията на
пострадалото лице, дадени в досъдебното производство в качеството на свидетел,
както и показанията на свидетелите М.П. и А.А., на
които пострадалия е казал кои лица са му нанесли ударите, както и в заключението на комплексната съдебнопсихиатрична
и съдебно-психологическа експертиза, което категорично изключва възможността
деянието на подсъдимия Г. да е осъществено в състояние на физиологичен афект.
Обясненията
на подсъдимите Г.М. и А.М. се кредитират от съда само в частта, относно
местонахождението на двамата подсъдими на инкриминираната дата в с. Г., а в
останалата си част обясненията на двамата подсъдими съдът намира за средство за
защита, тъй като тези обяснения не кореспондират с обективните находки по
делото - показанията на пострадалото лице, дадени в
досъдебното производство в качеството на свидетел, както и показанията на
свидетелите М.П. и А.А., на които пострадалия е казал
кои лица са му нанесли ударите. Наличието на облечено от подсъдимите Г.М. и А.М.
работно облекло няколко часа след събитието също не разколебава извода на съда
за участие на двамата в извършеното престъпление, тъй като от една страна
пострадалото лице не сочи конкретни дрехи, с които са били облечени подсъдимите
Г.М. и А.М., а от друга страна – времевия отрязък от извършването на
престъплението до срещата на подсъдимите Г.М. и А.М. със служители на МВР на
17.08.2013 г., след обяд, е достатъчен за смяна на дрехите от тези двама подсъдими.
От
показанията, дадени от пострадалото лице в качеството на свидетел в досъдебното
производство се установяват лошите му взаимоотношения с подсъдимия Г.,
възникналият конфликт край земеделския масив, срещата на двамата в офиса на
кооперацията, възникналия спор, тръгването на пострадалия от офиса, спирането
до контейнера със смет, присъствието на тримата подсъдими, в колата на
подсъдимия Г., извличането на пострадалия от автомобила, в който се е намирал,
и понасянето от последния на множество удари с крака от тримата подсъдими,
докато се е намирал легнал на земята, оттеглянето на подсъдимите с автомобила
на единия от тях и намирането на пострадалия
от свидетеля А.А., идването на свидетеля М.П.,
последващото му транспортиране до болничното
заведение и престоя там. Съдът взе предвид обстоятелството, че като пострадал И.Т.
е бил заинтересован от изхода на делото и затова подложи на внимателен анализ
неговите показания с останалите доказателства по делото и намери, че следва да
даде вяра на показанията му, тъй като същите са обективни, детайлни, логични, и
кореспондират с показанията на останалите двама свидетели, заключенията на
вещите лица по назначените в досъдебното производство експертизи, както и с
писмените доказателства по делото. Настоящата инстанция не намира причина,
поради която да не цени показанията на пострадалото лице, доколкото в
настоящото производство същият пряко е възприел всички осъществили се факти,
свързани с престъплението, като обстоятелствата за възникналия спор с
подсъдимия Г. се потвърждават от показанията на свидетелите М.М. и М.Д., както и в обясненията на подсъдимия Г..
Присъствието на другите двама подсъдими в с. Г. на същия ден също се установява
от обясненията им и от обясненията на подсъдимия Г., както и от приложените по
делото протоколи от 17.08.2013 г. за разпит на подсъдимите Г.М. и А.М. в
качеството на свидетел. Действително, в показанията на пострадалото лице,
дадени пред орган на досъдебното производство и тези, дадени пред съдия по реда
на чл. 223 НПК се съдържат противоречия – свидетелят нарича единия от лицата,
които са му нанесли ударите, когото описва като син на подсъдимия Г., с името
„Генади“, както и обстоятелството, че в двата разпита Т. посочва различно лице,
като лицето, което е отворило шофьорската врата и нанесло му ударите с юмрук в
лицето, но същевременно съдът намира тези противоречия са несъществени,
доколкото обвинението срещу тримата подсъдими е за причинени на пострадалия
телесни повреди, настъпили след като последният е бил извлечен от автомобила,
съборен на земята и ритан от тримата подсъдими, а не към момента, в който все
още се е намирал в кабината на автомобила. От изложеното, а и като взе предвид,
че обстоятелството кой от подсъдимите - А.М. или Г.М. е отворил вратата на
автомобила и нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на И.Т. не представлява
обстоятелство, свързано със съставомерността на
деянието, респ. не се приема от настоящият състав като обстоятелство,
отегчаващо отговорността на някой от подсъдимите, то правата на подсъдимите,
синове на подсъдимия Г. по никакъв начин не са засегнати, а противоречието по
никакъв начин не предпоставя за съда извод за
недостоверност на показанията на свидетеля в останалата им част. В настоящият
случай се установява по безспорен и категоричен начин присъствието на тримата
подсъдими на местопрестъплението, отсъствието на най – големия син на
подсъдимия Г.Г. от същото място, нанесените от всички
подсъдими удари с крака по тялото на пострадалото лице, докато последното се е
намирало легнало на земята, които именно удари са причинили съставомерните
травматични увреждания на пострадалия Т..
От
показанията на свидетелите А.А. и М.П. съдът извлича
данните относно установяването на пострадалото лице, непосредствено след
нанесените му удари и изявлението, направено от последното за лицата, които са му нанесли ударите. Съдът намира, че
следва да даде вяра на показанията на свидетеля А., дадени пред орган на
досъдебното производство и пред съдия по реда на чл. 223 НПК, прочетени в
съдебно заседание от настоящият състав, тъй като тези показания, от една страна
не си противоречат, а от друга страна - пред органа на досъдебното производство,
показанията са дадени към момент (два дни след събитието), в който споменът на
свидетеля А. за направеното от пострадалото лице изявление, непосредствено след
понесените удари, е най – пресен и е ограничена възможността за въздействие на
трети лица върху свидетеля за даване на показания в насока, която би ползвала
пострадалия или подсъдимите. В допълнение, съдът отбелязва, че няма как върху
свидетеля А. да е повлияно от страна на пострадалия, тъй като към момента на
разпита на А. от орган на досъдебното производство, провел се в с. Г., И.Т. се
е намирал в болнично заведение в гр. Варна и неговият първи разпит по делото е
проведен на същия ден, няколко часа след разпита на свидетеля А.. От
показанията на свидетеля М.П. се извличат данни и за установяване на
пострадалото лице до автомобила му, за състоянието на И.Т., за лицата, които е
посочил, че са му нанесли ударите, както и за проведения впоследствие разговор
с подсъдимия Г.М. и отговора на последния на зададените от П. въпроси „Как може
така да биете човека? Ако почине, какво ще правите?“.
Показанията
на свидетелите М. и Д. допринасят за изясняване на обстоятелствата относно
присъствието на подсъдимият Г. и пострадалото лице в офис на земеделската
кооперация сутринта на 17.08.2013 г., изречените към свидетелите по – горе
думи, възникналия между подсъдимия Г. и пострадалото лице спор, напускането на
офиса и на двамата, пристигането на свидетеля М.П. в офиса и обаждането до
ЦСМП.
Съдът не
кредитира свидетелските показания на разпитания в открито съдебно заседание
свидетел И.Г.Т., в частта, в която свидетелят разказва за негова среща с
пострадалото лице, след излизане на последното от болницата, при която И.Т. е
разказал на свидетеля по – горе, че е бил нападнат, но не е можал да види, кои
са нападателите, като не е казал и колко е броят им. Тези показания стоят
изолирано и не кореспондират с останалия доказателствен
материал - обясненията на подсъдимия Г.М., обсъдени по - горе, в които
последния признава факта на нанасяне на удари на пострадалото лице на
инкриминираните време и място. Показанията на пострадалото лице, дадени два дни
след престъплението, докато лицето се е намирало в болнично заведение, също
дават отговор на въпроса кои са били нападателите, а в синхрон с тези показания
са и показанията на свидетелите М.П.А.А., възприели
състоянието на пострадалото лице, непосредствено след нанесените от подсъдимите
удари и на които свидетели И.Т. е предал информация за самоличността на
нападателите му.
Съдът не
приема за достоверни и показанията на искания от защитата на подсъдимия Г.М.
свидетел - И.М.С., дадени пред съда на 02.03.2016 г., доколкото от една страна
последният не е пряк свидетел – очевидец на стеклите се на 17.08.2013 г.
събития, а от друга страна, показанията на този свидетел за това, че
пострадалият е разказал, че бил пиян и са му нанесли побой цигани, не намира
потвърждение в събраните медицински документи и заключения на вещи лица по
назначените СМЕ, както и противоречи на обясненията на подсъдимия Г., дадени в
открито съдебно заседание на 01.06.2016 г., който лично признава, че е нанесъл
ударите на пострадалия Т.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.И.А.,
дадени на 02.03.2016 г., само в частта, в която описва състоянието на
пострадалото лице, като объркан, доколкото е напълно възможно при състоянието,
в което се е намирал пострадалия към момента на транспортирането му към
болнично заведение – преживяващ болки от няколко счупени ребра и с навлизане на
кръв в лявата плеврална кухина, И.Т. да е бил унесен,
която възможност се потвърждава и от разпита на вещото лице Б. в съдебно
заседание на 11.11.2015 г. Дори да се приеме, че към
17.08.2013 г. пострадалото лице е било унесено и объркано, то при първият му
разпит в качеството на свидетел, два дни по – късно И.Т. ясно посочва кои са лицата, които са му нанесли ударите. В останалата си
част, показанията на свидетеля Р.А. – че пострадалият му е казал, че са го били
цигани, отново не се подкрепя от доказателствата по делото и противоречат на
обясненията на подсъдимия Г..
От
заключението на СМЕ от досъдебното производство и от разпита на вещото лице Г.,
съдът извлича данни за характеристиките на причинените на И.Т. травматични
увреждания, техния механизъм на получаване, периодът от време, в който ще е
затруднено движението на снагата на Т., възникналото разстройство на здравето,
временно опасно за живота на последния, броят удари, които могат да причинят
уврежданията, както и положението на пострадалото лице, при което могат да
бъдат причинени последните. От заключението на вещото лице Б. се установяват
обстоятелствата по състоянието на пострадалия след допълнителни изследвания,
отсъствието на контузионна пневмония и безсъзнателно
състояние, както и възможност унасянето на пострадалото лице да бъде от
преживяваните болки, вследствие счупването на четирите ребра и от кръвозагубата
в гръдната кухина, а също и за теоретичната възможност и вероятност
пострадалото лице да оживее без лекарска помощ.
Съдебното минало на подсъдимите настоящата
инстанция установява от приложените по делото справки за съдимост. Съдът
извлича характеристични данни за подсъдимите Г.М. и А.М. освен от справките за
съдимост на тези подсъдими и от приложените в досъдебното производство
характеристики. Останалите писмени доказателства са единни безпротиворечиви
и кореспондиращи помежду си, поради което съдът им даде вяра.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянията си
подсъдимият Г.Г.М. е осъществил, от обективна и
субективна страна, състав на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимите Г.Г.М.
и А.Г.М. – състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Обективно,
на инкриминираното в обвинителния акт време и място, тримата подсъдими, в
съучастие помежду си, в качеството на извършители, чрез нанасяне на удари с
крака по тялото на И.Г.Т. са причинили на последния средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на седмо, осмо, девето и
десето леви ребра, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата
за период от около два месеца, а също причинили и разстройство на здравето,
временно опасно за живота, предизвикано от навлизане на въздух и излив на кръв в лявата плеврална
кухина на пострадалото лице.
Подсъдимите
Г.М. и А.М. са извършили престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл. 28 НК, тъй като към момента на извършване на престъплението
двамата подсъдими са били осъждани за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
вр. чл. 129, ал. 1 НК и спрямо всеки от двамата подсъдими не е била налице
отрицателната предпоставка, отразена в чл. 30, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, препятстваща приложението на института на повторността.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено с пряк алтернативен умисъл,
като тримата подсъдими са предвиждали, че с нанасяните по тялото на лежащият на
земята пострадал удари, ще причинят телесни увреждания на последния, съзнавали
са, че причинените телесни увреждания ще увредят здравето на пострадалия, като
макар и всеки от подсъдимите да не е формирал в съзнанието си точна представа
за конкретните измерения на възможните последици, и тримата са искали
настъпването на които и да е от тях и са действали при алтернативност
на умисъла за естеството на телесното увреждане. Доказателства за отношението
на подсъдимите към настъпилия резултат се извличат от поведението на всеки от
подсъдимите – силата, насоката и интензивността на нанасяните с крака удари,
периодът от време, през който са нанасяни, местата по тялото на пострадалия, по
които са попадали ударите и позицията, в която се е намирал пострадалия, когато
е понасял удари – легнал на земята, между спрелия автомобил и тротоар.
В съзнанието
на подсъдимите са били оформени представи, че извършените действия, изразяващи се в нанасяне
на множество удари върху човек, който не може адекватно да противопостави своя
защита на превъзхождащите го числено и силово нападатели, нарушават телесната
неприкосновеност на пострадалото лице, като наличието на тези представи не са
възпрели подсъдимите и същите са причинили описаните телесни повреди на
пострадалия И.Т..
Деянието е извършено от тримата
подсъдими при условията на съвместна престъпна дейност – при съучастие под
формата на съизвършителство, тъй като всеки от тях е
участвал в осъществяването на изпълнителното деяние, а от субективна страна е
съзнавал, че заедно с него в извършването на деянието участват още две лица.
По
изложените съображения съдът намира, че престъплението, за което е повдигнато
обвинение на тримата подсъдими, е осъществено от обективна и субективна страна
от всеки от тях.
Като подбуди за извършване на престъплението у
подсъдимия Г., съдът установи развилите се във времето лоши отношения с
пострадалия, катализирани и от
формирания у подсъдимия Г. правен нихилизъм и неконтролирана агресия,
предизвикани от характерологичните особености на този
подсъдим. Като подбуди за извършване на престъплението у подсъдимите Г.М. и А.М.
съдът установи формирания у тях правен нихилизъм, завишена агресия и чувство за
безнаказаност, предизвикани от личностните особености на всеки от двамата
подсъдими, отразени в тяхното съдебно минало. Тези фактори, в съчетание един с
друг, са мотивирали подсъдимите да извършат деянието, явяващо се в разрез с
установения в страната правов ред по отношение неприкосновенността
на човешкото здраве.
По вида и размера на наложеното наказание:
При
определяне и индивидуализация на наказанието на тримата подсъдими съдът взе
предвид обществената опасност на извършеното престъпление е висока и се
отличава съществено от останалите случаи на извършено престъпление от този вид.
Обществената опасност на тримата подсъдими съдът намира за висока, като този
извод се основава на обстоятелствата, че в извършването на престъплението са
участвали три лица, превъзхождащи физически пострадалото лице, проявената
жестокост към последното, изразяваща се в причинени повече от една средни
телесни повреди и проявеното безразличие към опасността да настъпи смъртта на
пострадалото лице, изразено в изоставянето на последното на местопрестъплението
при налична опасност за живота на И.Т., както и обстоятелството, че телесните
повреди са причинени на човек на преклонна възраст.
Съдебният
състав констатира като отегчаващи обстоятелства по отношение на тримата
подсъдими това, че от престъплението са причинени телесни увреждания на
пострадалия, притежаващи характеристики на две различни средни телесни повреди,
както и че престъплението е извършено е от три лица, превъзхождащи физически
пострадалото лице, което се е намирало в преклонна възраст, а също и проявените
от тримата подсъдими жестокост към пострадалия и безразличие към опасността да
настъпи неговата смърт, изразено в изоставянето на И.Т. на местопрестъплението
при налична опасност за живота. По отношение подсъдимите Г.М. и А.М. съдът
отчита като отегчаващи обстоятелства лошите им характеристични данни, отразени
в справките им за съдимост, предвид осъжданията за престъпления против здравето
и осъжданията на подсъдимия Г.М. за извършени престъпления против реда и
общественото спокойствие.
В същото
време, съдът отчете като релевантни смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия Г.Г., поради настъпилата
реабилитация по право, преди извършване на престъплението, както и напредналата
възраст на този подсъдим. Като смекчаващо обстоятелство в полза на подсъдимия А.М.
съдът цени и настъпилата реабилитация по право по осъждането на последния по
н.о.х.д. № 1864/2004 г. на РС Варна.
На
основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК - лишаване от свобода до шест
години; степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия Г.Г., чиято обществена опасност съдът намира за най – ниска,
в сравнение с останалите подсъдими, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прецени, че следва да отмери на подсъдимия Г. наказание
при лек превес на отегчаващи обстоятелства, като реши това наказание да бъде
около средния размер, предвиден в санкцията на особената наказателноправна
норма на чл. 129, ал. 1 НК, като определи и наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години. Настоящата инстанция взе предвид, отсъствието на
предишни осъждания на подсъдимия,
напредналата му възраст, както и че за поправяне на подсъдимия Г. и за
постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпи наказанието, което мотивира
съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и да отложи изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от пет години.
На
основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, вр. чл.
129, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК - лишаване от
свобода от две до десет години, степента на обществена опасност на деянието и
на подсъдимия Г.М., за когото съдът намира, че разкрива най – висока степен на
обществена опасност, в сравнение с останалите двама подсъдими, както и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да отмери на този
подсъдим наказание при превес на отегчаващи обстоятелства, като реши това
наказание да бъде близко до средния размер, предвиден в санкцията на нормата по
- горе, като определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5
години и 6 месеца. Съдът съобрази действащите към момента на постановяване на
присъдата разпоредби в чл. 61, т. 2, вр. чл.60, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и затова
постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим.
На
основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, вр. чл.
129, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, описана по – горе,
степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия А.М., както и
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да
отмери на този подсъдим наказание при превес на отегчаващи обстоятелства, като
реши това наказание да бъде под средния размер, предвиден в санкцията на
нормата по - горе, като определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок
от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съдът съобрази действащите към
момента на постановяване на присъдата норми в чл. 61, т. 3, вр.
чл. 59, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и
затова постанови наложеното наказание да бъди изтърпяно затворническо общежитие
от открит тип при първоначален общ режим.
С оглед на
съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното наказание отговаря на
степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и степента на
обществена опасност на всеки от подсъдимите и така определено ще допринесе за
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за
поправяне и превъзпитание на всеки от осъдените, а от друга – за превантивно
въздействие върху останалите членове на обществото при динамиката на
престъпленията против здравето.
По разноските
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен, а когато осъдените подсъдими са
няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Във фазата
на досъдебното производство са направени разноски за съдебномедицински
експертизи, в общ размер от 260 лв. В съдебното производство са направени
разноски за възнаграждение и пътни разноски на вещи лица от досъдебното
производство в общ размер от 153,50 лв., както и разноски от 814,50 лв. за
възнаграждение на вещите лица по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Г.М.Г..
Съдът, след
като призна тримата подсъдими за виновни в извършеното престъпление, за което
им е повдигнато обвинение и взе предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
осъди подсъдимия Г.М.Г., да заплати сумата от 86.67 лева, представляваща
припадаща се част от направените по делото във фазата на досъдебното
производство разноски, които подсъдимият следва да заплати по сметка на ОД на
МВР Варна, както и сумата от 865,67 лева, припадаща се част от направените по
делото във фазата на съдебното производство разноски, които подсъдимият Г.
следва да заплати, по сметка на ВСС, също така осъди подсъдимия Г.Г.М.,
да заплати сумата от 86,67 лева, припадаща се част от направените по делото във
фазата на досъдебното производство разноски, които този подсъдими следва да
заплати, по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата от 51,17 лева, припадаща
се част от направените по делото във фазата на съдебното производство разноски,
които подсъдимият Г.М. следва да заплати, по сметка на ВСС и осъди подсъдимия А.Г.М.,
да заплати сумата от 86,67 лева, припадаща се част от направените по делото във
фазата на досъдебното производство разноски, които този подсъдими следва да
заплати по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата от 51,17 лева, припадаща
се част от направените по делото във фазата на съдебното производство разноски,
които подсъдимият А.М. следва да заплати, по сметка на ВСС.
По
изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: