Р Е Ш Е Н И Е
№ … 26. 02.2018 г.
Гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 – ти състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: М.КУЗМАНОВА
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4716
по описа за 2016, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 421 ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че нейният наследодател И.Д.К.е притежавал към момента на
смъртта си 2 банкови сметки – дванадесетмесечен отворен депозит и
привилегирована спестовна сметка, с наличност към завеждането на делото общо
107 527, 28 лв. Сочи, че е собственик по силата на наследствено
правоотношение на 1/3 от тази сума като наследник по закон на починалия, или на
35 842, 42 лв. Моли съда да бъде
осъдена ответната Банка да й изплати исковата сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването на иска до
изплащането й, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131
ал.1 ГПК ответникът депозира
отговор. Възразява, че искът е процесуално недопустим, тъй като липсва активна
процесуална легитимация на ищцата. Оспорва
иска, като неоснователен и недоказан,тъй като не е установено по
безпорен начин, че ищцата е наследник на починалия титуляр. Признава, че И.Д.К.има
открити две сметки и тези сметки съответстват на посочените в ИМ, както и че
дължи плащане на наследниците на титуляра. Не оспорва,че съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД следва да извърши плащане на
действителния кредитор. Позовава се на приетите общи условия, според които Банката
не е задължена да разпределя наследствени дялове и може да откаже да го стори.
Твърди, че въпреки това в настоящия случа не може да го стори предвид, липсваща
пълна информация за наследниците на починалия титуляр. Отправя искания по чл. 224,
ал.1 ГПК и по чл.219, ал.1 и ал.3 ГПК, като моли съда на основание чл. 224, ал.1 ГПК да се приеме, че сумите по сметките на титуляар И.Д.К.са вложени или съдът
да даде указания на ответника във връзка със сумите по тези сметки и във връзка
със сумата, за която се води осъдителния иск от страна на ищцата. На основание
чл.219, ал.1 и ал.3 ГПК прави искане за конституиране като трето лице помагач -
Столична община - район Изгрев, като в случай на евентуално уважаване на
предявения от ищцата иск, съдът да осъди привлечената страна Столична община -
район Изгрев да заплати на ОББ АД разноските, които банката ще бъде осъдена да заплати
на ищцата.
С определение № 8110 от
27.02.2017 г. съдът е конституирал, като трето лице помагач на страна на
ответника Столична община - район Изгрев, както и е конституирал като другари на ищеца и останалите наследници
по закон на И.Д.К.- С.Т.К. и Д.В.К..
Третото лице помагач Столична
община - район Изгрев е взела становище по проекто доклада по делото. Излага
подробни аргументи, че привличането й е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като липсват облигационни или търговски отношения между СО-Район Изгрев и
страните по делото и моли съда да отмени определението си от 27.02.2016 г. в
частта, с която е привлечена като трето лице помагач.
В съдебно заседание
Столична община - район Изгрев е
заличена като подпомагаща страна.
Конституирания обикновен
другар С.Т.К. се представлява от адв.Б. и в становището си се присъединява към
изложенотото от адв.Л. –пълномощник на
ищцата, втория конституиран другар Д. В.К. не се явява по делото и не представя
становище.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между
страните, че И.Д.К.е притежавал, към момента на смъртта си, два броя банкови
сметки – дванадесетмесечен отворен депозит и привилегирована спестовна сметка, както
и че наличността по двете сметки към завеждане на иска е общо 107 527,28 лв.
Не се спори между страните, че титуляра И.Д.К.е починал на 17.06.2015 г. и от удостоверение за наследници № 0941 от
29.07.2015 г. се установява, че той
умира като разведен, без деца и няма преки наследници. По линия на
бащата на И.Д.К.лицето Д.Й.К.–поч. на 29.11.1961 год. след щателка проверка от
компетентните органи в ГРАО и НБДН липсват данни за братя и сестри. По линия на
майката на И.Д.К.лицето К. И. К. –поч.на 06.04.1976 год. за неините братя и
сестри са представени писмени доказателства удостоверения за наследници по
съребрена линия. По отношение на братята и сестрите на майката на починалия
наличните доказателства са в подкрепа на активната легитимация на ищцата –
наследник четвърта степен, заедно с конституираните другари: С.Т.К. и Д. В.К. и
тримата първи братовчеди на
починалия И.Д.К.. Това се установява
от удостоверение за наследници на К. И. К. № ЕС УН 1504 от 16.07.2015 г. изд.
от СО - район Оборище; удостоверение за наследници на Д.Й.К.№ ЕС УН 1505 от
16.07.2015 г. изд. от СО - район Оборище; писмо до общинаЛ.под № към
АО94-00-3027 /1/ 20.07.2015 г.; писмо от общинаЛ.под № ГРАО 04-4455/22.07.2015
г.; удостоверение за наследници на Д.Д.С.№2242/22.07.2015 г.; два листа от стар
семеен регистър том 347 стр.124 от 1947 г. на СО - район Оборище/забележка:
относно липсата и унищожаването при наводнение на предходен том 180 стр.105 от
1935 г. съхраняван в архива на район Оборище; писмо до общинаЛ.под № РИВ УФ
01-341/ 15.12.2016 г. и писмо от общинаЛ.под № ГРАО 04-6427/20.12.2016 г.;
удостоверение за наследници №0 /служебно/ 20.12.2016 г. на И. Т.К.,
удостоверение за наследници №0 /служебно/ 20.12.2016 г. на М.И.К. ***
-04-6427/20.12.2016 г.
Няма спор, че между ищцата и ответника е
водена кореспонденция за уреждане наследството на сметките на наследодателя И.Д.К.,
но такова не е извършено поради
„непосочване всички наследници включително и по линия на бащата на
титуляра”, с оглед Общите условия на ОББ АД за платежни услуги на физически
лица и информацията относно уреждане
взаимоотношенията между Банката и наследници на починали титуляри.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 421, ал.1 ТЗ при наличие на паричен влог банката дължи паричната сума на
влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. И.Д.К.е
притежавал, към момента на смъртта си, 2 броя банкови сметки – дванадесетмесечен
отворен депозит и привилегирована спестовна сметка и наличността по двете сметки към завеждане на
иска е общо 107 527,28 лв. Към момента
на депозиране ИМ в съда ответникът не е изплатил сумата по посочените банкови
сметки на наследниците на И.Д.К..
Ищцата е наследник по
закон на И.Д.К.от четвърти ред съгласно чл. 8 ал.4 изр.2 ЗН и като такава е
процесуално легитимирана да предяви настоящия иск. По делото безпорно се
установи, че починалият е оставил трима
първи братовчеди - ищцата и двамата другари конституирани по делото и
тримата включително го наследяват след като са живи и способни да наследят
починалия титуляр. Независимо, че нормата
на чл. 8 ал.4, изр.2 ЗН няма отношение към размера на дяловете ще намерят
приложение общите правила. Принципът на равенство
на наследниците от един ред е общ принцип на наследственото право. Равенство
има и в наследствените дялове и на наследниците, които наследяват по коляно.
Няма причина в четврти ред да се
приеме друго. Ето защо съдът приема, че ищцата има качеството на наследник на
1/3 от наследството на титуляра на сметките,
както и конституираните другари на осн.
чл. 216 ал. 1 ГПК: С.Т.К. на 1/3 и Д. В.К. - на 1/3. Тези факти са установени с удостоверение за
наследници, а смъртта на титуляря - с
акт за смърт. Това са и необходимите
документи за изплащане на суми от сметка на починало лице, които са представени
и приети в настоящото производство. Ищцата е удостоверила пред ответника качеството
си на наследник и преди завеждане на делото. Истинността на представените като
доказателства акт за смърт и удостоверение за наследници, посочени по-горе, не е опровергана и те имат характер на
официални свидетелстващи документи. От
тях безспорно се установява, че ищцата се явява наследник по закон на сумата от 35 842, 42 лв.,- равностойни на наследствения й дял, след като наличността по
процесните сметки към момента на смъртта
на И.Д.К.е в размер на 107 527,28 лв. Банката е била длъжна да заплати на
ищцата след смъртта на титуляра посочената по горе сума,съобразно дела й, но това не е било сторено и тя е останала
задължена към ищеца-кредитор.
При това положение, съдът
намира, че предявения иск е основателен и
следва да се уважи. В тази връзка
основателен се явява и акцесорно предявения иск за заплащане на законната лихва
върху исковата сума, считано от
15.04.2016 год. датата на депозиране ИМ в съда.
По отношение на останалите двама конституирани по реда на чл. 216 ал.1 ГПК другари,
доколкото в това производство се касае за обикновено
другарство, всеки от тях води самостоятелно свой процес. В случая участвалия по делото С.Т.К., не е изявил претенция
за присъждане на своята част от наследството на починалия в това производство
срещу ответника, макар че е обвързан от СПН на решението по това дело.
Искането на ответника на основание
чл. 224, ал.1 от ГПК да се приеме, че сумите по сметките на починалия титуляр И.Д.К.са
вложени е неоснователно. В случая нормата на чл. 224, ал.1 от ГПК е
неприложима, доколкото ответникът не е направил искане за привличане на лице,
предявяващо самостоятелни права върху вложената сума и изключващи правата на
ищеца. С оглед на горното съдът не е указал, респективно ответникът не е вложил, сумата предмет на иска в указана му от
съда сметка, за да се приеме довода на
ответника че сумата е била вложена по
смисъла на горепосочената норма.
В тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца разноски за ДТ в размер 1 434 лв. и за адвокатски
хонорар в размер на 3600 лева, приложен с договор за правна помощ и фактура
представени като доказателства по делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, *** **да заплати на Т.И.П. , ЕГН ********** сумата 35 842,
42 лв., съответна на наследствения й дял, представляващ 1/3 от общия сбор
на сумите по двата броя банкови сметки – дванадесетмесечен отворен депозит и
привилегирована спестовна сметка на наследодателя й И.Д.К., ведно със законната лихва върху сумата
от 15.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, *** *** да
заплати на Т.И.П. ЕГН ********** сумата 5 034 лв., представляваща направените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: