Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и при участието
на прокурор Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки административно
дело № 413 по описа на КАС за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от С.Х.А.
от ***, чрез пълномощник, срещу Областна
дирекция на МВР- Кърджали. Ищецът твърди, че с Решение№196/31.05.2019 г., постановено
по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
било отменено наказателно постановление №18-1300-001484/22.02.2019 г., издадено
от ВПД началник група към ОМВР – Кърджали, сектор „ПП“. В исковата молба се сочи,
че в производството пред РС-Кърджали ищецът бил защитаван от адвокат, на когото
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Счита, че от незаконосъобразното
наказателно постановление, отменено с влязлото в сила съдебно решение, за него е
произтекла имуществена вреда в размер на 300 лв., съставляваща заплатена сума за
адвокатско възнаграждение по воденото дело пред РС – Кърджали. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ОД на МВР- Кърджали, да му заплати сумата от 300 лв.,
като обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатски хонорар по анд №411/2019 г. по описа на
РС – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на влизане в
сила на отменителното решение на РС-Кърджали до нейното
окончателно заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР Кърджали, чрез процесуалния си представител- гл.юк. П., оспорва предявения иск. Счита, че в случая претендираните вреди са настъпили в резултат на действията на
ищеца, тъй като според мотивите на постановеното
от районния съд решение, последният е извършил деянието, за което бил наказан, а
издаденото наказателно постановление било отменено заради допуснато процесуално
нарушение. В тази връзка счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ и обезщетение
не се дължи. По изложените съображения счита, че искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира иска за основателен. Счита, че в случая е осъществен фактическия
състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред,
както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от този акт.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с
Наказателно постановление №18-1300-001484/22.02.2019 г., издадено от ВПД началник
група към ОМВР – Кърджали, сектор „ПП“, на ищеца било наложено наказание „ глоба“
в размер на 200 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140, ал.10 от Закона за движението по пътищата.
С Решение №196/31.05.2019 г.,
постановено по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд
– Кърджали, в законна сила от 20.06.2019 г., горното наказателно постановление било
отменено, като незаконосъобразно.
Видно от договор за правна защита и съдействие
№***/*** г. и пълномощно от същата дата, намиращи се в кориците на анд №411/2019 г. по описа на РС-Кърджали, защитата на Х.А. пред
РС - Кърджали, е възложена на адв. Д. В договора за правна
защита и съдействие е визиран предмет: оказване
на процесуално представителство по обжалване и процесуално представителство по образуваното
дело, и е договорено възнаграждение в размер на 300 лв. Към датата на сключване
на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано като изплатено.
Горните обстоятелства се установяват
и от доказателствата, събрани в хода на производството по анд
№411/2019 г. по описа на РС-- Кърджали.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е
условието на чл.204, ал.1 от АПК - искът
е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против надлежен ответник
по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Кърджали. По отношение на характера
на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо
от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява
от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез
упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че
това е властнически акт, издаван от административен
орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените
съображения, и тъй като в случая се установи, че процесното
наказателно постановление е отменено с влязло
в сила съдебно решение, постановено по анд №411/2019 г.
на РС- Кърджали, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен
съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните
съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка
– незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление,
отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по анд
№411/2019 г. на РС- Кърджали.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е
по делото, че именно във връзка с оспорването му, ищецът в настоящото производство
е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв., уговорен
и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би
ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество,
поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта.
В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния
акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в
производствата по Закона за административните нарушения и наказания, прилаган и
при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, субсидиарно
са приложими правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените
в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените
разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство
по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда,
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОДМВР Кърджали
дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
Неоснователни
са доводите за наличие на предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ, според който обезщетение
не се дължи, ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, а в случаите, в които пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Необосновано е твърдението
на ответната страна, че ищецът е извършил деянието, за което бил наказан, защото
доказването на извършени нарушения се осъществява посредством влезли в сила НП и
ЕФ, издадени от компетентен орган, а в случая, издаденото срещу ищеца НП, за твърдяното
нарушение на ЗДвП, е било отменено като незаконосъобразно.
По
отношение на размера на предявения иск, съдът следва да съобрази предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата,
във вр. с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.36,
ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа.
В случая, съобразно чл.18 от Наредба №1/2004г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството пред РС-Кърджали,
е 300 лв., като такъв е и претендирания от ищеца размер.
Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде
уважен в пълния си предявен размер от 300 лв. Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата
от 300 лева, считано обаче от датата на предявяването на исковата молба /в този смисъл
и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по
адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018
г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др./, до окончателното й изплащане.
При този изход
на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото
дело в доказания им от 10 лв., за внесената държавна такса. Според приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 01.11.2019 г., не е договаряно,
нито изплащано адвокатско възнаграждение по настоящото производство, поради което
по делото не се доказа заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., така, както е отразено в представения списък за направените по делото разноски.
Така мотивиран, Административен съд - Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР - Кърджали да заплати на С.Х.А. от ***, сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за изплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.11.2019
г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Кърджали да заплати на С.Х.А. от ***, разноски по настоящото дело,
в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: