Решение по дело №413/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 5
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 09.01.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                      СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева и при участието на прокурор Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки административно дело  413 по описа на КАС  за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от С.Х.А. от ***, чрез пълномощник, срещу  Областна дирекция на МВР- Кърджали. Ищецът твърди, че с Решение№196/31.05.2019 г., постановено по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, било отменено наказателно постановление №18-1300-001484/22.02.2019 г., издадено от ВПД началник група към ОМВР – Кърджали, сектор „ПП“. В исковата молба се сочи, че в производството пред РС-Кърджали ищецът бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязлото в сила съдебно решение, за него е произтекла имуществена вреда в размер на 300 лв., съставляваща заплатена сума за адвокатско възнаграждение по воденото дело пред РС – Кърджали. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР- Кърджали, да му заплати сумата от 300 лв., като обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар по анд №411/2019 г. по описа на РС – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС-Кърджали до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Кърджали, чрез процесуалния си представител- гл.юк. П., оспорва предявения иск. Счита, че в случая претендираните вреди са настъпили в резултат на действията на ищеца,  тъй като според мотивите на постановеното от районния съд решение, последният е извършил деянието, за което бил наказан, а издаденото наказателно постановление било отменено заради допуснато процесуално нарушение. В тази връзка счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ и обезщетение не се дължи. По изложените съображения счита, че искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира иска за  основателен. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че с  Наказателно постановление №18-1300-001484/22.02.2019 г., издадено от ВПД началник група към ОМВР – Кърджали, сектор „ПП“, на ищеца било наложено наказание „ глоба“ в размер на 200 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.10 от Закона за движението по пътищата.

С Решение №196/31.05.2019 г., постановено по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в законна сила от 20.06.2019 г., горното наказателно постановление било отменено, като незаконосъобразно.

          Видно от договор за правна защита и съдействие №***/*** г. и пълномощно от същата дата, намиращи се в кориците на анд №411/2019 г. по описа на РС-Кърджали, защитата на Х.А. пред РС - Кърджали, е възложена на адв. Д. В договора за правна защита и съдействие  е визиран предмет: оказване на процесуално представителство по обжалване и процесуално представителство по образуваното дело, и е договорено възнаграждение в размер на 300 лв. Към датата на сключване на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано като изплатено.

Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производството по анд №411/2019 г. по описа на РС-- Кърджали. 

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.204, ал.1 от АПК -  искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против надлежен ответник по чл. 205 от АПК.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от началник сектор „ПП“  при ОДМВР – Кърджали. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт,  издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения, и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно постановление е отменено  с влязло в сила съдебно решение, постановено по анд №411/2019 г. на РС- Кърджали, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявения иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по анд №411/2019 г. на РС- Кърджали.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

          В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорването му, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл,  издаденият  от  административния  орган акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, субсидиарно са приложими правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОДМВР Кърджали дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ  /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.

Неоснователни са доводите за наличие на предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ, според който обезщетение не се дължи, ако  увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, а в случаите, в които пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Необосновано е твърдението на ответната страна, че ищецът е извършил деянието, за което бил наказан, защото доказването на извършени нарушения се осъществява посредством влезли в сила НП и ЕФ, издадени от компетентен орган, а в случая, издаденото срещу ищеца НП, за твърдяното нарушение на ЗДвП, е било отменено като незаконосъобразно. 

По отношение на размера на предявения иск, съдът следва да съобрази  предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа. В случая, съобразно чл.18 от Наредба №1/2004г.,  минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството пред РС-Кърджали, е 300 лв., като такъв е и претендирания от ищеца размер. Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер от 300 лв. Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано обаче от датата на предявяването на исковата молба /в този смисъл и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др./,  до окончателното й изплащане.

          При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва  ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото дело в доказания им от 10 лв., за внесената държавна такса. Според приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.11.2019 г., не е договаряно, нито изплащано адвокатско възнаграждение по настоящото производство, поради което по делото не се доказа заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., така, както е отразено в представения списък за направените по делото разноски.

          Така мотивиран, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на С.Х.А. от ***, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд №411/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на С.Х.А. от ***, разноски по настоящото дело, в размер на 10 лв.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                 СЪДИЯ: