МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 1971/19г. по описа на Пловдивския окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на Д.С.Х. с ЕГН **********, за това, че на 28.09.2017г. на път 11-64 км. 49+800,
област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение, а именно: Чл.20 ал.2 ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на
А.С.Е. ЕГН **********, тъй като водач на пътно превозно средство не е направил
всичко възможно да спре, управляваното от него превозно средство, след като е
възникнала опасност за движението, какъвто е бил движещият се по път П-64 в
посока гр.П. велосипедист А.С.Е. - престъпление по чл.343 ал.1 б. ”в” вр. с чл.342 ал.1 НК.
В
разпоредително съдебно заседние съдът допусна предварително изслушване по реда
на чл. 370 и чл. 371 т. 1 от НПК. След
съгласие на страните и като констатира, че разпитите на свидетелите са
извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдебният състав одобри
изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник по чл. 371 т. 1 от НПК, а
именно да не бъде провеждан разпит на всички свидетели по делото, а само на С.Н.А., Л.Г.Д. и М.Р.Г., като при постановяване на присъдата постанови,
че непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство.
В
хода на същото, Съдът конституира като частни обвинители по делото пострадалите
А. К., Ф. К.а и Ц. К.а, които се представляваха от повереника си адв. В., както
и Ц.Л.Е., С.А.Е. и Л.А.Е. представлявани от адв. Д.С., и И.К. с адв. М..
При
пренията прокурорът обяви, че поддържа повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на деянието, като приема, че е установена същата фактическа
обстановка, като посочената в обвинителния акт, въз основа на което прави извод,
че на 28.09.2017г. на път II-64
подсъдимият е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ и при управление на това
МПС е нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.2 ЗДвП, с което е
причинил смъртта на А.Е.. Представителят на държавното обвинение анализира
заключението на доуснатата и приета в съдебно заседание тройна автотехническа
експертиза и хипотезите, развити от вещите лица, като взема предвид, че при
различните варианти е възможно велосипедът да е бил в опасната зона на движение
на автомобила или извън нея, в зависимост от радиуса му на завиване. Прокурорът пледира, че ако се приеме, че Е. е
бил извън опасната зона на автомобила - няма спор за вината на подсъдимия, но
ако се счете, че ударът е в опасната зона на автомобила, за да бъде
съставомерно деянието, трябва според съдебната
практика да са налице три хипотези, при които да се изключи вината –
опасността за деянието да е възникнала от границите на започване на опасната
зона, от началния момент и от превеждането на пътнотранспортното средство в
състояние на неподвижност. Навеждат се и доводи, че несъобразяването с чл. 20 ЗДвП е въпрос, доказан в ущърб на подсъдимия. В зависимост от обсъдените хипотези, прокурорът прави извод, че когато е
управлявал МПС-то подс. Х. не е възприел като заплаха велосипедиста, не е
предприел маневри, с които да избегне съприкосновение с него или евентуално да
намали скоростта, за да бъде ударът по-лек и съответно резултатът да е
по-различен. След подробно разискване на доказателствената съвкупност, държавният
обвинител приема, че независимо от многобройните вариантите за движение на
велосипедиста и на управляващия лекия автомобил, е налице ситуация, при която
ударът би могъл да бъде избегнат, а неизбягването се дължи на несъобразяването
на подсъдимия с правилата за движение и чл.20 ал.2 ЗДвП, поради което и същият
следва да бъде признат за виновен и с
оглед на обстоятелството, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпилия смъртен резултат и чистото съдебно минало на подсъдимия, на Х.
следва да се наложи наказание около минимално предвидения в закона размер с
приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. Моли се основание чл. 343Г от НК Х.
да се лиши от право да управлява МПС за срок над минимално предвидения.
Адв.
С. моли да се постанови присъда, с която
да се признае подсъдимия за виновен, като се присъединява към казаното от
прокурора. Според нея вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин, Х. е
действал непредпазливо, бил е длъжен
като водач със значителен опит да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението. Повереникът, след съвкупен анализ на доказателствата приема,
че водачът на лекия автомобил е имал възможност навреме да забележи велосипеда
и да избегне удара, а и като е избрал неподходяща скорост на движение, сам се е
поставил в невъзможност да спре превозното средство. Моли се за справедлива
присъда. Частните обвинители Л.А.Е., С.А.Е. и Ц.Л.Е. поддържат казаното от
повереника им.
Адв.
В., от своя страна, изцяло се присъединява към становището, изразено от страна
на Окръжна прокуратура-Пловдив и адв. С., като по подробни доводи в пледоарията
си, изразява мнение, че подсъдимият Х. следва да се признае за виновен и да му
се наложи справедливо наказание. Частните обвинители Ф.Д.К.
и А.Д.К.
поддържат казаното от повереника им.
Адв.
М. е солидарен със заявеното от представителя на държавното обвинение и
заявеното от останалите повереници, представители на пострадалите. Счита, че се
е установил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
механизмът на настъпване на ПТП, както и че подс. Х. е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на последиците от неговото деяние. Моли се да се признае
подсъдимия за виновен, към което се
присъединява и частният обвинител И.Д.К..
Адв.
Д. – защитник на подсъдимия Х., въз основа на своя прочит на доказателствата,
инкорпорирани по делото, заключава, че по делото не са събрани такива, които да
подкрепят фактите, описани в обвинителния акт. Пледира се в насока, че съгласно
чл.303 ал.2 НПК подсъдимият може да бъде признат за виновен, ако вината му е
установена по безсъмнен начин, което не е сторено в настоящето наказателно
производство. Подчертава се, че не е установено с какъв радиус е предприет от
велосипедиста завоя наляво и за това не е събрано друго доказателство, освен
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната зала. Оборва се подробно претендираното от
държавното и частно обвинение нарушаване
на чл.20 ал.2 ЗДвП, като се приема, че вината не е доказана и се моли да се
постанови оправдателна присъда. Алтернативно се изразява несъгласие с размера
на изпитателния срок, поискан от прокурора – 5 години.
Подсъдимият
даде обяснения по делото, като описа какво според него се е случило преди, по
време и след инкриминирания сблъсък, посочи каква е била пътната обстановка и
скоростта му на движение, как се е движил велосипедистът и кога го е забелязал.
Предложената от него версия беше подложена на експертна преценка, като съдът
потърси специални знания, за да провери достоверността на обясненията му. При
пледоариите същият се съгласи с изложеното от защитника му и помоли за
справедливост.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията
на страните, прие за установено следното :
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Д.С.Х.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование,
управител на ЕТ „Ф. – Д.Х.“, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Х. *** и бил правоспособен водач
на МПС. Подсъдимият бил управител на ЕТ „Ф. Д.Х.“. Търговецът бил собственик на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ***
Пострадалият А.С.Е. *** заедно със съпругата
си - св.Ц.Е.. Родителите на пострадалия, както и брат му и сестра му били починали.
Пострадалият имал двама сина - свидетелите С.Е. и Л.Е., както и дъщеря - св.Д. К.,
която е починала. Св.С.Е. имал четири деца - свидетелите Ц.Е., Р.Е., А.Е. и А.Е.,
които били съответно и внуци на пострадалия Е.. Св.Л.Е. имал 3 деца -
свидетелите Г. И., А.Е. и А.Е. - внуци на пострадалия. Починалата дъщеря на
пострадалия Е. - Д. К. имала 4 деца - свидетелите И.К., А.К., Ф.К. и Ц.К. също
внуци на пострадалия. Св.И.К. страдал от умерена умствена изостаналост, тежка
дебилност, което заболяване не му позволявало да възприема правилно и в пълен
обем произтичащите събития, както и да дава достоверни сведения за тях.
На 28.09.2017г. около 8.15 часа подсъдимият Х.
*** с лекия автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ***. Преди да
пристигне до гр.П подсъдимият се отбил в с.Р. К. Около 09.30 часа подсъдимият
се движел по пътя гр.Карлово - гр.Пловдив. Настилката била асфалтова, пътят бил
сух, участъкът от пътя бил прав и имало добра видимост. Скоростта, с която подсъдимият
управлявал автомобила била около 61 км/ч. Водачът Д.С.Х. управлявал л.а. „Пежо Партнер“ по дясната
(западна) лента на платното за движение на пътя гр. Карлово – гр. Пловдив, в посока от север на юг. През това време
велосипедистът А.С.Е. се е движел по платното за движение в близост до дясната
му граница със скорост между 10 и 15 км/ч. В задната част на велосипеда имало
поставена щайга. Подсъдимият се движил на не по-малко от метър от края на
дясната лента, почти в средата на пътното платно. Същият забелязал Е. с
колелото му на около 25-30 метра пред себе си, в момента, когато подстрадалият
бил задминат от друг лек автомобил, движещ се в посоката на Х.. Велосипедистът
карал спокойно, без да има нещо нередно в поведението му.
В един момент, когато подсъдимият се
приближил на около 4-5 метра до него, А.Е. се отклонил на ляво на платното за
движение пред л.а. „Пежо Партнер“ и последвал удар в предната дясна част на
л.а.„Пежо Партнер“ и в задната част на велосипедиста А.С.Е.. Ударът
настъпил в дясната (западна) лента на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 22 -
23 метра южно от ориентира, приет в
протокола за оглед и по широчина на около 1,3 - 1,5 метра източно от западната граница на
платното за движение. Ъгълът,
под който се е намирал велосипедиста А.Е. в момента на удара с лекия автомобил,
е бил около 18 градуса. Едва след удара подсъдимият натиснал спирачки и л.а.
„Пежо Партнер“ спрял, след което бил преместен на мястото и в положението, отразени
в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Велосипедистът
А.С.Е. паднал в дясно от платното за
движение, а велосипедът паднал на мястото и в положението отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието .
От удара на пострадалия Е. е било причинено
кръвоизлив под твърдата и меката мозъчна обвивка, счупване на базата и покрива
на черепа, контузия на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните
стомахчета, силно изразен мозъчен оток, кръвонасядания по меките черепни
покривки, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, счупване на ребра в
лявата и дясна гръдна половина, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни
крайници, страничната повърхност на корема и хълбока.
След удара подс.Х. установил автомобила, излязъл
да помогне на пострадалия и се обадил на спешен номер 112. На мястото спрял и
св.Г., който също пътувал по пътя и видял падналия на земята велосипедист. Св.Г.
също се обадил на спешен номер 112. На местопроизшествието дошли свидетелите С.А. и Л.Д. ***. Подс.Х. бил изпробван за алкохол.
Пробата била отрицателна. На мястото дошъл и екип на Спешна помощ, които отвели
пострадалия в УМБАЛ „Свети Георги“, където му била извършена операция в
Клиниката по неврохирургия. На следващия ден - 29.09.2017г. около 08.25 часа
пострадалият починал.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза /л.113-119/. В заключението
на вещото лице е записано, че причината за смъртта на А.Е. се дължи на тежка
черепномозъчна травма със счупване на кости на черепа, травматични кръвоизливи
под твърдата и мека мозъчна обвивка, контузия на мозъка и развитие на мозъчен
оток с парализа на важни за живота мозъчни центрове - на дишането и и
сърдечната дейност. Всички тези травматични увреждания и настъпилата смърт се
намирали в причино-следствена връзка с възникналото ПТП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото
доказателствени материали : от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетелите С.Н.А., Л.Г.Д. и М.Р.Г., депозирани в СЗ и в частите им от
досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1 и т.2 от НПК, от показанията в досъдебното производство на свидетелите Л.Е., С.Е., Ц.Е.,
Ц.К., Ф.К., А.К., И.К., А.Е., Г.Е., А.Е., А.Е., Р.Е., Ц. Ст. Е. и А.Е.,
прочетени и приети на основание чл. 283
от НПК, от писмените доказателствени материали от двете процесуални фази : от досъдебното производство - Протокол за оглед на местопроизшествие /том
1, л.54-71/, Протокол за оглед на МПС /т.1, л.72-81/, СМЕ /л.113-119/, СПЕ
/т.2, л.38/, писмо от Д“Национална система 112“ /т.2,л.69/,
/т.1, л.51/, справка за съдимост /л.50/,
от съдебното производство – справка от Националния институт по метеорология и
хидрология, филиал Пловдив – л. 70, Допълнителна тройна авто – техническа
експертиза – л. 80 – 117.
В хода на досъдебното производство е била
изготвена автотехническа експертиза /т.1, л.123-145/, допълнителна АТЕ /т.1,
л.150-159/, както и е била назначена и изготвена и тройна АТЕ /т.2, л.2-27/,
които са приети в съдебно заседание, след изслушване на експертите. Относно
възможността на подсъдимия да избегне произшествието, вещите лица са посочили,
че съществуват два варианта на ситуации, при които е технически възможно да
бъде извършено произшествието. При първата възможност мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила, а именно - при влизане на велосипедиста с
по-голям от най-малкия изследван радиус на завой, подс.Х. е имал възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране. В ситуация, при която велосипедистът е навлязъл на
платното за движение с най-малкия изследван радиус на завой, подс.Х. не е имал
техническа възможност да установи автомобила, но ако същият е реагирал с
екстрено спиране, би имал възможност да избегне произшествието, като изостане
зад велосипедиста. И в трите АТЕ е посочено, че подсъдимият е можел да избегне
удара.
При анализ на събраните доказателства, както
в досъдебното, така и в съдебното производство, съдебният състав прецени, че не следва да кредитира описаните
по-горе авто – технически експертни заключения, поради следните съображения :
Всяка една от посочените експертизи се
основава и е изградена на факти, съдържащи се в разпита на подсъдимия Х., но като свидетел, преди да му бъде повдигнато
обвинение. Незабавно след предявяване на обвинението му, същият се е възползвал
от правото си да не дава обяснения. Така застъпените в заключенията на трите
АТЕ от досъдебното производство обстоятелства, съдържащи се в разпита на Х.
като свидетел – лишен от доказателствена стойност, поради повдигнатото в
последствие обвинение на подсъдимия, не намират опора, в което и да е от
останалите гласни и писмени доказателства, поради което и след даване на
подробни обяснения от Х. пред съда, но с различни фактически твърдения относно
няколко много съществени момента, на трите експертизи от досъдебното
производство не може да се даде вяра.
Във всяка една от тях се застъпва, че Е. се е движил по десния банкет на пътя, по
който се движел подсъдимият, като в един момент пострадалият Е. е навлязъл на
платното за движение, в което се е движел Х.. В този случай експертите
стигат до едно от заключенията,
споделено от прокурора, че разстоянието, на което се е намирал велосипедиста от
автомобила е било не по-малко от 42.88 метра и при това навлизане на
велосипедиста в платното за движение подс.Х. не е реагирал своевременно на
опасността и е настъпил удар в предната дясна част на автомобила, и задната
част на велосипедиста на разстояние 1.3-1.5 източно от западната граница на
платното за движение.
Обстоятелството Е. да се е движил по банкета
и да е навлязъл изведнъж в пътното платно не се подкрепя в нито едно от доказателствата по делото.
Тази хипотеза е изградена, както вече беше посочено, въз основа на първоначален
разпит като свидетел на Х. – същият без доказателствена стойност. Очевидец на
случилото се в този момент няма и не е установен, липсват обективни находки въз
основа на които да може да се направи подобен извод.
Пред съда подсъдимият даде подробни
обяснения, съгласно които пътният инцидент се е развил по по-различен
начин - а именно – че велосипедистът А.С.Е. се е движел по платното за движение в близост до
дясната му граница, че подсъдимият се движил на не по-малко от метър от края на
дясната лента, почти в средата на пътното платно и е забелязал Е. с колелото му на около 25-30
метра пред себе си, в момента, когато подстрадалият бил задминат от друг лек
автомобил, движещ се в посоката на Х.. При приближаване на велодипедиста от
лекия автомобил на около 4-5 метра до
него, А.Е. се отклонил на ляво по платното за движение пред л.а. „Пежо Партнер“
и последвал удар в предната дясна част на л.а.„Пежо Партнер“ и в задната част
на велосипедиста.
Въпреки положените усилия в хода на досъдебното
проиводство и съдебното такова, не са събрани доказателства, които да оборят
така заявеното от страна на подсъдимия. Ноторно известно е, че
обясненията на подсъдимия имат двояка природа. Те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно, чрез съпоставка с останалите
събрани обективни доказателства и подробния им анализ. В контекста на горното,
за да се проверят обясненията на Х. на
първо място съдът анализира гласните доказателства по делото и по-точно тези на
свидетелите С.Н.А., Л.Г.Д. и М.Р.Г., Р.С.Е.
и Ц.С.Е.. Показанията на тези
лица и по-специално на А. и Д., които са полицейски служители, изпратени на местопроизшествито
и са разговаряли с подсъдимия непосредствено след инцидента – т.е. същият им е
съобщил факти от значение за делото - се оценяват от настоящата инстанция като
производни доказателства, доколкото се базират на чужди възприятия. Това
обстоятелство обаче не ги прави негодни да бъдат използвани в процеса,
доколкото няма процесуална забрана за ползване на производни доказателства
изобщо, като е недопустимо само чрез тях да бъдат заменяни първични
доказателства, които са достъпни. При всички случаи производните доказателства
могат да бъдат използвани на общо основание за проверка на първичните
доказателства, като противоречието им с тях също изисква надлежна аргументация
в случай на кредитиране на първичните такива.
Показанията
на А. и Д. не могат да компрометират изложената от Х. версия за случилото се
пред съда.
В разпита си св. А. изяснява къде работи – в РУ Труд в
Охранителна полиция, как е получен сигнал за тежка катастрофа, в какво се е
състояла проверката. Според него подс. Х. му е заявил, че велосипедистът „..внезапно е излязъл, внезапно се е
отклонил и затова го е ударил..“ Нямало е други свидетели на инцидента.
От своя страна св. Д., който е мл.автоконтрольор в РУ Труд
посочва същите факти, като пояснява, че
„Подсъдимият, доколкото помня и
той не знаеше как е станало точно, дали внезапно е влязъл велосипедистът на
пътното платно или отстрани е изкочил, и той не знаеше.“ Изрично заявява,
че Х. е бил силно притеснен.
Предвид изминалото време от събитията, поради липсата на
спомен за датата и часът на инцидента, съдът прецени, че на основание чл. 281
ал.1 т.2 пр.2 от НПК следва да се прочетат показанията в тази част на св. Д.,
депозирани в тази насока в хода на
досъдебното производство. Същият потварди заявеното тогава от него.
Свидетелят Г. посочи, че е видял катастрофата, след като тя вече се е била
случила и е подал сигнал на телефон 112. Не е очевидец на удара, нито е
разговарял с подсъдимия. Според него времето е било лошо, мъгливо и пътят е бил
влажен, което влезе в противоречие с инкорпорирания доказателствен материал и
наложи изискване на справка от Националния
институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, съгласно която заявеното
от него не е достоверно – температурата е била 13.6 градуса, влажността на
въздуха 97 %, времето е било тихо, без валежи и без особени явления. Всъщност
този факт е забележим и от приложения фотоалбум от местопроизшествието, където
видимо пътят е сух. Ето защо и съдът даде пълна вяра на изложеното от страна на
Г. като безпристрастно, точно и ясно, без заявеното от него досежно времето към
дата 28.09.2017г. и състоянието на пътната настилка.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите А. и Д., като достоверни, точни и лишени от предубеденост.
Даде се и пълна вяра на показанията на
свидетелите Л.Е., С.Е., Ц.К., Ф.К., А.К., И.К., А.Е., Г.Е., А.Е.,
А.Е., Ц. Ст. Е. и А.Е. – наследници на починалия, които обаче не са свидетели
на изследваните събития и от разказа им не може да се изведат факти от значение
за основните обстоятелства, предмет на доказване в това производство. От тази
група свидетели единствено Р.С.Е. и Ц.С.Е. са посетили инцидента, за който са
разбрали непосредствено след случилото се. Двете били на място преди идването
на медицинските екипи, видели, че Е. лежи в безсъзнание отстрани на пътя, върху
тревата, а шофьорът на лекия автомобил, който го е ударил бил силно уплашен и
шокиран. Пред двете свидетелки Х. казал, че не знае как се е случило всичко. И на изложеното от тези две
свидетелки бе дадена вяра, като разказът им се възприема като достоверен,
идентичен, съответстащ на останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Следвайки изложеното по-горе и най-вече проверявайки по този
начин версията на Х., съдът не намери доказателства, които по несъмнен и
категоричен начин да оборват заявеното от него. Никой от посочените свидетели
не е видял къде се е движил Е. с велосипеда си и как е настъпил удара.
Посоченото от тях като производно
доказателство, не може да се противопостави със сигурност на заявеното от
подсъдимия. Както бе анализирано, според свидетелите А. и Д., Х. им заявява, че
велосипедистът „внезапно е излязъл,
внезапно се е отклонил и затова го е ударил.“, „Подсъдимият, доколкото помня и той не знаеше как е станало точно, дали
внезапно е влязъл велосипедистът на пътното платно или отстрани е изкочил, и
той не знаеше“, „Не знаеше как стана“ – според Р.Е. и Ц.Е., като е бил стресиран и уплашен. В
репликите им може да се приеме от една страна, че Е. е изкочил на пътя, както
и от друга, че внезапно се е отклонил,
но без каквато и да е сигурност относно този основен и важен факт в настоящето
производство.
Съдът съпостави твърде бедният им откъм доказателства в тази
насока разказ за случилото се с писмените доказателства по делото - Протокол за оглед на местопроизшествие /том 1, л.56-57/,
Албум за посетено местопроизшествие – том 1 л. 58-73, Протокол за оглед на ВД
/т.1, л.74-80/, справки и други и не констатира каквито и да са обективни данни
относно това къде по пътното платно се е движил велосипедистът, дали изведнъж е
изкочил на пътя, или се е отклонил наляво. Доказателства за тези обстоятелства
не бяха открити и при проведеното съдебно следствие, както и в хода на
досъдебното производство.
От своя страна подсъдимият Х. дава подробни обяснения за
случилото се, като време, място, възникване на инцидента, събитията след него, като
по-конкретно твърди, че управлявайки л.а. „Пежо Партнер“ по дясната (западна)
лента на платното за движение на пътя гр. Карлово – гр. Пловдив, в
посока от север на юг, със скорост от 70, 80 км/ч, велосипедистът А.С.Е. се е
движел по платното за движение в близост до дясната му граница. Х. твърди, че
се е движил на не по-малко от метър от края на дясната лента, почти в средата
на пътното платно и е забелязал Е. с
колелото му на около 25-30 метра пред себе си, в момента, когато подстрадалият
бил задминат от друг лек автомобил. Според подсъдимия велосипедистът карал
спокойно, без да има нещо нередно в поведението му. В един момент, когато Х. се
приближил на около 4-5 метра до него, А.Е. се отклонил на ляво на платното за движение
пред л.а. „Пежо Партнер“ и последвал удар в предната дясна част на л.а.„Пежо
Партнер“ и в задната част на велосипедиста.
Друго твърдение на Х., освен с каква скорост се е движил
- 70, 80 км/ч, не може да бъде оборено от доказателствения анализ. Според
експертното заключение на Допълнителната тройна АТЕ, въз основа на използваните
методи за определяне на скоростта и вземайки предвид мястото на падане на
велосипеда и диформациите на автомобила, може да се заключи, че скоростта на
движение на л.а. „Пежо Партнер“ в момента на удара е била около 61 км/ч. Съдът
се довери на експертното мнение в тази насока на вещите лица, като компетентно
и аргументирано, обосновано на обективни находки и признаци, поради което не
кредитира заявеното от страна на подсъдимия, че е шофирал с по-висока скорост.
В останалата им част, обясненията на Х. са подробни,
хронологични и задълбочени, като съпоставени с останалите гласни и писмени
доказателства – и достоверни. На първо място – подсъдимият е пътувал сам в
лекия автомобил, няма установени други свидетели очевидци на произшествието,
показанията на свидетелите А., Д., Р.Е. и Ц.Е. по своето
същество не могат да разколебаят по
несъмнен начин версията на Х., предвид това, че са твърде общи и без
конкретика. Обясненията на подс. Х. не се оборват и от приложените по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие /том 1, л.56-57/, Албум за посетено
местопроизшествие – том 1 л. 58-73, Протокол за оглед на ВД /т.1, л.74-80/ и
справки. Няма несъответсвия в твърденията му с данните от протокола за оглед на
местопроизшествието, нито с фотоалбума, приложен към него и огледа на лекия автомобил и велосипед,
липсват противоречия относно състоянието на пътя, посока на движение и
установените обективни находки като липса на спирачен път, например. Коректно е
разказаното от него какво се е случило след удара, потвърдено от
доказателствената маса. Ето защо и
съдебният състав, след прецизен анализ на събраните доказателства прецени, че
обясненията на подсъдимия /без твърдението на Х. с каква скорост се е движил/,
следва да бъдат кредитирани.
След
завършване на процеса на събиране на гласни и писмени доказателства в съдебното
производство и депозиране от страна на подсъдимия на обяснения по случая, беше назначена допълнителна тройна АТЕ, която
да отговори на поставените й въпроси след
съпоставка на получените нови факти и обстоятелства в съдебно заседание.
Изпълнявайки задачата си и вземайки предвид
настъпилите разлики в изходните данни в досъдебното и съдебното производство,
експертите стигат до следните заключения:
-Ударът
е настъпил в дясната (западна) лента на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт, която приблизително се намира: ПО ДЪЛЖИНА на около 22
- 23m южно
от ориентира, приет в протокола за оглед и ПО ШИРОЧИНА на около 1,3 - 1,5 m източно от
западната граница на платното за движение.
-Скоростта
на л.а. „Пежо Партнер“ в момента на удара е била около 61 km/h. При липса на
обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се
приеме, че това е била скоростите и преди произшествието.
-По
делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на
велосипедиста А.Е. по аналитичен път, затова се приема, че въз основа на
таблица на Й. П. за скорост на движение при колоездене от мъж, на възраст
повече от 60 години, може да се възприемат няколко варианта при скорост на Е.
от 10 до 15 км/ч.
-
Дължината на пълния спирачен път/опасна зона/ при движението на л.а. „Пежо
Партнер“ в конкретната пътно – климатична обстановка с установената скорост е
43.22 метра.
-Въз
основа на горното, експертите са обсъдили няколко възможности, с уточнението,
че радиусът на завой на велосипеда не
може да бъде изчислен и посочен с точност:
-
при отклоняване на кормилото на велосипеда на 5° и наклон на тялото до около
5-10°, радиуса на завой на велосипеда е около 17 т, при отклоняване на
кормилото на велосипеда на 10° и наклон на тялото до около 5-10°, радиуса на
завой на велосипеда е около 8,5 m а при отклоняване на кормилото на
велосипеда на 20° и наклон на тялото до около 5-10°, радиуса на завой на
велосипеда е около 4,2 т.
1.
Когато велосипедистът А.С.Е. с 10 km/h
се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо Партнер“, автомобилът се е намирал на
разстояние най-малко 39,89 m. Т.е. в
анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с по-голям от най- малкия изследван радиус
на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с най-
малкия изследван радиус на завой.
При
скорост на велосипедиста А.С.Е. от около 10 km/h следва, че ако водачът на л.а.
„Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво с най- малкия изследван
радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието.
2.
Когато велосипедистът А.С.Е. с 11 km/h се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо
Партнер“, автомобилът се е намирал на разстояние най-малко 36,27 m от него. Тогава водачът на автомобила е
имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на
платното за движение с по-голям от най- малкия изследван радиус на завой,
съответно водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с най- малкия изследван
радиус на завой. Ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“ реагирал в момента на отклоняване
на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с най- малкия изследван
радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била 36 km/h.
При
скоростта на велосипедиста А.С.Е. от около 11 km/h следва, че ако водача на
л.а. „Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво с най- малкия изследван
радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието.
3.
Ако велосипедиста А.С.Е. с 12 km/h се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо
Партнер“, автомобилът се е намирал на разстояние най- малко 33,25 m. От тези съотношения следва извода,
че в анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с по-голям
от най- малкия изследван радиус на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на
платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой. Ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“
реагирал в момента на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното
за движение с най- малкия изследван радиус на завой, то тогава скоростта му в
мястото на удара би била 43 km/h. При
скоростта на велосипедиста А.С.Е. от около 12 km/h следва, че ако водача на
л.а. „Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво с най- малкия изследван
радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието.
4.
Ако велосипедистът А.С.Е. с 13 km/h се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо
Партнер“, автомобилът се е намирал на разстояние най- малко 30,69 m. От тези съотношения следва извода,
че в анализираната пътна ситуация водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с по-голям
от най- малкия изследван радиус на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на
платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой. Ако водачът на
л.а. „Пежо Партнер“ реагирал в момента на отклоняване на велосипедиста А.С.Е.
на ляво на платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой, то
тогава скоростта му в мястото на удара би била 48 km/h . При скоростта на
велосипедиста А.С.Е. от около 13 km/h следва, че ако водача на л.а. „Пежо
Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво с най- малкия изследван
радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието.
5.
Ако велосипедистът А.С.Е. се е движил с
14 km/h и се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо Партнер“, автомобилът се е
намирал на разстояние най-малко 28,50 m.
От
тези съотношения следва извода, че в анализираната пътна ситуация, водачът на
автомобила е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста
А.С.Е. на ляво на платното за движение с по-голям от най- малкия изследван
радиус на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с най-
малкия изследван радиус на завой. Ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“ реагирал в
момента на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение
с най- малкия изследван радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на
удара би била 53 km/h . При скоростта на велосипедиста А.С.Е. от около 14 km/h
следва, че ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в
момента на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво
с най- малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад
велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа
възможност да избегне произшествието.
6.
Ако велосипедистът А.С.Е. с 15 km/h се е отклонил на ляво пред л.а. „Пежо
Партнер“, автомобилът се е намирал на разстояние най- малко 26,60 m От тези съотношения следва извода,
че в анализираната пътна ситуация водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при
отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с най-
големия изследван радиус на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на
платното за движение е най- малкия и средния изследван радиус на завой. Ако
водачът на л.а. „Пежо Партнер“ реагирал в момента на отклоняване на велосипедиста
А.С.Е. на ляво на платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой,
то тогава скоростта му в мястото на удара би била 56 km/h . При скоростта на
велосипедиста А.С.Е. от около 15 km/h следва, че ако водачът на л.а. „Пежо
Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво с най- малкия изследван
радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието. Ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“ реагирал в момента
на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с
средния изследван радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би
била 8,7 km/h. При скоростта на велосипедиста А.С.Е. от около 15 km/h следва,
че ако водачът на л.а. „Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено спиране в момента
на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на платното за движение на ляво със
средния изследван радиус на завой, то той би изостанал зад велосипедиста А.С.Е.
и би имал техническа възможност да
избегне произшествието.
-
Според вещите лица водачът на л.а. „Пежо Партнер“ би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост
по- малка от 43-57 km/h.
Като
финално заключение експертизата приема следните изводи :
В
анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста
А.С.Е. на ляво на платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой
(4,2 ш), съответно ако водача на л.а. „Пежо Партнер“ бе реагирал с екстрено
спиране в момента на отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за
движение с най- малкия изследван радиус на завой (4,2 m), то той не би
изостанал зад велосипедиста А.С.Е. и би нямал техническа възможност да избегне
произшествието.
В
анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста
А.С.Е. на ляво на платното за движение със средния (8,5 ш) и най- големия (17
гп) изследване радиуси на завой.
Водачът
на л.а. „Пежо Партнер“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране при своевременна реакция в момента на отклоняване на
велосипедиста на ляво на платното за движение, при движение на л.а. „Пежо
Партнер“ със скорост по- малка от 43 - 57 km/h.
В
анализираната пътна ситуация, при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво
на платното за движение с по-голям от най- малкия изследван радиус на завой,
мястото на удара е било извън опасната зона на л.а. „Пежо Партнер“.
В
анализираната пътна ситуация, при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво
на платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой, мястото на
удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Пежо Партнер“.
В
анализираната пътна ситуация, при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво
на платното за движение с по-голям от най- малкия изследван радиус на завой,
водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
тъй като мястото на удара е било извън опасната зона на л.а. „Пежо Партнер“.
В
анализираната пътна ситуация, при отклоняване на велосипедиста А.С.Е. на ляво
на платното за движение с най-малкия изследван радиус на завой, водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара, тъй като мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Пежо
Партнер“.
Най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие:
Водача
Д.С.Х. е управлявал л.а. „Пежо Партнер“ по дясната (западна) лента на платното
за движение на пътя гр. Карлово - гр. Пловдив в посока
от север на юг. През това време велосипедистът А.С.Е. се е движел по платното
за движение в близост до дясната му граница (според показанията на водача на
автомобила). В един момент велосипедистът А.С.Е. се е отклонил на ляво на
платното за движение пред л.а. „Пежо Партнер“. Така е настъпил удар в предната
дясна част на л.а. „Пежо Партнер“ и в задната част на велосипедиста А.С.Е..
След удара л.а. „Пежо Партнер“ е спрял, след което е бил преместен на мястото и
в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След удара велосипедистът А.С.Е. е паднал в дясно от
платното за движение, а велосипедът е паднал на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
•
Велосипедистът А.С.Е. се е отклонил
на ляво на платното за движение пред л.а. „Пежо Партнер“ на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно. При отклоняване на велосипедиста А.С.Е.
на ляво на платното за движение с най-малкия изследван радиус на завой, няма
друга техническа причина.
•
При отклоняване на
велосипедиста А.С.Е. на ляво на платното за движение с по-голям от най-малкия
изследван радиус на завой, водачът на л.а. „Пежо Партнер“ - Д.С.Х. не е
реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста А.С.Е..
При разпита си вещите лица
посочват, че ширината
на платното за движение е 7,3 метра, а широчината на пътните ленти е 3,65
метра –
описано и в протокола за оглед.
Същите подчертават, че има
важна връзка между
радиуса и ъгъла на отклонение, като
скоростта на отклонение на
велосипеда остава
неизвестна величина.
Според тях
няма спор къде е
мястото на удара, за което се съди по деформациите върху автомобила, съпоставени с тези на велисипеда, поради което се приема
че автомобилът се е движил по средата на дясната лента.
За изясняване на въпроса налични ли са обективни данни, от които да се приеме, че има
кривване наляво от велосипедиста, вещите лица обясниха, че са изходили от
разположението на велосипеда от момента на удара, като ъгълът как са били
разположени лекият автомобил и велосипеда е безспорен, отново въз основа на
анализ на деформациите на велосипеда и автомобила, както и първия им контакт. Подчертават,
че ако велосипедът се е движил единствено и само до дясната граница, а
автомобилът в средата на платното, няма как същите да се срещнат, освен ако
велосипедът не направи движение. Радиусът на завиване на велосипеда, обаче не
може да бъде установен, поради което са разгледани възможните хипотези.
Съдът
положи всички възможни процесуални усилия да станат известни неизвестните :
точно с каква скорост се е движил велосипедът, какъв е радиусът му на завиване
и скоростта на отклонение. Подсъдимият даде подробни обяснения по случая, които
не могат да отговорят на тези важни въпроси. Всички останали свидетели - случайни
такива и посетили произшествието полицаи и роднини, обясниха какво са видели в
последствие и какво им е казал подс. Х., но и в техните показания не могат да се
намерят обективни данни за поставените въпроси.
Следва
да бъде отбелязано, че допълнителната тройна АТ експертиза е изготвена със
съответната научна прецизност, от експерти, които имат голям опит при
експериментални изследвания, и звучи обосновано, като крайните изводи следват
закономерно от обосновката в обстоятелствената й част. Крайните заключения са
направени вариабилно – съобразно различните изходни данни. Те не се и оспориха
и от обвинението, и от защитата, поради което и съдебният състав им се довери
напълно.
Въз
основа на изложеното, съдът от своя страна заключи следното: 1. На базата на обективни данни
(протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, протокол за
оглед на ВД с фотоалбум/, се установяват следните обстоятелства, нужни за
техническите преценки на автоекспертите: широчина на платното, ширина на
пътните ленти, място на настъпване на удара, скорост на движение на лекия
автомобил, настъпване на удара в предната дясна част на автомобила и задната част
на велосипеда, мастото на падане на велосипеда, ъгълът, под който се е намирал
велосипедиста Е. в момента на удара с л.а. „Пежо Партнер“, липса на спирачен
път, видът и състоянието на настилката, осветеността, разбира се и травмите на пострадалия
и причинната им връзка с удара с лек автомобил.
2. Обясненията на подсъдимия дават
отговор на едни от най-важните въпроси по делото – как е настъпил ударът, от
какво разстояние е видял за първи път велосипедиста и къде се е движил Е.. Прокурорът
е приел в обвинителния акт, че Е. се е движил с велосипед по десния банкет на пътя, по който се движел подсъдимия,
като в един момент пострадалият е
навлязъл на платното за движение, в което се е движел обвиняемият, а разстоянието,
на което се е намирал велосипедистът от автомобила е било не по-малко от 42.88
метра.
Тези фактически обстоятелства не намериха опора в доказателствената съвкупност
по делото, не бяха подкрепени от гласните и писмени доказателства, поради което
и не се възприеха от съда. Настоящата инстанция възприе тезата на подсъдимия
/по мотиви изложени по-горе/, че велосипедистът А.С.Е. се е движел по платното за движение в близост до
дясната му граница, а от своя страна подсъдимият се движил на не по-малко от
метър от края на дясната лента, почти в средата на пътното платно. Същият
забелязал Е. с колелото му на около 25-30 метра пред себе си, в момента, когато
подстрадалият бил задминат от друг лек автомобил, движещ се в посоката на Х.. Когато подсъдимият се приближил на около 4-5
метра до него, А.Е. се отклонил на ляво на платното за движение пред л.а. „Пежо
Партнер“ и последвал удар в предната дясна част на л.а.„Пежо Партнер“ и в
задната част на велосипедиста А.С.Е.. В заключение : няма
валидни доказателствени сведения, които успешно да натежат в полза на
обвинителната теза пред категоричните твърдения на подсъдимия.
Първият въпрос, който
следва да бъде поставен и решен, за да се създаде база за по-нататъшни
материалноправни разсъждения, е въпросът за момента на възникване на опасността
за движението в инкриминираната ситуация. На нито един етап от развитието на
делото страните не са противопоставили възгледи относно разисквания момент. Още
в обвинителния акт е фиксирана тезата, че Е. е навлязъл на платното за
движение, в което се е движил подсъдимия при разстояние между тях не по-малко
от 42.88 метра. Т.е. - от въпросния момент (а не по-рано) са възникнали
предписаните в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП задължения на подсъдимия да
предотврати реализиране на възникналата опасност. От друга страна, след
провеждане на съдебното следствие, съдът възприе за доказана различна
фактическа обстановка – а именно, че подсъдимият е забелязал Е. с колелото му на около 25-30 метра пред себе си,
в момента, когато подстрадалият бил задминат от друг лек автомобил, движещ се в
посоката на Х., като велосипедистът се движил спокойно и нормално. Т.е. идеята
на прокурора за момента на възникване на опасността не е приемлива и остана
недоказана. Както многократно е изяснявал ВКС на РБ, моментът на възникване на
опасността е фактически и не следва да се обвързва с формални критерии.
В
тази пътна ситуация от момента, в който колоездачът се отклонил наляво по
лентата за движение, водачът на лекия автомобил при движение със скорост 61
км/ч. при своевременна реакция за спиране не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Такава възможност водачът би имал, ако се е движел
със скорост, по-малка от 43 - 57 km/h.
Въз основа на всичко изложено съдът не възприема изложените
от страна на държавното и частно обвинение твърдения, че при движението си
подсъдимият не се е съобразил с изискванията на ЗДвП, като смъртта на
пострадалия велосипедист била пряка и непосредствена последица от това негово
поведение. Съдът не се съгласи и с доводите, че несъобразяването с чл. 20 ЗДвП
е въпрос, доказан в ущърб на подсъдимия, т.к. подс. Х. не е възприел като
заплаха велосипедистът, не е предприел маневри, с които да избегне
съприкосновение с него или евентуално да намали скоростта, за да бъде ударът
по-лек и съответно резултатът да е по-различен.
В този ред на мисли следва да се подчертае, че в
обвинителния акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство,
не фигурират твърдения дори за един единствен негативен фактор, влиянието на
който подсъдимият да е бил игнорирал, като несъобразяването с него да се
квалифицирало като нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 или пък навеждащ към изр.2
от ЗДвП. (Следва изрично да се отбележи, че в обвинителния акт при цифровото изписване
на нарушената норма не са разграничени двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – т.е. не е направена разлика дали се приема, че се касае за „предвидима опасност“ по смисъла
на изречение 1 или „непредвидимата опасност“ по смисъла на изр. второ от ЗДвП.
Разграничение между хипотези е направено подробно с Тълкувателно решение № 28
по н.д. № 10 / 1984 г. на ОСНК.
Факторите от пътната обстановка
имат значение за избиране на съобразената скорост на движение и колкото повече
и по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на
движение в сравнение с максимално допустимата по чл. 21 от ЗДвП. В настоящия
казус се изясниха всички обстоятелства от конкретната пътна обстановка –
отлична видимост, сух път, дневно време, извънградски път. Именно в такава неусложнена
пътна обстановка подсъдимият е управлявал лекия автомобил със скорост
значително под разрешената – 61 км/ч., която в случая, освен и разрешена, се
оказва и съобразена с конкретните пътни условия. Доказа се, а и по този въпрос
не се спори,
че атмосферните условия и
състояние на пътната настилка са били благоприятни за движение; произшествието
е настъпило в район извън населено място; без наличие на жилищни, обществени,
производствени и др. сгради; без никакви пътни знаци и маркировки, указващи на
потенциална поява на предвидими опасности, вкл. велосипедисти, пешеходци или
други препятствия и наличие на много добра видимост през светлата част на
денонощието. Няма данни за проблеми, свързани с техническото състояние на
превозното средство, интензивността на движението и физическото или
психическото състояние на Х..
Ето защо и ненарушавайки правилото за движение по
пътищата, въведено с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, водачът не се е поставил в
невъзможност да предотврати удара с велосипедиста. Не се установиха неблагоприятни
фактори, предпоставяли необходимост от управление на превозното средство с
по-ниска скорост от действително избраната, за да може да се избегне удара.
Експертните изчисления са определили тази скорост от 43 - 57 km/h., при която
подсъдимият бил в състояние да спре и да предотврати пътното произшествие.
Съдът не констатира обаче фактор, налагащ подсъдимият
да се е движил с такава ниска скорост, поради което и прецени, че липсват
доказателства да е налице нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
/Същевременно, съдът насочи усилията си да изследва
възможното проявление на хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – т.нар.
„непредвидима опасност”, за която също няма данни да е реализирана по делото,
доколкото велосипедист на пътя е участник в движението, така както и останалите
автомобили, което само по себе си никога не е непредвидимо обстоятелство./
При правния анализ на транспортната обстановка, съдът
обвързва задълженията на водача да
предприеме регламентираните в ЗДвП мерки за безопасност от началния момент на
възникване на опасността за движението му. В тази насока задълбочено се
изследва обстоятелството дали е съществувала
такава опасност в предхождащи периоди от време, когато колоездачът е
осъществявал праволинейно движение плътно в дясната част на платното, извън
коридора на движение на лекия автомобил. Настоящият съдебен състав застъпва
становище, че правомерно движещият се велосипедист не е представлявал опасност,
докато е осъществявал движение попътно на посоката на движение на подсъдимия в
десния край на платното. Водачът е
задължен да намалява скоростта на движението или да спира (в зависимост от
интензивността на опасността) не самоцелно, за да избегне абстрактни рискове, а
когато външните белези на пътната обстановка крият някаква реална опасност за
движението, включително когато от логическото развитие на дадена пътна ситуация
може да се очаква, че ще настъпи рязка промяна в условията на движението.
Ако велосипедист осъществява движение в нарушение на
правилата за движение и е обективно видим за водача, той несъмнено би
съставлявал опасност за движението. (Например, ако има неадекватно поведение на
пътното платно – лъкатуши, криволичи, рязко ускорява, намалява, движи се не на
определеното за това място, ситуиран е в лентата за движение на водача или пък
от поведението му личи, че ще навлезе в лентата за движение на автомобила и
пр.). В такива случаи неправомерното поведение на велосипедиста би
представлявало сигнал за опасност с оглед невъзможността да се разчита, че ще
спази правилата за движение. Тогава за водача съществува необходимост да прояви
повишено внимание при движението и приближаването към велосипедиста, като
предприеме мерки за безопасност.
Движещият се съобразно правилата на ЗДвП велосипедист
обаче сам по себе си не застрашава движението. Той е участник в движението, от
който не следва да се очаква потенциално неправомерно поведение. Макар и от
категорията на уязвимите участници в движението, правомерно движещите се
велосипедисти поначало не съставляват опасност за движението, като липсват
изрични законови предписания, задължаващи водачите на МПС да вземат специални
предохранителни мерки към велосипедистите, извън задълженията им, гарантиращи
безопасно движение (в частност безпроблемно изпреварване).
Ето защо и след внимателен анализ на доказателствената
съвкупност по настоящия казус, съдът прецени, че преди да осъществи внезапната
маневра завой наляво пострадалият не е представлявал опасност за движението,
тъй като предходното му поведение е било правомерно, адекватно и с нищо не е
подсказвало, че е възможно да предприеме изменение в посоката на движението си.
Той е станал препятствие за движението едва след отклонението му наляво от
осъществяваното праволинейно движение.
В обобщение следва, че избраната от водача скорост на движение не се доказа да е причина,
нито една от причините за настъпване на злополуката. Скоростта на движение на
подсъдимия – 61 км/ч., не е в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и не е
поставила начало на причинно-следствения процес, довел до смъртта на
пострадалия. Крайният резултат не доказано да е настъпил закономерно при
наличието на непрекъсната причинно-следствена връзка с поведението на водача Х..
Всъщност за отговорността на подсъдимия са без
значение обстоятелствата, поначало обусловени от избраната от него скорост на
движение, кога точно, от какво разстояние е възприел велосипедиста и дали
изобщо го е възприел. Тези факти биха били относими, ако пострадалият се е
намирал в коридора на движение на лекия автомобил на подсъдимия и е бил
застигнат и блъснат от него или пък ако следствие несъобразената скорост
водачът на МПС се е поставил в невъзможност да възприеме своевременно началото
на правомерно осъществена от велосипедиста маневра завой наляво. Настоящата
съдебна инстанция не съзря доказателства в тази насока.
Както бе разискано по-горе, от
доказателствата по делото не е възможно да се установи по несъмнен начин, че
подсъдимият Х. е осъществил деянието, описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Това е така и защото липсват данни и не могат да се
изчислят скоростта на велосипедиста и
радиусът на завиването му на ляво. В кредитираното експертно заключение са
посочени възможните варианти при скорост на Е. от 10 до 15 км/ч. и най-малкия,
среден и голям радиус на завиване, като става ясно, че във всеки различен
случай Х. би имал или би нямал
техническа възможност да избегне произшествието, което ще е или вътре, или
извън опасната му зона. Нито едно от тези
предположения не може да се възприеме като най-достоверното от съда, липсват
свидетелски или писмени доказателства, които да установят по несъмнен начин механизмът
на злополуката. Обвинението не е представило убедителни доказателства в тази
насока, а се основава единствено на предположения, въз основа на които не може
да почива една осъдителна присъда.
В настоящия казус не може да се изключи
или възприеме със сигурност вероятността, пострадалият да е завил с най-малкия,
средния или големия радиус, или да е управлявал със скорост 10, 11, 12, 13, 14
или 15 км/ч.
В случая, освен това обвинението не
представи убедителни доказателства, че подс. Х. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.
1 или изр. 2 от ЗДвП, от което в пряка и непосредствена
причинна връзка да е последвало ПТП с велосипеда – напротив, както вече бе
посочено по-горе, от обективните данни по делото може да се направи противния
извод. Няма и доказателства, от които да се направи и убедително заключение
относно субективния елемент и по- специално дали подсъдимият е могъл да
предвиди настъпването на обществено опасните последици.
От изложеното е видно,
че по делото не е доказано по несъмнен начин, подсъдимият Х. обективно да е
извършил деяние, с което причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия Е..
Разпоредбата на чл. 303 от НПК
303, ал.1 от НПК
повелява, че присъдата не може да почива на предположения. Ето защо, след като
по делото не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Х. е извършил
деянието, то съдът го призна за невинен
и го оправда по обвинението по чл.343 ал.1 б. ”в” вр. с чл.342 ал.1 НК.
При този изход на делото съдът постанови,
направените разноски по делото да останат за сметка на държавата, вещественото
доказателство – 1бр. велосипед „Балкан” да се унищожи като вещ без стойност, а
наличният компактдиск – да остане по делото.
Воден от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: