Решение по дело №632/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 823
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20207050700632
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            /01.07.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 632 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи срещу Решение № 133/27.01.2020 година на Районен съд - Варна, ХХІІ-ри състав, с което е отменен Електронен фиш № К 2086854.

В жалбата касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в хода на адмнистративнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно квалифициране на деянието. Твърди, че въззивният съд, при установяване на различна от установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка е следвало да приложи разпоредбата на чл. 334 от Наказателно-процесуалния кодекс и да измени електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да измени електронния фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено становище от 27.05.2020 година излага подробните си съображения.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. В писмено становище от 28.05.2020 година излага подробните си съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на В.С.В. *** срещу Електронен фиш № К 2086854, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за това, че на 27.05.2018 година, 17,36 часа в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, до автобусна спирка „Майстор Манол“, управлява моторно превозно средство – л.а.м. „Тойота Тундра“ с регистрационен № В ** **ВТ със скорост от 92 км./ч., установена с автоматизирано техническо средство.

С Решение № 133/27.01.2020 година, постановено по НАХД № 4755/2019 година, състав на Районен съд – Варна е отменил електронния фиш. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган не е отчел максимално допустимата грешка от 3 км/ч по чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, поради което неправилно е приел, че водачът е превишил допустимата скорост с 32 км/ч, а не с 29 км/ч и неправилно е квалифицирал деянието по чл. 183, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата, вместо по чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка приемайки, въз основа на събраните в хода на административнонаказателното производство писмени документи, че на 27.05.2018 година, 17,36 часа в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, до автобусна спирка „Майстор Манол“, В.С.В. управлява моторно превозно средство – л.а.м. „Тойота Тундра“ с регистрационен № В ** **ВТ със скорост от 92 км./ч., установена с автоматизирано техническо средство.

Настоящият състав приема от правна страна следното : Стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата води до извода, че специалният ред за установяване и санкциониране с електронен фиш намира приложение само за нарушение, което предвижда налагане на административно наказание „глоба“. Нарушението е установено по безспорен и категоричен начин с технически изправна система за видеонаблюдение и при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Легално определение на понятието автоматизирани технически средства и системи се съдържа в § 6, т. 65 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата. Буква б. на цитираната разпоредба дава дефиниция на мобилните технически средства – „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“.

Електронният фиш съдържа реквизитите по 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Видно от представената снимка от техническото средство скоростта на движение е 92 км/ч след отчитане на „толеранс“. Това отбелязване сочи на извод, че при отчитане на скоростта на движение на заснетия автомобил е съобразена разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съобразно която максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.

Съобразявайки това отбелязване касационната инстанция намира, че дадената правна квалификация от административнонаказващия орган е правилна и наложеното наказание е съобразено с определеното в абсолютен размер наказание в чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата.

Съдът отчита зачестилите случаи на управление на моторни превозни средства с превишена скорост, което създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия и възрастта на нарушителя, който незачита установения правов ред и неотчита опасността, която създава с поведението си за себе си и за другите участници в движението.

Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че касираното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което електронният фиш да се потвърди.

За прецизност на изложението съдът намира, че следва да изложи следните мотиви: При неправилно квалифициране на деянието от административнонаказващия орган въззивният съд е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 334, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, като измени електронния фиш и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, арг. чл. 337, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния закон.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на размер на 80 лева, определено в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен съд на Република България тълкуване

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 133/27.01.2020 година на Районен съд - Варна, ХХІІ-ри наказателен състав, постановено по НАХД № 4755/2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2086854, с който на В.С.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                              2.