Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1094 13.08.2020 Година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесетидевети юли две хиляди и двадесета
година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар Ирина Ламбова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров,
административен характер дело номер 754 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.П.К. *** 8 против
заповед № РД-01-147 от 16.03.2020г. на кмета на Община Царево, с която е
одобрен проект за подробен устройствен план - ПУП ПРЗ. Засягащ ПИ 48619.506.337, по КККР
на гр. Царево, Община Царево, обл. Бургас, с който се отнемат и 35 кв.м. за
улична регулация, при условията на чл.16, ал.1 ЗУТ и се обособява нов УПИ - УПИ I337, с
площ 631 кв.м. с отреждане на вилна сграда и трафопост при спазване на
показателите за устройствената зона : Пзастр. До 40%, Кинт до 0,8, височина 7м.(1-2
макс), озеленена площ до 50%, начин на застрояване - свободно.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна,
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Иска се отмяна на заповедта. Обяснява се това, че с ПРЗ е предвидено
построяване на трафопост, на границата между двата имота - този предмет на
урегулиране и съседният, собственост на жалбоподателя. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства,
вкл. съдебнотехнически експертизи и моли да бъде постановено решение с което да
се отмени изцяло обжалваната заповед.
Ответникът – Кмета на Община Царево, редовно уведомен,
в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.
Административен съд Бургас е назначил
експертиза с оглед установяване на обстоятелството, представлява ли жалбоподателят
заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.2 ЗУТ, според която поземленият
имот на жалбоподателя се явява непосредствено засегнат от предвижданията на
оспорения ПУП, тъй като според вещото лице със Заповедта за одобряването му е
променено предназначението на имота от такъв за „друг вид застрояване“, в такъв
за „вилно строителство и трафопост“, т.е. от имот „за друго предназначение“
съгл. Чл.54, ал.7 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА
УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ в „за смесено
предназначение“. Вследствие заключението на вещото лице съдът достига до
следните изводи за това, че процесхият имот попада в хипотезата на чл.131,
ал.2, т.4 ЗУТ, поради предвидената промяна на предназначението му, което
обуславя непосредственото засягане и заинтересованост на собствениците на
съседния имот, каквато се явява жалбоподателят.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване е Заповед № РД – 01 – 147/16.03.2020г. на кмета
на Община Царево. Със заповедта е
изменен ПУП-ПРЗ /план за регулация и застрояване/ за ПИ 48619.506..337 по КК КР
на гр. Царево, като с него се обособява самостоятелен УПИ I-337 с предвидено свободно застрояване за вилни сгради
и трафопост за “рекреационна зона с вилно предназначение” при устройствени
показатели Плътност застр. до 40%, к
интензитет до 0,8, височина Н-7 и
минимално озеленяване до 50%,
съгласно приложени чертеж и таблици със съответните цветове и сигнатури,
надписи и размери, неразделна част от заповедта.
Производството е инициирано със заявление за разрешение за изработване
на ПУП вх.№ 94-01-1408/18.04.2019г. от П.С.С. (л.62 от делото) е поискано да
бъде разрешено изработването на ПУП за процесния имот. Представен е бил
документ за собственост, задание по чл. 125, ал.1 и ал.2 ЗУТ, скица на
имота и съгласувателно писмо от РИОСВ
Бургас , изх.№ПД - 849(1) от 09.04.2019г.
Въз основа на становище на ОЕСУТ от заседание от 25.04.2019г., е дадено
съгласие за допускане изготвянето на ПУП със забележка при представяне на
проекта да се представят Ел и ВиК схеми. Със своя заповед
№РД-01-276/08.05.2019г. на основание чл.136, ал.2 ЗУТ, вр. чл.124а, ал.2 ЗУТ кметът
на Община Царево е разрешил изработването на проект за ПУП - ПРЗ в териториален
обхват ПИ 48619.506.337 по КККТ на гр. Царево, м. Вургарски път
Със свое допълнително заявление вх.№ 94 - 01 - 1899/17.05.2019г.
заявителят е входирал схема за част „ВиК“.
Със свое заявление за одобряване на проект на ПУП вх.№
94-01-3896/03.10.2019г. заявителят П.С. е входирал и схема за част „Електро“.
Със свое Обявление №РД-12-91/16.12.2019г., връчено на заинтересованите
лица - съседи, кметът на Общината е съобщил, че е изработен проект за изменение
на ПУП-ПРЗ, засягащ поземлен имот 48619.506.337 по КККП на гр. Царево, м.
Вургарски път с цел урегулирането на имота и обособяване на площадка за строеж
на вилна сграда.
Със свой акт от 10.01.2020г. кметът на Община Царево констатирал, че в
законоустановения срок не са постъпили възражения.
На свое заседание от 28.01.2020г. , отразено в Протокол №1/28.01.2020г.
ОЕСУТ е приел проекта за ПУП за част от населено място в обхват до един квартал
за ПИ 84619.506.337 по КККП на гр. Царево, след съобразяване със забележка,
постъпила от Електроразпределение юг ЕАД в становище № 4383834/01.07.2019г.,
отреждането за имота да бъде „за вилна сграда и трафопост.“
Корекцията била заявена и съответно съобщена на дл. лица със заявление
№94-01-3896/2/10.02.2020г.
Със своя заповед № РД-01-147/16.03.2020г. кметът на община Царево е одобрил
процесния проект за ПУП.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Като основание за издаване на заповедта от кмета на общината е посочена
нормата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че подробният устройствен план
по чл. 128, ал. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок
след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен
съвет, тоест тя определя компетентността на административния орган да издава
заповеди по този ред.
Предвид изложеното Заповед № РД – 01 – 147/16.03.2020г. е издадена от
компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.129, ал.2 от ЗУТ, при спазване
на установената писмена форма, поради което съшата е валидна.
Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица при съгласуването и
одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план, като съгласно чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ,
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са имотите предмет на самия план. Съгласно т.3 от същата норма
непосредственозасегнати от предвижданията на ПУП са съседните имоти, вкл. имотите
през улица , когато се допускат намалени разстояния., а според т.4 това са
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана.
Според изслушаното в о.с.з. заключение на в.л. архитект, проведено на
01.07.2020г. се касае за хипотеза по промяна предназначението на имота от такъв
„за друг вид застрояване“ , представляващ предназначение по чл.4, ал.7, т.19, в
„За вилно строителство и трафопост“ по смисъла на чл.4, ал.7, т.18 „за рекреационни
дейности“ по смисъла на НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И
НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ.
Налице според събраните по делото доказателства по мнението на съдебния
състав са хипотезите на т.3 и т.4 от чл.131, ал.2 ЗУТ, което обосновава правния
интерес на жалбоподателя от оспорване на процесната заповед, тъй като не е
налице спор по делото, че както към момента на входиране на заявлението, така и
към настоящия момент С.К. е съсобственик на съседен имот. Липсва легално
определение на понятието “съседен имот” но от разпоредбата на чл.14, ал.3, т.2 ЗУТ съдът достига до извод, че това са имотите, притежаващи общи граници с
процесния, какъвто е и съсобствения на жалбоподателя такъв с идентификатор
48619.560.40. В този смисъл, тя като заинтересувано лице е и била уведомена за административното
производство по изменение на спорния ПУП.
Условията и редът за изменение на устройствените планове, влезли в
сила, са уредени в разпоредбата на чл.134 ЗУТ. Същата визира конкретни
лимитативно изброени хипотези, в които изменението на влязъл в сила подробен
устройствен план е допустимо. В оспорената заповед липсва посочено правно
основание за допуснатото изменение на ПУП. Липсата на правно основание
представлява нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Този пропуск
винаги бива квалифициран в съдебната теория и практика като съществено
нарушение на съдопрпоизводствените правила и на материалния закон, доколкото
правното основание за издаване на всеки индивидуален административен акт предопределя
процесуалния ред за провеждане на производството, чийто краен продукт е този
акт от една страна, а от друга дефинира материалноправните предпоставки, които
следва да са налице за провеждане на това производство.
Разпоредбата на чл.134 ЗУТ например предвижда при условията на
алтернативност 14 различни предпоставки, които могат да бъдат основание за
изменение на влезлия в сила ПУП. Някои от тях в процесуален аспект изискват
например изрично заявено съгласие на заинтересованите страни, което обстоятелство
е невъзможно да бъде проверено или отчетено при липсата на правно основание за
постановеното изменение на ПУП.
Независимо от горното, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от
допълнителната СТЕ, както и от графичната част на плана се установява, че в
одобрения проект правилно е определен конкретен режим на устройство при
спазване материалните изисквания за нормативите за урегулираната територия с
рекреационно предназначение и по-конкретно
(Ов), т.е. вилна зона, съобразно разпоредбата на чл.29, ал.1 от НАРЕДБА
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, по точки 1, 2 и 4, касателно показателите плътност,
интензивност и височина на застрояване. Нарушено според настоящия съдебен състав
обаче е изискването на т.3 от същата норма - минималната озеленена площ, която
според наредбата следва да бъде не по-малко от 50%, което значи, че процентът на
зелените площи в парцела би могъл да е и повече, но не по-малко от
нормативноустановения минимум. Вместо това в текстовата част на оспорената
заповед минималната озеленена площ е предвидено да бъде по-малка или равна на
50%, т.е. допусната е възможност същата да бъде под установения от закона
минимум, което предвиждане представлява нарушение на норма с императивен
характер. От друга страна това отразяване е в противоречие с графичната част на
проекта, в която минималната озеленена площ правилно е отразена в размер на
50%. Същественото разминаване в
предвижданията за този показател в текстовата и графична част на изменения ПУП
представлява самостоятелно основание за отмяна на Заповедта, с която е одобрено
това изменение.
Според нормата на чл.20, ал.1 ЗУТ „Застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо“. Съгласно ал.2 „Основното застрояване съответства
на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния
устройствен план.“ Съгласно, ал.3 „Застрояването със спомагателни,
стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти.“ Идентична е и разпоредбата на чл.4, ал.6 от НАРЕДБА № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, според която „С
подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот“.
Съгласно разпоредбата на чл.70 от същата наредба „Застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за
застрояване, е:1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на
конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния
устройствен план;2. допълващо - с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи
или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания
поземлен имот.
При комплексна преценка на цитираните по-горе норми, съдът счита, че
доколкото като предназначение на конкретния поземлен имот в ПУП се сочи както в
графичната, така и в текстовата част такова „за вилни сгради и трафопост“, то трафопостът правилно е определен
от вещото лице като част от предвижданията на основното застрояване. Това
предвиждане не противоречи на закона, доколкото според разпоредбите на
цитираната по-горе норма на чл.70 от Наредбата мрежите и съоръженията, каквото
представлява и всеки трафопост, могат да бъдат както части от основното, така и
от допълващото застрояване. В случай обаче, че то е предвидено според ПУП като
основно, за него важат изискванията за конкретния режим на устройство на
основното застрояване, за процесния имот, по смисъла на чл.5, ал.3 от Наредба№
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, изразен с нормативи, означени на плана.
Предвиденото застрояване в ПУП се счита за основно ,следователно
правилно вещото лице е приело, е с оглед изискванията на
електроразпределителното дружество трафопостът е предвиден като част от
основното застрояване. Неоснователно е възражението на адв. Н. за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.1 ЗУТ при изготвяне заключението на вещото
лице, доколкото същата норма предвижда възможност касаеща изрично единствено
градовете, каквато територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е. Наред с това същата
въвежда минимални стандарти, които не са императивни и няма пречка в ПУП да
бъдат предвиждани параметри по-високи от допустимите. Съгласно разпоредбата на
чл.29, ал.2, т.4 от Наредба 7 „в отделни урегулирани поземлени имоти във
вилните зони, при спазване на нормативите по ал. 1, освен вилни сгради може да
се разполагат и сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;“
Съгласно чл.60, ал.3 от цитираната Наредба „Необходимата площ за изграждане на
трафопостове в самостоятелни урегулирани поземлени имоти се определя, като от
всички страни на трафопоста се осигуряват най-малко по 3 м разстояние до
границата със съседни имоти. Би следвало да се приеме, че тази рестрикция е
валидна и в хипотезата на разполагане на трафопоста в частен имот на физически
или юридически лица, тъй като тя се явява специална по отношение на нормите
уреждащи отстоянията на основното и допълващо застрояване от вътрешните линии
на парцела, като например чл.34 и чл.42, ал.3 ЗУТ, като в настоящият случай
такова предвиждане и отразяване на отсотяния, различни от сервитутните липсва
както в графичната, така и в текстовата част на оспорения ПУП.
От друга страна, дори хипотетично да се приеме, че на основание чл.91,
ал.1 ЗУТ предвиденият трафопост, макар и като част от основното застрояване в
парцела следва да бъде разположен „при
спазване на изискванията за допълващо застрояване“, тъй като се касае до
обект на допълващото застрояване, тогава съгласно разпоредбата на чл.18 от
Наредба№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони „В урегулираните имоти за жилищни нужди
освен жилищните сгради (на основното застрояване) са допустими и постройки на
допълващото застрояване при спазване на правилата и нормативите по раздел седми
от ЗУТ.“ След проверка на последните съдът счита, че нарушена в този случай
бива хипотезата на чл.42, ал.2 ЗУТ, според която „Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между
нея и сградите на основното застрояване.“, тъй като в конкретния случай
е предвидено разполагане на трафопоста именно по забранения в последната
хипотеза начин.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че линиите на застрояване,
както и останалите показатели на ПУП за вилните сгради съответстват на
изискванията на ЗУТ по чл.19, ал.1, т.3 ЗУТ, чл.23 ЗУТ и чл.24 ЗУТ. Тази на
трафопоста обаче, както бе посочено по-горе е без изрично отразени отстояния,
които според настоящия съдебен състав, видно от цитираните по-горе нормативи не
могат да бъдат по-малки от 3 метра от границата с имота на жалбоподателите.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
извършеното отнемане на част от процедирания имот - 35 кв.м. за улица намира
правна опора в разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, тъй като според същата норма „Когато земи за земеделско ползване и отдих
(земи по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи) променят предназначението си и
се обособяват като вилни или жилищни зони, с подробния устройствен план
регулационните линии на поземлените имоти се прокарват по техните съществуващи
граници, но като се държи сметка за
осигуряване на необходимите улици и обслужващи обекти“, но доколкото
това правно основание не е отразено в оспорения административен акт, а вместо
него е посочена единствено общата разпоредба на чл.16 ЗУТ, като не са изложени
и конкретни мотиви за необходимостта от осигуряване на необходимия
нормативноустановен размер на улицата, органът е допуснал и в тази част от
оспореният административен постановяване на незаконосъобразна и необоснована
заповед за одобряване на ПУП.
С оглед на всичко изложено процесната заповед се явява незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, като издадена в една част без изричнопосочено правно
основание, а в друга с неточно такова и при нарушаване на изброени по-горе
материални норми на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
Ето защо жалбата на С.К. се явява основателна и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото и поради липса на изричноотправено искане за
присъждане на съдебноделоводни разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдебният състав не дължи произнасяне по тях.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-147 от 16.03.2020г. на кмета на
Община Царево, с която е одобрен проект за подробен устройствен план - ПУП ПРЗ. Засягащ ПИ 48619.506.337, по КККР
на гр. Царево, Община Царево, обл. Бургас, с който се отнемат и 35 кв.м. за
улична регулация, при условията на чл.16, ал.1 ЗУТ и се обособява нов УПИ - УПИ I-337, с площ 631 кв.м. с отреждане „за
вилна сграда и трафопост“ при спазване на показателите за устройствената зона :
Пзастр. До 40%, Кинт до 0,8, височина 7м.(1-2 макс), озеленена площ до 50%, начин на застрояване -
свободно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: