Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Варна, ……………….
2022 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІ–ти състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Красимир Кипров
при секретаря Виржиния Миланова ,
като разгледа докладваното от съдия Кипров адм. дело № 2425 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на изпълнителния
директор на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна проф. д-р С.П.А.-А., д.м.н., срещу решeние № 719/4.10.2021 г. на Комисията за
защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че С.А. – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД гр. Варна е
осъществила дискриминация спрямо жалбоподателя по преписката Д.Ж. въз
основа на признака „членуване в синдикална организация“ и на
основание чл. 47, т.3 във вр. с чл. 78, ал.1 е наложена
на същата глоба в размер на 500 лв.
С развити в жалбата доводи за необоснованост
на обжалваното решение имаща за последица неправилното приложение на
материалния закон , се иска неговата отмяна с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт П. Р. – редовно упълномощена
съгласно пълномощно изход.№ АД-312/18.01.2022 г., представено в определеният от
съда срок по чл.101 от ГПК с молба с.д. 781/19.01.2022 год.
Ответникът по жалбата – Комисия за защита от
дискриминация, чрез упълномощения процесуален представител О. К., в съдебно заседание и чрез
представената писмена защита с.д. 1047/24.01.2022 г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Д.И.Ж., чрез упълномощения
адвокат Б.изразява становище за недопустимост на
жалбата, а в условията на евентуалност отправя искане за отхвърлянето й като
неоснователна с присъждане на сторените по делото разноски, като в определения
от съда срок не представя поисканата писмена защита.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Съгласно допълнително споразумение №
371/20.01.2020 г. към трудов договор, Д.И. Ж. заема длъжността „медицинска сестра“ в
консултативно-диагностичен блок на мултипрофилно спешно отделение към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД гр. Варна. На 23.01.2020 г. с вх. № ВК-276 е прието
в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД издадено от председателя на СБМС удостоверение
за представителство и легитимност с изход. № 6/19.01.2020 г., според
съдържанието на което синдикалната
организация към УМБАЛ „Св. М.“ гр. Варна с
председател Д.И.Ж. е член на СБМС и придобива
всички права и задължения на легитимна синдикална организация
по КТ и действащото законодателство. Във връзка с работата на Ж. в условията на пандемия от Covid-19, от
изпълнителния директор на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД проф. д-р С.А. е изпратен до
същата благодарствен адрес /л.123 от преписката/, в който изпълнението на
служебните й задължения е определено като безотказно изпълнение на служебния
дълг. В качеството на председател на
СО-СБМС за УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна, от Ж.
са подписани приемо-предавателен протокол и уведомително
писмо с вх. № 1912 от 2.06.2020 г. /л.118 от преписката/ до председателя на синдикатите
в здравеопазването към КНСБ на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД- Варна, с които е изпратен
проект за КТД и е отправена покана за
съвместно обсъждане на направените предложения
за изменение на действащия КТД, чийто срок изтича
на 1.07.2020 год. С изход.№ 3 от
2.06.2020 г. /л.80/ е изпратена до
изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД покана от Синдикалната организация на Синдикат на българските медицински специалисти
/СБМС/ за започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД , която
е получена в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД с вх. № ВК-1911/2.06.2020 год. Поканата съдържа
предложение първото заседание по колективното преговаряне да се проведе на
18.06.2020 г. , във връзка с което е посочено, че определеният от синдикалната
организация екип за водене на преговори включва Д.И.Ж. – председател на СО към СБМС
към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна ,К.И.И. и С.П.П.. В отговор на поканата е изпратено
подписано от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна проф. д-р С.А.-А.
писмо с изход. № 11-2185 от 16.06.2020 г. /л.81-82/, в което е посочено, че
стартираната съгласно чл.54, ал.3 от КТ последно проведена процедура е успешно
приключена на 1.06.2020 г. с
подписването на нов КТД. Същият е сключен
между работодателя УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна и Федерацията на синдикатите в
здравеопазването към КНСБ, за вписването на който е изпратено до директора на „ИА-ГИТ“-Варна
заявление с изход. № АД-1995 от 3.06.2020 г. /л.84/. На 14.06.2021 г. е приета в Районен съд-Варна
искова молба на СБМС при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна , М. И. действаща в
качеството на председател на СБМС и Д.И.Ж., против УМБАЛ „Света М.“ ЕАД-Варна и
Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ , съдържаща искане да
бъде обявен за нищожен сключеният на 1.06.2020 г. колективен трудов договор. С решение на Съвета на директорите на УМБАЛ „Св.
М.“ ЕАД-Варна по протокол № 01/16.01.2020 год. /л.55/ са приети Вътрешни правила за работната
заплата считано от 1.01.2020 год. , в
разпоредбата на чл.35, т.6 от които е предвидено изплащане на ДТВ целеви
награди за отбелязване на празнично събитие – с общонационално значение и с
локално значение /за дружеството/, за съсловието - л.45. Регламентираният в разпоредбата ред за
изплащане на това ДТВ предполага наличие
на предложение от Комисия в състав : икономически директор, ръководител
направление „Управление финансови ресурси“ и ръководител
направление „Човешки ресурси и СДО“, както и на разрешение /одобрение/ от страна на Съвета на директорите. Сформирана е Комисия
в състав : М.Д.- директор „ИД“ , Албена Д.
- р-л напр. УФР“ и гл. счетоводител и Боряна Й. – р-л напр. „Чов.
Ресурси и СДО“ , която изготвя доклад до Съвета на директорите /л.66/ , с т.1 от който се предлага начисляване на ДТВ „Св. М.“ в размер на договорената основна работна
заплата за м. юни 2020 г., като в т.7 са
посочени в пет подточки лицата, които да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ-
персонална награда“. В подточка 7.5 от
предложението са посочени лицата, за които Комисията по т.9 от доклада предлага
да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ- персонална награда“ , поради
недостатъчен принос за резултатите на Дружеството , съответно с т. 9 се
предлага сформиране на Комисия, която да разгледа всички възникнали въпроси по
начисляване на ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ-персонална
награда“, включително частни случаи и да
предложи решение. Въз
основа на изложеното в доклада на Комисията
предложение, на свое заседание от
10.07.2020 г. Съветът на директорите взема решение за начисляване на ДТВ „Св. М.“
в размер на договорената основна работна
заплата за м. юни 2020 г. /за научно-преподавателския персонал за база се взима ОРЗ*2/, сумата за
което да не надхвърля 1 500 000 лв. /без средства за осигуровки за
сметка на персонала/, като съгласно т. 3
такова следва да получат всички, които
имат не по-малко от един отработен или в
платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 год. Решението на Съвета на директорите е отразено в протокол №13/10.07.2020 г. /л.67/ , като в т.7 от същото са
посочени в пет подточки лицата , които да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ-персонална
награда“, съответно в подточка 7.5 са посочени лицата , за които Комисията по
т.9 от доклада е направила предложение за лишаването им, поради недостатъчен принос
за резултатите на дружеството. В т. 9 от решението на Съвета на директорите е
предвидено сформирането на Комисия в състав – Председател М. Д. – икономически директор
и Членове : А. Д. – ръководител направление „УФР
и гл. счетоводител“ и Б. Й. – ръководител направление „Човешки
ресурси и СДО“, която да разгледа всички възникнали въпроси по начисляване на
ДТВ „СВ. М.“ и „ДТВ-персонална награда“, вкл. възникнали частни случаи и да
предложи решение. В изпълнение на така
взетото от Съвета на директорите решение
по протокол № 13/10.07.2020 год. , Комисията
по т.9 от същото решение взема свое решение по т.1 от протокол от 13.07.2020
г. /л.69/, с което предлага на
Изпълнителния директор начисляване на ДТВ „Св. М.“ в размер на договорената основна работна
заплата за м. юни 2020 г., като в т. 7
посочва в четири подточки лицата, които да бъдат лишени от ДТВ „СВ. М.“ и „ДТВ-персонална
награда“. В подточка 7.4 от протокола от 13.07.2020 г. са посочени лицата, за които
Комисията по Протокола предлага да бъдат лишени поради недостатъчен принос за
резултатите на Дружеството, като тези лица са индивидуално посочени в
Приложение №3 /л.70/, в което на първо място фигурира Д.И.Ж., а на четвърто и
пето място фигурират съответно С.Н.П. и К.И.И.. В изпълнение на решението на Съвета на директорите
по протокол № 13/10.07.2020 г. е
издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД проф. д-р С. А.
заповед № Р-457/16.07.2020 г. /л.71/, с
т. 3 от която е наредено ДТВ „Св. М.“ и ДТВ-персонална награда“ да получат всички, които имат не по-малко от
един отработен или в платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 год. Въз основа на тази заповед е изплатено ДТВ „Св. М.“ на всички служители на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД-Варна
с изключение на лишените, от които поради
недостатъчен принос за резултатите на дружеството са лишени само посочените в Приложение № 3 14 бр.
лица. От страна на Ж. е отправено запитване до изпълнителния
директор на УМБАЛ „Св. М.“-ЕАД относно причините, поради които на нея и на медицинските сестри С.П. и К.И. не е изплатено ДТВ. Запитването е
прието с вх. № ВК-2740/31.07.2020 г. /л.29/, като освен поставените въпроси в него е изразено и становище за наличие на дискриминация поради членство в СБМС. За отговора на изпълнителния директор е адресирано
до Ж. писмо изход. № АД-2857/3.08.2020
г. /л.28/, в което е посочено, че тя , г-жа
П. и г-жа И. са получили в пълен размер полагащото им се трудово възнаграждение
, определено съобразно клаузите на съответните трудови договори. Следва подаване
от Ж. на жалба до Комисията за защита от
дискриминация, която е приета с вх. № 44-00-2833/25.09.2020 год. В жалбата е
изложено твърдение, че единствено Ж., П. и И. били лишени от ДТВ по повод празника на болницата –
17.07., което представлявало израз на проявена спрямо тях от работодателя - изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД
гр. Варна проф. С.А. дискриминация, заради членството им Синдиката на
българските медицински специалисти. По жалбата с разпореждане № 1509/12.10.2020
г. на председателя на КЗД е образувана
преписка № 535/2020 г., която е
разпределена на втори заседателен състав с членове : В.С. , З.Д. и Н.А.. На
свое заседание състава избира за председател З.Д. и за докладчик В. С.. В
започнатата от докладчика процедура по проучване са представени от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Св. М.“-ЕАД писмени
доказателства, приложени на л.32-91 от преписката. След изготвяне от докладчика
на доклад-заключение са насрочени заседания, в които от страна на Ж. са
представени доказателства за легитимност на СБМС /л.105-130/ , а от страна на
изпълнителния директор са представени допълнителни доказателства, приложени на
л.149- 173 от преписката. За последното заседание съставът на Комисията е
променен въз основа на издадените от председателя на КЗД заповеди №
12-11-1833/26.05.2021 г. и № 12-11-2102/7.06.2021 г. , според които г-н Н.А.
се замества от г-н Б.Х., а г-жа В.С. се
замества от г-н П.К.. От КЗД в състав : председател З.Д., докладчик П.К. и член Б.Х.
е постановено решение № 719/4.10.2021 г. , което е съобщено
на изпълнителния директор С.А. на 11.10.2021 год. Подадената срещу решението жалба до АС- Варна
е подписана от проф. д-р С.П.А.-А., д.м.н и е
приета в КЗД с вх. №
18-00-122/22.10.2021 год.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима. Тя
е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.149, ал.1 от АПК , срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, за който
е налице правен интерес от съдебното му обжалване. Възражението на адв. Б.- пълномощник
на заинтересованата страна Д.И.Ж. за просроченост на жалбата е неоснователно.
Действително, при подаване на жалбата е допусната нередност при посочването на активната процесуална
легитимация, предвид подаването й от името на УМБАЛ “Света М.” ЕАД, но при подписване от изпълнителния директор проф. д-р С.А., която е била конституирана
като ответник в производството пред КЗД.
Тази нередност е отстранена по инициатива на изпълн. директор А. с
подадената от нея молба с.д. 18833/22.12.2021 г. / л.14 от съд. дело/ , каквато
процесуална възможност съществува при наличната в случая неяснота относно
активната процесуална легитимация, породена от обстоятелството, че съгласно пар.1,
т.1 от ДР на КТ УМБАЛ е работодателя, срещу който е
оплакването за дискриминация от страна на Ж., а изпълнителният директор се
явява представляващ работодателя – сходен случай на нередовност на жалбата при неяснота
в активната процесуална легитимация е приет
в тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г.
на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС по тълк. дело № 4/2019 год . Съобразно тези обстоятелства, жалбата не се
счита за подадена от датата на която нередността е отстранена, както неправилно
счита адв. Б, а се счита за подадена от първоначалната дата, която в случая попада в горепосоченият
срок по чл.149, ал.1 от АПК - това е
така не само в случаите, когато съдът служебно констатира дадена нередност и
предостави на страната срок за нейното отстраняване , но и в случай като
процесния, когато страната сама отстрани
нередностите по предприетото от нея процесуално действие.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следните съображения :
Обжалваното
решение е постановено от компетентен орган – състав на Комисията за защита от
дискриминация, на който преписката е разпределена с разпореждане № 1509/12.10.2020
г. на председателя на КЗД, каквито са изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр, като при
постановяване на решението са участвали заместващите съгласно Заповед № 12-11-1833/26.05.2021 г. и Заповед
№ 12-11-2102/07.06.2021 г. на председателя на КЗД членове на Комисията.
Оспореното
решение е издадено в предвидената форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.
66 от ЗЗДискр реквизити.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазена е
регламентираната в чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискр процедура по проучване ; дадена е възможност за представяне на
доказателства ; изготвен е в
съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр доклад-заключение
; по време на проведените заседания са
дадени указания по доказателствата и са
събрани представените такива.
Обжалваното решение обаче е необосновано,
като направените в него фактически изводи не съответстват на събраните по
преписката доказателства, което в крайна сметка е довело до неправилно прилагане
на материалния закон.
За да постанови решението си, КЗД приема
че в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД липсвали приети
правила и критерии въз основа на които работодателят решава изплащане на допълнителни
трудови възнаграждения, както и че за разлика от всички „санкционирани“ работници
и служители, по отношение на членовете на ръководството на СО на СБМС,
включително и спрямо жалбоподателката Ж. , нямало налагани дисциплинарни наказания, устни или
писмени бележки по отношение на изпълнението на трудовите задължения. При тези
и останалите приети като безспорни фактически констатации за получаване от Ж.
на ДТВ за времето от момента на назначаването й на работа до 2020 г. и за
уведомяването на 20.01.2020 г. на работодателя
за учредяването на синдикална организация в УМБАЛ „Св. М.“ , КЗД като тълкува разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. в светлината на принципа на непълното доказване от
страна на жалбоподателя, прави извод, че твърденията на Ж. за осъществена
спрямо нея дискриминация се подкрепяли от наличните по преписката доказателства,
а възраженията на ответника за липса на дискриминация не се подкрепяли от наличните доказателства, тъй като същият не
бил доказал тезата си относно обстоятелството налице
ли са материално-правни и фактически
основания за конкретното решение Ж. да бъде лишена от ДТВ по повод празника на
здравното заведение.
Противно на така приетото от КЗД ,
доказан е по преписката факта, че в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД са приети правила и критерии въз основа на
които работодателят решава изплащане на допълнителни трудови възнаграждения - това са приложените на л.38-54 Вътрешни правила за работната заплата, считано
от 1.01.2020 г. , приети от Съвета на директорите с протокол № 01/16.01.2020
год. В разпоредбата на чл.35 от Вътрешните правила са
посочени в шест точки условията за изплащане на ДТВ целеви награди, като конкретно
това от което е лишена Ж. е регламентирано в т.6. В същата точка 6 е посочено, че критериите за персонално разпределяне на ДТВ
като награда за положения труд и отбелязване на съответното събитие се
предлагат от Комисията и се одобряват от Съвета на директорите.
Видно е от горепосочените доклад и протоколи на Комисията и Съвета, че са предложени
и
одобрени два критерия за изплащане на ДТВ „Св. М.“ -
първият е за наличие на не по-малко от един отработен ден или платен
годишен отпуск през м. юни 2020 г., а вторият е за приноса за резултатите на дружеството – по аргумент на противното,
недостатъчният принос е приет като основание за лишаване от ДТВ „Св. М.“. Действително, предложенията на Комисията и решението на Съвета на директорите не
съдържат дефиниции за понятието „принос за резултатите на дружеството“ и не посочват начин за измерването му, но този дефицит
в регламента не е равнозначен на липсата
на въведен критерий, а по-скоро сочи на
съществуването при така утвърденият ред
за изплащане на ДТВ „Св. М.“ на
възможност за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4 , ал.3 от ЗЗДискр. Дали такава обаче е била извършена на практика, решаващият състав на КЗД не е коментирал в решението
си, включително по причина, че такова оплакване не е било заявено с жалбата на Ж.
– цялостното съдържание на жалбата сочи на оплакване за осъществена от
работодателя пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. – твърди се, че с лишаването й от ДТВ „Св. М.“ тя е по-неблагоприятно третирана на основата
на признака „членуване в синдикална организация“ в сравнение с останалите получили
такова ДТВ служители на УМБАЛ, с които по сходен начин е изпълнявала трудовите си задължения.
За да е налице проява на пряка дискриминация
по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр, необходимо е да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на тази специална правна норма както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е
следствие от признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр,
т.е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в
конкретен случай, а е необходимо да бъде доказано още, че това третиране е извършено съзнателно
по някой от признаците очертани в чл. 4, ал.1 от
ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи
следва да се изразява в признак по цитираните такива в чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
Начина на установяване на релевантните за двете форми на
дискриминация факти е регламентиран в
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, съгласно която в производство за защита от дискриминация,
след като страната която твърди, че е
дискриминирана представи факти въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. С цитираната разпоредба е въведена
оборима презумпция за наличие на дискриминация при представяне на факти, от които е възможно да се направи достатъчно
обосновано предположение за съществуването на неравно третиране.
Основният наведен в тази връзка факт
в жалбата на Ж. е този за лишаване от ДТВ „Св. М.“ единствено на членовете на
синдикалната организация на СБМС в болничното заведение - тя като председател и секретарите С. П. иК.И.. От друга страна, безспорни в производството пред КЗД са били фактите, че
за първи път Ж. е била лишена от ДТВ „Св. М.“ през 2020 г., както и че между
представляваната от нея синдикална организация и работодателя са възникнали
през същата година спорове относно приемането на новия колективен трудов
договор. Установяването на така наведеният с жалбата факт, а именно, че само и единствено членовете на СБМС са били лишени
от ДТВ „Св. М.“ , действително дава възможност за направата на предположение за наличието на дискриминация на основата на признака „членуване в синдикална
организация“. Така твърденият факт обаче е опроверган от ответника в
производството пред КЗД - установява се,
че от ДТВ „Св. М.“ освен Ж., П. и И. са лишени още 11 бр.
лица, посочени в Приложение № 3, за които не се твърди да са членове на
СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД- Варна.
Доколкото вмененото в
доказателствена тежест на жалбоподателя предположение обхваща и фактите определени в чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. като сравними сходни обстоятелства, то в жалбата на
Ж. е изложено твърдението, че е полагала равностоен труд като всички работници
в болницата, без налагани наказания и оплаквания по нейн
адрес. В това отношение , в производството пред КЗД няма отправено в тази насока доказателствено
искане на жалбоподателя, съответно няма изследване на релевантните сравними сходни обстоятелства касаещи изпълнението на възложените трудови
задължения , т.е. от една страна тези отнасящи се до Ж. и от
друга, тези касаещи получилите ДТВ „Св. М.“.
Вместо това, в решението на КЗД е
извършено сравнение само измежду тези 14 бр. лица, които са били лишени от въпросното ДТВ,
въз основа на което е направен несъответстващият на доказателствата
фактически извод, че за разлика от всички „санкционирани“ работници и
служители, по отношение на членовете на ръководството на СО на СБМС,
включително и спрямо жалбоподателката нямало налагани
дисциплинарни наказания – от
представените от ответника по преписката писмени доказателства се установява, че сред 14 бр. лишени / „санкционирани“
по терминологията на КЗД/ от ДТВ лица
има и други, които не са дисциплинарно наказвани или няма започнато срещу тях
дисциплинарно производство, като това са : С.М.П., Д.Д.Х. , Е.С.В., И.Х.М., Ц.Л.Т.,
И.Г.В.и К.М.Р.. Така установените факти, противно на
приетото от КЗД налагат извода, че обстоятелствата
за наличието на дисциплинарно производство
съвсем не са определящи за приетият от
работодателя критерий за изплащане на ДТВ „Св. М.“ - принос за резултатите на
дружеството.
Констатацията на КЗД за липсата на
налагани на Ж. дисциплинарни наказания е вярна, но не съответства на събраните доказателства другата
такава за липсата на писмени бележки по отношение изпълнението на трудовите й
задължения – такива има и те са обективирани в приложеният на л. 153 от преписката доклад от Главна медицинска сестра Г. И. с вх. № 5195 от
23.03.2020 год.
Съвкупната преценка на така
установените и опроверганите в производството пред КЗД факти, не сочи на
наличието на представени такива от страна на Ж., въз основа на които да е
възможно да се направи предположение, че
е налице дискриминация спрямо нея – доказаните от нея факти, че е получавала ДТВ „Св. М.“ в предходни
години, че тя за разлика от други
служители не е получила такова през 2020 г., че освен нея ДТВ „Св. М.“ не са получили секретарите
на СО П. и И., че е председател на СО на СБМС в УМБАЛ
„Св. М.“ ЕАД гр. Варна и в това си качеството е влязла в спор с работодателя по повод сключването на
новия КТД, не са достатъчни за наличието на релевантното за разпоредбата на чл.
9 от ЗЗДискр. предположение, тъй като те не сочат на отклонение от установеният в УМБАЛ „Св. М.“
ЕАД ред за изплащане на ДТВ „Св. М.“, индицията за
каквото би предположила проява на пряка
дискриминация.
Съобразно тези обстоятелства, за ответника по преписката
не е съществувала доказателствена тежест за установяване, че принципът на равно
третиране не е нарушен, но въпреки това доказателства
в тази насока са били представени от
него - такива са приложените по преписката писмени доказателства отнасящи се за лишените
от ДТВ „Св. М.“ 14 лица. Анализа на тези доказателства оборва извода на КЗД за
недоказано от ответника наличие на материално-правни и фактически основания за
конкретното решение жалбоподателката да бъде лишена
от ДТВ по повод празника на здравното заведение. Установява се от въпросните
доказателства , че макар между отделните 14 служители да съществуват различия /
някои са дисциплинарно наказани, срещу други само е поставено началото на
дисциплинарно производство, а за трети такива
данни изобщо отсъстват/, то характерен за всички тях е един общ признак, а именно – за всяко едно от лицата съществува определен
дефицит при изпълнение на възложената му с трудовия договор работа, разглеждан
като такъв, който ако не се бе проявил, то приноса им за резултатите на
дружеството би се изразил на 100 процента. За мед. сестра Д.Ж., т. нар. дефицит
е обективиран от неудовлетворителната оценка за нейната работа, дадена в доклад
вх. № 5195/23.03.2020 г. на главната медицинска
сестра Г. И.. Случаят касае създаване на напрежение в работната атмосфера, за относителната
тежест на който в сравнение с тази по изпълнената
от Ж. работа, за която към нея е отправен благодарствен адрес, не са налице
доказателства по преписката. Такива обаче не са били и необходими, доколкото комплексният
характер на оценката за приноса предоставя обусловена от правния характер на ДТВ „Св.
М.“ свобода на работодателя при нейното извършване. Определящо в тази връзка за
правната същност и природа на процесното
ДТВ е обстоятелството, че получаването му не представлява регулирано от сключения
трудов договор право на съответния служител. Изхождайки от тази даденост и
възприемайки отразената в посоченият доклад негативна оценка на главната сестра за
работата на Ж. , работодателят е преценил липсата на достатъчен принос за
резултатите на дружеството, която според горецитираните Вътрешни правила за
работната заплата и обратно на приетото от КЗД , представлява легитимно
основание за решението Ж. да бъде лишена
от ДТВ „Св. М.“ по повод празника на
здравното заведение. Установеното наличие
на това основание изключва съществуването на
каквато и да било причинна връзка между членството на Ж. в синдикалната
организация и факта за неплащане на ДТВ „Св. М.“ , поради
което осъществена спрямо нея дискриминация
не е налице.
По изложените съображения, обратно
приетото с обжалваното решение, съдът намира за противоречащо на правилното
приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено на
основание чл. 146, т.4 от АПК.
При този изход на правния спор, претенциите
на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски са неоснователни, съответно основателна съгласно
чл. 143, ал.1 от АПК е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт Р. и доколкото последната е
служител на представляваното от изпълнителния директор проф. д-р А.-А. лечебно заведение, то на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ , ответникът КЗД следва да заплати на ЮЛ УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло постановеното от Комисията за защита от дискриминация решение №
719/ 4.10.2021 год.
ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация да заплати на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна, ЕИК ********* разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на заинтересованата страна Д.И.Ж. и подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :