Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 47 15.02.2018 година Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,……………втори граждански състав,
на 6 февруари…………………..………………………………….…2018 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛА
КЪНЧЕВ
Секретар ………Стойка Стоилова………..………………………………………
Прокурор……………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1009….по описа за 2018……...……...година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 85 от 10.10.2017 г., постановено по гр.дело № 127/2017
г. на Р. районен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот,
представляващ поземлен имот от 1 580 кв.м, с № 460, кв.84А по ПУП на с. Г.,
утвърден със заповед № 171 от 11.02.1981 г., находящ се в с. Г., общ. Г., ул.Б., № ., с граници от две страни улици, УПИ І-458 и
УПИ V-461, урегулиран в два УПИ – II-460 в
кв.84А с площ от 870 кв.м, с граници: улица, УПИ І-458, УПИ V-461 и УПИ VІ-460;
и VІ-460 в кв.84А, с площ 710 кв.м, заедно с всички постройки в него, при
граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-460 и УПИ V-461, между въззиваемата И.Ж.К.
и въззивницата И.Г.Г. при равни права.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу
правния извод на районния съд, че недвижимият имот, предмет на делбата, е
собственост на наследниците на С. Г. С. ,
при положение, че не били представени документи за собственост на общия
наследодател. Въззивницата твърди, че пред първоинстанционния съд е направила
възражение, че имотът бил наследствен от Г. С. Д., а не от сина му С. Г. С..
Излага фактически твърдения, че през 1959
г. в имота била построена къща на името на С. Г. С. , но не било ясно
дали тя е била различна от съществуващата дотогава къща, дали е била върху нейните основи или е била
изцяло ново жилище. Безспорно било само обстоятелството, че земята била
собственост на Г. С. Д., като изграждането на къщата било практически
осъществено от него. След като не били налице доказателства, че С. Г. С. е изградил и узаконил на негово име
постройките, а земята била на името на Г. С. Д., то по силата на закона
постройките били собственост на собственика на земята. Моли, съдът да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която е допусната делба на имотите при равни квоти между И.Ж.К.
и И.Г.Г..
Въззивницата
И.Ж.К. счита, че оплакването във въззивната жалба е неоснователно. Били
представени неоспорени доказателства за собствеността, а и тя била въвела
възражение за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя С. Г..
Представените по делото доказателства били обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната взаимовръзка, както и със свидетелските показания, при което съдът
бил достигнал до правилния извод относно собствеността върху процесните имоти,
придобита от наследодателя по давност.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред районния съд е бил предявен иск за делба на недвижим
имот, представляващ дворно място
от 1 580 кв.м, с № 460, кв.84А по
ПУП на с. Г., общ. Гълъбово, утвърден със заповед № 171 от 11.02.1981 г., находящ се в с. Г., общ. Г., ул.Б., № ., с граници от две страни улици, УПИ І-458 и
УПИ V-461, урегулиран в два УПИ – II-460 в
кв.84А с площ от 870 кв.м, с граници: улица, УПИ І-458, УПИ V-461 и УПИ VІ-460;
и VІ-460 в кв.84А, с площ 710 кв.м, заедно с всички постройки в него, при
граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-460 и УПИ V-4611690
кв.м. Ищцата И.Ж.К. е твърдяла,
че тя, заедно с ответницата И.Г.Г. са законни наследници на Ж. Г.. Ищцата била
сестра на неговата майка Г. Ж. С., починала на 04.06.2014 г., а ответницата И.Г.
– сестра на неговия баща С. Г.Д. ,
починал на 20.12.2009 г. Наследяването
било по реда на чл. 8, ал. 4 ЗН, тъй като наследодателят не бил в граждански
брак и не е имал деца, а родителите му починали преди него, както и брат му Д. С.
Г., починал на 26.04.2015 г., също неженен и без деца. В съдебно заседание
ищцата по реда на чл. 145 ГПК и във връзка с възраженията на ответницата относно
собствеността върху делбения имот е пояснила, че наследодателят Ж. Г. е
придобил имота по силата на наследствено правоприемство от неговия баща С. Г. С.
, който пък придобил имота по давностно владение от 1952 година до смъртта си,
съответно присъединяване към това владение на осъществено владение от неговия
баща.
Районният
съд е допуснал извършването на съдебна делба на описаното дворно място между И.Ж.К.
и И.Г.Г. при равни квоти. Искът по отношение на съделителката Т.Г.Г. е
отхвърлен, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна по делото е установено,
че посоченото от страните като наследодател лице Ж. С. Г.е починало на
17.03.2016 г. Бил е неженен и не е оставил низходящи, видно от удостоверението
за наследници. Неговите родители С. Г.Д.
и Г. Ж. С. са починали преди него
– първият на 20.12.2009 г., а втората – на 04.06.2014 г. Ж. С. Г.е имал брат – Д.
С. Г., който е починал на 26.04.2015 г. Той също е бил неженен и не е оставил
низходящи наследници.
По делото не е спорно, че за делбения
имот не е бил съставен титул за собственост. Това обаче не е пречка собствеността
да бъде установена в процеса с всички допустими доказателствени средства. Всъщност
това е спорният въпрос по делото - чия е била собствеността: на бащата на С. Г.Д. , Г. С. Д., починал на 21.12.1971 г., или на С.
Г.Д. .
Въведеното от ответницата възражение срещу
участието на ищцата в делбата е своевременно, тъй като съгласно чл.342 ГПК в
първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на
някой от тях да участва в делбата. От своя страна и ищецът може да заяви своите
възражения с оглед на оспорванията на ответника, както в отговора, така и в
първото по делото заседание – чл.143, ал.2 ГПК. В случая ищцата е предявила
възражение за придобивна давност в полза на наследодателя на общия на страните
наследодател, С. Г.Д. . Във връзка с
твърдението ѝ, че той е владял имота, са разпитани свидетелите Е. Е. В. и
Й.Д. М., от показанията на които се установява, че С. Г.и съпругата му Г. са
живели в имота в с. Г.. Мястото било около декар и половина. След като се
оженили, започнали да строят нова къща. Строителството извършвали постепенно –
първо направили една стая, после още, както и други допълнителни постройки –
кухня, навес, гараж. До смъртта си двамата живеели в тази къща, работили двора,
плащали данъците. И двамата свидетели са единодушни, че всички в селото знаели,
че имотът е техен и че никой не е оспорвал тази собственост. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, защото са безпротиворечиви. Свидетелите
възпроизвеждат собствени възприятия. Освен това показанията им съответстват на
писмените доказателства – декларация от 25.02.1959 г., с която е дадено
съгласие именно С. Г.Д. да построи къща в дворното място, както и
удостоверение от 05.05.1958 г. относно семейното положение и материално
състояние на С. Г., който към онзи момент е бил на 31 години. Затова
неоснователно се твърди от въззивницата, че къщата е построена от неговия баща Г.
С. Д. . Не може да има съмнение, че
построената от С. Г.къща е различна от старата, която се е намирала в двора –
свид. Енчо Енев Вълчев. Освен това няма пречка преди дворното място да е било
владяно от неговия баща, респ. той да е бил негов едноличен собственик или
съсобственик, но в последствие, приживе на бащата, то да бъде завладяно от
сина.
С оглед това съдът намира, че С. Г.и
съпругата му са упражнявали фактическа власт върху изцяло чужд имот, т. нар.
завладяване, но със съгласието и без противопоставянето на собствениците. Това
съгласие не е необходимо да бъде дадено в някаква форма, защото то не е правна
сделка, която да поражда, изменява или погасява права и задължения. Съгласно
чл.79 ЗС упражняването на непрекъснато владение в продължение на 10 години е
основание за придобиване на правото на собственост. Съгласно чл.69 ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта за себе си, като своя. В такъв случай за придобиването на имота по
давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене
спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт
тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е в този случай
упражняваното владение в предвидения в закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато. След като С. Г.Д. се е представял за собственик на имота, всички
са го познавали като такъв, обработвал го е, плащал е данъците и никой друг,
включително и баща му Г. С. Д., сочен от ответницата като собственик на имота,
не го е обезпокоявал при владението и то е продължило повече от 10 години, то
фактическият състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС е осъществен. Правото
на собственост върху недвижим имот може да бъде придобито на основание чл.79 ЗС
приживе от лице, което до смъртта си не се е позовало на давността и неговите
права да се признаят от неговите наследници – ТР № 4/2012 г., т.3 на ОСГК на
ВКС. В случая е така - правото на собственост е придобито от С. Г.още приживе
на баща му Г. С. , който е починал през
1971 година. Няма основание да се прилага нормата на чл.92 ЗС, тъй като владението
е било осъществявано върху целия имот, поради което той изцяло е придобит по
давност, а не само новоизградената в двора къща. По силата на закона имотът е
съпружеска имуществена общност, тъй като давностният срок е изтекъл по време на
брака на С. Г.и съпругата му.
Както бе посочено по-горе, С. Г.Д. е
починал на 20.12.2009 г., а съпругата му
- на 04.06.2014 г. Като наследници двамата са оставили двама сина - Д. С.
Г., починал на 26.04.2015 г., неженен, без низходящи наследници, и
наследодателят на страните Ж. С. Г., починал на 17.03.2016 г., също неженен,
без низходящи наследници. Съгласно чл.8, ал.4 ЗН, когато починалият не е
оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходащи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен, като
по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват
по-далечния по степен роднина. Ищцата, сега въззиваема, е сестра на майката на
наследодателя Г. Ж. С., т.е. роднина на Ж. С. Г.от трета съребрена степен.
Ответницата, сега въззивница, е сестра на бащата на Ж. С. Г., т.е. също роднина
от трета съребрена степен, поради което двете наследяват делбения имот поравно.
Обстоятелството, че съделителката И.Ж.К. е от „женската страна“ е без значение
за качеството й на наследник на Ж. С. Г., както и без значение за размера на
квотата ѝ в съсобствеността. Третата съделителка Т.Г. И. не наследява по
силата на посочената по-горе правна норма, тъй като е дъщеря на друга сестра на
С. Г.Д. , която е починала през 1990 г.,
т.е. преди него. В този случай Т.Г. И. се явява роднина на наследодателя Ж. С. Г.от
четвърта степен, т.е. по-далечна и е изключена от наследяването от по-близките
по степен.
С оглед на тези съображения въззивният
съд намира, че въззивната жалба е неоснователна. Няма основание искът за делба
да бъде отхвърлен. Налице е съсобственост, възникнала по силата на наследствено
правоприемство, а съгласно чл.69, ал.1 ЗН наследникът може да поиска винаги
делба. Затова обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемата
разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви,
Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 10.10.2017 г., постановено по гр.дело № 127/2017
г. на Р. районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Г. ***, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Ж.К. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.