Определение по дело №331/2020 на Окръжен съд - Плевен

                               О  П  Р   Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.Плевен, 29.05.2020  г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                        Председател:  ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове:  РЕНИ Г.  

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Кунчева  в.ч.гр.дело            №  331 по описа за 2020 г.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

         Образувано е въз основа частната жалба на„***“ ЕООД гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Н.Л., срещу разпореждане № 2548 от 04.03.2020 г. на Плевенски районен съд  по  по ч.гр.д. №  1225/2020 г., с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „***“ ЕООД гр. София, ЕИК ***,   срещу длъжника  К.Ц.Г.,***, с ЕГН **********, в частта за неплатено  възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги  в размер на 1237,68 лв. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.  В частната жалба са изложени оплаквания, че заповедният съд не разполага с правомощия да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи права, както и че районният съд неправилно е приел, че сумите, за които заявлението е отхвърлено, се претендират на основание договорни клаузи, които са нищожни като противоречащи на закона.  Жалбоподателят претендира отмяната на обжалваното  разпореждане  на районния съд  и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.  

            Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и от легитимирано лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.

            По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

            От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „***“ ЕООД гр. София, срещу длъжника  К.Ц.Г.,***, за следните суми: 1000 лв. – неплатена главница; 145,75 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.04.2019 г. до 30.07.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост; 1237,68 лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30 лв. – дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г.;  18,67 лв. – лихва за забава от 02.04.2019 г. до 30.07.2019 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението.

           С разпореждане от 04.03.2020 г.  районният съд е отхвърлил заявлението  за претендираната сума от 1237,68 лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги,  и претендираната сума от 30 лв. – дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. За останалите суми по заявлението районният съд е издал заповед № 706 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.03.2020 г.

         Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно.

         От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че между заявителя и посочения в заявлението длъжник е сключен договор за потребителски кредит от  28.02.2019 г., при  общи условия към същия, и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

         Безспорно правоотношението между страните, на което заявителят основава своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта на ЗПК.

        Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и вяска друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

           В процесния случай са налице условията, визирани в цитираната разпоредба, за да се приеме приложимостта на ЗПК по отношение сключения между кредитора-заявител и посочения в заявлението длъжник  договор за потребителски кредит.

          С чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

         Въззивният съд приема, че в случая уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги противоречи на цитираната по горе  разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От съдържанието на приложеното споразумение е видно, че това възнаграждение е уговорено за една или всички от следните действия, назовани в същия документ „услуги“, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По естеството си обаче тези действия не представляват допълнителна услуга, а са свързани с усвояването и управлението на кредита.

          Следва да бъде посочено също така, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел и резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В настоящия случай уговорката в споразумението за заплащане на възнаграждение  за „допълнителни услуги“ е нищожна, тъй като изцяло противоречи на визираната в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрична забрана за уговаряне на такова възнаграждение.

         Що се касае до  претенцията за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща разходи  за извънсъдебно събиране на вземането, на първо място следва да се отбележи, че същата се основава на Тарифа за таксите на „***“ ЕООД, каквато не е приложена към  заявлението.  Отделно от това, с начисляването на тези разходи   се цели заобикаляне на ограничението, предвидено в чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания в тежест на длъжника при забавено изпълнение,  каквито не са регламентирани с цитираната разпоредба.

           Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК да бъде отхвърлено заявлението за сумата от 1237,68  лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, и сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, тъй като вземането за тези суми се основава нищожни клаузи, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

         С оглед на тези съображения,  въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

          Воден от горното, Плевенският окръжен съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на „***“ ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Н.Л., срещу разпореждане № 2548 от 04.03.2020 г.  на Районен съд – Плевен, постановено по ч.гр.д.     №  1225/2020 г.

         Определението е окончателно.

 

 

   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: