Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 25.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Русе, VІІI състав, в публично заседание на 12 март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 54 по описа за 2019 година., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.156 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал.4 ЗАДС вр. чл.129,ал.6 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Каолин” ЕАД, със седалище гр. Сеново, община
Ветово, област Русе, срещу Решение за възстановяване на акциз на Началника
на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018
г. в частта,
в която митническият орган е отказал да възстанови лихва в размер на 25 951,51 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза
- 201 130.36 лв. за периода от 29.04.2014 г. до 16.05.2016 г. за енергиен продукт „природен газ“, която
лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане
на недължимия акциз до
01.09.2016 г. вкл., потвърдено в тази част с
Решение № Р-2/04.01.2019 г. (32-6269) на Директора
на Агенция „Митници“ – гр.София. Излагат се подробни
съображения за противоречие на оспорения акт с материално правни разпоредби и
процесуалния закон. Претенцията е за отмяна на оспореното решение в частта му,
в която на дружеството е отказано възстановяване на лихва в размер на 25 951,51 лв. и връщане на преписката на компетентния административен орган за издаване
на решение за възстановяване на посочената сума за законна лихва. Претендира се
и присъждане на направените в производството разноски, за които е представен
списък.
Ответната в производството страна – Директор на Агенция „Митници“, гр.София,
в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл.159,ал.2 ДОПК, чрез процесуален
представител – старши юрисконсулт М. Б.-К., оспорва
основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на направените в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Не се спори по делото, а и от представената административната преписка се
установява, че „Каолин“
ЕАД е депозирало в Митница Русе Искане за възстановяване на акциз с
вх. № 32-195248/13.07.2016 г.
Размерът на искания акциз за възстановяване е 201 130,36
лева (двеста и един хиляди сто и тридесет лева и тридесет и шест стотинки) и се
отнася за периода 29.04.2014 г.
- 16.05.2016 г. за енергиен продукт „природен газ“ с код по КН 27112100. Като основание за искането „Каолин“
ЕАД е посочило чл. 27, ал. 1 от ЗАДС и че претендираният акциз е бил недължимо платен поради неправомерно
направен отказ от митническите органи да му бъде издадено Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител /ОАКП/, валидно за периода 29.04.2014 г.- 16.05.2016 г.
По горепосоченото искане за възстановяване на акциз първоначално е
постановен отказ от Началника на Митница Русе с Решение № ВG004000-ИВ-27-2-РВ16 от
09.08.2016 г., което е потвърдено от горестоящия орган при административното
обжалване –Решение № Р-534/32-277777 от 06.10.2016г. на Директор на Агенция
“Митници”-гр.София /л.53-л.58 от
преписката/. Решенията на митническите органи са били предмет на съдебен
контрол. Постановеното Решение
№ 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016 г.
по описа на АССГ /л.29 - л.42 от преписката/, потвърдено
с Решение № 11663/03.10.2018 г.
по адм. дело № 3497/2018г. по
описа на ВАС /л.25-л.28 от
преписката/ е от значение за разрешаване на спора по настоящото съдебно
производство.
С влязлото в сила Решение № 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016г. по описа на АССГ, съдът е отменил решението на Директора на Агенция “Митници“ и
потвърденото с него решение на Началника на Митница Русе за отказ за
възстановяване на акциза за горепосочения период и размер. Освен това с
решението на съда, делото е изпратено като преписка на Началника на Митница
Русе за издаване на ново решение по Искане за възстановяване на акциз на
основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС с
вх. № 32-195248/13.07.2016 г, подадено от „Каолин“
ЕАД, в размер на 201
130,36 лева за периода 29.04.2014 г.
- 16.05.2016 г. за енергиен продукт „природен газ“, ведно със съответните лихви, в 14-дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
При новото произнасяне, от административният орган е постановено процесното
Решение
за възстановяване на акциз на Началника
на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018
г. /л.16-л.18 от преписката/, потвърдено с Решение № Р-2/04.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – София /л.3-л.7 от преписката/, с което на дружеството е възстановен акциз в размер на 201 130,36 лева за периода 29.04.2014 г. - 16.05.2016 г., заплатен за енергиен продукт „природен газ“ с код по КН 27112100, както и лихва в размер на
43 693,48 лв., изчислена от 02.09.2016 г. до датата на издаване на
решението. Решението на Началника на Митница Русе, потвърдено с решението на
горестоящия орган, е предмет на оспорването по делото само в частта на
определения размер на лихвите и по-конкретно в частта на отказа да се
възстанови лихва в размер на 25 951,51
лв. за периода преди 02.09.2016 г. Оспорващата страна излага съображения, че
периодът на акцесорното задължение е друг - лихви следва да бъдат начислени не от 02.09.2016 г., а от по-ранен
момент- считано от датата на всяко недължимо плащане на акциз. На това
основание оспорващият счита, че лихвата е по-висок размер от приетия от
митническите органи, а именно следва да бъдат възстановени лихви допълнително в
размер на 25 951.51 лв., освен възстановените с решението на Началника на
Митница Русе в размер на 43 693,48 лв.
По
настоящото съдебно производство спорният
между страните въпрос е от кой момент се дължи законната лихва, респ. съобразно това - в какъв размер се дължи възстановяването й.
Съгласно чл.
27, ал. 1 от ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се
възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на
лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане
или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до
директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по
местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран
складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало
удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите,
определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 –
дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на
нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва
искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на
възстановяване сума. В
посочената правна норма липсва регламентация относно дължимостта на лихвата,
поради което следва да намери приложение нормата на чл.
129, ал. 6 от ДОПК. Според нея - недължимо
внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се
връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани
въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат
със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда
на ал. 1 - 4.
Законодателят е регламентирал две хипотези, с оглед различния момент, от
който се дължи законната лихва. Спорът по делото се свежда до това в коя от
двете попада процесният случай. Според жалбоподателя е приложима първата
хипотеза и лихви се дължат от датата на всяко направено внасяне на недължимия
акциз в общ размер от 201 130,36
лева, а според митническите органи втората - от деня, в който
е следвало да бъдат възстановени сумите.
Няма спор между страните, че процесното решение на митническия орган за
възстановяване на акциз и лихви е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно
решение - Решение № 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016 г.
по описа на АССГ /л.29 - л.42 от преписката/. С оглед на това, при
разрешаване на спора за размера на акцесорното задължение, следва да бъде
съобразено влязлото в сила решение на АССГ, тъй като според чл.160,ал.3 от ДОПК
при отмяна на административния акт съдът
изпраща преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона, какъвто е настоящия случай.
В мотивите на влязлото в сила Решение № 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016 г. по описа на АССГ, е прието за безспорно установено, че дружеството е внесло акциза в претендирания за възстановяване размер - 201 130,36 лева за периода 29.04.2014 г.
- 16.05.2016 г. Във връзка с разрешаването на спора по цитираното дело на АССГ, от съда е
констатирано, че с Решение
№ 32-38739/29.04.2014 г. на митническия орган на „Каолин” АД /понастоящем ЕАД/, със седалище гр. Сеново
е било отказано издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен
потребител / УОАКП/. Този отказ е бил
отменен по съдебен ред с Решение №
30 от 11.12.2014 г.
по адм. дело № 193/2014 г. на АС - Русе,
потвърдено с Решение №
13744 от 16.12.2015 г. по
адм. дело № 1140/2015 г. на ВАС.
Според мотивите на решението по адм. дело № 10627/2016 г.
по описа на АССГ, от значение за настоящия спор, отмяната на отказа за
издаване на УОАКП заличава с
обратна сила липсата на изискването по чл.24а,ал.1 от ЗАДС за наличието на
издадено такова, след като с влезли в сила съдебни решения е прието, че са налице
предпоставките за издаване на удостоверението. Съдът е приел, че за периода на
незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП до неговото издаване и получаване
в резултат на съдебното решение, не е налице основание за събиране на акциз.
Редът за неговото възстановяване е уреден в чл.27 ЗАДС, уреждащ общата хипотеза
на възстановяване на недължимо платен акциз. В заключение АССГ е извел извод,
че са налице условията и предпоставките за възстановяване на акциз и е отменил
отказа на митническите органи за това с постановения си съдебен акт по адм. дело № 10627/2016 г. В диспозитива на решението е постановено връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по искането на дружеството както за
възстановяване на акциза, така и за лихвите.
Настоящият съд не споделя доводите на ответника, че във влязлото в сила Решение
№ 540/30.01.2018 г.
по адм. дело № 10627/2016 г.
по описа на АССГ липса произнасяне
относно момента, от който следва да бъде възстановена лихвата. По
отношение на лихвите в мотивите на съдебния акт е прието, че и акцесорното
искане на жалбоподателя е основателно. Съдът се е позовал на нормата на чл.129,ал.6
от ДОПК като основание за това. Освен, че е цитирал законовата разпоредба и е обосновал
извод, че въз основа на нея лихви се дължат, в мотивите съдът е приел, че „акцизът се явява недължимо платен и следва
да бъде възстановен заедно със законната лихва, считано от датата на всяко
съответно плащане до датата на възстановяването му, съгласно чл.27,ал.1 от ЗАДС“ /мотиви на съдебното решение на
АССГ на л.38 от преписката/.
Следователно съдът е приел, че лихвите следва да бъдат възстановени в
хипотезата на чл.129,ал.6, предл. първо от ДОПК. Това е така, тъй като
причината за извършване на недължимите плащания на акциз от дружеството
в общ размер на акциза - 201 130.36 лв. за периода от 29.04.2014 г. до
16.05.2016 г., е акт на митническия орган, а именно -
незаконосъобразният отказ за издаване на удостоверението за освободен от акциз
краен потребител, а акцизът не е платен по инициатива на
дружеството-жалбоподател /в този смисъл решение по адм.д №1062/2018 г. на ВАС/.
При прилагането на визираното законово правило и съобразно съдебното решение на
АССГ, лихви на дружеството се дължат и за периода от датите на направените
плащания на акциза до 01.09.2016 г., вкл. /след тази дата лихви в размер на
43 693,48 лв. са възстановени с процесното решение на митническия орган/.
При постановяване на процесното решението за възстановяване на акциз,
Началникът на Митница Русе не е съобразил задължителните указания на съда при
определяне на периода на дължимост на акцесорното задължение и по-конкретно
началото на този период. Митническият орган, в противоречие на влязлото в сила
решение на АССГ, се е позовал на разпоредбата на чл.129,ал.6, предл. второ от ДОПК и е приел, че законната лихва се следва от деня, в който е следвало да
бъдат възстановени отказаните суми за възстановяване. Констатирал е, че Решение
№ BG004000-ИВ-27-2РВ16 от
09.08.2016 г. на началника на Митница Русе е връчено на 11.08.2016 г., при
отчитане на законовоустановения 14-дневен срок за обжалване на решението по
реда на ДОПК и 7 - дневния срок за плащане, съгласно чл.27,ал.5 от ЗАДС /изтекъл
на 01.09.2016 г./ е приел, че лихви се дължат от 02.09.2016 г. до датата на
постъпване на сумата по сметката на икономическия оператор т.е до датата на
фактическото възстановяване на акциза - 23.10.2018 г. и е възстановил такива с
процесното решение в размер на 43 693,48 лв. При оспорването по
административен ред, горестоящият административен орган-Директор Агенция
“Митници” е приел за правилно определянето на лихви за посочения период от
02.09.2016 г. до 23.10.2018 г. Развил е и съображения,че по този начин
началникът на Митница Русе правилно е възстановил законната лихва, съгласно чл.129,ал.6, предл. второ от ДОПК, тъй като на
дружеството не се следва законната лихва преди изтичане на срока по чл.27,ал.5
от ЗАДС.
Така, с оспореното в производството Решение за възстановяване на акциз на Началника
на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018
г., потвърдено с решението на горестоящия административен орган, е отказано възстановявяне на лихви за периода
от датите на направените плащания на акциза до 01.09.2016 г., вкл. /след която
дата лихвите са възстановени с процесното решение на митническия орган и
решението в тази част не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство/.
Размерът на акцесорното задължение за процесния период възлиза на 25 888,25
лв. по данни от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. /л.28-л.29 от делото/.
Оспореният отказ за възстановяване на лихви от датите на направените
плащания на акциза до 01.09.2016 г., вкл., които лихви са в размер на 25 888,25
лв., е постановен в противоречие на задължителните указания по приложението на
материалния закон, дадени на основание чл.160,ал.3 ДОПК, с влязлото в сила Решение
№ 540/30.01.2018 г.
по адм. дело № 10627/2016 г.
по описа на АССГ. Това, според настоящия съд, обосновава извод за нищожност на отказа с
осъществяване предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК. Правната норма съдържа специфично
основание, извън общите пороци по чл. 146
от АПК, което може да доведе до нищожност на издаваните от администрацията
актове. Предпоставките за приложението на разпоредбата са: наличие на влязло в
сила съдебно решение и противоречие на издадения административен акт с това
решение, както е в разглеждания случай. На това основание оспореният
отказ на Началника на Митница Русе, потвърден от горестоящия административен
орган, за възстановяване на лихви от датите на направените плащания на акциза
до 01.09.2016 г., вкл. за размера на 25 888,25 лв., е нищожен. След
обявяването му за такъв, което съдът може да направи и без да има изрично
искане за това по аргумент от чл.168,ал.2 от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК, на основание чл.160,ал.3
от ДОПК и чл.
173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК, преписката следва да се върне на компетентния
административен орган за ново произнасяне, съгласно дадените указания от съда
по приложението на закона в настоящото решение. По причина преструктурирането
на Агенция “Митници”, компетентният орган понастоящем е Директора
на ТД ”Дунавска” при Агенция “Митници”, като правоприемник на Началник на “Митница” Русе, в съответствие на
чл.7,ал.1 и чл.29,ал.2 от Устройствения правилник на Агенция ”Митници”, в
действащата ред. ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г. Отказът на митническия орган за възстановяване на лихви за размера над 25 888,25
лв. до заявения от жалбоподателя – 25 951,51 лв., е основателен и в тази
част жалбата следва да бъде отхвърлена.
Двете страни по делото претендират разноски. С оглед изхода
на спора и на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК, разноските
се дължат съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата на всяка от тях.
Жалбоподателят е направил разноски:
50 лева – държавна такса за образуване на производство, видно от приложения банков
документ на л.8 от делото и 300 лева - разноски за експертиза /л.20 от делото/. По делото оспорващата страна е
представлявана от адв. С.Й. и Адвокатско дружество “Й., Ризова и съдружници”
/пълномощно на л.7 от делото/, като адвокатското дружество надлежно е преупълномощило адв.Д. Й., също осъществявал
процесуално представителство /пълномощно на л.25 от делото и удостоверение от
18.09.2018 г. на СГС за регистрация на адвокатското дружество на л.26 от
делото/. Съгласно представения списък на разноските от страната /л.34 от
делото/, същата претендира разноски за адвокатско възнаграждение,съгласно
фактура №5655 от 28.02.2019 г. в размерна 700,19 лв. Цитираната фактура,
удостоверяваща договорено възнаграждение за данъчно – правни услуги по адм.д.
54/2019 г. на АС-Русе, в размер на
700.19 лв. /данъчна основа/ и
начислено ДДС – 140.04 лв. или общо 840,23 лв., е представена по делото / л.35/.
Съгласно § 2а от
ДР на Наредба № 1/2004 г за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. Тъй като като процесуалният представител на оспорващата страна е регистриран по ЗДДС, възнаграждението
за адвокатска защита възлиза на 840,23
лева, чието плащане по банков път е доказано с представеното преводно нареждане
от 11.03.2019 г. /л.36 от делото/. Така общо сторените от оспорващия разноски
по делото възлизат на 1190,23 лева. Пропорционално на уважената част от жалбата
разноските, които се следват на жалбоподателя са в размер на 1187,33лв.
С
оглед заявеното своевременно от представляващия
ответната страна – юристконсулт М. Б.-К. искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобразява,
че при отчитане на материалния интерес по делото, размерът му се определя в
хипотеза на
чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските задължения и е 1308,55 лв.
Съобразно отхвърлената част от оспорването възнаграждението е 3,19лв.
След прихващане ответникът следва да заплати на
жалбоподателя сумата в общ размер от 1184,14 лв. разноски по делото.
Мотивиран така и на основание чл.160,ал.3 от ДОПК и чл.
173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК., съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по жалба на „Каолин” ЕАД, със седалище гр. Сеново, общ. Ветово, нищожността
на Решение за възстановяване на акциз на Началника на Митница
- Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018 г., в
частта, в която митническият орган е отказал да възстанови лихва в
размер на 25 888,25 лв. за недължимо платен акциз в общ
размер на акциза - 201 130.36 лв., внесен в периода от
29.04.2014 г. до 16.05.2016 г. за енергиен продукт
„природен газ“, която лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която
е направено плащане на недължимия акциз до 01.09.2016 г. вкл., потвърдено в тази част с Решение № Р-2/04.01.2019 г. (32-6269) на Директора
на Агенция „Митници“ – София.
ВРЪЩА преписката на Директора
на ТД ”Дунавска” при Агенция “Митници” – гр.София за
ново произнасяне по Искане за възстановяване на акциз с
вх. № 32-195248/13.07.2016 г. на „Каолин” ЕАД, със седалище гр. Сеново, в частта на лихвите за периода от всяка съответна месечна дата, на която е направено
плащане на недължимия акциз, до 01.09.2016 г.,
вкл., съобразно дадените указания по
приложението на закона в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на административния
орган 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от датата на
влизането му в сила.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Каолин” ЕАД, със седалище гр. Сеново, общ. Ветово, в останалата част.
ОСЪЖДА Агенция
“Митници”, гр.София да заплати на „Каолин"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, обл.Русе, ул. “Дъбрава” №8, сумата от 1184,14 лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: