О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на осми
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 738/2018 год. по описа на
същия съд, намира следното:
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба срещу определение от 12.11.2018 год. по гр.д. № 206/2018 год. на Костинбродския районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото по предявения иск от „М.Е.“ АД, *** срещу Ю.С.Г. *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща поето задължение като авалист по запис на заповед от 09.10.2015 год., както и сумата 5000 лв. – задължение като авалист по запис на заповед от 11.01.2016 год. и сумата 300 лв. разноски. Счита за неправилен извода на районния съд за прекратяване на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147 от ЗЗД, тъй като по отношение менителничното поръчителство не е приложим преклузивният шестмесечен срок от падежа на задължението. Моли съда да го отмени и да върне делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата оспорва частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане № 278/10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС е отхвърлено заявлението на „М.Е.“ АД, *** срещу В.Г. ***, и Ю.С.Г.,*** за солидарно заплащане на сумата 5000 лв. по запис на заповед от 11.01.2016 год. и сумата 10 000 лв. – по запис на заповед от 09.10.2015 год. с длъжник Б.и авалист – ответницата Ю.Г., на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, поради нередовност на заявлението, както и поради това, че записите на заповед представляват обезпечение на каузални правоотношения /договори за парични заеми/, поради което не могат да бъдат самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С определение № 574/01.08.2017 год. по ч.гр.д. № 433/2017 год. СОС е потвърдил разпореждането от 10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю.С.Г. за претендираните суми по запис на заповед, издаден на 09.10.2015 год. Разпореждането е отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В.Б.за сумата 10 000 въз основа на записа на заповед от 09.10.2015 год., както и заявлението срещу Б.и Г. за сумата 5000 лв. въз основа на запис на заповед от 11.01.2016 год. и делото е върнато на КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Със запис на заповед от 09.10.2015 год. В.Б.неотменно и безусловно се е задължила срещу представянето на записа на заповед да заплати на „М.Е.“ АД сумата от 10 000 лв. Записът е подписан от Ю.С.Г. - авалист и същият е предявен на издателя и на авалиста на 06.01.2016 год.
Исковото производство по гр.д. № 206/2018 год. на КРС е образувано по искова молба на „М.Е.“ АД срещу Ю.С.Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. – задължение по запис на заповед, издаден на 15.10.2015 год., както и направени разноски в исковото и заповедното производство /уточняващи молби от 05.04.2018 год. и 05.10.2018 год./. С определение, постановено в о.с.з. на 12.11.2018 год. КРС е прекратил производството по делото по съображения, че с разпореждането от 10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю.Г. за същата сума, поради което е налице сила на пресъдено нещо. Сочи се също така, че към датата на подаване на заявлението е изтекъл преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна – ищец по прекратеното исково производство и поради това е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна:
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 485 вр. чл. 537 от ТЗ е допустим. Съгласно уточняващата молба на ищеца от 05.04.2018 год. по гр.д. № 206/2018 год. на КРС искът е предявен като осъдителен. Това е така именно поради обстоятелството, че заявлението по чл. 417 от ГПК е отхвърлено с влязлото в сила в тази част разпореждане № 278/10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС.
Предвидената в чл. 299 от ГПК забрана за пререшаемост задължително предпоставя правният спор да е бил решен по същество с надлежен акт, постановен от компетентен орган на съдебната власт, а именно решение, с което се разрешава със сила на пресъдено нещо спора, с който е сезиран съдът. Само при това положение се преклудира правото на иск на ищеца за същото вземане предявено срещу същия ответник на същото основание и в случай, че бъде предявен такъв иск, образуваното дело ще подлежи на прекратяване, като попадащо в хипотезата на чл. 299, ал. 2 ГПК. В конкретния случай обаче заявлението в заповедното производство е било отхвърлено, поради което не се е стигнало до исков процес и не е предявен иск по чл. 422 от ГПК, т.е. липсва произнасяне дали вземането на кредитора съществува или не и по този въпрос няма формирана сила на пресъдено нещо, което единствено би било пречка за повторно заявяване на същото вземане. Предвид разпоредбата на чл. 296 и сл. от ГПК силата на присъдено нещо касае само и единствено съдебните решения и не съществува процесуална пречка при отхвърляне на заявлението по чл. 417 от ГПК заявителят да предяви вземането си по исков ред чрез предявяване на осъдителен иск, както предвижда и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3, пр. 2 от ГПК /ред. Д.В. бр. 86/2017 год./.
При така изложените факти съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК – осъдителен иск, след отхвърляне на заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК, поради което е допустим.
По възражението по чл. 147 ЗЗД съдът намира следното:
Действително, съгласно цитираната правна норма поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е преклузивен, като с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Съобразно константната практика
на ВКС /обективирана в Решение № 120/30.07.2010 г. на
ВКС по т.д. № 988/2009 г., TK, II т.о.; Решение № 185/22.11.2010 г. на ВКС по
т.д. № 136/2010 г., II т.о., ТК и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/ обаче, принципът за акцесорност на договора
за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл.
148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на менителничното
поръчителство /авала/, уредено в чл. 483 ТЗ - чл.
485 ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/ от
главното задължение. Аргументи в тази насока върховната ни инстанция извлича от
съществените разлики между задължението на авалиста в
сравнение с поръчителството. В настоящия случай претенцията на ищеца спрямо
ответника се основава именно на запис на заповед, по който последният се е
задължил като авалист. При това положение, макар и в
случая да се установява наличието на каузално правоотношение, по което ответницата
е поръчител, следва да намерят приложение правилата относно менителничното
правоотношение, във връзка с което е и претенцията на ищеца. Подписвайки записа
на заповед, ответницата е поела и самостоятелно /неакцесорно/
от главното задължение за погасяване на процесната
суми. При това положение тя няма как да се ползва от разпоредбата на чл. 147 ЗЗД. Освен това въпросът прекратено ли е поръчителството поради изтичане на
преклузивния срок е такъв по съществото на спора, а
не по допустимостта на производството.
По изложените съображения депозираната искова молба се явява допустима,
поради което и предявеният иск следва да бъде разгледан по същество.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на КРС
за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск от „М.Е.“ АД, *** срещу Ю.С.Г. ***
за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата 10 000 лв., представляваща
поето задължение като авалист по
запис на заповед от 09.10.2015 год., както и за направените разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед подадените от ищеца уточняващи молби от 05.04.2018 год. и 05.10.2018 год.,
както и обстоятелството, че за сумата 5000 лв. по запис на заповед от
11.01.2016 год. е издадена заповед № 600/07.08.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017
год. на КРС по чл. 417 от ГПК, съдът намира, че осъдителен иск за тази сума не
е предявен.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение от 12.11.2018 год. по гр.д. № 206/2018 год.
на Костинбродския
районен съд и ВРЪЩА делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения иск от „М.Е.“ АД, *** срещу Ю.С.Г. *** за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата
10 000 лв., представляваща поето задължение като авалист по
запис на заповед от 09.10.2015 год., законната лихва върху главницата, както и сумата 200 лв. разноски.
Определениеито е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.