Р Е Ш Е Н И Е
№…260015…/25.01.2021г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №720 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 260013 постановено на
27.08.2020г. по гр.дело № 5105 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,
с което на основание чл.422 от ГПК е прието за установено по отношение на В.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземане на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р И М-Т –
управител, действаща чрез пълномощник адв. П.В.Д.,***, съдебен адрес:***, на
основание чл.430, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.99 ЗЗД, за сумата от 2877,19 лева
главница, част от общо дължимата главница в размер на 8900,23 лева по Договор
за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 01.07.2008 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.08.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата в размер на 2709,61 лева– обезщетение за забава на
основание чл.86 ЗЗД, върху цялата дължима главница в размер на 8900,23 лева за
периода от 21.08.2016 г. до 21.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 1906/22.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 3370/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Отхвърлен е иска на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК ********* против В.П.Т.,
ЕГН **********по реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 413,20 лева
представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 01.07.2008 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК № 1906/22.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 3370/2019 г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователен. Присъдени
са съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І
от ГПК въззивника В.Т. твърди,че решението е нищожно ,тъй като е постановено от
съдебен състав, който не е обявил делото за решаване. Алтернативно излага
съображения за неправилност на решението. Искането е решението като нищожно да
се прогласи.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба,в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Пазарджишкият окръжен съд ,преценявайки
доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
При служебната
проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е
нищожно по следните съображения:
Нищожността, която
е най-тежкият порок на съдебното решение, не е дефинирана в закона. В мотивите
на ТР №1 от 10.02.2012г. по т.дело №1/2011г. на ОСГТК на ВКС сред хипотези на
нищожно съдебно решение е посочена и тази на решение, постановено в ненадлежен
състав. По въпроса кога едно решение е постановено от ненадлежен / незаконен / състав е формирана
задължителна съдебна практика, изразена в решения по чл. 290 ГПК -
напр. решение № 668 от
15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г.
на ВКС, I-во г. о. С тях е прието, че когато в състава, постановил съдебното
решение, е посочен съдия, който не е взел участие в състава, провел публичното
заседание, с което е завършено разглеждането на делото, то е нищожно като
постановено от незаконен състав.
В настоящия казус обжалваното
решение № 260013/27.08.2020г. е постановено от съдия, който не е участвал в
заседанието, в което е завършило разглеждането на делото. Последното открито
съдебно заседание е проведено на 31.07.2020г. в състав : съдия Х.Г., а
посоченото съдебно решение е изготвено и подписано от съдия А.Т.,с което е
допуснато нарушение на чл.235,ал.1 от ГПК. Ето защо, на основание 270,ал.1 от
ГПК решението следва да бъде прогласено за
нищожно, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
постановяване на ново решение от нов състав избран съгласно чл.9 от ЗСВ и
правилата за случайно разпределение. Нищожният съдебен акт не поражда правни
последици, поради което останалите оплаквания на въззивницата за неправилност
на решението, не могат да бъдат предмет
на въззивен контрол, до произнасяне на първоинстанционния съд с валидно решение.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
за нищожно Решение № 260013 постановено
на 27.08.2020г. по гр.дело № 5105 по описа на Пазарджишкия районен съд за
2019г.,и ВРЪЩА делото на Районен съд Пазарджик за ново разглеждане от нов състав,
съобразно указанията дадени в настоящото решение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: членове:
1.
2.