Решение по дело №581/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на К. Е. А. от [населено място], чрез адв. А. Т., срещу решение № 2153-09-32/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № ********** от 17.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.

В жалбата се излагат доводи за липса на материална и териториална компетентност на издателя на акта, както и твърдения за неговата незаконосъобразност, поради постановяването му при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и като несъответстващ с целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-09-799 от 02.09.2024 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От представените документи към заявлението, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че К. А. има прослужено време в структурите на ГДИН на длъжности за държавен служител по ЗМВР за времето от 02.07.2009 г. до 02.09.2024 г. – 15 години, 01 месец и 10 дни, като продължава да работи. Към датата на подаване на заявлението - 02.09.2024 г. е посочено, че същата е навършила 52 години, 11 месеца и 5 дни, като сборът от осигурителния й стаж и възраст е 94 точки. Тъй като заявителката е държавен служител в структурите на МВР и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерския съвет – Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е извършило преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. След като е констатирано, че жалбоподателката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени 54 години и 02 месеца) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗМВР, длъжностното лице е приело, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

По така подаденото заявление с разпореждане № ********** от 17.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 69 и чл.69б, ал. 1 от КСО е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия.

Разпореждането е обжалвано от А. с жалба подадена на 10.10.2024 г., до директора на ТП на НОИ – Кюстендил, заведена в ТП на НОИ – Кюстендил с вх. № 1012-09-57/10.10.2024 г.

С решение № 2153-09-32/08.11.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е потвърдил горепосоченото разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. В решението органът е изложил мотиви, че изискванията за придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО са съществено различни от тези по чл. 69, ал. 2 от КСО, доколкото законодателят изисква реалното полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на МС длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО. Приел, че с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е лице, попадащо в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то преценката на правото на пенсия следва да се извърши по условията на тази разпоредба, а не по чл.69б, ал. 1 КСО. Посочено е, че след като жалбоподателката има изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст за 2024 г. - 54 г. и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима, тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Посочено е от органа, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, предвид че водещ е характера на действително заеманата от жалбоподателката длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение № 2153-09-32/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № ********** от 17.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените в тази насока доводи в жалбата са неоснователни.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, пенсионният орган е приел, че тя не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, обосновавайки извода с липсата на изискуемата възраст за 2024 г. Приел е, че събраните по делото доказателства установяват, че оспорващата не отговаря на законовото изискване за навършена възраст по чл. 69, ал. 2 във връзка с ал. 9 от КСО, която за 2024 г. следва да бъде 54 години и 2 месеца.

Жалбоподателката обаче отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените следва да е 50 г. и 8м., а не както органът е приел от 54 г. и 2 м.

Изпълнява и изискванията за осигурителен стаж, като има общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 41 години, 01 месец и 27 дни, от които 15 години, 01 месец и 10 дни като държавен служител по ЗИНЗС, т. е. от първа категория, при изискващи се 10 години и има общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 94 точки.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55 година възраст.

Както бе посочено по-горе жалбоподателката има навършен осигурителен стаж и възраст изискуеми по силата на чл. 69б, ал. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за това, че има най-малко 10 години положен труд при условията на първа категория като държавен служител по ЗИНЗС.

Разпоредбата, която е обосновала оспорения в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която сочи, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Трайната съдебна практика на административните съдилища и на Върховния административен съд е, че нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, поради това че въвежда нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж.

Жалбоподателката е изпълнила условието за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не е навършила изискуемата по тази разпоредба възраст и от съдържанието на цитираната подзаконова норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС става ясно, че за да може да се пенсионира по чл. 69б, ал. 1 от КСО трябва да не й достига осигурителен стаж по чл. 69 от КСО (а не, както в настоящия случай да не достига изискуема възраст), т. е. поставено е условие за приложението на една от двете законови разпоредби, какъвто ограничителен избор не е предопределен от самия кодекс.

В този смисъл е и константната практика на ВАС, в решение № 7109 от 11.06.2024 г. по адм. д. № 11052 от 2023 г., решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г. и в решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., в които се посочва, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по - висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписания в чл. 3, т. 3 КСО принцип на равнопоставеност на осигурените лица, както и останалите принципи по чл. 3 от КСО, изискващи държавното обществено осигуряване да се осъществява при спазване на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица.

По изложените съображения съдът приема, че към датата на подаване на заявлението си жалбоподателката е отговаряла на всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия ОСВ при условията на посочената разпоредба, с оглед на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Предвид изложеното жалбата е основателна, поради което оспореното решение следва бъде отменено. Доколкото естеството на въпроса е от компетентността на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил следва преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, като в приложения списък по чл. 80 ГПК, са претендирани такива в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024 г.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2153-09-32/08.11.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № ********** от 17.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кюстендил за ново произнасяне, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Кюстендил да заплати на К. Е. А. от [населено място], разноски за настоящото производство в размер на 500 (петстотин) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.