МОТИВИ
по
ЧХД№ 3880/2015 г. по
описа на ПРС – VІІ н.с.
Тъжителката В.В.Г., ЕГН **********
*** е повдигнала обвинение срещу К.В.Д., ЕГН ********** ***, за извършено престъпление
по чл. 146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като го обвинява в това, че от месец
февруари 2015 г. до месец юни 2015 г. в гр. Пловдив и в с. Брестник, обл.
Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, чрез кратки съобщения,
изпратени от собствения си мобилен телефон с номер ***** й е нанесъл обиди - “***”, „****”, „***”, „***”,
накърняващи честта и достойнството й.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес, съдът е приел граждански иск
против подсъдимия К.В.Д. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на тъжбата до окончателното й изплащане, както и
да й бъдат заплатени направените по делото съдебни разноски и адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание частния тъжител В.Г. лично и
чрез повереника си - адвокат Б., поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и
налагане на справедливо наказание, както и уважаване в пълен размер на предявения
граждански иск. Претендира се възлагането на съдебни разноски и адвокатски
хонорар на подсъдимия.
Подсъдимият
К.Д., многократно уведомяван от съда, не се явява и не взема становище по
повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Тъжителката
В.Г. и подсъдимият К.Д. се познавали от 2014 г. от с. Л., община А., където
живеел последният, а тъжителката ходила на гости в селото у баба си и дядо си.
В началото имали приятелски отношения - излизали няколко пъти, Г. заемала на Д.
неуточнени по делото суми, и на някоя от срещите, през месец февруари 2015 г.,
подсъдимият предложил на Г. да му стане приятелка, но тя отказала, тъй като си
имала приятел. Тъй като Д. бил особено настоятелен, тъжителката му заявила, че
не желае да се среща с него, да й се обажда по телефона, отказала му отново
заем, като към този момент, подсъдимият не й бил върнал и заеманите преди това
суми. Подсъдимият отвърнал с обиди и заплахи, че ще си отмъсти и започнал да я
тормози по мобилния й телефон. Освен обиди и заплахи, отправени чрез кратки
съобщения /есемеси/ от своя мобилен телефон на нейния, К.Д., публикувал в
социалната мрежа лъжливи и позорящи тъжителката обидни съобщения и
квалификации, пускал от нейно име обява за платени сексуални услуги, които
изпращал на приятелите й, познатите й, както и на родителите й. От приложените
по делото писмени доказателство, е видно, че в периода от месец февруари до
месец април 2015 година, от мобилния телефон на Д. - ***** до Г., чрез мобилния
й телефон -****, като съобщения, са постъпили следните обидни изрази: „****“, „****“,
„*****“,*****“, „****“, „****“, „****“, „***“, „*****“, „*****“, „***“, „****“,“****“.
На
16.04.2015 г. е била подадена жалба срещу К.Д. в районна прокуратура. Това особено
афектирало подсъдимият, и той продължил със заканите и обидите с още по-голямо
озлобление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на свидетелите П.Г., Б. Д., Р. Г., П.И., както и от
останалите приети и приложени по делото писмени доказателства – разпечатка от
получените смс-и на мобилния телефон на тъжителката, прокурорска преписка
№3376/2015 г. на Районна прокуратура – Пловдив, съдържаща и полицейска преписка
№ 239000-4977 по описа на РУ гр. Асеновград.
Съдът основава присъдата си на събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите П.Г., Р.Г., Б.Д., които цени като обективни,
достоверни, логични и последователни, кореспондиращи с обстоятелствата,
изложени в жалбата, които съдът изцяло възприема. Показанията на тези свидетели
кореспондират помежду си, допълват се взаимно, и между тях не са налице
съществени противоречия, които да налагат нарочен коментар.
Събраните данни от показанията на
свидетеля И. ***, който включва с. Л., община А., съдът кредитира само отчасти,
по следните съображения:
Макар, обективно и последователно,
полицейският инспектор да съобщава за конфликта между Г. и Д., последния
недвусмислено заявява, че подсъдимият е неграмотен – не може да пише. Видно от
приложената по делото полицейска преписка на РУП Асеновград, налице е
собственоръчно обяснение от Д., което на практика опровергава изложеното от служителя
на реда, в тази част от показанията му.
При така установената безспорна фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, с деянието си
подсъдимият К.Д. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.146,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като от месец февруари 2015
г. до месец юни 2015 г. в гр. Пловдив и в с. Брестник, обл. Пловдивска, при
условията на продължавано престъпление, чрез кратки съобщения, изпратени от
собствения си мобилен телефон с номер **** й е нанесъл обиди - “***”, „***”, „***”, „***”,
накърняващи честта и достойнството, поради което го признава за виновен по
повдигнатото обвинение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасни последици и е желаел
настъпването им.
При така установената
безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с
обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че
наказанието на подсъдимия К.Д., следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема
младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема
предишните му осъждания за деяния от общ характер.
Съобразно изложеното, съдът
намира, че най-справедливо би било на подсъдимия К.Д. да му се наложи наказание
ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Така
определеното наказание, съдът счита за справедливо и приема, че ще осъществи
целите, предвидени в Наказателния кодекс. Според настоящия състав, единствено
по този начин биха се постигнали целите на генералната и специална превенция на
закона.
За съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес на основание чл. 45 от ЗЗД е приет граждански иск
против подсъдимия за сумата от 5000 лв., представляващ обезщетение за
причинените на тъжителя неимуществени вреди – уронване на авторитета, честта и
достойнството и претърпените във връзка с това душевни страдания от
престъплението по чл. 146, ал.1 от НК.
Съдът с оглед на изложените
по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, авторството и вината на
подсъдимия, намира, че искът се явява доказан по основание, тъй като е налице
причинно-следствена връзка между причинените обиди, притеснения, психически
дискомфорт, стрес, душевни страдания и виновното поведение на подсъдимия. Като
прецени горните обстоятелства, съдът намира предявеният размер на претенцията
за прекомерно завишен, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, съдът намира, че искът за обезщетение, предявен против подс. Д. следва
да се уважи до размер от 700/седемстотин/ лева, който се явява най-справедлив и
съответстващ на претърпените неимуществени вреди от В.Г.. Над тази сума до
пълния предявен размер от 5000 лв. гражданският иск следва да се отхвърли като
недоказан.
Подсъдимият Д. следва да
заплати на тъжителката В.Г. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски за адвокатски хонорар по водене на делото.
Подсъдимият Д. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив
и сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Предвид изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
