РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Благоевград, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102852 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
„ТРАНСМИТ-82“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
ж.к. „Запад” бл. 27, ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. Ит. против К. С. М., ЕГН
**********, с адрес с. П..
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
К. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., да заплати на „ТРАНСМИТ-82“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. „Запад” бл.27,ет. 3, ап.
8, представлявано от С. Д. Ит., сумата в размер на 1 788, 25 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, нанесени на 27.12.2017 г.
на МПС с peг. № **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането -27.12.2017 г. до окончателното и изплащане.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на товарен автомобил-
влекач „СКАНИЯ Р 500 ЛА 4x2 МНА“, с номер на рама: **********, цвят-бял, с
регистрационен № **********, съгласно Свидетелство за регистрация Част I № **********
г., като същият влекач съгласно Свидетелство за регистрация Част I № ********** г. бил с
предходен регистрационен № **********.
Твърди се, че дружеството притежава и полуремарке, което е прикачено към влекача и е
марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с номер на рама: **********, цвят-черен, с регистрационен №
**********, съгласно Свидетелство за регистрация Част I № ********** г.
Твърди се, че през месеците ноември и декември 2017 г. във връзка с настъпващата зима и
предстоящо пътуване до Република Гърция ищцовото дружество закупило външни гуми P-
P/385/65L, R 22,5 като 3 бр. от тях били монтирани на полуремаркето с peг. № **********.
Сочи, че стойността на 3 бр. гуми заедно със сваляне, качване, монтаж и демонтаж
възлизало на обща стойност 1 630 лв. с ДДС, т.е. по 543 лв. на гума.
Твърди се, че на 27.12.2017 г. около 13.30 ч товарният автомобил /влекача +
полуремаркето/, управляван от водача К., изпълнявал курс по линията гр. Солун, Република
Гърция - гр. Благоевград, Република България, като на няколко километра преди ГКПП,
„Промахон-Кулата“, на територията на Република Гърция, водачът спрял на паркинга на
1
Магазин „Джъмбо“, за да направи необходимата пауза, съгласно европейски Регламент, като
паркирал товарния автомобил и заедно със съпругата си Екатерина Бамбова, която пътувала
с него, влезли в магазина, докато трае регламентираната почивка на водача.
Посочва се, че около 15.30 ч. на същия ден двамата излезли от магазина и се върнали при
товарния автомобил, за да продължат пътя си към България, но преди да се качат в кабината
на влекача, водачът извършил оглед на ремаркето и установил, че 3 /три/ от гумите му са
спукани, като са счупени и вентилите им.
Посочва се, че Бамбов веднага позвънил на управителя на дружеството на мобилния
телефон, за да попита какво да прави. Управителят му обяснил, че докато чака да пристигнат
новите гуми, да провери дали на паркинга няма камери за видеонаблюдение, от които
евентуално да се свалят някакви записи.
Споделя се, че срещу магазин „Джъмбо“ имало бензиностанция „AEGEAN“ и на тяхната
камера за видеонаблюдение ясно се виждало как от червен влекач с червено полуремарке с
бели надписи около 15.00 ч. излиза мъж, който отива при товарния автомобил, собственост
на ищцовото дружество и започнало да удря с щанга по гумите.
Твърди се, че докато обикаляли паркинга за наличието на камери, Екатерина Бамбова
забелязала този товарен автомобил на паркинга, дори казала на съпруга си да помоли водача
му да им помогне със свалянето на гумите. Оказало се, че водач на този автомобил е
ответника К. М., с когото дружеството имало трудови правоотношения преди няколко
години и който е лично познат на шофьор Бамбов. Споделя се, че М. изчакал Бамбови да се
качат във влекача и потеглил, без да им окаже каквато и да е помощ.
Твърди се, че тъй като и преди са имали проблеми с бившия им шофьор - К. М.,
управителя на ищцовото дружество позвънил на собственика на дружеството „Драганчев
груп“ ЕООД, за което ответникът работил към онзи момент, за да го попита дали М. пътува
същия ден. Управителя на „Драганчев груп“ ЕООД отговорил, че за въпросния ден К. М. е в
Република Гърция и пътува за гр. Патра с товарен автомобил /влекач с peг. № ****** и
полуремарке с peг. № ******/, собственост на ,Драганчев груп“ ЕООД, който товарен
автомобил е бил видян на паркинга и в последствие и на записа от камерите.
Посочва се, че заради спуканите гуми, полуремаркето не било в състояние да се движи,
поради което се наложило да бъдат закарани три броя нови гуми на място на въпросния
паркинг на магазин „Джъмбо“ в Република Гърция, като се заявява, че срязаните гуми /3 бр./
били в състояние, което не позволявало да бъдат ремонтирани, а единствено замяната им с
други -нови такива.
Тъй като новите гуми, които следвало да се монтират на мястото на увредените, са били
обемисти и трудни за транспортиране, за транспортирането им до Гърция се наложило да
бъде използван микробус, марка „Форд Транзит Конект 200“, номер на рама **********, с
peг. № ******, собственост на „Ви Груп 2008“ ЕООД - гр. Благоевград, за което
транспортиране заплатили гориво на стойност 60.01 лв.
Твърди се, че във връзка с описания по-горе инцидент депозирали жалба с вх. №
4147/28.12.2017 г. до РП-Благоевград, която след извършена проверка установили, че от
материали се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, досежно
причиненото увреждане на 3 бр. гуми, но с постановление от 28.03.2018 г. е отказано да се
започне образуване на досъдебно производство, тъй като са били налице данни за деяние,
което се възбужда по тъжба на пострадалия.
За този инцидент на 29.12.2017 г. синът на управителя С. Ит. - Д. В. Й. депозирал и жалба
в полицейското управление в гр. Серес, Република Гърция, като при депозирането на
жалбата била заплатена и държавна такса в размер на 50.23 евро /равняващи се на 98.24 лв./,
с която са покрити разходите по снемане на записите от камерите на бензиностанция
„AEGEAN“, заснели инцидента.
Сочи се, че по тази жалба Д. Ит. бил разпитан в качеството му на свидетел от Районната
прокуратура в гр. Серес, Р. Гърция, както и от Прокуратурата на първоинстанционен съд -
Серес, Република Гърция по образуваното наказателно дело, водено срещу обвиняемия К. С.
2
М. за нарушението: Увреждане на чужда собственост /чл. 381, т. 1 от НК на Република
Гърция/.
Сочи се, че с присъда № 570/07.03.2019 г. на Едночленен състав на Първоинстанционния
съд - гр. Серес, ответникът М. е обявен за виновен за повреждане на чуждо имущество /чл.
381, т. 1 от НК на Република Гърция/, за деяние извършено в района на 7-ми км от
магистрала Серес - Солун на 27.12.2017 г. Съдът е осъдил обвиняемия М. на лишаване от
свобода за срок от 5 месеца, като е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен
срок от 3 години.
С оглед на изложеното, се сочи, че са налице елементите от фактическия състав на
деликта - противоправното поведение на ответника, увреждането на ищцовото дружество,
причинната връзка между тях и вината на делинквента - ответник, като се касае до
осъществени противоправни действия от страна на М., с които на Дружеството са
причинени имуществени вреди, както следва: увреждане /спукване/ на три броя гуми с
Размер: 385/65L, R 22,5 за полуремарке марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с номер на рама:
**********, цвят-черен, с регистрационен № ********** и счупване на вентилите им, която
вреда е на обща стойност 1 630 лв; направени разходи за заплатена държавна такса за
снемане на записите от камерите на бензиностанция „AEGEAN“, заснели процесния
инцидент, извършен на 27.12.2017 г. на паркинга на магазин „Джъмбо“, Република Гърция,
на стойност 98.24 лв.; направени разходи за заплатено гориво на микробус „Форд“, във
връзка с транспорт на 3 бр. нови гуми за полуремаркето от Благоевград до паркинга на
магазин, Джъмбо“, Република Гърция и обратно до Благоевград на стойност 60.01 лв.
С разпореждане № 3308/20.12.2022 г. съдията докладчик след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131,
ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени лично на ответника на
29.12.2022 година, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от
получаване на съобщението на 30.01.2023 г. по делото е депозиран писмен отговор по
заявената искова молба от упълномощения от ответника процесуален представител –
адвокат Димитрина М.. Със същия е направено искане за оставяне на исковата молба без
движение, тъй като приложените към исковата молба писмени документи не са заверени и
не е посочено конкретните обстоятелства, които ищеца ще установява с тях. Отделно от това
се оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан.
С отговора се оспорват приложените фактури, като се твърди, че на тях е дописвано с
химикал регистрационен номер, което е направено с цел да внуши, че именно тази сума е
похарчена да гуми.
Твърди се, че приложеният хронологичен опис на операции, не носи белезите на
документ, и със същия не е ясно част от какъв документ е, не подписан, и въобще не става
ясно част от какво е този опис, както и за установяване на какви обстоятелства ще се ползва.
Посочва се, че е приложен в превод документ, в който е описано, че К. М. е осъден за
увреждане на чуждо имущество, но се сочи, че този документ не съдържа подписи на
съответния състав на съда, не съдържа печат на институцията, която го издава, не съдържал
данни влязъл ли е в сила твърдения, че съществува, съдебен акт, не ставало ясно чие
имущество е увредено, и т.н. за да се установи връзка между твърденията на ищеца и
осъждането.
По отношение на приложената по делото фактура за гориво на стойност 60.01 лв. се сочи,
че от същата не може да се установи, че именно това е разхода, както се твърди в исковата
молба.
Направено е възражение за недължимост на претендираните суми, поради изтекла
погасителна давност. Алтернативно, ако съда счете, че главницата не се е погасена по
3
давност, е направено възражение за погасени по давност законни лихви върху главницата.
Ако съда счете, че исковете не са погасени по давност се оспорва предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, представлява се от адвокат Конедарев, редовно упълномощен по делото.
Поддържа се предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се
изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск, претендира сторените
по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат М., редовно упълномощена по делото. Поддържа подадения отговор
По делото са приети писмени и гласни доказателства, както и заключение по допусната и
изготвена съдебно-авто оценителна експертиза.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът след като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация част І № ********** е, че ищцовото дружество е
собственик на товарен автомобил-влекач „СКАНИЯ Р 500 ЛА 4x2 МНА“, с рег. №
**********, като същия влекач съгласно Свидетелство за регистрация част І № **********
е бил с предходен регистрационен № **********.
Видно от свидетелство за регистрация част І № ********** е, че ищцовото дружество е
собственик и на полуремарке, което е прикачено към влекача, марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с
регистрационен № **********.
От приобщените към делото след изпълнение на съдебна поръчка в цялост Протокол и
решение № 570/07.03.2019 г. на Първоинстанционен съд гр. Серес се установява, че с
присъда, постановена от едночленен съд за леки престъпления гр. Серес от 07.03.2019 г.
ответникът К. С. М. е признат за виновен в това, че на 7-ми км. на автомагистрала Серес –
Солун на 27.12.2017 г. между 13:30 и 15:30 ч., умишлено е повредил чужда мобилна вещ-
МПС-товарен автомобил с рег. № на влекача ********** и с рег. № на ремаркето
**********, собственост на транспортна фирма „ТРАНСМИТ-82“ ЕООД, чийто водач е
паркирал в непокрито пространство бензиностанция, собственост на „ТЕМЕТЕРОН“ ООД,
която се намира на горепосоченото място и ответникът като водач на МПС – товарен
автомобил с рег. № ********** е паркирал зад камиона на ищеца и с нож, който е държал в
ръцете си спукал трите гуми от дясната страна на ремаркето, като ги е унищожил напълно,
като по този начин причинил щети. На ответника е наложено и съответното наказания, като
в присъдата липсва данни, че подлежи на обжалване и е постановена в присъствието на
ответника.
Видно от Фактура № **********/30.11.2017 г. със същата ищцовото дружество е
закупило 6 бр. външни гуми и заплатило сваляне, качване, монтаж и демонтаж на стойност
3070, 00 лв. Видно от Фактура № **********/21.12.2017 г. със същата ищцовото дружество
е закупило 1 бр. гуми на стойност 430, 00 лв.
По делото са приети в оригинал Пътен лист № 0002218/26.12.2017 г., Пътен лист №
0026639/28.12.2017 г., от които се установява, че товарният автомобил /влекача +
полуремаркето/ е управляван от водача К., изпълнявал курс по линията гр. Солун,
Република Гърция - гр. Благоевград, Република България.
От Фактура № ********** се установява, че ищцовото дружество на 27.12.2017г. в 17:29
ч. е закупило дизелово гориво с количество 27, 91 л. на стойност 60, 01 лв. на
бензиностанция „Петрол“ на ул. „Иван Михайлов“ № 60 в гр. Благоевград.
Видно от електронна разписка за транзакция в превод и на български език е, че на
29.12.2017г. е заплатена сумата от 50, 23 евро във връзка с подаване на жалба, като вносител
е Димитър Валериев Итов.
От жалба с вх. № 4147/28.12.2017 г. от С. Д. Ит.-управител на ищцовото дружество до РП-
Благоевград и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
4
28.03.2018г. на РП-Благоевград се установява, че ищцовото дружество е подало жалба
срещу ответника във връзка с деянието, като след извършена проверка прокурорът е приел,
че от материали се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК,
досежно причиненото увреждане на 3 бр. гуми, но с постановлението е отказано да се
започне образуване на досъдебно производство, тъй като са били налице данни за деяние,
което се възбужда по тъжба на пострадалия.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелят В. Ит., съпруг на управителя на фирмата и работещ като
управител на транспорта към онзи период от време, сочи, че си спомня, че на след 15 часа на
посочения ден е получил обаждане от шофьора Кр. Б., който бил на курс до Солун за
нотаварване на плодове и зеленчуци, като на същия бил взел и съпругата си с него. Посочва,
че бил спрял на паркинг, който е общ за бензиностанция и Джъмбо – Серес, за да си
направи пауза, която е по регламент на ЕС. Сочи, че шофьора му споделил, че след като
пазарували видял, че камиона е силно наклонен на дясната страна, при отиването до
камиона вижда, че и трите губи от дясната страна на ремаркето са спукани и джантите са се
забили в асфалта, защото бил натоварен от 25 тона. Заявил му още, че забелязал камион с
българска регистрация и решил да тръгне към него да търси помощ и установил, че това е
бивш шофьор при ищцовото дружество К. М.. В този момент К. М. запалил камиона и
потеглил. Сочи, че заявили на Кр. Б. види дали някъде има камери около магазина, отива в
бензиностанцията, където му пускат запис от камерите и вижда как К. М. отива и започва да
кърти винтилите на гумите. Първо по винтилите на гумите на ремаркето, от дясната страна
трите гуми издишат, след това се насочва към влекач, където били смачкани винтилите, но
не били спукани гумите. Свидетелят сочи, че веднага предприели мерки, тъй като стоката
била зеленчуци и са със срок на доставка, трябвало същата вечер автомобила да се натовари
в София и държали гуми в склада. Свидетелят заявява, че срещнал трудност с превоза, тъй
като тяхна кола не може да побере гумите, обърнал се към познат, натоварили гумите,
напомпани с джанти, минали през „Каливас“, сервиз на магистралата под кв. „Грамада“,
дали му най-различни крикове и тръгнал със синът му Д. Ит. и пристигнали на паркинга.
Заявява, че докато сменяли гумите пристигнали полицейски служители-гърци, казали им
какво се случва и помолили за съдействие. В присъствието на полицейските служители
свидетелят сочи, че били пуснати отново записи от камерата и видял К. М. с една щанга или
нещо подобно на чук да изкъртва винтилите и като ги кърти въздуха излиза от гумите. Той
като ударил винтилите с щангата, гумите издишат и камиона ляга на джантата и при този
това от 25 тона, самите джанти били срязали гумите и същите потънали в асфалта.
Полицейските служители им казали да отидат в полицейското управление, но вече било
късно, към 19:30 часа – 20:00 часа вечерта и им казали на другия ден да си пуснат жалба в
полицията. Свидетелят сочи, че на 29 декември отишли в Серес в полицията и там пуснали
жалба официално за случая, за което платили и има документ, след две години получили
известие да отидат като свидетели, тъй като република Гърция е завела дело срещу К. М..
Свидетелят сочи, че отишли и знае, че ответникът е осъден. Споделя, че именно той заредил
гориво на автомобила, който взел от познат, пътни такси плащал за магистрала. Заявява и
че гумите, които натоварил били нови-на по-малко от месец и ги държат на склад.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като намира същите за достоверни, основани
на лични впечатления и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
По делото е допусната и назначена съдебно-авто оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице В. Н., заключението по която е прието, без да е оспорено от страните. Вещото
лице е дало заключение, че средната пазарна стойност на една гума за полуремарке с размер
385/65 R 22,5 е в размер на 640, 00 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, а пазарната
стойност на три гуми е в размер приблизително на 1920, 00 лв. Видно от заключението
разстоянието от бензиностанция „Петрол“ на ул. „Иван Михайлов“ в гр. Благоевград през
сервиза на „КАЛИВАС“ до 7-ми километър преди гр. Серес по автомагистрала Серес към
гр. Солун и обратно е 242 км. Дизеловото гориво, което е било необходимо за изминаване
на описания маршрут с дължина от 242 км. от товарен автомобил марка „Форд“, модел
5
„Транзит“ с рег. № Е 0988 КХ, според вещото лице е приблизително 18, 88 литра., като сочи
в заключението, че управлението на автомобила е било в зимни условия, при положителни
температури в нисък температурен диапазон. В заключението също така вещото лице е
установило, че закупеното гориво на бензиностанция „ПЕТРОЛ“ на 27.12.2017 г. е било 27,
91 литра дизел на стойност 60, 01 лв., което е било отразено в дневника за покупки от месец
декември 2017 година.
Съдът кредитира заключението по назначената съдебно-авто оценителна експертиза, като
компетентно изготвена, пълна и обективна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът след анализ на
доказателствената съвкупност и като съобрази разпоредбите на материалния и процесуалния
закон, извежда следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 51 от ЗЗД.
Съдът счита искът за процесуално допустим, тъй като е заявен от процесуално
легитимираната страна, имаща правен интерес за това.
Съгласно императива на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина, за
която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45
ал. 2 ЗЗД/.
В настоящия случай съдът намира, че по безспорен начин по делото се доказа от носещия
доказателствената тежест ищец, че е налице извършен от ответника деликт-противоправно
деяние, изразило се в повреждане на чужда вещ-три броя гуми с Размер: 385/65L, R 22,5 за
полуремарке марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с номер на рама: **********, цвят-черен, с
регистрационен № ********** и счупване на вентилите им, собственост на ищцовото
дружество, като посоченото се установи от приетите по делото писмени доказателства-
присъда и постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от свидетелските
показания на свидетеля Итов, които съдът кредитира като основани на лични впечатления и
подкрепени от доказателствения материал по делото. Несъмнено е, въз основа на събраните
по делото доказателства, че е налице противоправност на деянието, осъществено от К. С.
М., доколкото нарушени са императивни правила на ЗЗД, а именно налице е непозволено
увреждане, изразяващо се в повреждане на чуждо имущество.
В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и
противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена
причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Посочва
се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и
доказването е в тежест на ищеца, който следва да установи наличие на противоправно
действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка
между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Приема се
също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. Следователно
за ангажирането на деликтната отговорност на деликвента, следва да се установи и докаже,
че в резултат на неговото противоправно поведение, за увреденото лице са настъпили вреди
и същите са в причинно следствена връзка.
По отношение на претенцията за имуществена вреда, представляваща стойността на три
броя гуми, стойността на направени разходи за заплатена държавна такса за снемане на
записите от камерите на бензиностанция „AEGEAN“, и стойността на направените разходи
за заплатено гориво на микробус „Форд“, във връзка с транспорта на три броя нови гуми за
полуремарке от гр. Благоевград до паркинга на магазин „Джъмбо“ и обратно.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото бе установено и доказано настъпването
6
на вреди за увреденото лице – „ТРАНСМИТ-82“ ЕООД, представляващи увреждане на три
броя гуми с размер: 385/65 L, R 22,5, за полуремарке марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с рег. №
**********, до степен на пълното им унищожаване. Този извод се установи от Протокол и
решение № 570/07.03.2019 г. на Първоинстанционен съд гр. Серес и от свидетелските
показания на свидетеля Итов. В резултат на тези вреди за увреденото лице са възникнали и
нови такива, изразяващи се в заплащане на такса за снемане на записи от камери, както и
направени разходи за заплатено гориво във връзка с транспорта на три броя нови гуми от гр.
Благоевград до паркинга на магазин „Джъмбо“ и обратно. Процесните вреди са се отразили
неблагоприятно в правната сфера на увреденото лице и са довели до намаляване на
имуществото, което намаляване е в пряка причинно-следствена връзка с процесното
противоправно деяние.
В разглеждания случай от значение е причинната връзка между извършеното деяние и
настъпилите вреди, която съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД следва да е пряка и непосредствена.
Съдът намира, че точно такава причинна връзка между тях съществува, след като по
необходимост и закономерно деянието, което се изразява в противоправно поведение, а
именно спукани три броя гуми от ответника, поражда вредите по такъв начин, че същите не
биха настъпили, т.е. ако не бяха спукани гумите, нямаше да настъпят неблагоприятните
последици, свързани с разходи за нови такива, разходи за гориво, както и разходи за
подаване на жалба и снемане на записи с оглед установяване на деянието. Не би се стигнало
до увреждане цялостта на гумите и до настъпилите реално и като пряка последица
имуществени щети.
С оглед горното, съдът приема, че спуканите три броя гуми е в причинна връзка с
поведението на ответника, който е нарушил императивни правила за поведение, уредени в
ЗЗД и по този начин е причинил имуществени вреди другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като със създадената
презумпция за виновност, законодателят е обърнал доказателствената тежест, поради което
оборването на същата е задължение на ответника в процеса. По делото не са ангажирани
доказателства, които да оборват законоустановената презумпция за виновност или да сочат
съществуването на обстоятелства, които да изключват отговорността на ответника за
извършения деликт. Напротив същият е признат за виновен с присъда за това, че е повредил
чуждо имущество.
На репариране при деликта подлежат реално причинените вреди, към момента на
извършването на деянието, като доказването на същите по основание и размер е в
процесуална тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Деликвентът на основание чл. 51 ал.1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени
вреди от деянието, като целта е обезщетението да постави увредения в имущественото
състояние, което е бил преди настъпването на деликта. Следователно, принципа на пълна
обезвреда изисква обезщетение за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
обезвреждането. При причинено увреждане на вещ, съдът установява вида на повредата и
ако тя е до степен вещта да не може да бъде ползвана по предназначение, тогава
имуществото на собственика се е намалило с пазарната й стойност, определена по цени и в
състоянието й към датата на увреждането.
В конкретния случай несъмнено е налице именно пълно повреждане на трите броя гуми,
което представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
Следователно обезщетението, което поначало има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта, следва да се съобрази с пазарната
стойност, определена по цени и в състоянието й към датата на увреждането.
За доказване на стойността на имуществената вреда по делото е назначена и е прието
изготвено заключение по съдебно-авто оценителна експертиза. Същото не е оспорено от
страните. Видно от заключението стойността на една гума за полуремарке с размери 385/65
R 22,5 е била в размер на 640, 00 лв. В експертното решение е прието, че общата стойност
7
на три броя гуми е в размер на 1920, 00 лв. Предвид диспозитивното начало обаче в тази
връзка на ищеца се следва единствено претендирания от него размер на трите броя гуми -
1630, 00 лв.
Съдебният състав намира, че по делото е установен и доказан размера на заплатената
такса за подаване на жалба, която е в размер на 50, 23 евро или левовата равностойност на
98.24 лв., както и направените разходи за заплатено гориво на микробус „Форд“ във връзка
с транспорт на три броя нови гуми за полуремарке от Благоевград до паркинга на магазин
„Джъмбо“ Република Гърция и обратно до Благоевград на стойност 60.01 лв. В тази връзка
съдът намира, че ищецът доказа, че е извършил разход именно за сумата от 60, 01 лв., в
която връзка е представена и фактура за закупуване на горивото, която се установи и че е
заприходена в ищцовото дружество. Вещото лице в заключението си е дало
приблизителното количество гориво, което е било необходимо-18, 88 л., но същото не може
да доведе до извод, че само до това количество искът е основателен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че на ищеца се следват вреди в размер на
претендирания, а именно 1788, 25 лв.
Неоснователно е стореното възражението от ответника за изтекла погасителна давност
относно вземането на имуществени вреди и частично основателно по отношение на
претенцията за законна лихва, считано от датата на детилкта.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД вземанията, произтичащи от непозволено
увреждане се погасяват с изтичането на петгодишен срок. Вземанията за лихва от
непозволено увреждане се погасяват с изтичането на тригодишен срок-чл.111 б.“в“ ЗЗД.
Съобразно ППВС № 2/81 г. вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен- от деня на
неговото откриване-чл.114 ал.3 ЗЗД.
В настоящия случай извършителя е бил известен още на датата на извършване на
деянието- 27.12.2017 г., поради което от този момент е започнал да тече и давностния срок.
От началният момент, в който е започнала да тече давността /27.12.2017 г./ до момента на
предявяване на исковата молба /20.12.2017 г./ не е изтекла петгодишната давност, поради
което възражението е неоснователно за искът за имуществена вреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При
непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като
допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено
увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането.
Задължението за обезщетяване на вредите от забавено плащане на обезщетение е
периодично по своя характер, поради което при надлежно релевирано правопогасяващо
възражение за погасени по давност следва да се считат онези платежи, които са извън
тригодишния период преди предявяване на иска.
С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече
от три години от началната дата, на която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви
на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период
от три години. Съгласно трайната практика на ВКС лихви се дължат за всеки изминал ден
след изпадане на длъжника в забава до погасяване на главното задължение. С оглед на това,
ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
не се погасяват всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок
от предявяване на иска.
В случая вземането е станало изискуемо на 27.12.2017 г., а искът е предявен на 20.12.2022
г. Ищцовото дружество има право на лихва за забава за последните три години до
предявяване на иска-т.е от 20.12.2019г. и до окончателното плащане. Вземането за лихва за
периода 27.12.2017 г.-19.12.2019 г. е погасено по давност и следва да се отхвърли за тази
част.
8
С оглед на изхода по делото, следва да бъде осъден ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски. В настоящият
случай с оглед представените по делото доказателства за действително направени разходи -
ищецът е сторил разноски, както следва - 1000, 00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, сумата от 71, 53 лв. – държавна такса, сумата от 306, 00 лв. за превод на
документи от гръцки на български език; сумата от 800, 00 лв. – възнаграждение на вещо
лице за съдебно-авто оценителна експертиза. С оглед на посочените разходи и съобразно
уважения размер на иска на ищеца следва да бъде заплатена от ответника сумата от 2 177,
53 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, с адрес с. П. да заплати на „ТРАНСМИТ-82“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. „Запад” бл. 27,
ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. Ит. чрез адв. А. К. със съдебен адрес: гр. Б., сумата от 1
788, 25 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправно
деяние на К. С. М. на 27.12.2017 г.-унищожаване на три броя гуми с размер 385/65L, R 22,5
за полуремарке марка „ПАКТОН ТЗ 001“, с рег. № ********** и счупване на вентилите им
и свързаните с това разходи за гориво и подаване на жалба, ведно със законната лихва върху
сумата от 20.12.2019г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за законна лихва
считано от датата на деянието-27.12.2017г. до 19.12.2019г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, с адрес с. П. да заплати на „ТРАНСМИТ-82“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. „Запад” бл. 27,
ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. Ит. чрез адв. А. К. със съдебен адрес: гр. Б., сумата от
2 177, 53 лв. /две хиляди сто седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9