Определение по дело №20/2019 на Окръжен съд - Варна

 

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./………01.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ 

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова,

ч.т.д. № 20/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 78491/28.11.2018 г. от С.Я. ДЯНКОВА, ЕГН **********, с местожителство *** срещу Определение № 12732/05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 15213/2018 г. на ВРС, IХ с., с което е оставено без уважение искането  за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, обективирано в искова молба вх. № 65298/08.10.2018 г.

Частния въззивник твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд не е извършил преценката си съобразно имущественото състояние на ищцата към момента на отправяне на искането за освобождаване, а се е позовал на реализирани от нея доходи в минал период от време. Сочи, че ВРС не е съобразил, че доброто здравословно състояние на молителя и трудоспособната му възраст не водят автоматично до извод, че същият разполага с доходи. Излага анализ на целта и съдържанието на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. По същество отправя искане за отмяна на определението на ВРС и освобождаване изцяло или отчасти от заплащане на такси и разноски в производството. Отправя искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 15213/2018 г. на ВРС, IX с., е образувано по искова молба от С.Д.срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 50061236111/12.03.2014 г. Посочена е цена на иска 4032 лв.

С исковата молба е отравено искане за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски в производството. Представена е декларация за имуществено състояние от 03.09.2018 г., в която ищцата декларирала месечен доход в размер на 602 лв., от заплата, притежава жилище/вила в съсобственост, не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, както и че не страда от заболяване, което да налага постоянни доходи. Представила е доказателства за трудовата си заетост и за прекратяване на сключения граждански брак.

В съответствие с правомощията си ВРС е събрал доказателства за имущественото състояние на ищцата и след преценката на данните, съдържащи се в тях, постановил атакуваното Определение № 12732/05.11.2018 г., с което искането на ищцата било оставено без уважение. Произнасянето е обосновано с мотива, че при установените данни за имущественото състояние на ищцата, еднократното заплащане на държавната такса по делото не се явява непосилен разход за страната.

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни за да заплати таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО).

Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).

В конкретния случай, при преценка основателността на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявеният иск, първоинстанционния съд е взел предвид, както представената декларация и доказателства от страна на ищцата, така и събраните по служебен път писмени доказателства. Преценил е, месечните доходи на ищцата, средномесечния й доход за 2017 г., че тя е едночленно семейство, доброто й здравословно състояние, притежаваните от нея недвижими имоти и идеални части от такива имоти, закриването на партидата за притежавания лек автомобил, без да са налице данни същият да е бракуван.

В действителност, първоинстанционния съд е извършил подробно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за извършване на преценката за съотношението между материалното състояние на ищеца и дължимата държавна такса като на нито едно от тях не е придадено самостоятелно или решаващо значение при формиране на крайния извод. В този смисъл, оплакванията на частния въззивник са неоснователни. Безспорно е, че обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст и не е във влошено здравословно състояние, сам по себе си не води до извода за наличие на доходи. Първоинстанционния съд обаче, не е достигал до подобен извод. ВРС не е основал крайния си извод и на предположения за евентуални бъдещи доходи или пък на възможност на ищцата да реализира доходи от притежаваните недвижими имоти, в каквато посока е ориентирана и съдебната практика.

Съдът е съобразил релевантните към имущественото състояние на ищцата, факти и размера на дължимата държавна такса от 161.28 лв. и е формирал извод, че еднократното заплащане на посочения размер държавна такса не се явява непосилен разход за ищцата. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово възнаграждение.

Въззивния съд преценявайки данните за получавано от ищцата трудово възнаграждение, притежавани от нея недвижими имоти, липса на данни за необходимост от разходване на средства за здравословното й състояние или за задоволяване на жилищни нужди, липса на непълнолетни низходящи, за които ищцата да е задължена да се грижи и издържа и размера на дължимата държавна такса по делото – 161.28 лв., намира че материалното й състояние позволява заплащането на таксата.

Съвпадането на изводите на двете инстанции, налага обжалваното определение да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора разноски не се присъждат.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12732/05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 15213/2018 г. на ВРС, IХ с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                   2.