Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 12.11.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 177 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.20.. г. до 28.02.2017 г., вкл. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр.
Перник, кв. „Д.м.”, бл. .., вх. ., ап. .., на стойност 168,27 лева. Сочи, че
между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно
изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или
предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.
Ответницата била абонат на топлопреносното дружество
по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 24.09.2019 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 5469/2019 г. на ПРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3754/24.09.2019 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми:
главница в размер на 168,27 лева за ползвана, но незаплатена от ответницата
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник,
кв. „Д.м.”, бл. .., вх. ., ап. .., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 82,86 лева, начислена за периода от 08.07.2014 г.
до 28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, което обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 251,13 лева, от които: 168,27 лева - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ
се в гр. Перник, кв. „Д.м.”, бл. .., вх. ., ап. .., за периода от 01.05.2014г.
до 28.02.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 82,86 лева, начислена за периода от 08.07.20.. г. до 28.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.09.2019 г. до
окончателното ù изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който е оспорила предявените искове, излагайки твърдения, че между страните не
съществува облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия
в процесния имот, тъй като ответницата не притежава
качеството на собственик или вещен ползвател на същия.
Твърди, че жилището не е топлоснабдено, тъй като преди повече от 20 години са
демонтирани радиаторите във всички помещения. Общите части на сградата също не
се отоплявали и нямало работещи радиатори.
Наред с това прави възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните
суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител изразява становище за основателност на предявените искове и моли
съда да постанови решение, с което да ги уважи.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, се явява лично и оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т. – П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 24.09.2019 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Р.Й.А.
за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се
в гр. Перник, кв. „Д.м.“, бл. .., вх. ., ап. .., за периода от 01.05.2014 г. до
28.02.2017 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 5469/2019 г. на ПРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3754/24.09.2019 г. против
длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. Перник, кв. „Д.м.“, бл. ..,
вх. ., ап. .., е открита партида на името на Р.Й.А., с абонатен номер …....
По делото е представен и приет нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № .., том ..,
дело № ../1994 г. на нотариус при Пернишкия районен съд, от който се
установява, че на 13.05.1994 г. Й. А.Ц. е закупил от Р.Й. В. и В.К.В. следния
недвижим имот, представляващ апартамент № .., находящ
се гр. Перник, кв. „И.П.“, в жилищна сграда – бл. .., вх. ., на осмия етаж,
състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ
от 40,709 кв. м.
От представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. №
У-110/26.03.20.. г., издадено от община Земен, се установява, че Й. А. Ц. е
починал на 21.12.2010 г. и е оставил за наследници две деца – Р.Й.А. и С. Й. А..
По делото са представени също и
жалба от Р.А. *** АД във връзка с начислени суми за ползвана топлинна енергия в
процесния имот, както и протокол от 20.02.2006 г. на
комисия, определена от ищцовото дружество, която при
извършена проверка в имота на ответницата е констатирала, че радиаторите в хола
и кухнята са демонтирани, лирата в банята не отдава топлина, но в апартамента
се ползва топла вода и водомерът не е запечатан.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2014 г. до 28.02.2017
г. за абонатен № …..., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент № .., находящ се в гр. Перник,
кв. „Д.м.“, бл. .., вх. ., е както следва: главница в размер на 168,27 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018
г. е в размер на 82,86 лева. Според вещото лице счетоводството на ищцовото дружество за процесния
период е водено редовно, като всички изравнителни сметки, издадени от фирмата
за дялово разпределение, са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на
ответника.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2014 г. до 28.02.2017 г. възлиза на 168,27 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, а системата за дялово разпределение е въведена в
сградата – етажна собственост на 17.10.2002 г. Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - Перник“ АД е подавала
ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, като
технологичните разходи са изчислявани съгласно т. 4.1 от Приложението към чл.
61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
За процесния период няма подадени от ответницата
възражения срещу изравнителните сметки. На вещото лице са предоставени
договори, сключени между топлопреносното предприятие
и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата – етажна собственост, в
която се намира процесният имот.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по
чл. 414., ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Р.А. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от
нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за
безспорен факта, че ответницата е наследник на Йордан Анев Царев, починал на 21.12.2010
г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.
На следващо място безспорно се установява, че наследодателят на ответницата е
бил собственик на описания в исковата молба имот, находящ
се в гр. Перник, като след неговата смърт през 2010 г. ответницата Р.А. е
придобила правото на собственост върху ½ ид.
ч. от имота, от което следва, че същата притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. Перник. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяване на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази
по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема.
Общите условия на „Т. – П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението на ответницата
за процесния период и за процесния
имот възлиза на 168,27 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ..,
находящ се в гр. Перник, кв. „Д.м.“, бл. .., вх. ., е
както следва: главница в размер на 168,27 лева, като лихвата за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018г., е в размер на 82,86
лева.
С оглед изложеното и предвид
заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че
задължението за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот възлиза на сумата от 1..,27 лева – главница.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая, ответницата има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същата е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е 82,86 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответницата погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 24.09.2019 г.,
следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 24.09.2016
г. вземания, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно
посоченото от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната главница е в размер на 1..,15 лева, а за мораторната лихва за забава – 75,40 лева. Останали са
непогасени 54,12 лева от главницата и 7,46 лева от лихвите и предвид факта, че
ответницата е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, отговорността на същата е за ½ от
така посочените суми, а именно: 27,06 лева – главница и 3,73 лева – лихва за
забава, съобразно дела ù в
съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС.
До така посочените размери исковата
претенция е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 50,00 лева, 300,00 лева –
възнаграждение за вещи лица и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение, като съобразно уважената част от исковете ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 61,92 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете. Същата доказва направени разноски в размер на 165,09 лева –
възнаграждение за вещо лице, от които ищцовото
дружество следва да заплати сумата от 144,85 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на
управление:***, ТЕЦ „Република“, сумата от 27,06 лева (двадесет и седем лева и
шест стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр. Перник, кв. „Д.м.“, бл. .., вх. ., ап. .. за периода от 24.09.2016 г.
до 28.02.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 3,73 лева (три лева и седемдесет и три стотинки), начислена за
периода от 24.09.2016 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24.09.2019 г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, претендирана като главница за
разликата между сумата от 27,06 лева (двадесет и седем лева и шест стотинки) до
пълния предявен размер от 1..,27 лева (сто шестдесет и осем лева и двадесет и
седем стотинки) и за мораторна лихва за забава за
разликата между сумата от 3,73 лева (три лева и седемдесет и три стотинки) до
пълния предявен размер от 82,86 лева (осемдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки), като погасен по давност.
ОСЪЖДА Р.Й.А., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на
управление ***, ТЕЦ „Република“ сумата от 61,92 лева (шестдесет и един лева и
деветдесет и две стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. – П.“ АД, с ЕИК: …., със
седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.А., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 144,85 лева (сто четиридесет и четири
лева и осемдесет и пет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./.