Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, II въззивен
състав, в открито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН
МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
При участието на секретаря Мариана Косачева и
прокурора Благовест Байраков, разгледа докладваното от съдия Иван Коев ВНОХД № 1201
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.10.2017г. по НОХД № 5559/2017г. по описа на СРС, НО,99-ти
състав подсъдимата Б.В.И. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на
основание чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 54, вр.
чл. 58а, ал.1 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. И. е осъдена да
заплати разноски по водене на делото в размер на 249,91лв. по сметка на СДВР.
Подсъдимата И. е осъдена да заплати и сумата от 200лв., представляващи
заплатени от частния обвинител Р.К.Р. разноски за възнаграждение на повереника
й, сумата от 600лв., представляващи заплатени от частния обвинител В.И.И.
разноски за възнаграждение на повереника й, сумата от 500лв., представляващи
заплатени от частния обвинител А.Л.Т. разноски за възнаграждение на повреника
му.
С присъдата на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23,
ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание, измежду определените по
настоящото дело, по НОХД № 1394/2014г. по описа на СРС и по НОХД № 142/2015г.
по описа на РС- Пловдив в размер на три години „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното най-тежко
наказание е отложено с изпитателен срок от три години.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба
от защитата на подсъдимата Б.И., в която се твърди, че присъдата е неправилна
като се иска нейното отменяване и постановяване на нова – оправдателна,
алтернативно – намаляване на наложеното наказание. В жалбата се твърди, че
деянията извършени в условията на продължавано престъпление са несъставомерни,
тъй като за пълния размер на дължимите суми подзащитната му е издавала записи
на заповед. В този смисъл излага, че в случая не е налице имотна вреда, поради
което може да е налице само гражданска измама. Според защитата, наказателна измама
е налице само, когато направеният разход е безвъзмезден и невъзстановим, а в
случая е налице обезпечение – записи на заповед, които кореспондират с поетите
задължения за изплащане на парични суми. В този смисъл се сочи, че между
страните съществува равновесие и баланс в имуществените им отношения и не е
настъпило разместване на имуществени блага. Посочва се още, че така
осъщественото е извършено посредством 5, а не 13 деяния, както е отразено в
обвинителния акт. Твърди се липса на особено тежък случай, тъй като при
подсъдимата не е налице изключително висока степен на обществена опасност.
Производството е образувано и по жалба на частния
обвинител по делото Е.К. и нейния повереник срещу присъдата, конкретно в частта
на наложеното наказание, за което се твърди, че е явно несправедливо. Иска се
увеличаване на същото.
В разпоредително заседание от 13.03.2018 въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства
в настоящото производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на
подсъдимата поддържа подадената жалба по изложените съображения. Представя
заверено копие от транзакция, което с протоколно определение е приобщено към
делото като доказателство.
Представителят на СГП намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че наложеното наказание
кореспондира със степента на обществената опасност, както на подсъдимата, така
и на извършеното деяние. Моли за потвърждаване на постановения съдебен акт.
Повереникът на частния обвинител А.Т. – адв. Б. счита,
че въззивната жалба не следва да бъде уважена, тъй като подсъдимата е получила
една сравнително лека присъда за извършените от нея деяния. По отношение на
жалбата, депозирана от частния обвинител, излага становище, че същата следва
да бъде уважена, поради това, че
наложеното на подсъдимата наказание е изключително ниско предвид броя на
извършените от нея деяния и пострадали лица.
Повереникът на частните обвинители Р.Р. и В.И. – адв. Л.
оспорва депозираната от защитата на подсъдимата жалба. Счита същата за
неоснователна, а постановената присъда за несправедлива. Моли съдът да отмени
присъдата на първоинстанционния съд и да бъде увеличено наложеното наказание. Намира,
че извършените деяния са в изключително кратък период от време, а стремежът й е
да изтегли и последните пари, с което пострадалите лица са обречени да не
получат определените им от съда разноски.
В правото си на последна дума подсъдимата И. заявява,
че разчита на справедлива присъда.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, намери за установено следното:
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимата
на фактите, описани в обвинителния акт. На тази база, фактическата обстановка
по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Установени
са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване -
факта на извършване на деянията, авторството, механизма на осъществяване,
субективната страна на престъплението. Към съда не могат да бъдат отправени
упреци във връзка с установяването на фактологията на престъплението, тъй като
задълженията му по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт на прокурора, е разкрита в
достатъчна степен съгласно самопризнанието на подсъдимата, направено по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и съобразно
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, по отношение
на които съдът е преценил, че подкрепят направеното самопризнание.
В хода на въззивното производство
пред настоящия съдебен състав бе приобщена като писмено доказателство по делото
документация за извършени плащания към
две от пострадалите лица . Така събраните пред въззивния съд писмени
доказателства не доведоха да промяна на фактическата обстановка по делото. Ето защо настоящата съдебна
инстанция, възприе изцяло фактическата обстановка установена от първостепенния
съд в следния смисъл:
Подсъдимата Б.В.И., с ЕГН **********
е родена на *** ***. Същата е българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, безработна, с адрес: гр. София, бул. „*****, ет*****.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че подсъдимата И. не е била осъждана към инкриминирания
период. Двете й осъждания по справката за съдимост са след 2012 година, а
именно от 10.10.2014 г. и от 05.03.2015 г.
През 2011 година свидетелката В.И.
споделила на свидетелката Р.Р., че се е включила в колективен „Златен депозит”
към банка „Пиреос”. Към този депозит я била включила нейна съседка, а именно
подсъдимата Б.И.. Последната дори споделила на И., че в колективния „Златен
депозит” е включила баща си, брат си и братовчед си. Свидетелката И. казала на
свидетелката Р., че за да се включи човек, трябвало да се внесе някаква сума,
на която всеки месец се трупала лихва и на датата на падежа лихвата се теглила.
Свидетелката И. споделила на свидетелката Р., че за да разбере всички
подробности щяла да я запознае със самата подсъдима. Така през месец октомври
2011 г. свидетелката Р. се запознала с подсъдимата И.. Последната й обяснила,
че имала право на такъв депозит, тъй като била дългогодишен клиент на „Пиреос
банк”. Хвалела се, че дори имали отпуснат кредит в размер на 2 000 000 лева, с
които са построили складовете на фирмата си. Подсъдимата Б.И. казала на
свидетелката Р., че парите са гарантирани от БНБ, за което Р. щяла да получи
документ и щяла да й изплаща ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от
нея пари. След разговора свидетелката Р. казала на подсъдимата, че ще си
помисли и ще й отговори. На 09.10.2011 г. свидетелката Р. казала на
подсъдимата, че ще се включи в „Златния депозит”, като на същия ден й дала на
ръка сумата от 1000 лева в гр. София, на ул. „Димитър Манов“ № 14. На следващия
ден - 10.10.2011 г. в гр. София, пострадалата Р. превела на подсъдимата още 10
000 лева по банков път с платежно нареждане от 10.10.2011г. - референция
POUT112830601 по банковата сметка IBAN *** „Банка Пиреос България“АД, с титуляр
Б.В.И. и още 4000 лева в същия ден наредила по банков път с платежно нареждане
от 10.10.2011 г. - референция POUT112830801 по банковата сметка IBAN *** „Банка
Пиреос България“ АД, с титуляр Б.В.И.. Тези пари били спестяванията на
пострадалата Р. за последните 10 години. Впоследствие подсъдимата И. й дала
запис на заповед за общата сума от 15 000 лева. Няколко дни след това
подсъдимата дала на свидетелката Р. договор за преференциален депозит в лева №
201110078463/11.10.2011г., като екземпляра, който й дала бил заверен „Вярно е
оригинала” от нея. Свидетелката Р. я попитала защо не й дава оригинала, но
подсъдимата отговорила, че тъй като е титуляр на сметката, оригиналите са в
нея, а всички останали се водели депозанти. Казала й също, че може да си тегли
пари без притеснение, но да я информира когато тегли, защото трябвало да се
следи общата сума да не пада под 250 000 лева. Свидетелката Р. обяснила на
подсъдимата, че по отношение на получаването на парите от лихвата, желаела
същите да й бъдат превеждани по сметка в „Инвестбанк”АД, която самата Р. дала
на подсъдимата. До месец май 2012 г. подсъдимата И. давала на свидетелката Р.
на ръка или превеждала по сметката сумата от лихвата. През месец юни й дала
само 350 лева, като се оправдала, че имала личен проблем. Няколко дни
подсъдимата И. се оправдавала, че не можело да се срещнат, започнала да се крие
и отказвала на Р. всякакви срещи. В крайна сметка на 01.08.2012 г. двете се
видели на площад „Гарибалди” в град София и влезли в „Корпоративно - търговска
банка”АД. Във фоайето подсъдимата И. казала на свидетелката Р., че не й носи
никакви пари. Пострадалата била разпечатала запис на заповед от интернет,
извадила я и казала на подсъдимата И. да сяда и да пише, тъй като си искала
парите. Подсъдимата написала собственоръчно запис на заповед за сумата от 15
400 лева - лихвата и главницата, които се полагали на Р.. Съгласно записа на
заповед, падежната дата за връщане на сумата била 03.08.2012г. На посочената
дата подсъдимата И. се оправдала пред свидетелката Р. по телефона, че имала
проблеми с мъжа си. Многократно разговаряли по телефона, но подсъдимата винаги
си намирала някаква причина, за да не върне парите. През месец октомври 2012 г.
подсъдимата И. спряла да си вдига телефона и не отговаряла на имейлите, които и
пращала свидетелката Р.. През месец януари 2013 г. решила да й се обади отново
и за нейна изненада подсъдимата вдигнала телефона. Пострадалата Р. отново
попитала какво става с парите й, а подсъдимата отговорила, че продавала семеен
имот в град Кричим и щяла да й изплати сумата. От тогава повече не я чула и
афектирана от всичко случващо се свидетелката Р. подала жалба в СРП. Под
формата на „лихви“ подсъдимата И. изплатила обратно на пострадалата Р. общо
5550 лева, тоест разликата между дадените и заплатените обратно пари била 9450
лева.
Пострадалата В.И.И. познавала
подсъдимата Б.И. от 1999 г„ когато се нанесла да живее на адрес: гр.София, бул.
„*****, където живеела и самата подсъдима, но на шестия етаж в апартамент 10. С
течение на времето двете се сближили и имали добросъседски отношения. Канили се
на детски партита, ходели заедно на планина и се разбирали отлично. През
всичките тези години се случвало подсъдимата да иска от свидетелката И. пари на
заем, но винаги й се издължавала. На неустановена дата през 2010 г. подсъдимата
И. поискала от свидетелката И. 10 000 лева на заем с обяснението, че ще правят
разширение на складовата база на семейната им фирма „З.” ЕООД в село Лозен.
Свидетелката й дала парите срещу запис на заповед с уговорката, че ако на И. й
потрябват, подсъдимата ще й ги върне. Предаването на парите станало на адреса на
който живеели, а именно: гр. София, бул. „***”, № 23. През месец април 2011 г„
пострадалата И. и съпругът й К.К.решили да направят ремонт на семейното жилище.
Тогава Свидетелката И. си поискала парите от подсъдимата, но последната й
предложила вместо да връща десетте хиляди лева да я включи в колективен „Златен
депозит” в банка „Пиреос”. Казала й, че е титуляр на такъв депозит, в който
могат да внасят пари различни хора, но не могат да теглят без нейното съгласие,
защото тя е титуляр. Тегленето ставало с едномесечно предизвестие. Подсъдимата ***,
че върху сумата, която ще внесе свидетелката И. ще има всеки месец лихва от 5 %. Предложила й да внесе още 10 000
лева, за да станат общо 20 000 лева и лихвата да е върху тях. Подсъдимата И.
обяснила още, че по сметката на депозита не трябвало общата сума да пада под
240 000 лева и че тъкмо някой си бил изтеглил парите, и ако свидетелката внесе
още 10 000 лева щели да станат точно. Подсъдимата И. обещала на свидетелката И.,
че щяло да има договор на нейно име и самата сума щяло да бъде внесена на нейно
име, и ще бъде част от колективния депозит. Пострадалата й казала, че ще си
помисли, след което проверила на сайта на банката какво предлагат и се оказало,
че няма колективен „Златен депозит” - не се предлагал такъв. На следващия ден
свидетелката И. казала на подсъдимата И. какво е установила, но тя й отговорила,
че това се предлагало само на преференциални клиенти като нея, които работели
от години с тази банка. Познавайки от години семейство Иванови, свидетелката И. и съпругът й изобщо не се усъмнили в
истинността на думите на подсъдимата и съдейки по стандарта на живот, който
поддържали се съгласили. Освен „З.” ЕООД, съпругът на подсъдимата И. бил
съдружник и в голяма транспортна фирма „Е.Б.” ООД.
На 28.04.2011 г. свидетелката И.
дала на подсъдимата И. сумата от 10 000 лева срещу запис на заповед за 20 000
лева - общата сума. Тази сума била предадена отново на горепосочения адрес.
Подсъдимата И. казала, че отива да внесе парите в банка „Пиреос” и на въпроса
на пострадалата, дали не трябва лично тя да отиде, подсъдимата й отговорила, че
като титуляр, тя трябвало да ги внесе. Тогава за първи път пострадалата се
усъмнила, че нещо не е на ред. На другия ден подсъдимата й връчила договор за
преференциален депозит в лева, заедно с общи условия и разяснения по кредита.
Успокоявала я мисълта, че има запис на заповед, в случай, че се окаже, че има
нещо, което не е както трябва. През следващите няколко месеца подсъдимата И.
изплащала на И. на ръка лихвата от 5 % върху внесената от нея сума от 20 000
лева или по 1000 лева на месец. Всичко вървяло нормално, а свидетелката И. дори
се похвалила на нейната приятелка - свидетелката Р.Р. и на братовчедка си -
свидетелката Е.К.. През пролетта на 2012 г. парите на И. от лихвата започнали
да се бавят. През месец юни 2012 г. подсъдимата спряла всякакви плащания, а
когато пострадалата И. поискала някакво обяснение от подсъдимата, последната
казала, че един от участниците в колективния депозит бил изтеглил голяма сума и
това щяло да доведе до забавяне на плащанията. До този момент свидетелката И.
била получила от подсъдимата сумата от 14 000 лева под формата на „лихви“.
Пострадалата А.Д.познавала
подсъдимата Б.И. от месец февруари 2012 г. С нея я свързала свидетелката Е.С..
Последната знаела, че Д.си продава апартамента в град София, като целта на
продажбата била да използва парите за стартиране на нов бизнес в град Истанбул.
Понеже Д.била доста близка със свидетелката С., последната я попитала какво ще
прави с парите от продажбата. Свидетелката Д.й споделила, че смятала да ги
вкара в някоя банка, докато реши в какво да ги инвестира. Тогава свидетелката С.
й казала, че от братовчедка си - свидетелката В.И. е разбрала за някакъв
„Златен депозит”, който бил колективен, но имало един титуляр и това била
подсъдимата Б.И.. Свидетелката С. й обяснила, че депозитът бил много изгоден -
внасяла се определена сума, каквато си прецени и всеки месец получавала от
подсъдимата 5 % от стойността на сумата, която е внесла под формата на лихва.
На пострадалата Д.това й се сторило много изгодно, но нямала още парите, тъй
като апартаментът още не бил продаден. Свидетелката С. й казала, че цялата сума
по депозита - главницата, не трябвало да пада под 200 000 лева, понеже от това
зависела цялата лихва. След около 3-4 месеца пострадалата Д.попитала
свидетелката Е.С. какво е направила с депозита си и тя й отговорила, че вече е
внесла определена сума, че нямало никакви проблеми и всеки месец си получавала
лихвата по банков път. Свидетелката Д.започнала да обмисля да се включи и взела
от свидетелката С. телефона на подсъдимата И., но така и не позвънила. Няколко
дни по-късно обаче й звъннала самата подсъдима. Казала й, че е разбрала от
свидетелката С. за желанието й да се включи в депозита. Уговорили се да се
видят пред блок 79В на ж.к. „Младост 1“ в град София. На срещата пострадалата Д.попитала
подсъдимата И., защо точно тя имала такъв преференциален депозит, в качеството
на каква. Подсъдимата й отговорила, че била дългогодишен клиент на банка
„Пиреос”. Казала й също, че фирмената й сметка била в същата банка и самата
банка е предложила този депозит. Казала й, че общата сума по депозита не
трябвало да пада под 200 000 лева и показала бланка на преференциален депозит в
лева, като същият бил без данни в графата за „депозант”. Номерът на договора
бил № *********/28.02.2012 г. Показала й още и документ от БНБ, в който шапката
и гербът били на БНБ. Имало таблица с ЕГН-та и суми. Подсъдимата заявила на
свидетелката Досева, че ще й издаде дебитна карта на банка „Пиреос” и ще има
достъп до главницата. Разбрали се, че ще разгледа документите със съпруга си Е.И.и
ако решат ще й звъннат. След няколко дни свидетелката Д.се обадила на
подсъдимата и казала, че със съпруга й искат да се включат със сумата от 30 000
евро. Подсъдимата много се зарадвала и попитала свидетелката Д.в коя банка са
парите й, понеже трябвало да направи превод на сумата в „Първа инвестиционна
банка”. Преводът бил нареден от свидетелката Д.на 14.03.2012 г„ в град София, с
платежно нареждане от 14.03.2012 г. - референция HDOPIUR120740054, по банковата
сметка IBAN *** „Първа инвестиционна банка“АД, с титуляр Б.В.И., като точната
сума по него била 58 485 лева. На същия ден двете се видели отново и
подсъдимата й дала оригинал на договор за преференциален депозит в евро №
2012031486113/14.03.2012 г„ погасителни планове, гаранция на БНБ, общи условия
на банката, запис на заповед, в който пишело, че на основание на горепосочения
договор, подсъдимата се задължавала да върне на свидетелката Д.сумата от 30 000
евро. Уговорката била подсъдимата да превежда на свидетелката Д.всеки месец
сумата от 750 евро по сметка в „Първа инвестиционна банка”. След първия месец
подсъдимата й предложила да бъде издадена дебитна карта към банка „Пиреос”,
както и онлайн банкиране. Опитала се да я убеди, че по всяко време ще има
достъп до парите си и по всяко време ще може да си възстанови сумата.
Свидетелката Д.й казала, че искала онлайн банкиране, тъй като наближавал
моментът, в който трябвало да замине за Турция. На 08.05.2012 г. в гр. София,
свидетелката Д.превела на подсъдимата още 9747,50 лева, които наредила по
банков път с платежно нареждане от 08.05.2012 г. - референция HDOPIUR121290107,
по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“АД, с титуляр Б.В.И.. След
около месец свидетелката Д.получила дебитна карта на нейно име към банка
„Пиреос” и онлайн банкиране. След като дала на свидетелката Д.дебитната карта,
подсъдимата И. й казала, че по сметката, за която е картата е превела около 30
евро, което е разликата от превалутирането на парите й от евро в лева. До този
момент подсъдимата И. била превела на свидетелката Д.две лихви. Когато
последната отишла до банка „Пиреос“, за да изтегли сумата от 30 евро, решила да
пробва на банкомат, но й изписало, че няма такава наличност. Тогава
пострадалата влязла вътре в банката и помолила да й бъде направена справка за
наличността. Оказало се, че по сметката нямало никакви пари, никога не е имало
и дори дължала 20 лева такса за обслужване. Свидетелката Д.поискала да се
срещне веднага е управителя на банковия клон. Срещнала се с М.С., на която
обяснила какво е установила току що, а по-късно й донесла и документите, които
подсъдимата И. й била дала. Директорката на клона разгледала внимателно всички
документи и казала, че някой злоупотребява с документи на банка „Пиреос“.
Направила справка по ЕГН на свидетелката Д.и се оказало, че същата нямала
никакви пари в тази банка. След това направила справка и за подсъдимата И. и
казала, че тя има в нейна сметка 2000 - 3000 лева по фирмена сметка. Казала
също, че подсъдимата И. била обикновен клиент без никакви преференции от
банката и посъветвала свидетелката Д.да пусне жалба в банката, както и в
икономическа полиция, тъй като от много хора имало преводи на суми по сметката
на подсъдимата И.. В края на месец юни свидетелката Д.се срещнала с
подсъдимата, на която среща й заявила, че вече знаела за цялата измама.
Подсъдимата се престорила на възмутена и обидена, като казала, че ще й върне
парите. Пострадалата казала, че си иска
парите до три месеца, за което щяла да й изпрати на имейла погасителен план,
който тя да подпише. Подсъдимата се съгласила, след което двете се видели, за
да даде на свидетелката Д.подписан погасителния план. От тогава комуникацията
спряла - подсъдимата И. не отговаряла на телефонните обаждания, на имейлите,
нито превеждала лихвата. Под формата на „лихви“ подсъдимата И. изплатила
обратно на пострадалата Д.общо 10 551,07 лева, тоест разликата между дадените и
заплатените обратно пари била 57 681,43 лева.
През месец февруари 2012 г. в дома
на пострадалия А.Л.Т. отишла Е.Я.от град Перущица, с която били приятели.
Същата казала пред него и съпругата му С.Т., че познавала една жена на име Б.В.
*** и същата тази жена давала много хубави лихви по депозити. Понеже Т. бил
получил пари от наследство, Янкулова им предложила, ако искат да ги прехвърлят
на сметка посочена от тази жена в Банка „Пиреос“. Така през месец юни 2012 г.
свидетелят Т. и съпругата му се чули по телефона с подсъдимата И., като
последната контактувала главно със съпругата на А.Т. - С.Т.. Подсъдимата И. й
казала, че ще им плаща месечна преференциална лихва 2,4 % чрез банка „Пиреос“
върху стойността на вложени от тях пари като на всяко 28-мо число ще им ги
превежда по банков път. Уговорката била това да стане в срок от една година, а
след това по всяко време можели да ги теглят или част от тях, а ако били
доволни можели да продължат и след това. След като свидетелят А.Т. се
консултирал със съпругата си С.Т., двамата взели решение да депозират сума от
30 000 лева от името на А.Л.Т.. Свидетелят Т. наредил парите по банков път по
банкова сметка *** „Банка Пиреос България“ АД, в гр. София, с титуляр Б.И.,
чрез банка „ДСК“ клон Перущица. Подсъдимата И. се обадила на С.Т., че е
получила парите и им пращала документи по служба „Спиди“. Куриерската пратка
дошла още същия ден и в нея имало документи - договори в два екземпляра от
банка „Пиреос“. Те били подписани от директора на банка „Пиреос“, а като гарант
на отделен документ и подпис на директора на БНБ. Двата документа били със
съответните печати на банките. Свидетелят Т. и съпругата му подписали
документите като единият останал за тях, а другия върнали по „Спиди“ на
подсъдимата И.. Впоследствие същата им предоставила дебитни карти, от които да
си теглят лихвите. По тези дебитни карти им били привеждани лихви четири пъти
до месец юни, след което плащането на лихвите спряло. Парите, които били
преведени, били в размер на 2 800 лева - за четири месеца по 700 лева. След
като подсъдимата спряла да плаща, същата отишла в дома на свидетеля А.Т..
Именно тогава за първи път той и съпругата му се видели на живо с подсъдимата И..
Срещата станала в дома им в град Перущица. Подсъдимата започнала да ги увещава
да не слушат слухове за нея, че била измамничка и ако искали можели да се
откажат във всеки един момент. Също така им казала, че много бързала и си
тръгнала. Още тогава свидетелят Т. и съпругата му се усъмнили в действията на
подсъдимата. През месец август двамата отишли в град София в банка „Пиреос“.
Там им казали, че още на 01.03.2012 г„ след техния превод парите били изтеглени
от подсъдимата И.. Тогава Т.показали договорите и документите подписани от тях,
а от банката им отговорили, че такива договори при тях нямало и че същите били
абсолютно неистински. След като разбрали, че са били измамени, свидетелят А.Т.
и С.Т.позвънили на подсъдимата И. и казали, че си искат парите, но последната
започнала да излага ред причини, поради които не можела ги върне и заявила, че
не желаела повече да контактува с тях. Под формата на „лихви“ подсъдимата И.
изплатила обратно на пострадалия Т. общо 2800 лева, тоест разликата между
дадените и заплатените обратно пари била 27 200 лева.
Пострадалата Е.С.К. познавала
подсъдимата Б.И. от края на 2010 г. - началото на 2011 г. С нея я запознала
братовчедка й - свидетелката В.И.. През месец октомври 2011 г. свидетелката И.
й споделила, че от няколко години има депозит в банка „Пиреос“, на който
титуляр било лицето Б.В.И.. Свидетелката И. обяснила на свидетелката К., че И.
се ползвала е преференциална лихва от 5 % на месец и имало възможност и тя да
се включи към депозита на подсъдимата. Свидетелката И. казала, че е дала парите
на подсъдимата И. и от доста време те са на депозит в банката, като нямало
никакви проблеми по плащането на ежемесечната лихва от нейна страна. Съгласно
уговорката им всеки месец тя получавала от подсъдимата И. сумата,
представляваща лихва на дадените пари. Пострадалата К. решила, че също може да
се възползва от тези преференциални условия. Свидетелката И. се с***ързала с
подсъдимата Б.И. по телефона и казала, че друг човек има интерес към депозита.
След това свидетелката К. лично провела разговор с подсъдимата И., като й
споделила за интереса си към този депозит. Подсъдимата отговорила, че в момента
предоговаря условията по същия и по тази причина свидетелката К. трябвало да
побърза, тъй като не можело по всяко време да се внасят и теглят пари от
депозита, както и да се включват нови хора в него. При проведения разговор
подсъдимата И. потвърдила думите на свидетелката И., а именно, че тя е титуляр
на депозита в банка „Пиреос“, но няма пречка да се включат и други хора към
него. Обяснила на пострадалата К., че вноските по депозита, както и
последващите ежемесечни плащания на лихвата щели да минават през нея, а не директно
към К., тъй като подсъдимата била титуляр. Подсъдимата И. споделила
още, че се ползвала от преференциалната лихва от 5 % на месец, тъй като от
няколко години била клиент на банката и държала голяма сума като депозит в
същата. Обяснила на пострадалата, че трябвало да преведе своята вноска по
депозита на нейна банкова сметка в „ОББ“, а след това тя от своя страна щяла да
преведе парите в банка „Пиреос“. Обяснила на свидетелката К., че всеки месец
сумата представляваща лихва в размер на 5 % щяло да й бъде превеждана по нейна
банкова сметка. ***, че парите щели да бъдат превеждани от нея, а не директно
от банката, тъй като тя е титуляр на депозита и преводите от банката били към
нея. Свидетелката К. се съгласила и по никакъв начин не се усъмнила в думите на
подсъдимата. На 25.11.2011 г. в гр. София, свидетелката К. превела по сметката
на подсъдимата И. в „ОББ“ сумата от 50 000 лева, които свидетелката К. й
наредила по банков път с платежно нареждане от 25.11.2011 г. - референция
FT/11329/*********, по банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД, с
титуляр Б.И.. През месец януари 2012 г. подсъдимата И. донесла на пострадалата К.
договор за преференциален депозит в лева с № 201111244856/24.11.2011 г. от
банка „Пиреос“. Свидетелката К. се подписала в договора в графа „депозант“.
Понеже изминало доста време от превода на парите до подписването на договора,
свидетелката К. попитала подсъдимата, каква е причината за това. Тя й обяснила,
че още след превода на парите била включена в депозита и лично е предала
договора в банката, дори и без подписа на свидетелката К., защото било
достатьчно, че има неин подпис като титуляр по депозита. На 30.05.2012 г. в гр.
София, пострадалата К. превела на подсъдимата И. още 10 000 лева, които
наредила по банков път по банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД, с
титуляр Б.И. от 30.05.2012 г. Подсъдимата дала на свидетелката К. подписан от
нея запис на заповед. В същия бил вписан някакъв депозит в БНБ. Подсъдимата И.
обяснила на пострадалата, че тъй като сумата по депозита в банка „Пиреос“ била
голяма, депозитът се наблюдавал от БНБ. Дала й копие на документ от БНБ с
наименование „Статус гарантирани депозити“. Върху същия имало подпис и печат
„Вярно с оригинала“. Пострадалата така и не разбрала за какво подсъдимата й е
дала този документ. Подсъдимата И. й дала дори и копие на личната й карта с
подпис и изписан текст „Вярно с оригинала“.
От месец декември 2011 г. до месец
юни 2012 г. включително по сметката на свидетелката К. в „ОББ“ и в „Първа
Инвестиционна банка“ подсъдимата И. ежемесечно превеждала сумата от лихвата по
депозита. Вноските били в размер на 2500 лева, като само вноската за месец юни
2012 г. била в размер на 3000 лева. През месец юни 2012 г. със свидетелката К.
по телефона се свързал съпругът на подсъдимата И. - П.И.. С него се познавали
лично, а той й казал, че подсъдимата повече нямало да плаща никакви пари. Казал
и също, че всичко е било една голяма измама. След разговора със съпруга на
подсъдимата, свидетелката К. се опитала да се свърже лично с И., но на
позвъняванията й отговорил съпругът П., който казал, че е взел телефона на
съпругата си, която била заминала при роднини в провинцията. Обяснил й, че е
изгонил съпругата си от дома им и ще се развеждат. След този разговор
подсъдимата И. се свързала със свидетелката К. от друг неин телефонен номер. До
месец март свидетелката К. многократно разговаряла с подсъдимата, като
последната я уверявала, че ще оправи нещата, че имала подкрепата на родителите
си и ще продаде някакви имоти, но това така и не се случило. Пострадалата вече
знаела, че е измамена, тъй като разбрала и от други свои познати за подобни
случаи с подсъдимата И.. Под формата на „лихви“ подсъдимата И. изплатила
обратно на пострадалата Д.общо 18 600 лева, тоест разликата между дадените и
заплатените обратно пари била 41 400 лева.
Пострадалият Х.Й.Д.познавал
подсъдимата Б.В.И. от 2004 г. Тя имала вила във вилна зона „Върховръх“, община
Родопи, област Пловдив, където Д.също притежавал вила. Там се запознал и със
съпруга на подсъдимата - П. А.И.и през годините станали близки приятели. Празнували
заедно всички празници и били в много добри отношения. Около 25 юли 2011 г. по
мобилния телефон на Д.се обадила подсъдимата И. и го помолила за среща. На
следващия ден двамата се срещнали в гр. София, на пазара „Кирков“. Подсъдимата И.
знаела, че Д.имал спестени пари, които бил депозирал в банка. Когато се
срещнали тя му казала, че имала подписан преференциален договор за депозит с
банка „Пиреос“. Казала му, че договорът е с преференциална лихва в размер на 2%
на месец. Споделила му, че към договора била включила баща си, брат си, майка
си и леля си. Свидетелят Х.Д.се изненадал от високата лихва и я попитал на
какво се дължи тази преференция. Подсъдимата И. му обяснила, че държала пари -
сумата от 150 000 лева в същата банка и поради това банката й е предоставила
преференциалната лихва от 2% на месец. Казала му, че с лихвата по депозита
осигурявала съществуването на баща си, като покривала битовите разходи.
Подсъдимата заявила, че леля й си е поискала сумата от 40 000 лева, която била
дала по депозита. Започнала да обяснява на Д., че нямала възможност да покрие
сумата от 40 000 лева с лични средства и ако изтеглела същите от депозита щяла
да развали договора и щяла да загуби лихвата, което много би затруднило финансовото
й състояние, както и възможността да покрива битовите разходи на баща си. В
тази връзка подсъдимата И. предложила на свидетеля Д., в случай, че имал на
разположение 40 000 лева, да й даде същите, като по този начин той щял да се
възползва от преференциалната лихва от 2%. Предложението на подсъдимата било Д.да
й даде посочената сума и тя да внесе същата на депозит в банка „Пиреос“ с 2%
месечна лихва. Обяснила му, че сумата от лихвата щяла да му бъде превеждана
ежемесечно от банката по негова банкова сметка. Казала, че депозитът щял да е
за една година, след което щяла да му върне цялата сума. Свидетелят Д.я попитал
какви гаранции може да му даде, а тя отговорила, че имало няколко депозита в
банка „Пиреос“ и имало гаранция от БНБ, за което й бил издаден документ.
Свидетелят Д.се съгласил да даде на подсъдимата И. сумата от 40 000 лева, която
тя по нейни думи щяла да внесе на депозит в банка „Пиреос“ и Д.да получава 2%
лихва на месец. Подсъдимата И. поискала да й се преведе сумата по банков път на
нейна сметка. Обяснила, че щяла да придвижи много бързо изготвянето на всички
необходими документи свързани с депозита, тъй като имала позната в банката. Не
споменала обаче името на въпросната нейна позната. Казала на свидетеля Д., че
не било нужно да ходи лично до офиса на банката и да си губи времето.
Свидетелят Д.се съгласил на всички тези
условия на подсъдимата, тъй като се познавали от много време и си имали
доверие. На 28.07.2011г. в гр. София , свидетелят Д.превел сумата от
40 000лв. по банков път с платежно нареждане от 28.07.2011г. – референция S10FTRQ112090001 по банкова
сметка *** *** „Първа
инвестиционна банка“ АД с титуляр Б.В.И.. На 29.07.2011г. двамата се срещнали в
гр. София, в района на гара Искър, пред офис на „Първа инвестиционна банка“,
където подсъдимата дала на свидетеля Д.договор за преференциален депозит в лева
с № **********/28.07.2011г., който да подпише. Договорът бил между „Банка
Пиреос България“ АД и него, в качеството му на депозант. Името на подсъдимата
също фигурирало в договора. Договорът не бил подписан от служител на банката.
Подсъдимата И. му казала, че след като го подпише щяла да занесе същия в
банката и щяла да му даде подписан екземпляр от тяхна страна. Свидетелят Д.подписал
договора, а подсъдимата И. му представила копие на документ с наименование
„Промяна статус гарантирани депозити“ от БНБ с дата 29.07.2011 г. Казала му, че
с този документ гарантирала дадената от него сума. За сумата от 40 000 лева
подсъдимата дала на пострадалия подписан от нея запис на заповед. След тази
среща свидетелят Д.решил да увеличи сумата, която бил дал на подсъдимата И..
Имал още налични пари и преценил, че е добре и от тях да получава лихва. По
тази причина на 07.09.2011 г. в гр. София превел на подсъдимата И. още 5000
лева по банков път с платежно нареждане от 07.09.2011 г. - референция
S29FTRN112500009 по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр Б.В.И.. Малко по-късно на същата дата в гр. София свидетелят Д.превел
на подсъдимата И. още 5000 лева по банков път по сметка *****в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б.В.И. от 07.09.2011 г. За допълнителната
сума в общ размер от 10 000 лева подсъдимата И. казала на свидетеля Д., че щяла
да ги внесе към дадения от него вече депозит в банката и щял да получава същата
лихва. За тази сума от 10 000 лева подсъдимата И. не му представила
допълнителен договор или друг документ от банка „Пиреос“.
До 30 юни 2012 г. свидетелят Д.получавал
обещаните от подсъдимата И. месечни лихви. Сумите били превеждани по банковата
му сметка в „Първа Инвестиционна банка“. Междувременно с подсъдимата И. се
виждали на вилата и се чували по телефона. При тези разговори тя му казала, че
ако иска да си изтегли парите от депозита, трябвало да я предупреди два - три
месеца по-рано. В началото на месец юли 2012 г. двамата се срещнали след
отбивката за град Банкя. Тогава пострадалият казал на подсъдимата, че искал да си
изтегли цялата сума от 50 000 лева, които бил дал до момента, тъй като парите
му трябвали. Подсъдимата казала, че нямало никакъв проблем и се разбрали да се
чуят отново, за да уговорят връщането на парите. На 9 юли по телефона със
свидетеля Д.се свързал съпругът на подсъдимата И. - П., който го попитал какви
пари е давал на подсъдимата. Свидетелят Х.Д.му казал, че й е дал сумата от 50
000 лева, а той му отговорил „Как може да има такива глупаци да дават такива
пари! Човекът с парите бил изчезнал и някои хора щели да пият студена вода“.
Свидетелят Д.попитал къде е подсъдимата, а съпругът й отговорил, че е до него и
можел да разговаря с нея. Свидетелят Д.преценил, че нямало смисъл и приключил
разговора.
На 10.07.2012 г. подсъдимата И.
позвънила на свидетеля Х.Д.и му казала, че съпругът й я изгонил от дома им и тя
живеела при родителите си в град Кричим. На 13.07.2012 г. двамата се срещнали в
град Перущица, а на срещата присъствали подсъдимата И., нейният баща, наетият
от Д.адвокат А.Т.и зет му В.Д.. Бащата на подсъдимата обяснил, че дъщеря му
много настоявала да му върне парите. Обещал, че ще продадат имоти, ще
ипотекират апартамента на сина му и ще му върнат всички пари. На 17.07.2012 г.
в гр. София в нотариална кантора, свидетелят Д.и подсъдимата И. подписали
договор, с който тя признавала, че е получила от него обща сума в размер на 50
000 лева, както и признавала, че цитираният от нея договор №
**********/28.07.2011 г. е недействителен. На същата дата подсъдимата И.
подписала и декларация, с която се задължавала в срок до 10.08.2012 г. да му
върне сумата от 10 000 лева, а в срок до 31.08.2012 г. да върне и сумата от 32
350 лева. Реално тя трябвало да му върне сума в общ размер на 42 350 лева. В
тази сума се включвали нанесените вреди и пропуснати ползи под формата на
лихва, в случай, че парите се намирали в банка. От сумата 42 350 лева била
приспадната получената до момента сума от Д.- 11 200 лева. След подписване на
посочените документи пострадалият Д.не получил никакви пари от подсъдимата И..
Под формата на „лихви“ подсъдимата И. изплатила обратно на пострадалия Д.общо
11 820 лева, тоест разликата между дадените и заплатените обратно пари била 38
180 лева.
За да възприеме тази фактическа
обстановка съдът е взел под внимание признанието на подсъдимата на всички факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и показанията на
свидетелите Р.Р., В.И., П.И., Е. Д., К. А., А. Д.а, К. К., Е.К., Д. Д., А.Т., С.Т.,
Б. Щ., В. Щ., Х.Д., В. Т. и Е. Я., дадени на досъдебното производство, както и
заключенията на изготвените счетоводна и съдебно –графическа експертизи,
справка за съдимост, заверени копия на вносни бележки, запис на заповд, заверени копия на договори и др.
Въззивната инстанция счита, че направеното
от подсъдимата самопризнание на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт изцяло се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства.
Между събраните по делото
доказателствени материали поначало не са налице противоречия. Настоящият
съдебен състав дава пълна вяра на свидетелските показания на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели. Същите се отличават с логичност, богато
фактологично излагане на възприятия и липса на вътрешна противоречивост като
подкрепят напълно направеното самопризнание. Довод за тяхната достоверност е
това, че те изцяло си кореспондират и подкрепят от останалия събран и проверен
доказателствен материал. Чрез посочените гласни доказателствени източници съдът
изгради изводи за времето, мястото и механизма на извършване на отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и
приобщените и надлежно приобщени в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на писмените
доказателствени материали, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на направеното самопризнание, като по този начин се
затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
В подкрепа на изложената фактология следва
да бъде ценено и заключението на изпълнената в хода на производството съдебно-графическа
експертиза, тъй като е компететно изготвена от вещи лица с необходимите
познания и опит в областта и отговарят в пълна степен на поставените задачи. От
заключението на се установява, че подписите под печатните текстове на първи и
втори лист и в графа „За БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД“ на трети лист от договор за
преференциален депозит в лева от 28.04.2011г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
– клон „СОФИЯ ИВАН ВАЗОВ“ и В.И. Иваноска, под печатните текстове в план
олихвяване гарантиран срочен депозит – базиран на договорен лихвен процент
28.04.2011г., под печатните текстове на първи лист и в графа „Подпис на
упълномощен представител Банка Пиреос България“ АД в рамков договор за платежна
сметка на физическо лице от 28.04.2011г., под печатните текстове на първи лист
и в графа „Подпис на упълномощен представител Банка Пиреос България АД“ в
рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка на физическо
лице от 02.05.2011г. вероятно не са положени от Е. Б. Д.. Съгласно същото
заключение подписите в документ „Договорен лихвен процент от 15.07.2005г., след
ръкописните текстове „Варно с оригинала“ на първи и втори лист в копие на договор
за преференциален депозит в лева 201110078463/11.10.2011г. между „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД и Р.К.Р. са положени от Б.В.И.. Според заключението ръкописните
текстове „Варно с оригинала“ на първи и втори лист в копие на договор за
преференциален депозит в лева 201110078463/11.10.2011г. между „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД и Р.К.Р. са подписани от Б.В.И.. Според вещите лица положените
отпечатъци в графа „За БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД на трети лист в договор за
преференциален кредит от 28.04.2011г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – клон
„СОФИЯ ИВАН ВАЗОВ“ и В.И.И., в графа „Подпис на упълномощен представител Банка
Пиреос България“ АД в рамките на договор за платежни услуги, откриване и водене
на платежна сметка на физическо лице от 28.04.2011г., в графа „Подпис на
упълномощен представител „Банка Пиреос България АД“ в рамков договор за
платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка на физическо лице от
02.05.2011г. са положени от кръгъл печат № 13 с пореден номер – 1 на клон София
Иван Вазов – Банка Пиреос България АД.
Констатация за съдебното
минало на подсъдимата И. към датата на деянието, съдът вярно е направил въз
основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за
съдимост.
Тук е мястото да
се отбележи, че по делото е постъпила жалба от повереника на пострадалите Р.Р.
и В.И. срещу протоколно определение на СРС, 99-ти състав по НОХД № 5559/2017 –
относно изменение на мярката за неотклонение „парична гаранция“. Следва да се
отбележи, че жалбата е подадена извън седемдневния срок, поради което същата не
подлежи на разглеждане по същество. Независимо от това съдът намира за нужно да
отбележи, че в случая напълно правилно е отменена мярката за неотклонение
„парична гаранция“ на подсъдимата, тъй като това е последица от постановяване
на присъдата.
При описаните
факти районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията на
деянието, за което подсъдимата И. следва да понесе отговорност.
От обективна
страна, подс. И. за ***ремето от 2010 г. до 2012г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с тринадесет деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субекти***на страна продължение на предшестващите,
възбудила у Р.К.Р., В.И.И., А. К. Д., А.Л.Т., Е.С.К. и Х.Й.Д.заблуждение
относно това, че е титуляр по сметка – колективен „Златен депозит“ към банка
„Пиреос България“ АД, без в действителност в Банката да е имало продукт
„колективен договор“, както и „договор за депозит на повече от едно лице“ и че
ще им изплаща ежемесечно лихва върху внесените от тях пари и с това причинила
на Р.К.Р., В.И.И., А.К.Д., А.Л.Т., Е.С.К. и Х.Й.Д.имотна вреда в размер на
179 911,43лв. (сто седемдесет и девет хиляди деветстотин и единадесет лева
и четиридесет и три стотинки), както следва:
1. В периода от
09.10.2011 г. до 10.10.2011 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Р.К.Р.
заблуждение, че е титуляр по сметка - колективен „Златен депозит“ към
банка „Пиреос България“ АД и ще й
изплаща ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от Р. пари, като на
09.10.2011 г., в гр. София, ул. „****, получила от Р. на ръка сумата от 1000
лева, като с това причинила на Р. К. Р. имотна вреда в размер на 1000 лева;
2. В периода от
09.10.2011 г. до 10.10.2011 г. в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Р.К.Р.
заблуждение, че е титуляр по сметка - колективен „Златен депозит“ към
банка „Пиреос България“ АД и ще й
изплаща ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от Р. пари, като на
10.10.2011 г. получила от Р. сумата от 10 000 лева, които Р. й наредила по
банков път с платежно нареждане от 10.10.2011 г. - референция POUT112830601 по
банковата сметка IBAN в „Пиреос
България“ АД с титуляр Б.В.И., като с това причинила на Р.К.Р. имотна вреда в
размер на 10 000 лева;
3. В периода от
09.10.2011 г. до 10.10.2011 г в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Р.К.Р.
заблуждение, че е титуляр по сметка - колективен „Златен депозит“ към
банка „Пиреос България“ АД и ще й
изплаща ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от Р. пари, като на
10.10.2011 г. получила от Р. сумата от 4000 лева, които Р. й наредила по банков
път с платежно нареждане от 10.10.2011 г. - референция POUT112830801 по
банковата сметка IBAN в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр Б.В.И.
като с това причинила на Р.К.Р. имотна вреда в размер на сумата от 4000 лева,
като подсъдимата И. й изплатила обратно сумата от 5550 лева и общия размер на
нанесената вреда от подсъдимата И. на пострадалата Р. е в размер на 9450 лева;
4. В периода от
неустановена дата през 2010 г. до 28.04.2011 г., в гр. София, подсъдимата И.
възбудила у В.И.И. заблуждение, че е титуляр по сметка - колективен „Златен
депозит“ към банка „Пиреос България“ АД и ще й изплаща ежемесечно лихва в
размер на 5% върху внесените от И.. пари, като на неустановена дата през 2010
г. получила от И. сумата от 10 000 лева, които И. ***, като с това причинила на
В.И.И. имотна вреда в размер на сумата
от 10 000 лева;
5. В периода от
неустановена дата през 2010 г. до 28.04.2011 г., в гр. София, подсъдимата И.
възбудила у В.И.И. заблуждение, че е титуляр по сметка - колективен „Златен
депозит“ към банка „Пиреос България“ АД
и ще й изплаща ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от И. пари, като
на 28.04.2011г. получила от И. сумата от 10 000 лева, които И. й дала на ръка
срещу запис на заповед на бул. „***** за
общата сума от общо 20 000 лева, като подсъдимата И. й изплатила обратно сумата
от 14 000 лева и c това причинила на В.И.И. имотна ***реда в общ размер на 6000
лева;
6. В периода от
14.03.2010 г. до 08.05.2012 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у А.К.Д.заблуждение,
че е титуляр по сметка - колективен „Златен депозит“ към банка „Пиреос България“ АД и ще й изплаща ежемесечно
лихва в размер на 5% върху внесените от Д.пари, като на 14.03.2012 г. получила
от Д.сумата от 58 485 лева, които Д.й наредила по банков път с платежно
нареждане от 14.03.2012 г. – референция HDOPIUR120740054, по банковата сметка
IB AN в „Първа инвестиционна банка“ АД,
с титуляр Б.В.И., като с това причинила на А.К.Д.имотна вреда в размер на
сумата от 58 485 лева;
7. В периода от
14.03.2010 г. до 08.05.2012 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у А.К.Д.заблуждение,
че е титуляр по сметка - колективен „Златен депозит“ към банка „Пиреос България“ АД и ще й изплаща
ежемесечно лихва в размер на 5% върху внесените от Д.пари, като на 08.05.2012
г. получила от Д.сумата от 9747,50 лева, които Д.й наредила по банков път с
платежно нареждане от 08.05.2012 г. - референция HDOPIUR121290107, по банкова
сметка *** „Първа инвестиционна банка“
АД, с титуляр Б.В.И., като с това причинила на А.К.Д.имотна вреда в размер на
сумата от 9747,50 лева, като впоследствие подсъдимата И. й изплатила обратно
сумата от 10 551,07 лева и с това причинила на А.К.Д.имотна вреда в общ размер
на 57 681,43 лева;
8. На 01.03.2012
г. в гр. София, подсъдимата И. възбудила у А.Л.Т. заблуждение, че ще му изплаща
месечна преференциална лихва в размер на 2,4%, чрез банка „Пиреос България“ АД върху
внесените от Т. пари, като на 01.03.2012 г. получила от Т. сумата от 30 000
лева, които Т. й наредил по банков път по банкова сметка *** „Пиреос България“ АД, с титуляр Б.И. от 01.03.2012
г., като подсъдимата И. му изплатила обратно сумата от 2800 лева и с това
причинила на А.Л.Т. имотна вреда в общ размер на сумата от 27 200 лева;
9. В периода от
25.11.2011 г. до 30.05.2012 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Е.С.К.
заблуждение, че е титуляр по депозит към банка
„Пиреос България“ АД и ще й изплаща ежемесечно преференциална лихва в
размер на 5% върху внесените от К. пари, като на 25.11.2011 г. получила от Кикова
сумата от 50 000 лева, които К. й наредила по банков път с платежно нареждане
от 25.11.2011 г. - референция FT/11329/*********, по банкова сметка в „Обединена
Българска Банка“ АД с титуляр Б.И. като с това причинила на Е.С.К. имотна вреда
в размер на сумата от 50 000 лева;
10. В периода от
25.11.2011 г. до 30.05.2012 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Е.С.К. заблуждение,
че е титуляр по депозит към банка „Пиреос
България“ АД и ще й изплаща ежемесечно преференциална лихва в размер на 5%
върху внесените от К. пари, като на 30.05.2012 г. получила от К. сумата от 10
000 лева, които К. й наредила по банков път по банкова сметка *** “Обединена Българска Банка“АД, с титуляр Б.И. от
30.05.2012 г., като с това причинила на Е.С.К. имотна вреда в размер на сумата
от 10 000 лева, като подсъдимата И. й изплатила обратно сумата от 18 600 лева и
с това причинила на Е.С.К. имотна вреда в общ размер на 41 400 лева;
11. В периода от
28.07.2011 г. до 07.09.2011 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Х.Й.Д.заблуждение,
че има подписан преференциален договор за депозит към банка „Пиреос България“ АД и ще му изплаща
ежемесечно лихва в размер на 2% върху внесените от Д.пари, като на 28.07.2011
г. получила от Д. сумата от 40 000 лева по банков път с платежно нареждане от
28.07.2011 г. - референция S10FTRQ112090001 по банкова сметка *** „***“ АД, с титуляр Б.В.И., като с това
причинила на Х.Й.Д.имотна вреда в размер на 40 000 лева;
12. В периода от
28.07.2011 г. до 07.09.2011 г., в гр. София, подсъдимата И. възбудила у Х.Й.Д.заблуждение,
че има подписан преференциален договор за депозит към банка „Пиреос България“ АД и ще му изплаща
ежемесечно лихва в размер на 2% върху внесените от Д.пари, като на 07.09.2011
г. получила от Д.сумата от 5000 лева по банков път с платежно нареждане от
07.09.2011 г. - референция S29FTRN112500009 по банкова сметка *** „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с титуляр Б.В.И.,
като с това причинила на Х.Й.Д.имотна вреда в размер на 5000 лева;
13. В периода от
28.07.2011 г. до неустановена дата през месец 09.2011 г., в гр. София, ж.к.
„Люлин“ пред сервиз на „Форд“ подсъдимата И. възбудила у Х.Й.Д.заблуждение, че
има подписан преференциален договор за депозит към банка „Пиреос България“ АД и ще му изплаща
ежемесечно лихва в размер на 2% върху внесените от Д.пари, като на неустановена
дата през месец 09.2011 г. получила от Д.сумата от 5000 лева на ръка, като с
това причинила на Х.Й.Д.имотна вреда в размер на сумата от 5000 лева, като
подсъдимата И. му изплатила обратно сумата от 11 820 лева и с това причинила на
Х.Й.Д.имотна вреда в общ размер на сумата от 38 180 лева.
С действията си
подсъдимата е реализирала обективните признаци на престъплението
"измама", при наличието на квалифициращи обстоятелства.
Подсъдимата е действала с намерението и с цел да
набави за себе си имотна облага, като чрез действията си е възбудила у
пострадалите свидетели заблуждение, че е титуляр по сметка колективен „Златен
депозит“ към банка „Пиреос България“ АД, като е проявявала активност за
утвърждаване на вече формираната у тях невярна представа чрез изплащане на
първоначалните лихви /от собствените им пари/ в съответствие с постигнатата
между нея и пострадалите договорка. Всички думи и действия на подсъдимата И. са
били насочени към формирането на неправилна представа у пострадалите свидетели,
че е титуляр на колективен „Златен депозит“ в банка „Пиреос България“ и че
ползва преференциални условия, поради което ще им предоставя всеки месец лихва
върху предоставената от пострадалите сума като дори впоследствие е подписала
запис на заповед за взетите от нея суми. Именно създадената у пострадалите
свидетели неправилна представа в резултат на действията на подсъдимата, ги е
мотивирала и е била решаваща за самото разпореждане с намиращите се в тяхна
фактическа власт пари, т.е. в случай, че същите са знаели или поне предполагали
за действителното намерение на подсъдимата, не биха извършили разпореждането с
паричните средства. В резултат на извършеното разпореждане, за пострадалите е
настъпила имотна вреда в общ размер на 179 911,43лв. Тази имотна вреда е пряко
следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измамените лица, а
самото разпореждане с паричните средства от своя страна е следствие от
неправилно формираната представа у всеки един от пострадалите относно
основанието и условията на това разпореждане.
Въззивният съд
не споделя възражението на защитата на подсъдимата, че престъплението е
извършено с пет, а не с тринадесет отделни деяния. Районният съд в тази насока
е изложил убедителни мотиви, които се споделят напълно от настоящата съдебна
инстанция като в случая И. тринадесет отделни пъти е възбудила заблуждение у
пострадалите лица, които вследствие на това заблуждение са предприели
имуществено разпореждане и са претърпели имотна вреда.
Налице е и
квалифициращият признак по чл.211, ал.1 от НК , доколкото причинената
вреда от 179 911,43 лева
надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата / виж. ТР 1/1998 г. на ОСНК на ВКС/.
По делото е доказано,че стойността на щетата е
няколко пъти над тази,определяща наличието на "особено големи
размери". В константната съдебна практика е установено, че само стойността
на щетата може да доведе до извод за "особено тежък случай" и
квалификация по посочения законов текст.
В конкретния
случай са налице и множество други обстоятелства,на база на които може да се
направи категоричен извод,че квалификацията на престъплението като „особено тежък случай“ е
законосъобразна. Касае се продължителна престъпна схема на подсъдимата да
осъществявява измами да се облагодетелства значимо. Големия брой деяния,
осъществени от подсъдимата включени в продължаваното престъпление, броя на
пострадалите лица и последиците за тях обуславят приложението на квалифициращия
признак „особено тежък случай“.
Независимо, че подсъдимата е неосъждана към момента
на извършване на престъплението е редно да се отбележи, че не се изисква като
задължителна предпоставка да е налице предходно осъждане на дееца, за да се
приеме наличието на "особено тежък случай" .
Престъплението е извършено от подсъдимата при форма
на вина - пряк умисъл и с користна цел. Тя е предвиждала, че в резултат на
упражненото от нея въздействие върху измамените лица, у последните ще възникнат
неправилни представи за намеренията й, както и че чрез последващите си действия
ще поддържа вече създадените неправилни представи. Освен това, подс. И. е
предвиждала, че пострадалите лица ще извършат желания от нея акт на имуществено
разпореждане, както и че в резултат на това едно чуждо имущество ще бъде
увредено. Наред с това, е целяла набавянето за себе си на имотна облага,
съзнавайки от друга страна неизбежността на имотната вреда.
Като неоснователен съдът прецени довода на защитата,
че подписаните от подс. И. в полза на пострадалите лица Записи на заповед,
изключват наличие на измамливи действия от страна на подсъдимата. Видно от
събраните по делото доказателства, подсъдимата е подписвала Записите на
заповеди едва в момент, в който у пострадалите лица е започнало формиране на
съмнение в нейната безкористност /а не в момента, в който е взимала всяка една
от сумите/, като подписването на тези едностранни сделки е осъществено от И.
единствено и само с цел да поддържа вече създадената неправилна представа у
пострадалите лица.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на
наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление. Правилно районният съдия
е преценил наличието на снижаващи отговорността обстоятелства, сред които е
взел предвид и чистото съдебно минало на подсъдимата към инкриминирания период,
признанието за стореното още на досъдебното производство, оказаното съдействие
на органите на разследването, частично възстановяване на причинените вреди,
фактът, че подсъдимата има две деца, за които следва да полага грижи, изтеклия
период от време около 6 години, което според практиката на ЕСПЧ следва да се
отчита като смекчаващо обстоятелство. Като
отегчаващи обстоятелства правилно са ценени големият размер на причинените
щети, значително надвишаващи размера на 140 работни заплати за страната, както
и броят на пострадалите лица и броя на деянията, включени в продължаваното
престъпление. Настоящият съдебен състав
намира, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и последиците за пострадалите, като не малка
част от тях са предоставили последните си спестявания на подсъдимата.
По повод
депозираната жалба на частния обвинител с искане за увеличаване на наложеното
наказание следва да се отбележи следното:
СГС счита, че от
значение при определяне на размера на наказанието, от гледна точка на постигане
целите му спрямо конкретния деец, има индивидуалната превенция, изразяваща се
във възможността, чрез наложеното наказание престъпният деец да се поправи и
превъзпита. Значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната
превенция и не бива да има приоритет над нея. Наличните по делото доказателства
относно личността на подсъдимата са законосъобразна фактическа основа съдът да
приеме, че за постигане целите на наказанието, в конкретния случай, ще е
достатъчно определеното наказание по размер да остане в рамките на така
определеното от четири години и шест месеца, редуцирано по съответния ред на
чл. 58а от НК с 1/3 и определено в размер от три години лишаване от свобода.
Не са налице
основания за намаляване на наложеното на подсъдимата наказание, доколкото
същото е определено в близък до минималния от закона размер, с оглед на
наличието на предимно смекчаващи обстоятелства, но и при наличието на
отегчаващи такива, поради което жалбата на подсъдимата в тази насока следва да
бъде оставена без уважение.
Правилно и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното наказание, за срок от пет години. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало
на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години)
очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се
съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата не се налага същата да бъде изолирана от обществото, чрез
постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване
от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в
този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез
въдворяването на И. в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури,
по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на
осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително
действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото. СГС намира за необходимо да отбележи, че
напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага
изолирането на подсъдимата от обществото в местата за лишаване от свобода и
откъсването й от обичайната му социална среда. Евентуална такава би лишило
подсъдимата от средства необходими за издръжка на нея и семейството й, а
впоследствие би довело до по-трудното й социализиране в обществото. Правилно е
преценено, че подсъдимата има две деца, за които да се грижи и родителските
права са предоставени на нея, поради което несъмнено изпращането й в затвор би
се отразило изключително негативно върху психиката на децата, още повече, че за
едното от тях са налице данни за проблеми в психическото развитие, което би
изисквало грижите на подсъдимата и евентуалното лишаване на детето от такива би
се отразило неблагоприятно върху развитието му. При това, предоставеният
изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна
функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в рамките на определения й
изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство
за достатъчно обвързващо за подсъдимата, в контекста на наложеното й наказание,
както и силно мотивиращо бъдещото й законосъобразно поведение, в аспекта на
необходимостта от спазване на законите.
Воден от
изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решенето
на първоинстанционния съд да отложи за срок от пет години изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, районният съд е съобразил, че именно такъв размер
отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно
- превантивно въздействие върху подсъдимата и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид
всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така
отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на
генералната и на специална превенция, като същевременно определянето му в
рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно и се явява достатъчно за
осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на И., но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в
каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл.
36 от НК.
Правилно и
обосновано на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК е наложено едно
общо най-тежко наказание на подсъдимата И., измежду определените по настоящото
дело и по НОХД № 1394/2014г. по описа на СРС и по НОХД №142/2015г. по описа на
РС- Пловдив, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание обосновано е отложено с определен изпитателен срок от 5 години.
С оглед изхода
на делото, правилно и законосъобразно подсъдимата е осъдена, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по време на наказателното производство
разноски.
Предвид
изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената,
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 18.10.2017 г. по НОХД
№ 5559/2017 г. по описа на СРС -
НО, 99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.