№ 149
гр. Ловеч, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500255 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. ГПК
По делото е постъпила въззивна жалба вх. № 1790/19.04.2023 г. от Ц. К.
против съдебно решение №57/04.04.2023 г. по гр.д. №602/22 г. на Троянски
районен съд ,в частта,в която исковата претенция по чл. 422 от ГПК е
уважена. Посочва се , че съдебното решение е неправилно в обжалваната
част, при липса на ясни и обосновани мотиви. Заявява се, че районният съд
въобще не е обсъждал мотивите и възраженията по отговора на исковата
молба. Изтъква се, че съдът не е обсъдил,че жалбоподателят живее
самостоятелно повече от 20 години в с. Врабево и апартамента е необитаем
през този период. Позовава се на заключението на съдебно-техническата
експертиза, където също е изрично посочено, че помещенията баня и стая са
напълно разрушени, няма електричество, няма чешми, кранове , душ в банята
и мивки. Излага се, че е депозирана молба до третото лице в производството
за отказ от ползване на топлоенергия за периода 2019-2020 г., който е
включен в процесния. Моли да бъде уважена въззивната жалба, да бъдат
отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
В писмен отговор от въззиваемия № 2262/19.05.2023 г. е изложено, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана и първоинстанционният съд е
взел мотивирано, обосновано съдебно решение. Изтъква се, че дружеството е
1
установило в условията на пълно и главно доказване исковата си претенция.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с
проц.предсавител адв. Ч.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена, като основателна
Въззиваемият,редовно призован, не изпраща представител.
За третото лице „Техем сървисис“ЕООД-София, в съдебно заседание, не
се явява представител.
От представените доказателства по гр.д.№ 602/2022 г. на ТРС, от
становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Троянски районен съд е произнесъл съдебно решение № 57 гр. Троян,
04.04.2023 г по гр.д. 602/2022 г. по описана съда, с което е признава за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД , че Ц. К. Ц. с ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация
София” следните суми: 1854.94 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021г .,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 29.03.2022 г. до окончателното й
погасяване , сумата от 529,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г.
до 16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 40,33 лева - главница
за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за
периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по
описана ТРС. Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1854.94 лева до пълния размер от 3186.02
лева и за периода от м.05.2018 г. до 31.12.2018 г., като погасен по давност.
Осъден е Ц. К. Ц. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 81.00 – осемдесет и един лев/ разноски в
заповедното производство и сумата от 598.32 лева – разноски в исковото
производство. Осъдена е „Топлофикация София” ЕАД, на основание чл.78
ал.3 ГПК, да заплати на Ц. К. Ц. сумата от 300.35 лева. Съдебният акт от
04.04.2023 г. на ТРС е постановен при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация София” – „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдебно решение №57/04.04.2023 г. по гр.д. №602/22 г. на Троянски
районен съд е атакувано от въззивника ЦВ.К.,в частта,в която исковата
претенция по чл. 422 от ГПК е уважена. Съдебният акт е валиден и допустим,
но след анализ на представените писмени доказателства, настоящата
инстанция преценява, че е неправилен и следва да бъде отменен, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът установи, че в диспозитив на съдебния акт не е описан недвижимия
2
имот, относно който се претендира установяване на дължимата сума за
доставена топлинна енергия за горещо водоснабдяване, но приема, че се касае
до очевидна фактическа грешка по чл. 248 от ГПК, произнасянето, по която е
в компетентност на районния съд.
Между страните се е развило заповедно производство по заявление
№61503/29.03.2022 г. по гр.д. 16640/2022 г. на СРС за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Топлофикация София”ЕАД-София против
Ц. К. Ц., за сумата от 3 186.02 – представляваща дължима и незаплатена
главница за доставена топлинна енергия от дружеството за периода от м.
05.2018г. до м. 04.2021г. в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин“ бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34, както и сумата 40.33 – четиридесет
лева и тридесет и три стотинки, представляваща главница за услугата „дялово
разпределение”, за периода от м. 02.2019г. до м. 04.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 529.40 – петстотин двадесет и девет лева и
четиридесет стотинки-лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.03.2022г.;
сумата 7.14 – седем лева и четиринадесет стотинки- лихва върху главницата
за „дялово разпределение“ за периода от 31.03.2019г. до 16.03.2022г.; сумата
75.26 – седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки- държавна такса и
сумата 50.00 – петдесет лева- юрисконсултско възнаграждение. Пред
заповедният съд са представени само Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД-София. С
определение №9998/18.04.2022 г. по гр.д. 16640/22 година на СРС
производството е прекратено поради местна подсъдност и делото е
изпратено по компетентност на Троянски районен съд. Издадена е заповед
№248/20.06.2022 г. на ТРС по гр.д. 462/22 г. по описа на съда ,с която е
уважено изцяло искането на заявителя.В законоустановения едномесечен
срок по чл. 414 от ГПК Цв.К. е подал писмено възражение №
3398/14.07.2021 г. , в което се позовава на писмени доказателства и посочва,
че поради неграмотно изпълнение на водопроводната част тръбите за мръсна
вода се разединяват и жилището е полуразрушено . Длъжникът се позовава и
на пожар в съседното жилище, който също е предизвикал поражения в имота.
Издадено е разпореждане № 489/14.07.2022 г. на Троянски районен съд, в
което е указано на „Топлофикация София”ЕАД-София в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането. Съобщението до
въззиваемия е получено чрез системата за сигурно електронно връчване –
МЕУ-София на 15.07.2022 г.Исковата молба № 3814/11.08.2022 г. от
въззиваемия е предявена в законоустановения срок ,тъй като е изпратена с
пощ.клеймо 10.08.2022 г. Следователно настоящето производство е
допустимо.
Сключеният договор за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия на „Техем сървисис“ЕООД на адрес ЖК „Люлин“бл. 701,вх. „А“
касае ползване само на топла вода, т.е. топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване.
3
По представения списък от 15.01.1985 г. на собственици на
ЖК“Люлин“бл. 701,вх. А на броя на живущите в апартаментите на
жилищната сграда под № 34 фигурира Ц. К. Ц. . С писмо № 11499/02.11.2018
г. на СО-Район „Люлин“ е посочено ,че с договор покупко-продажба от
21.07.1986 г. , издаден въз основа на заповед №ДИ-03-605 от 03.07.1986 г.
апартамент №34,находящ се в бл. 701,вх. „А“, ет. 06, ЖК „Люлин“ е продаден
на Ц. К. Ц. и жилището не е общинска собственост. По делото не е
представен договор за доставка на топлоенергия между Ц. К. Ц. и
„Топлофикация София” ЕАД с абонатен № 181822 за процесния период.
Цв.Ц. се установил да живее преимуществено в родното си село Врабево
,Ловешка област и напуснал жилището след 1990 година. Към 2006 – 2007
година жилището било наводнено, при скъсване на тръбата на мръсния канал,
преминаващ през банята.След като бил възстановен, била разрушена стената
на банята и това довело до увреждане на цялото помещение на банята. Тогава
въззивникът напуснал жилището, като видно от удостоверение за настоящ
адрес №14/18.10.2022 г. на Община-Троян, Лов. Област има адресна
регистрация по настоящ адрес от 27.09.2006 г. в с. Врабево,Лов.
Област,ул.“Ленин“,№2. На 11.01.2019 г. Цв.Ц. подал заявление
№19001086/11.01.2019 г. до третото лице-помагач за отказ от ползване на
топлоенергия, а впоследствие представил и второ заявление №
20003499/28.01.2020 г.Няма предприети действия от „Техем сървисис“ЕООД
–София по повод на заявленията.
През 2003 година в жилището са били монтирани два водомера за топла
и студена вода,видно от данъчна фактура №********** с дата 13.02.2003 г. , с
фабрични № 25604391 и №932011 . В документа е вписан ръкописен текст ,че
жилището е необитаемо, спирателния кран преди водомера за топла вода е
затворен и пломбиран с тел и оловна пломба. От заключението по съдебно-
техническата експертиза и писмо от 27.05.22 г. се установява, че жилището е
в лошо състояние,стъклата на прозорците са счупени.Помещенията на стаята
и баня са напълно разрушени,няма електричество, няма кранове , чешми
,мивки и душ в банята, а от терасата са провиснали бетонни парчета. Двата
водомера в банята са били силно замърсени, като водомера за топлата вода е
от 1993 г. и е негоден за отчитане на разход на топла вода. В съдебно
заседание вещо лице Тодорова заявява, че има прерязана тръба, като това се
извършва от дружеството чрез затапване и слагане на пломби. От 2015 година
до огледа на вещото лице не е влизал представител на фирмата в жилището и
не е извършвано отчитане на показателите по двата водомера. Не са
изпращани каквито и да са уведомления до Ц. К. за осигуряване достъп до
имота или за смяна на средствата за търговско измерване . Съставени са
протоколи за неосигурен достъп на 20.04.2019 г. до 50 апартамента, на
03.06.2020 г. до 14 апартамента ,на 22.04.2021 г. до 20 апартамента в бл. 701
на ЖК „Люлин“-София. Изготвени са индивидуални справки за корекция на
отопление и топла вода на Цв.Ц. , от които първата от 30.10.2019 г. за сумата
860.71 лева за период на потребление 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.-,втората
4
за сумата 727.75 лева за период на потребление от 01.05.2019 до 30.04.2020 г.
, а третата за сумата 260.35 лева за период на потребление 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.Въззиваемият е приложил фактури –оригинал, дебитни
известия,кредитни известия, фактури, съобщения към фактури/без данни за
връчване на въззивника/ -л.105 до л.170 по гр.д. 602/2022 г. на ТРС/, които
вещото лице по съдебно техническата експертиза е съобразило и направило
извод, че сумата начислена за периода за топла вода е в размер на 1969.01
лева, а сумата за изравняване за т.вода е в размер на 1217.03 лева. Съдът не
възприема като обосновани изводите по съдебно-техническата експертиза, че
за процесният период се е извършвало отчитане на индивидуалните водомери
в имотите на потребителите/в т.ч. на въззивника/ и изготвяне на изравнителни
сметки. Няма каквито и да са доказателства, че въззиваемият е извършвал
смяна на средствата за търговско измерване,отчитал показателите по тях за
жилището на Цв. Ц.,както и да е уведомявал по какъвто и да е начин абоната
Ц..
Настоящата инстанция приема, че съдът е сезиран с четири обективно
съединени иска, като съдебният акт е обжалван само в частта,в която
исковите претенции по чл. 422 от ГПК са уважени , съответно за сумите
1854.94 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021г ., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.03.2022 г. до окончателното й погасяване , сумата от 529,40
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми
за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до
16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС.
При съобразяване на фактите по делото настоящата инстанция
преценява, че не са представени надлежни доказателства относно качеството
на Ц. К. на потребител на топлоенергия, доколкото след прекъсване на
тръбите за вода ,независимо от находящия се в имота водомер от 1993 г. и
отчитането на К. като абонат, реално не му е била доставяна топла вода. При
действието на чл. 138,ал.1 от ЗЕ и чл. 25 от Наредба №16-334/06.04.2007 г.
/отм./присъединяването на потребителните към топлопреносната мрежа се
осъществява въз основа на писмен договор, какъвто в казуса не е
представен.От друга страна качеството „потребител” на топлинна енергия
съгласно §1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, не се предполага, а
следва да се доказва във всеки конкретен случай,с оглед ангажиране на
имуществената отговорност. В цитираната правна норма на пар.1, т.42 от ДР
на ЗЕ е предвидено, че потребител е всяко лице, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата на вещно или вещно или облигационно право на ползване.
Съдът преценява, че дори и да се приеме, че К. е имал качеството на
5
потребител на топлинна енергия за горещо водоподаване/макар и това да е
било технически невъзможно и да не е извършвано/за процесния период
въззиваемият е бил неизправна страна, тъй като не е осъществявал вменените
задължения по договора за доставка на топлоенергия горещо водоподаване.
На основание чл. 140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда- етажна собственост се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. в чл. 66 по Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването /респективно в чл. 66 от Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването/отм.// е уредено,че съобразно вида
потребление, количеството топлина енергия, доставена в сграда се разпределя
за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация.Предмет на въззивния контрол по главните искове е доставена
топлинна енергия за горещо водоснабдяване и начислената такава за дялово
разпределение. При този вид топлинна енергия за горещо водоснабдяване на
сграда-етажна собственост, тя се определя чрез количеството вода,
консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено от общия
водомер и разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб.м. вода от
количество по т.1 ,определен при условията и реда на Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването/отм.-действала до 24.03.2020 година/ и
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването-чл. 141 от ЗE.
Следва да се направи разграничение от топлинна енергия за отопление,в
какъвто смисъл е произнесено т.2 по Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съдът счита, че при
доставяне на топлинна енергия за гореща вода/битово горещо
водоснабдяване/ не може да се изведе последица за съществуване на каквито
и да са ползи за потребителя, който не е свързан чрез тръби за студена и
гореща вода към инсталацията в етажната собственост. Съдът съобразява
действието на подзаконовите актове при отчитане на подаваната
топлоенергия за битово горещо водоподаване и съобразно решенията на КЗК
- Решение № 727 от 20.06.2019 г., Решение № 921/11.11.2021 г. Решение №
1086/11.11.2021 г. Те установяват проблеми в нормативната уредба,
регламентираща взаимоотношенията между топлопреносните предприятия и
дружествата за дялово разпределение, с оглед правилата на конкуренцията
чл. 139в, чл. 139в, ал. 1-3 от ЗЕ,чл. 73 от Наредбата за
топлоснабдяването,дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда –етажна собственост за битово горещо водоснабдяване
чрез средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване -
общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за
топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо
водоснабдяване към имотите на клиентите-чл. 140, ал.1 ,т.3 от ЗЕ.
В случаите, когато средствата за дялово разпределение на топлинната
енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в имотите на
клиентите не са отчетени в един и същи ден с топломера в абонатната
станция и водомера пред подгревателя за битово горещо водоподаване, най-
6
малко веднъж годишно се изготвят обща изравнителна сметка и
индивидуални изравнителни сметки-чл. 141,ал. 4 от ЗЕ. В разпоредбата на чл.
73 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и чл. 73 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г./отм./ за топлоснабдяването е предвидено ,че
разпределението на топлинната енергия по реално месечно потребление се
извършва чрез месечно снемане на показанията на всички индивидуални
уреди за дялово разпределение и водомери за топла вода от лицата по чл.
139б ЗЕ, отчетени от самите тях или от клиентите в етажната собственост.
Съответно в случаите, когато средствата за дялово разпределение на
топлинната енергия за отопление и за битово горещо водоподаване в имотите
на клиентите не са отчетени в един и същи ден с топломера в абонатната
станция и водомера пред подгревателя за битово горещо водоподаване, най-
малко веднъж годишно се изготвят обща изравнителна сметка и
индивидуални изравнителни сметки-чл. 73,ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването и чл. 73 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г./отм./ Настоящият състав преценява, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия за отопление са установени в чл. 153 от ЗЕ, но предвид
характера на доставяната топлинна енергия за горещо водоподаване и
конкретните факти в казуса/разрушаване на банята на К. при възстановяване
на тръбата за отходни води от останалите съсобственици,вкл. с прекъсване на
тръбите за топла и студена вода, разрешеното състояние на жилището и
банята/, не са налице предпоставки за присъждане на сумата по главния иск в
размер на 1894.94 лева-цена на доставена от дружеството топлинна енергия
битово горещо водоподаване за периода от 31.07.2019 г. до 04.2021 г.
Необходимо е да се посочи, че с решение №7276/03.07.2023 г. по адм.
Д. №746/2021 година на ВАС е отменено приложение към т. 6.1.1. от
Методиката ,Приложение към чл. 61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г., както и параграф 2 и 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването. В параграф 3 от ПЗР на Наредбата е уредено, че за
отчетния период 2019/2020 г. определянето на прогнозните количества
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване на
имотите на клиентите и изготвянето на изравните сметки се извършва по
Наредбата. Предвид издаването на Наредбата на 12.03.2020 г. е счетено, че е
придадено обратно действие за отоплителния сезон 2019/2020 г. и пар.3 от
ПЗР е в противоречие с Закона за нормативните актове, поради което е
прието ,че оспорената разпоредба следва да бъде отменена. Следователно
искът за установяване на дължимост на доставена топлоенергия за горещо
водоподаване е неоснователен и при този довод.
Прави впечатление, че в подзаконовите нормативни актове към периода
до 2002 г.- Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия /отм./ обн., ДВ, бр.
49 от 27.06.1975 г.,действала до 30.03.2002 година е била предвидена
процедура за отказ от отопление и топла вода за битови нужди на
потребителя при техническа възможност и писмено заявление-образец в
топлоснабдителната организация 15 дни преди датата на изключване, а за
7
изключване от началото на сезона до 1 септември – ежегодно-чл. 55. В
приложимите към процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването/отм.-действала до 24.03.2020 година/ и Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, такава възможност за отказ на
потребител не е възможна. Единствената уредена хипотеза е в чл. 153,ал.2 от
ЗЕ при деклариране на 2/3 от собствениците на жилища в етажна
собственост, че не желаят да са клиенти на топлопреносното предприятие.
Същевременно е предвиден начин за изолиране на тръбите и спиране на
водоподаването за потребител при преценка от доставчика на топлинна
енергия, което навежда да извод, че технически е възможно. Оттук се поставя
и въпросът за равнопоставеност на субектите в облигационната връзка и
липсата на реално правомощие за потребителя, особено когато е собственик,
да упражнява правата си в пълен обем.
Съдът преценява, че Цв. К. своевременно е уведомявал третото лице
помагач, в качеството на лице - доставчик на услугата дялово разпределение
по чл. 139а от ЗЕ, относно състоянието на имота, отказа да ползва поради
невъзможност гореща вода и състоянието на индивидуалния водомер, но не са
предприети каквито и да са действия от дружеството.Доказано е по делото, че
е подадено заявление №19001086/11.01.2019 г. до третото лице-помагач за
отказ от ползване на топлоенергия, както и второ заявление №
20003499/28.01.2020 г.В хипотезата на чл. 140,ал.8 от ЗЕ е вменено в
задължение на лицето по чл. 139б от ЗЕ доставянето или одобряването за
ползване в сградата на индивидуалните водомери за топла вода с
дистанционно отчитане в имотите на клиентите, присъединени към абонатна
станция в сграда – етажна собственост. Независимо от информацията,с която
е разполагало лицето на услугата дялово разпределение, не е осъществявало
метрологичен контрол върху индивидуалния водомер на К., който е бил от
1993 година. Следва да се посочи, че в чл. 9а от Директива 2012/27/Ес На
Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО е предвидено,
държавите членки да гарантират, че за районните отоплителни и
охладителни системи и топлата вода за битови нужди крайните клиенти
получават измервателни уреди на конкурентни цени, които отразяват вярно
тяхното реално енергопотребление.
Изводите по решение на Съда от 5 декември 2019 година по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 („ЕВН България Топлофикация" ЕАД срещу Н. С.а Д. и
„Топлофикация София" ЕАД срещу М.С.Д./ не обхващат конкретния казус,
тъй като там е обсъдена топлинна енергия за отопление и задълженията на
потребителя да заплаща сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация при етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент, произтича от ползите, които той получава за общите
части на сградата и за сградната инсталация. Тези доводи обаче не са
съотносими по делото, предвид фактическите обстоятелства посочени по-горе
8
в мотивите.
Следователно предявените искове за установяване дължимост на сумата
1854.94 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021 г . и сумата за дялово
разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021 г.
са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Предявените акцесорни искове за законна лихва върху главниците в
размер на сумата от 529,40 лева - мораторна лихва за забава върху главницата
от 1854.94 лева от 15.09.2019г. до 16.03.2022г. и законната лихва 7,14 лева -
лихва за периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г.върху главницата от 40.33
лева, предвид неоснователност на главните искове също са неоснователни и
недоказани.
Ловешки окръжен съд намира ,че предявените от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ******* против Ц. К. Ц. , положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1
от ЗЗД ,чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД дължи иск за заплащане на сумите 1854.94
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021г ., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.03.2022 г. до окончателното й погасяване , сумата от 529,40
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми
за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до
16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС са
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Предвид различие по фактическите констатации и правните изводи на
двете инстанции, атакуваното съдебно решение №57/04.04.2023 г. по гр.д.
№602/22 г. на Троянски районен съд ,в частта,в която исковата претенция по
чл. 422 от ГПК е уважена, следва да бъде отменено, а исковете да бъдат
отхвърлени в посочения по-горе аспект.
При този изход от процеса въззиваемият следва да заплати на
въззивника съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1401.00 лева за
двете инстанции. По пълномощно от 21.12.22 г. и договори за правна защита
и съдействие от 21.12.2022 г. и 02.03.23 г. въззивникът е заплатил за проц.
Представител адв. Ч. в брой сумата 750 лева за първа инстанция, а по
пълномощно и договор за прана помощ от 18.04.2023 г. и от 04.07.2023 г.
сумата 500 лева в брой.Цв.К. е внесъл в първа инстанция сумата 100 лева –
депозит за вещо лице, както и 51 лева-държавна такса и банкова такса за
въззивна инстанция.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС съдът ,разглеждащ иска по реда на чл. 422 от ГПК следва да
9
разпредели отговорността за разноските ,както в исковото, така и в
заповедното производство. Настоящата инстанция констатира ,че районният
съд не се е произнесъл относно разноските в заповедното производство над
сумата 81 лева до общо присъдения размер на сумата 125.26 лева по
заповедта за изпълнение и следва да отстрани този пропуск чрез допълване на
решението по чл. 250 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно съдебно решение
№57/04.04.2023 г. по гр.д. №602/22 г. на Троянски районен съд, в частта ,в
която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ ******* против Ц. К. Ц., положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД ,чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД , че дължи заплащане на сумите 1854.94 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
31.07.2019г. до м. 04.2021г ., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
29.03.2022 г. до окончателното й погасяване , сумата от 529,40 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми за
дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до
16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС и присъдени
в полза на „Топлофикация София” ЕАД-София, съдебно-деловодни разноски
в размер на сумата 81 лева разноски в заповедното и 598.32 лева разноски в
исковото производство и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователни и недоказани, обективно съединените
искове положителните установителни искове, предявени от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ******* със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, представлявано от Изпълнителните директори А.С.А. и
И.И.Е. против Ц. К. Ц. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********
и настоящ адрес: с.*********** с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 79,ал.1 от ЗЗД ,чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че дължи заплащане на сумите
1854.94 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021г ., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.03.2022 г. до окончателното й погасяване , сумата от 529,40
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми
за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до
10
16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС и в размер на
сумата
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно искането на „Топлофикация София”
ЕАД, с горните данни за присъждане на сумата 81 лева съдебно-деловодни
разноски в по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *******, с
горните данни да заплати на Ц. К. Ц., ЕГН:**********, с горните данни
сумата 1401.00 лева/хиляда четиристотин и един лев/ съдебно-деловодни
разноски и за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на
ищеца-въззиваем „Бруната“ ООД, седалище и адрес: гр. *******
Решението е окончателно по цена на исковете и на основание чл.280 ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11