Решение по дело №1671/2019 на Софийски градски съд

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 14.10.2019 г.

                                                            

   СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1671/2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „Е.Т.“ АД срещу отказ № 20190529190209/12.08.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото при констатирана нередовност на заявлението е следвало да се дадат от длъжностното лице по реда на чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ указания да се отстрани нередовността. На заявителя не са дадени указания, а е поставен отказ, с който е лишен от възможността да отстрани нередовността. Поддържа се, че заявлението може да се подаде не само от представляващия дружеството или от упълномощен от него адвокат, но и от пълномощник с изрично пълномощно – чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ. Освен това към заявлението е представено пълномощно с нот.заверка на подписа от 25.03.2013 г., с което изискването на чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ е изпълнено, поради което подаването от пълномощника на заявление за вписване попада в пределите на неговата представителна власт. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на длъжностното лице.

 

    Със заявление вх. N 20190529190209/29.05.2019 г.  е поискано по партидата на „Е.Т.“ АД да се впишат обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП – действителен собствени и лице за контакт.

     Към заявлението е представено пълномощно с нот.заверка на подписа от 25.03.2013 г., с което изпълнителният директор на заявителя И.В.в качеството на представител по закон е упълномощил Л.В. с правото да  представлява търговското дружество при подаване на заявления за вписване в ТР.

     По заявлението е постановен от длъжностното лице по регистрация обжалваният отказ № 20190529190209/12.08.2019 г. Прието е, че заявлението е подадено от неоправомощено лице - Л.В..

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството пред съда е отказ на длъжностното лице да впише по партидата на „Е.Т.“ АД обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП по подадено от Л.В. заявление.

 

     В случая производството пред регистърния орган има за предмет искане за вписване на обстоятелства по партидата на търговското дружество „Е.Т.“ АД, поради което за процесуалната допустимост на това искане е необходимо заявлението да е подадено от вписания в ТР представител по закон, респ. от упълномощен от него адвокат.

    В ТР като представител по закон на заявителя е вписано лицето И.В., но заявлението не е подадено от това лице, нито от упълномощен от него адвокат.

     Заявлението е подадено от Л.В., която нито е представител на заявителя, нито има качеството на адвокат.                                                                                                        

 

    Нормата на чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявлението може да се подаде от пълномощник с изрично писмено пълномощно. И в този случай - когато заявлението се подава фактически от пълномощник по чл.15 ал.2, т.2, е необходимо вписването да е заявено от лице, което попада сред кръга от лица по чл.15 ал.1. Това е така, защото в тази хипотеза пълномощникът по чл.15 ал.2, т.2 е овластен да извърши фактическото действие по подаване на заявлението, но надлежен заявител в регистърното производство може да е само лице от кръга по чл.15 ал.1.

     Систематичното тълкуване на нормите на чл.15 ал.1 и на ал.2 ЗТРРЮЛНЦ дава основание за извод, че е налице разграничение между „заявяване“ и между „подаване“ на заявлението. Допустимо е заявлението да се „подаде“ от пълномощник по чл.15 ал.2, т.2, но и в този случай е налице изискване обстоятелствата да са заявени от лице, попадащо в кръга от лица по чл.15 ал.1.

 

     Процесното обстоятелство е заявено за вписване от пълномощника Л.В. /пълномощник по чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ/, която макар и да може да подава фактически заявлението, не може да бъде заявител.

     След като обстоятелствата са заявени за вписване от лице, което не е  представител по закон на търговеца или упълномощен от него адвокат, а от пълномощник по чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ, случаят попада в хипотезата на чл.15 ал.5. Това е така, защото подалото заявление лице / Л.В. / не попада сред посочения в нормата на чл.15 ал.1 кръг от лица.

     Според нормата на чл.15 ал.5, когато заявлението не се подава лично от заявител по ал. 1 и 3 /както е в случая/, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен. Това изискване на закона не е спазено, защото към искането за вписване не е приложено заявление, подписано от представителя по закон - И.В./лице по чл.15 ал.1 /, чийто подпис върху заявлението да е с нот.заверка.

  

      При липса на подписано от представителя на търговеца заявление и на нотариално удостоверяване на неговия подпис, съдът приема, че регистърният орган не е надлежно сезиран. Както се спомена по-горе, в регистърното производство следва да се прави разграничение между „заявител“ по заявлението и „подател“. Допустимо е подаването на заявлението от пълномощник по чл.15 ал.2, т.2, но в този случай е необходимо да е приложено и заявление, което да е подписано от лицето по чл. 15 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а подписът на това лице трябва да е нотариално заверен – чл.15 ал.5.

     След като регистърният орган е ненадлежно сезиран, правилото на чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ не може да намери приложение, защото за длъжностното лице не е възникнало задължение да дава указания за отстраняване на нередовност. Надлежно сезиране може да се стори с ново заявление.

 

     Заявлението е подадено от пълномощника Л.В., а за качеството й на заявител е посочено /в горния ляв ъгъл/ „друго лице в предвидените по закон случаи“. В ЗМИП и в Правилника за прилагане не е предвидена възможност обстоятелствата по ЗМИП да се заявяват от други лица, освен от представителите по закон на търговските дружества. Не е налице хипотеза, аналогична с предвидената например в нормата на чл.141 ал.5, изр.3-то ТЗ, в която е уредена възможност да се заяви вписване и от лице, което вече не е управител на търговското дружество.

 

    Като краен извод – няма законови пречки заявлението да се подаде от лице, което не е представител по закон на търговеца, когато това лице е изрично упълномощено – чл.15 ал.2, т.2 ЗТРРЮЛНЦ. В този случай обаче е необходимо да се приложи и заявление, което да е подписано от представителя по закон, а подписът му върху заявлението да е нотариално заверен. Тъй като в случая регистърният орган не е сезиран със заявление, което да подписано от представителя по закон И.В., чийто подпис да е нотариално заверен, обжалваният отказ е законосъобразен / в подобен смисъл са решение N 1478/19.06.2019 г. по т. дело № 1762/2019 г. на САС, решение № 2302 от 01.09.2018 г. по т.д. № 3579/2018 г. на САС, решение № 1832 от 01.10.2014 г. по ф.д. № 2332/2014 г. на САС, както и решение № 1217 от  09.06.2015 г. по ф.д. № 1102/2015 г. на САС/.

         

    С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.Т.“ АД срещу отказ № 20190529190209/12.08.2019 г. на АВ.

 

    Решението може да се обжалва пред САС в 7 -дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: