Р Е Ш Е Н И Е
№105
гр. Враца, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 19.02.2020 г. /деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 861 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба
на „А.Б.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Б.Н.Б., действащ чрез
пълномощника си адв. Х.К. от САК, против Заповед за прилагане на ПАМ № 10585/05.11.2019
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски
обект“ – бензиностанция „Г.“, находящ се в гр. Б.С., ул. „З.С.“ № ***,
стопанисван от жалбоподателя и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
В жалбата се развиват
доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, като
постановена в нарушение на материалноправните изисквания и целта на закона. Твърди
се, че АО не е обсъдил всички обстоятелства и факти, имащи отношение към описаното
нарушение, тъй като към датата на издаване на заповедта данните за доставките осъществени
през м. септември 2019 г. вече са били изпратени в НАП, с начислен и дължим
ДДС. Сочи, че с прилагането на ПАМ, с която е постановено и запечатване на
търговския обект няма да се обезпечи фиска, защото чрез запечатването на
търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Навежда доводи за
отпадане на административнонаказателната отговорност поради наличие на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, определящи случая като „маловажен“. Иска се
отмяната на заповедта и присъждане на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващото
дружество не се представлява. От процесуалния представител на същото е
депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
жалбоподателя, с изразено становище по хода на делото и по същество на спора.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт К.Н. в представена по делото писмена
защита и в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че
ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, като в случая АО
действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно
установено нарушение е длъжен да приложи съответната ПАМ и моли съда да я остави
в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
На 07.10.2019
г. в 13:20 ч. служители на ТД на НАП Велико Търново са извършили проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „Г.“, в
гр. Б.С., ул. „З.С.“ № ***, стопанисван от „А.Б.“ ЕООД по спазване на данъчното
и осигурително законодателство и разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За
извършената проверка е съставен ПИП серия АА, № 0292072/07.10.2019 г., в който
е посочено, че проверяваният обект представлява бензиностанция, в която се
извършват доставки/продажби на течни горива – дизелово гориво, бензин и LPG, има три броя колонки, всяка с по един брой
пистолет за зареждане със съответното гориво и три броя резервоари за неговото съхранение, с посочени конкретни стойности на
обема им, както и фактическото количество в момента на проверката. При
проверката е направена съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ с фактическата
наличност и не е установена разлика. Също така са изискани и на 28.10.2019 г. са
представени описаните в ПИП серия АА № 0201371/28.10.2019 г. справка за
движение на горива; заверени копия на акцизни данъчни документи /АДД/ с
придружаващите документи и писмено обяснение от управителя на дружеството. При
съпоставка на наличните доставки на гориво от представените АДД и последваща
проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството не е
изпълнило задължението си да подава данни на датата на данъчното събитие за
доставката на течни горива от монтирания в обекта ЕСФП модел PHOENIX и нивомерната система OPW itouc с три нивомерни сонди. Подробно са описани
седем броя доставки на горива с точните дати на доставките, количеството доставено
гориво, като е посочено, че в тези случаи данните са предадени към НАП на
по-късни дати също подробно описани. За установените факти и обстоятелства е
съставен ПИП серия АА, № 0292072/07.10.2019 г. и ПИП серия АА №
0201371/28.10.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съставен е и АУАН серия AN № F519590/28.10.2019 г. за нарушение на чл. 59б,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
На
05.11.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 10585/05.11.2019
г., на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ и „Забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“ на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката към оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 19.11.2019 г., а жалбата против нея е подадена на
29.11.2019 г., видно от пощенското клеймо и постъпила при органа на 02.12.2019
г. с рег. № 31687/02.12.2019 г., с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г.
/л.101/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново, оправомощен по силата на
горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният
административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2
от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на
мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Мотивите за продължителността на ПАМ са достатъчни да бъде
разбрана и проверена волята на органа. Не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Доводите на процесуалния
представител на оспорващия, относно наличието на предпоставки за отпадане на
административнонаказателната отговорност на дружеството, определящи случая като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, са неотносими към предмета на делото и
не следва да се обсъждат в настоящето производство. Съгласно чл. 23 от ЗАНН
начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни
мерки се уреждат в съответния закон. Институтът за освобождаване от
административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН
е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК.
В чл. 186 от ЗДДС
не е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят
извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС
да не наложат принудителна административна мярка, поради което забавеното
подаване на ЕДП, но преди датата на проверките, не може да се обсъжда от
административния орган при налагане на ПАМ, респективно от съда. ЗДДС и Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. не въвеждат отпадане на отговорност, след отстраняване
на нарушението.
Административният
орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.
В чл. 118, ал.
10 ЗДДС е установено задължение данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в НАП данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
Редът и начинът на
подаване на информацията в НАП е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
министъра на финансите. По силата на чл. 59а, ал.
1 от тази наредба лицата по чл. 118, ал.
10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка
(ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) –
приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него. Съгласно чл. 59б, ал. 1 от Наредбата
електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се
подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано
приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата.
Заповедта за налагане
на ПАМ е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка ПИП серия АА, № 0201371/28.10.2019
г., с който е установено нарушението. Протоколът отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 2
и ал. 3 ДОПК,
а съгласно чл. 50, ал. 1
от ДОПК протокол, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. В
случая доказателствената сила на протокола за извършената проверка не е
опровергана и е доказано, че жалбоподателят не е подал в НАП данни за седемте
доставки на датите на получаването им.
Неизпълнението на
задължението за подаване на ЕДП на датата на данъчното събитие е основание за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, а съгласно чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта. Възражението на процесуалния представител на оспорващото дружество,
че данните за доставка на течни горива макар и не на датата на данъчното
събитие, са подадени към НАП по-късно и преди датата на проверките е
неоснователно, тъй като цитираната разпоредба от наредбата не предвижда
изключения. В тази връзка възраженията, че провереният обект е по-малък в
сравнение с други такива също е неоснователно, тъй като законовите задължения
са еднакви за всички търговци на течни горива и дружеството, като такъв
търговец е длъжно да съобрази своята дейност съобразно изискванията на закона.
В случая
административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе
предпоставки на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, тъй като от доказателствата по
делото се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото дружество
не е спазило реда и начина за подаване на данни за доставка на горива на датата
на данъчното събитие в Националната агенция по приходите. Цитираната разпоредба
е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е
независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде
издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е.
независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), органът е
длъжен да приложи ПАМ „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, както и да
забрани достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Анализът на
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 сочи, че процесната мярка има превантивен
характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършени други подобни
нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена
към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по
смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, мярката се прилага с определена
продължителност – до 30 дни. В случая при определяне на продължителността на
запечатването органът е взел предвид вида и обема на упражняваната в обекта
дейност, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчетната дейност и е приел, че за постигане целите на мярката са достатъчни 14
дни, което към средата на допустимия по закон срок. След изтичане на този
14-дневен срок, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- защита на интереса на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на наличните количества течни
горива в резервоарите за тяхното съхранение, своевременно подаване на
информация по дистанционната връзка с НАП за доставките и правилното отчитане
на реализираните обороти.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При изхода на спора,
съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото от
юрисконсулт, който е участвал в проведеното заседание по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Б.“
ЕООД ***, представлявано от управителя Б.Н.Б., против Заповед за налагане ПАМ №
10585/05.11.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД ***, представлявано от управителя
Б.Н.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП 100,00
лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: