ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1795
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Светлана Анг. Станева
Борис Д. Илиев
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от „Терамар –
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ЖК Тракия, блок 52, вх.Г, чрез адв. М.Т., срещу разпореждане
№266820/29.06.2022 г., постановено по гр.д. №7840/20 г. по описа на РС
Пловдив, 18 граждански състав, с което е отхвърлена молба от 23.06.2022 г.
на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за присъдените
суми по уважения насрещен иск въз основа на постановеното по делото
съдебно решение.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,
тъй като съдебното решение в частта, в която е уважен насрещния иск, е
влязло в законна сила. По делото са разгледани два обективно кумулативно
съединени иска – първоначален и несрещен, респективно съдебното решение
съдържа два осъдителни диспозитива. Ответникът по делото Е. Ш. е получил
постановеното по делото решение на 19.05.2022 г., като не го е обжалвал в
предвидения за това законоустановен срок. Същевременно другата страна –
дружеството – жалбоподател в настоящето производство, е депозирало
въззивна жалба против решението, но само в частта, в която е уважен
първоначално предявения иск. Възразява се срещу съображенията на
първоинстанционния съд, тъй като правото на Ш. да обжалва решението е
преклудирано. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане, като се
постанови издаване на изпълнителен лист.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
1
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок, като е внесена и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е
неоснователна.
По гражданско дело №7840/20 г. по описа на РС Пловдив, 18 гр.с.,
е постановено решение №260316/16.05.2022 г., с което е осъдено „Терамар
БГ“ ЕООД да заплати на Е. Т. Ш. (заличен като ЕТ „Е. Ш.“ в хода на
производството), следните суми: сумата в общ размер от 6762.90 лв.
главница, представляваща общ размер на разходите, необходими за
отстраняване на дефекти на развлекателен басейн към хотел „Хелоу Хисаря“,
град Хисаря, формирана от сумата от 540 лева за ремонт на ВиК инсталация и
помпа, както и сумата 6222.90 лева за строително – ремонтни дейности и
материали; както и разноски в общ размер от 2600.52 лв., от които 520 лв. –
разноски за производството по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д.
№6406/2019 г. по описа на ПдРС и 2080.52 лв. разноски за производството по
гр.д. №7840/20 г. по описа на ПдРС.
Със същото решение е осъден Е. Т. Ш. (заличен като ЕТ „Е. Ш.“ в
хода на производството) да заплати на „Терамар БГ“ ЕООД следните суми:
4300 лв. главница, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по
договор от 05.05.2016 г. , за който е издадена фактура
№**********/14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2020 г. до
окончателното изплащане; сумата от 1309.11 лв. – обезщетение за забава за
периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г., както и разноски в общ размер от
2898 лв., от които 553 лв. разноски по обезпечително производство по
изп.дело по описа на ЧСИ Петя Николова и 2345 лв. разноски по гр.д.
№7840/20 г. на ПдРС., като е отхвърлен предявения искза осъждане на
ответника за заплати на ищеца обезщетение за забава за разликата над сумата
от 1309.11 лв. до пълния предявен размер от 1310.30 лв. за периода
19.08.2017 г. до 19.08.2020 г. Дружеството е осъдено с решението да заплати
на вещото лице М. Б. допълнително възнаграждение.
Съобщения за изготвеното решение са получени от третото лице
помагач на страната на ответника по първоначалния предявен иск „Нетстрой“
ЕООД на 18.05.22 г. (22.06.22 г.), от Е. Ш. – на 19.05.22 г. и от „Терамар БГ“
ЕООД на 30.05.22 г.
Постъпила е въззивна жалба единствено от „Терамар БГ“ ЕООД на
10.06.2022 г., като се обжалва постановения съдебен акт в частта, в която е
уважен първоначално предявения иск. Първоинстанционният съд
администрира въззивната жалба. Препис от същата е връчен на Е. Ш. на
04.07.2022 г. В хода на настоящето производство е изтекъл срока за
депозиране на отговор на въззивната жалба и за подаване на насрещна
въззивна жалба, като по делото липсват доказателства подадени ли са такива.
С молба от 23.06.2022 г. от „Терамар БГ“ ЕООД е поискано
издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на дружеството суми
2
по насрещния иск. С атакуваното разпореждане молбата е отхвърлена, тъй
като от съда е прието, че постановеното по делото решение все още не е
влязло в сила, тъй като е подадена въззивна жалба, същата се администрира,
като в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна
жалба.
Разпореждането е правилно и законосъобразно, като не се
споделят доводите в частната жалба в обратна насока. И теорията, и
съдебната практика приемат, че предмета на насрещната жалба може да бъде
различен от предмета на въззивната жалба – в закона не е въведено изискване
за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби.
Според теорията (Българско гражданско процесуално право, Х
издание, стр.532 и сл.) правото на насрещна въззивна жалба съществува и
може да бъде упражнено само когато въззиваемият не е упражнил правото си
да подаде жалба срещу неизгодната за него част от решението и то се е
погасило. Чрез насрещната жалба законодателят иска да възстанови
равенството между страните в процеса. Подаването на насрещната жалба
възстановява висящността на производството относно тази част от иска, която
би приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно за въззиваемия.
Насрещната жалба е приложима и в случаите на обективно или субективно
съединяване на искове, като е допустима и когато съединените искове нямат
връзка помежду си. Институтът на насрещната жалба трябва да се разглежда
като компенсационен механизъм за възстановяване на равенството между
страните такова, каквото е било нарушено поради пропускане на срока за
самостоятелно обжалване. В противен случай страната, която не е упражнила
това свое право, би се оказала в неизгодно положение спрямо подалата жалба
страна. В същото издание в тази насока е цитирано определение №405/2014 г.
по ч.т.д. №739/2014 г. на ВКС, I т.о.
Според изложеното в определение №57/06.04.2020 г. по ч.гр.д.
№422/2020 г. на ВКС, I г.о., с разпоредбите на чл. 263 ГПК, ал. 2 и 3
законодателят приравнява предпоставките за упражняване правото на
насрещна въззивна жалба с тези на въззивната жалба, като към тях се
наслагват и особени предпоставки за допустимост /обжалваемо решение,
подадена редовна и допустима първоначална въззивна жалба от насрещната
страна, висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно
обжалване/. Следователно, когато насрещната въззивна жалба е редовна и
допустима, тя поражда суспензивен и деволутивен ефект, като възстановява
висящността на производството относно онази част от спора, която би
приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно за въззиваемия, и
която не е предмет на първоначалната жалба. Законодателят не е въвел
изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби
и липсва законово основание такова изискване да бъде изведено от друго
процесуално правило. Изводът се налага от характерните особености на
института на насрещната въззивна жалба, въведен с ГПК в сила от 01.03.2008
г. с цел да възстанови принципа на равенство на страните, като предостави
3
възможност на въззиваемата страна да упражни правото си на жалба срещу
неблагоприятната за нея част от решението, дори и да е пропуснала срока за
първоначалната въззивна жалба. Освен това подадената насрещна въззивна
жалба дерогира забраната за влошаване положението на жалбоподателя,
регламентирана в чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК. Съгласно чл. 263, ал. 4
ГПК разглеждането на насрещната жалба е обусловено от разглеждането на
първоначалната /насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната
жалба бъде оттеглена или върната/, но подобна връзка между предмета на
двете жалби не е налице. Ето защо посочената в чл. 263, ал. 4
ГПК обусловеност на насрещната въззивна жалба от първоначалната въззивна
жалба не касае нейния предмет и стеснителното тълкуване на тази разпоредба
би нарушило принципите, уредени в чл. 6 ГПК, чл. 8 ГПК и чл. 9 ГПК,
поради което следва да се признае възможността на въззиваемия да разшири
пределите на новото разглеждане на спора по същество от въззивния съд в
рамките на чуждото обжалване, включително и в хипотезата на субективно
или обективно кумулативно съединени искове. По този начин се постига
процесуална икономия и се избягват случаите на обжалване на всяка цена,
особено когато страната е частично удовлетворена от решението, но не знае
дали насрещната страна ще оспори същото пред въззивния съд.
Съображенията, изложени от първоинстанционният съд, напълно
кореспондират с посочената от настоящата инстанция теория и съдебна
практика. Изводите са правилни и законосъобразни. Частната жалба следва да
се остави без уважение, а определението на районния съд - да се потвърди.
Настоящето определение е окончателно в съответствие с Тълкувателно
решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
В случай, че в срока за подаване на насрещна жалба такава не е
постъпила, страната разполага с възможност отново да поиска издаване на
изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №266820/29.06.2022 г.,
постановено по гражданско дело №7840/2020 г. по описа на РС Пловдив, 18
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5