Р Е Ш Е Н И Е
№261225
гр. Перник, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 06075 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК/Булстат: *********, със седалище/ адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представляван от управителите
срещу
1. К.К.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и
2. Р.Г.Е., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че
му дължат сума в общ размер на сумата
7841,17 лв. /седем хиляди осемстотин
четиридесет и един лева и 17 ст./ -
главница по договор за потребителски кредит № **********/13.12.2012 г. , ведно
със законна лихва върху главницата 7841,17 лв. от
28.08.2018 г.
Ищецът твърди, че на 12.12.2012г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) №**********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор от една страна и К.К.С., като длъжник и Р.Г.Е., като съдлъжник от друга страна. На основание общите условия, към процесния договор във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите Р.Е.Г., в качеството си на съдлъжник по договора, се е задължил да отговаря за задължението на К.К.С. при условията, посочени в договора. Договорът е бил сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както следва:
I.Общо задължение по договора: 8180.77 лева, включващо:
•Сума за изплащане на заема: 2500 ле.;
•Срок на заема: 48 месеца;
•Размер на вноска: 169 лв.;
•Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца;
•Годишен процент на разходите (ГПР %): 107.04%;
•Годишен лихвен процент (ГЛП%):77.02%
•Сума на изплащане на револвинга: 1946 лв.
•Договорно възнаграждение при револвинг: 4138 лв.
•Размер на револвинга: 6084 лв.
Договорът е подписан при Общи условия. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 13.12.2012 г. парична сума в общ размер на 2500 лв. по посочената от длъжника К.С. банкова сметка, ***водно нареждане.
От своя страна длъжниците поемат задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 169 лв., с падежна дата - всяко 25-то число на месеца.
На 29.04.2013г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от една страна в качеството на кредитор и К.С., като длъжник и Р.Е., като съдлъжник от друга страна е сключен Анекс № 1 към Договор за револвираш заем за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноски № 49,50,51,52, ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1 .
На 27.09.2013г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от една страна в качеството на кредитор и К.С., като длъжник и Р.Е., като съдлъжник от друга страна е сключен Анекс № 2 към Договор за револвираш заем за отлагане на вноски. В Анекс № 2 е уговорено, че вноски № 53,54,55,56, ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 2 .
Предвид обстоятелството, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили 8 пълни погасителни вноски и една частична вноска, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1 от Общите условия към Договора за револвиращ заем: “В случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.“ ДРЗ е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 10.06.2014г., а до длъжниците е изпратено уведомително писмо на 11.06.2014г.
В съответствие с изложеното ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДПК „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДПК е искане от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № **********, задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка ***. По силата на сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. В т. 2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел 1. Попълненият образец проекто-договор не представлява договор за кредит, а съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри в т.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане на заем, т е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или по-нисък. По преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14-дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент е погасявал вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с условията на договора.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което в Районен съд- гр. Перник е образувано ч.гр.д. № 6017/2018 г. На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането си, с оглед на което ищецът моли съда да постанови решение, с да признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД по ДРЗ № ********** срещу длъжниците К.К.С. и Р.Г.Е. в общ размер на 7841,17 лв., представляващи неизплатено парично задължение ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът
с Разпореждане е разпоредил, на ответника Р.Г.Е., на основание чл. 131 от ГПК да се изпрати
препис от исковата молба с приложенията към нея. Препис на ответника не е връчен,
като при извършване на справка в НБДН за постоянен и настоящ адрес на ответника
Р.Г.Е. е генерирана справка, че лицето е починало.
С определение от 08.02.2021г. съдът е заличил ответника Р.Г.Е., починал на 06.04.2019г. като страна в производството и е конституирал, като ответници на мястото на починалия на 06.04.2019г. Р.Г.Е., правоприемниците му О.П.С., А.Г.Е. и К.Г.Е..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се излагат съображения за уважаване на предявените искове.
Ответникът К.К.С., в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи, чрез назначения му особен представител, е подал отговор, в който сочи, че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер като неоснователна и недоказана. Прави възражение за нищожност на договора, както и за изтекла погасителна давност. Сочи, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на цялото задължение.
Ответникът А.Г.Е., чрез пълномощника си адв. В. е депозирала отговор, в който сочи, че искът спрямо нея е неоснователен, тъй като се е отказала от наследството на брат си Р.Г.Е..
Ответниците О.П.С. и К.Г.Е., не са депозирали отговори.
С
молба от 25.05.2021 г. ищецът оттегля исковата си молба спрямо А.Г.Е., с оглед
представен от нея отговор и отказ от наследство.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.К.С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** и Р.Г.Е., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** солидарни длъжници за вземания, за които са предявени
настоящите искови претенции. По образуваното ч.гр.д. 6017/2018г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 с № 4444 от 29.08.2018г. за следните суми 7 841,17лв. /седем
хиляди осемстотин четиридесет и един лева и 17ст./ - главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 13.12.2012г.; сумата от 12,23лв. / дванадесет
лева и 23 ст./ - законна лихва за забава от 26.02.2013г. до 10.06.2014г. и законната
лихва върху главницата 7 841,17лв, считано от датата на подаване на заявлението
– 28.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските от
157,07 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответниците
по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, въз основа на което съда е дал указание на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
В
законоустановения срок заявителят е предявил иск по чл. 415 ГПК срещу
ответниците, с искане съдът да признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат сума в общ размер на сумата 7841,17 лв. /седем хиляди
осемстотин четиридесет и един лева и 17 ст./
- главница по договор за потребителски кредит № **********/13.12.2012 г.
, ведно със законна лихва върху главницата 7841,17 лв. от 28.08.2018 г.
Съдът
с Разпореждане е разпоредил на ответника Р.Г.Е.
на основание чл. 131 от ГПК да се изпрати препис от исковата молба с
приложенията към нея. Препис на ответника не е връчен, като при извършване на
справка в НБДН за постоянен и настоящ адрес на ответника Р.Г.Е. е генерирана
справка, че лицето е починало.
С
определение от 08.02.2021г. съдът е заличил ответника Р.Г.Е., починал на
06.04.2019г. като страна в производството и е конституирал, като ответници на
мястото на починалия на 06.04.2019г. Р.Г.Е., правоприемниците му О.П.С., А.Г.Е.
и К.Г.Е..
С
молба от 25.05.2021 г. ищецът оттегля исковата си молба спрямо А.Г.Е., с оглед
представен от нея отговор и отказ от наследство.
По делото с исковата молба е представено заверено копие от договор за кредит сключен на 12.12.2012г. с № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, К.К.С. като длъжник и Р.Г.Е. като солидарно задължено лице по договора.
Договорът е сключен при следните параметри: Сума за изплащане на заема: 2500 ле.; Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 169 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 107.04%; Годишен лихвен процент (ГЛП%):77.02%; Сума на изплащане на револвинга: 1946 лв.; Договорно възнаграждение при револвинг: 4138 лв.; Размер на револвинга: 6084 лв.
Договорът е подписан при Общи условия. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 13.12.2012г. парична сума в общ размер на 2500 лв. по посочената от длъжника К.С. банкова сметка, ***водно нареждане.
От своя страна длъжниците поемат задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 169 лв., с падежна дата - всяко 25-то число на месеца.
На 29.04.2013г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от една страна в качеството на кредитор и К.С., като длъжник и Р.Е., като съдлъжник от друга страна е сключен Анекс № 1 към Договор за револвиращ заем за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноски № 49,50,51,52, ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1 .
На 27.09.2013г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от една страна в качеството на кредитор и К.С., като длъжник и Р.Е., като съдлъжник от друга страна е сключен Анекс № 2 към Договор за револвираш заем за отлагане на вноски. В Анекс № 2 е уговорено, че вноски № 53,54,55,56, ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 2.
По
делото е представен Анекс № 1 с
погасителен план и Анекс №2 с
погасителен план към Договора, подписани от страните по делото, извлечение от
сметка към ДРЗ № **********, удостоверяващо извършени погасителни вноски. Приложени
са още общи условия към договор за кредит, без подписи на ответниците.
Представено е и документ за кредитен превод с референция: 270PMWP*********, с дата 13.12.2012г. за сума в размер на 2500 лв. по посочена от К.К.С. банкова сметка.
***ение
по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** с остатъчно задължение по кредита в размер на
7841,17 лв. и общата платена сума по кредита в размер на 1373 лв. към 17.12.2018г., с която са погасени както
следва сумата от 73,33лв от главницата и
сумата от 1280,27 лв. от договорната лихва.
Не
са представени доказателства за връчване на уведомленията на кредитополучателя
и ответника-солидарен длъжник.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск правна квалификация чл.422 във вр. 415 ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва.
При тези обстоятелства
настоящият съдебен състав следва най-напред да обсъди наведените от
процесуалния представител на ответника доводи за нищожност на отделни клаузи от
процесния договор за потребителски кредит. Установява се, че волеизявленията на
страните по него са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение
по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Ответникът има
качеството на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 ЗПК. Затова при
разглеждане съдържанието на процесния договор за кредит от 02.01.2014 г. и на
поетите с него права и задължения, съдът следва да съобрази изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. (така в определение
№ 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
Следва да бъде установено дали е
налице валиден обвързващ страните договор, като преценката за това се направи
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договора.
Съдът намира, че процесното
съглашение по форма и съдържание отговаря в значителна степен, но не изцяло на
изискванията съдържащи се в глава ІІІ - та, чл. 9 - 11 от ЗПК. Несъответствието
на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника - кредитор, а от
там с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му, предвидени и по
специалния закон като общо към частно основание за нищожност.
Налице е настъпила изискуемост
на кредита към момента на настоящето производство, като крайният срок за
погасяване на задължението е изтекъл на 25.04.2017г. и с неговото изтичане е
настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, но съдържанието на неговите клаузи не са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът не съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото са
представени два броя корегиран погасителен план, съответно към анексите №1 и
№2, в които се съдържа информация за тези обстоятелства, но не е представен
такъв погасителен план към договора и съдът приема, че не е спазена
разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
Съобразно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Въпреки, че не е
назначавана съдебна експертиза за почерково и техническо изследване на
документи, видимо може да бъде установено, че елементите на процесния договор
не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-голям от 12ppt, поради което и предвид нарушението на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, договорът е недействителен. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК ответника дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, но не и
лихви или други разходи по кредита.
По делото се установи, че ответната страна е получила 2500,00
лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на
възнаградителна лихва от 77,02% за кредит от 2500 лв., както 110.70% годишен
процент на разходи (ГПР) са в противоречие с добрите нрави и изискването за
добросъвестно упражняване правата на страните по договора, което също не е съобразено с максималните
размери, съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Трайна и непротиворечива е
съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави
и тя приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е
обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Принципно, възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008
г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност....". Когато едната престация
е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че
при потребителски заем за сума от 2500,00лева, със сравнително кратък срок на ползване - 48 месеца /четири
години/, при предоставено обезпечение - съдлъжник, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 77,02% от стойността
на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с
риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15
години), когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на
даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице.
Поради изложеното, съдът счита, че
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 77,02 %, е в
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна.
Такъв извод може да се направи и
относно годишният процент на разходите, още повече, че /както се отбеляза и по
– горе/ кредитът е краткосрочен, за срок по-малък от 5 години, надлежно
обезпечен, и определянето на ГПР от 110,70%, без да е установен механизмът за
изчисляване на този процент съставлява нарушение на принципа на добросъвестно
упражняване на права. Посочените клаузи драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
възможно е договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни
части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта
не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не
може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му
част. Като съобрази данните по делото настоящият състав намира, че нищожните
клаузи на договора относно определянето на % възнаградителна лихва и ГПР не
биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като
договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит.
Аргумент за недействителност на
договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно
по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК – чл. 22 от ЗПК, при
неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред
които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът
за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва,
че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния
характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с
оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за
по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по
кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит - чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и
потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове.
В процесния договор не се съдържа
информация за условията за прилагането на годишният лихвен процент на
възнаградителната лихва и индекс или референтен лихвен процент, свързан с
първоначалния, ако има такъв. Не е ясно каква част от посочената погасителна
вноска съставлява възнаградителната лихва, при посочения в договора лихвен
процент, като се има предвид, че става въпрос за краткосрочен договор за
потребителски кредит - за 48 месеца. Не е изпълнено и изискването да се посочи,
освен глобалния годишен процент на разходите по кредита (110,70 % ГПР), общата
сума, при съответния годишен процент на разходите, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
Освен че липсата на подобна
регламентация, по изричното разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен,
както се изложи, неоправданото предвиждане на възнаградителна лихва в размер на
77,02% и ГПР от 110.70 % противоречи на справедливостта и еквивалентността на
престациите и не може да се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на
заема, който е и обезпечен. По тези съображения настоящият състав намира, че
договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия
случай, с оглед недействителността на процесния договор за потребителски
кредит, ответниците следва да върнат само чистата стойност на кредита.
Безспорно се установи, че същите са получили сумата от 2500 лв., като са извършени плащания в размер на 1373 лв.
Оставащата дължима сума е в размер на 1127 лв., за която сума предявеният иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1
от ЗЗД се явява основателен и доказан, а за горницата над тази сума следва да
бъде отхвърлен.
С оглед постъпилата молба от ищеца,
с която е оттеглена исковата молба спрямо ответника А.Г.Е., ЕГН: **********,
производството по отношение на нея следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство. По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 2170.96 лв., както следва:
- в настоящето производство - депозит за назначаване на особен представител-200.00 лв.;
- в производството по г.д. № 9231/18 г. - държавна такса – 157.07 лв., юрисконсултско възнаграждение - 300.00 лв., депозит за назначаване на особен представител - 300.00 лв.;
- в производството по г.д. 81/20 г. - държавна такса – 156.82 лв., юрисконсултско възнаграждение - 300.00 лв., депозит за назначаване на особен представител - 300.00 лв., 150.00 – депозит възнаграждение за тълковник;
- по заповедното производство - държавна такса – 157.07 лв., юрисконсултско възнаграждение - 150.00 лв.,
следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 303.93 лв. , съответстваща на уважената част от иска.
Ответникът А.Г.Е., ЕГН: ********** също е направила разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С оглед оттеглената искова молба спрямо нея, ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника сумата 500,00 лв., на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че К.К.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, О.П.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** К.Г.Е., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължат СОЛИДАРНО на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и И.Х. Г., с пълномощник юрисконсулт К.А., сумата 1127.96 лв. /хиляда сто дваадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ главница по договор за револвиращ заем № ********** от 12.12.2012 г., ведно със законната лихва от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4444/29.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6017/2018 г. на РС Перник, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 7841,17 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.К.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, О.П.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и К.Г.Е., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и И.Х. Г., с пълномощник юрисконсулт К.А., за направените в настоящото производство, в производството по ч.гр.д. № 9231/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в производството по ч.гр.д.№ 81/20 г. на ОС Перник и по заповедното производство разноски в общ размер за сумата 303.93 лв. /триста и три лева и деветдесет и три стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и И.Х. Г., да заплати на А.Г.Е., ЕГН: **********, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта за ответника А.Г.Е., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06017 по описа за 2018г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.