Решение по дело №111/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 41

град Шумен, 30.06.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Д.

 

при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №111 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Инвестбанк” АД, ЕИК-*********, гр. София, р-н „Триадица, бул. „България” №85, представлявано от изпълнителните директори З.Р.Р.и В.И.Д.против „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Дедеагач” №25, И.Ц.И., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********,*** установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищеца солидарно следните суми: 74 353.72 евро главница по договор за стандартна кредитна линия „Инвест динамика” №7371-8 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД от 01.12.2015 г., (допълнен и изменен с Анекс №1 от 23.12.2016 г., Договор за заместване в дълг от 23.12.2016 г., Анекс №2 от 22.12.2017 г., Анекс №3 от 25.01.2018 г., Анекс №4 от 23.02.2018 г. и Анекс №5 от 17.09.2018 г.), 180.18 евро, представляващи обезщетение за забава върху просрочена главница - за период от 26.03.2019 г. до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Ищеца сочи и следната фактическа обстановка: На 01.12.2015 г. между ищеца, в качеството на кредитор, „ТСБ - Текстил сървис България” ЕООД, в качеството на кредитополучател и солидарните длъжници „Текстил Сървиз България” ООД, ЕИК-********* (с последващо наименование „Европлет“ ЕООД), И.Ц.И., П.Н.П., П.Д.И.., И.Д.И., е сключен Договор за стандартен кредит „Инвест динамика ” № 7371-8 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД. Съгласно чл.1 от Анекс  №1, сключен на 23.12.2016 г., „Техно проджект” ЕООД и М.Д.заместват в дълг солидарните длъжници „Европлет“ ЕООД (с предишно наименование „Текстил Сървиз България ” ООД) и П.Н.П., като за целта на основание чл.102 от ЗЗД е подписан Договор за заместване в дълг от 23.12.2016 г. Съгласно чл.1, ал.1 от Договора за заместване в дълг, „Техно проджект“ ЕООД и М.Д.) поемат изцяло и безусловно всички задължения на солидарните длъжници „Европлет“ ЕООД и П.Н.П., произтичащи от Договор за стандартна кредитна линия „Инвест динамика ” № 7371-8 от 01.12.2015 г. Съгласно чл.1, ал.4 от Договора за заместване в дълг, „Техно проджект” ЕООД и М.Д.) се задължават да погасят кредита, както е договорено в Договорите за кредит между банката и кредитополучателя. В чл.6 от Договора за заместване в дълг е уговорено, че банката-ищец има право да пристъпи към събиране на вземанията си от цялото секвестируемо имущество на „Техно проджект” ЕООД и М.Д.. Съгласно чл.22. ал.1, т.1 и т.2 от Договора за кредит, солидарните длъжници се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя, за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Всички солидарни длъжници са дали съгласието си за промените по договора за кредит, което е обективирано в подписаните между страните анекси. Предвид характера на предоставения кредит, кредитополучателят многократно е усвоявал и погасявал суми по кредита до размера на текущо разрешения лимит за ползване. Съгласно чл.1, ал.1 от Анекс №4 от 23.02.2018 г., което е потвърдено и в чл.2, ал.1 от Анекс №5 от 17.09.2018 г., крайния срок за усвояване на средства по кредита е 25.02.2019 г. Тъй като това е крайната дата за издължаване на кредита ищецът сочи, че всички вземания на банката са изцяло изискуеми към този момент. Твърди, че след настъпването на падежната дата дължимите суми не били изплатени. Ето защо на 24.04.2019 г. банката подала пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, „Техно проджект ” ЕООД, И.Ц.И., П.Д.И.. и И.Д.И.. Били издадени Заповед за изпълнение №610/25.04.2019 г. и Изпълнителен лист №910/25.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1202/2019 г. на ШРС, по силата на които солидарните длъжници „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, „Техно проджект ” ЕООД, И.Ц.И., П.Д.И.. и И.Д.И. били осъдени да заплатят на банката следните суми: 74 353.72 евро главница по договор за стандартна кредитна линия „Инвест динамика” №7371-8 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД от 01.12.2015 г., 180.18 евро, представляващи обезщетение за забава върху просрочена главница - за период от 26.03.2019 г. до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Било образувано изпълнително дело №20198760400506 при ЧСИ №876 при КЧСИ и район на действие района на ШОС. Моли солидарните длъжници да бъдат осъдени да заплатят и сторените разноски, включително и дължимите суми за юрисконсултско възнаграждение в полза на банката-ищец за една инстанция.

В дадения от съда срок са депозирани два писмени отговора на ИМ. Първият от тях е подаден от името на „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД. Вторият от името на другите двама ответници И.Ц.И. и И.Д.И.. И двата отговора са подадени от един и същ адвокат-пълномощник и са с еднакво съдържание. В тях се сочи, че претенцията на банката е допустима, но неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че ответника „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД действително е взел посоченият кредит от банката-ищец, както и че са сключени, както договора, така и последващите пет анекса към него. Твърди се, че след подписване на пореден анекс в началото на 2018 г., с който се целяло увеличение на срока на договора с още една година било посочено от представител на банката, че месечната вноска щяла да стане 5000 евро. Кредитополучателят не бил съгласен с това условие и отказвал да подпише. Било му посочено, че кредитът ще стане предсрочно изискуем. За да се избегне това служител на банката посочил, че ще съдейства пред кредитния съвет да бъде намалена тази сума. Проведена била среща с членове на кредитния съвет на банката, на която се постига съгласие дружеството да направи предложение за сумите, които може реално да погасява, за да може за пет години цялото задължение да бъде погасено. Писмото с предложението от страна на дружеството е изпратено на банката. Сочи, че въпреки, че не е получен входящ номер между страните е налице писмена кореспонденция, че банката приема отправеното предложение. През февруари 2019 г. (имейл от 25.02 — 26.02.2019г.) банката не дала информация за размера на дълга. Независимо от това дружеството извършва плащане на поредната договорена вноска. Въпреки това банката поискала допълнително обезпечение, като синът на солидарните длъжници С.И.Ц.и неговото дружество „Саймън студио” ЕООД да встъпи в дълг, като солидарен длъжник. Договореност за това искане на банката не е постигнато, тъй като посочените лица не са искали да встъпят в дълга, а от друга страна другите съдлъжници са счели, че няма нужда от допълнително обезпечаване на дълга. На 27.03.2019 г. банката уведомила кредитополучателя, че ако анекса и придружаващите го документи не бъдат подписани, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Започнали са действия по събиране на дълга след решение на кредитния съвет на банката. Въпреки това за посоченото време кредитополучателят изплащал дълга на вноски, които били установени по договора. Намира, че искането на банката за допълнително обезпечение на договора, под формата на встъпване в дълг на две други лица, без да е настъпила нито една от хипотезите на чл. 5, ал.2 от договора и при положение, че задълженията по кредита са редовно погасявани, както и предприетите действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това представляват съществени нарушения на сключения договор от страна на банката.

От страна на ищеца в законовия срок е постъпила допълнителна ИМ по реда на чл.373 от ТЗ. В нея се сочи, че предоставения кредит е под формата на кредитна линия, който, както кредитите-овърдрафт, не се издължава на месечни погасителни вноски, а се усвоява и погасява многократно, до размера на текущо разрешения лимит. Поради това към договора за кредит не се съставя погасителен план с месечни погасителни вноски, а начина на погасяване е посочен в самия договор /анекс. В този смисъл кредитът до размера на текущо разрешения лимит може да се усвоява до крайната дата на усвояване и следва в цялост да бъде издължен до крайната дата на погасяване. Твърди, че в чл.1, ал.2 от Анекс № 4 от 23.02.2018 г. са договорени намаляващи лимити за ползване - допустим дълг (салдо) по кредитната сметка, считано от 25.05.2018 г. до 25.02.2019 г., като е уговорено, че след 25.05.2018 г. текущо разрешения лимит ще намалява месечно с по 2 500 евро. С Анекс №5 от 17.09.2018 г. (в чл.2, ал.1) е променен размера на намаляващите лимити за ползване, като до 25.09.2018 г. е 79 712.98 евро, а след това е уговорено месечно намаляване на разрешения лимит с 500 евро. Тоест, дори и да се приеме, че месечната разлика между размера на намаляващите лимити за ползване представлява месечна вноска, дължима по кредита, то съгласно последния Анекс №5 всички „месечни вноски по главница“ са в размер на по 500 евро. Ето защо сочи, че твърденията на ответниците не отговарят на истината. Твърди, че съгласно чл.2, ал.1 от Анекс № 4 от 23.02.2018 г., възпроизведено и в чл.2, ал.1 от Анекс № 5 от 17.09.2018 г. крайният срок за погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит е 26.02.2019 г., което е и крайният падеж по договора, поради което всички вземания на банката, включително за главница, са изцяло изискуеми след тази дата. Предвид твърденията в отговора на ИМ сочи, че банката би се съгласила да бъде сключен Анекс №6 към процесният договор само ако едновременно с това между страните бъде сключен и Договор за встъпване в дълг на С.И.Ц.и „Саймън студио“ ЕООД, като тези лица подпишат Анекс № 6 като солидарни длъжници. Твърди, че дори и да са били изготвени документи с наименования договор за встъпване в дълг и на Анекс №6, тъй като същите не са подписани от страните не са могли да породят правни последици. Намира за некоректно да се твърди, че е имало разговори и кореспонденция които имали отношение към Договора за кредит, тъй като това не би довело до промяна на обстоятелствата, тъй като подобни договори не са сключени, не са произвеждали действие, а отношенията между страните следва да се уреждат съобразно вече сключените договор и анекси. Твърди, че ако са правени удължавания на падежните срокове по договора за кредит, това е ставало по искане на длъжниците и със съгласието на банката, поради което твърденията, че не е одобрено ново отлагане на падежната дата е некоректно от страна на ответниците. Сочи, че нито към момента на предявяване на иска, нито към настоящия момент са заплатени дължимите по договора за кредит суми.

Ответниците не са депозирали писмен отговор на ДИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт А.. Последният сочи, че поддържа исковата молба, както е подадена и моли да бъде уважена претенцията на ищеца, като бъдат осъдени ответниците да заплатят направените в производството съдебни и деловодни разноски. За ответниците се явява адв. Г.Б. ***. Последната поддържа изразеното в отговора на ИМ. Моли да отхвърлени предявените претенции.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 01.12.2015 г. в гр. София бил сключен Договор за стандартен кредит „Инвест динамика“ №7371-8 по линията на партньорска програма „Напред“ на ББР АД по силата на който ищеца -  „Инвестбанк” АД отпускала на ответника „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД банков кредит в размер на 80 000 евро, като целта на кредита е да представи на дружеството ответник оборотни средства при условията на револвираща кредитна линия. Договорът за кредит бил приподписан освен от банката кредитор и дружеството- кредитополучател от пет лица в качеството им на съдлъжници, а именно: „Текстил сървис България“ ООД, И.Ц.И., ЕГН-**********, П.Н.П., ЕГН-**********, П.Д.И.., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********. По смисъла на чл.2, ал.1 от договора кредита се предоставял по кредитна сметка, открита служебно от банката на името на дружеството- кредитополучател. По смисъла на чл.2, ал.3 от договора срока за усвояване на суми по кредита е 25.12.2016 г. В срока за усвояване на кредита кредитополучателя има право многократно да усвоява суми, като го погасява частично или изцяло до размера на разрешения лимит – чл.2, ал.4. по смисъла на чл.2, ал.7 е дадена възможност договора да се удължава девет пъти за нови 12 месеца, ако кредитополучателят отправи искане за това два месеца преди изтичане на последния срок. Вземанията са обезпечени с упомената в чл.5, ал.1 ипотека, както и залози по реда на Закона за особените залози. Върху кредита е уговорена възнаградителна годишна лихва в размер на 3 месечния EURIBOR плюс надбавка от 4.85 пункта – чл.8, ал.1 от договора. При просрочие по главницата, включително и предсрочна изискуемост освен лихвата по чл.8 се начислява и лихва за просрочие (неустойка) в размер на 10% годишно. – чл.9 от договора. Според чл.10, ал.2 лихвата върху редовната главница по чл.8 се начислява на 26 число от съответния месец. В чл.11 от договора са предвидени таксите и комисионите свързани с обслужването на кредита, които се дължат от кредитополучателя на банката. Според чл.15 при първоначалното подписване на договора е посочено, че краен срок за издължаване на кредита по договора е 26.12.2016 г. Там също така е посочено, че всяка усвоена сума по кредита се издължава в срок до 120 календарни дни от датата на усвояването, но не по-късно от падежната дата. Уговорено е, че  крайния срок за издължаване на кредита може да бъде удължаван, а кредита револвиран – чл.15, ал.1, т.2.  Впоследствие действието на договора е било продължавано с няколко анекса – Анекс №1/23.12.2016 г.; анекс №2/22.12.2017 г., Анекс №3/25.01.2018 г., Анекс №4/23.02.2018 г. и Анекс №5/17.09.2018 г. с подписването на първия анекс е подписан и Договор за заместване в дълг от 23.12.2016 г., по силата на който  като задължени лица – съдълъжници по договора са се задължили „Техно проджект“ ООД, М.Д.), гражданин на Република Италия, които са се съгласили да заместят част от първоначално поелите задължението по договора съдлъжници, а именно „Европлет“ ЕООД и П.Н.П., ЕГН-**********. С Анекс №4 – чл.2, ал.1 от договора е удължен неговия срок за погасяване като той е определен до 26.02.2019 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените доказателства и не е спорна между страните. Ответниците не оспорват обстоятелството на съществуване на подобен договор, не оспорват сключването на анексите към него. Не оспорват реалното усвояване на суми по време на неговото действие, нито обстоятелството, че не са погасили своите задължения. В отговорите на ИМ, изходящи от ответниците има изложени възражения в насока на обстоятелството, че е имало разговори между страните за евентуално новиране на клаузите на договора, което би довело до отсрочване на техните задължения, както и привличане на нови съдлъжници. Съдът преценява тези обстоятелства за ирелевантни към спора, доколкото нито се твърди наличието на подобно новиране, нито се установява такова. Реално ответниците отговарят срещу настоящата претенция на основание на наличието договорни задължения и възражението, че е можело да има промяна в техните задължения не е основание за промяна на преценката на съда, доколкото ищеца е изправна страна и претендира едно свое ликвидно и изискуемо задължение.

В рамките на производството се установява, че ищеца е завел заповедно производство, като е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК по която е образувано ч.гр.д. №1202/2019 г. по описа на ШРС. Длъжници в производството са били „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, ЕИК-*********, „Техно проджект“ ЕООД, ЕИК-*********, И.Ц.И., ЕГН-**********, П.Д.И.., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********. Против посочените лица е издадена и заповед за изпълнение №610/25.04.2019 г., с която посочените длъжници са били осъдени да заплатят на банка заявител солидарно следните суми: 74 353.72 евро – просрочена главница, 180.18 евро – лихва за просрочие за период от 26.03.2019 до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 915.51 лв. – държавна такса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнагржадение. Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение са подадени възражения по реда на чл.414 от ГПК от трима от длъжниците „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, ЕИК-**********,  И.Ц.И., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********, като и трите възражения са с входящи номера от 13.08.2019 г. Банката заявител ( и ищец в настоящото производство) е била уведомена за възраженията на 28.08.2019 г. и на 26.09.2019 г. е заведено настоящото производство с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

В рамките на производството е приета ССЕ, която след запознаване с материалите по делото, както и с наличната при ищеца документация, установява, че по договора са били усвоени суми в размер на 228 293.44 евро, като погасените са 153 939.72 евро. Непогасена е останала главница от 74 353.72 евро. Платените суми са вследствие на доброволни плащания на дружеството ответник. ССЕ установява към момента на завеждане на заповедното производство дължими като главница суми – 74 353.72 евро, за лихва за просрочие – 180.18 евро. Към момента на завеждане на исковата молба, както и към момента на изготвяне на ССЕ размерите на тези суми са същите – за тези за главница и лихви.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е установителен иск с правно основане чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за револвиращ кредит, отпуснат на юридическо лице. Доказателствената тежест тук е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за кредит между страните, неговите съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не е бил обслужван редовно, настъпването на падежа му. Тези обстоятелства предвид изложеното се установяват напълно и са неоспорени от ответниците.

В самото производство с доказателства е установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е дължима като непогасена. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва вземането на заема, усвояването му, както и обстоятелството, че не са своевременно заплащани дължимите суми.

Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан като бъде признато за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца следните суми – 74 353.72 евро – просрочена главница, 180.18 евро – лихва за просрочие за период от 26.03.2019 до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Констатира се, че ищецът е направил разноски в размер на 3 790.51 лв., от които 2 915.51 лв. – държавна такса, 425 лв. – възнаграждение по ССЕ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. За посочената сума следва ответниците солидарно да бъдат осъдени да я заплатят на ищеца.

п

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на против „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Дедеагач” №25, И.Ц.И., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********,***, че същите дължат на „Инвестбанк” АД, ЕИК-*********, гр. София, р-н „Триадица, бул. „България” №85, представлявано от изпълнителните директори З.Р.Р.и В.И.Д.в условията на солидарност помежду си и заедно с другите длъжници по Заповед №610/25.04.2019 за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. №1202/2019 г. по описа на ШРС – „Техно проджект” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Дедеагач“ №25, представлявано от М.Д.– гражданин на Република Италия и П.Д.И.., ЕГН-**********,*** на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следните суми: 74 353.72 евро (седемдесет и четири хиляди триста петдесет и три евро и седемдесет и два евроцента) – просрочена главница, 180.18 евро (сто и осемдесет евро и осемнадесет евроцента) – лихва за просрочие за период от 26.03.2019 до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №610/25.04.2019 г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1202/2019 г. по описа на ШРС, както и направените в заповедното производство разноски, от които 2 915.51 лв. (две хиляди деветстотин и петнадесет лева и петдесет и една стотинки) за държавна такса и 50 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ТСБ – Текстил сървис България” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, И.Ц.И., ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Инвестбанк” АД, ЕИК-*********, гр. София и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 3 790.51 лв. (три хиляди седемстотин и деветдесет лева и петдесет и една стотинки).

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна чрез Шуменски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      Окръжен съдия: