№ 2260
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110158982 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Р. И. С. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили два отговора на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Ищецът е направила искане съдът да задължи насрещната да представи
удостоверение с разбивка на платените суми по трите процесни договора за паричен
заем. Съдът като съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът е представил
справки за погасените суми по всеки от договорите, намира, че искането следва да се
отхвърли.
Ищецът е направил искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза. С оглед характера на част от формулираните въпроси /от първи до
четвърти/, съдът намира, че не са необходими специални знания в областта на
счетоводството, поради което искането за тях следва да бъде утхвърлено. Следва да се
уважи искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза
по поставените пети и шести въпрос във формулираното искане. С оглед направените
възражения, вещото лице следва да отговори и на въпроса: В случай че заплатените от
ищеца парични суми по договора за поръчителство са постъпили по сметка на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, същите преведени ли впоследствие и постъпили ли са по
сметка на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД и с какви счетоводни операции?
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговорите на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
1
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да представи удостоверение с разбивка на
платените суми по трите процесни договора за паричен заем.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси № 5 и № 6, като вещото лице отговори и на
допълнително поставения от съда въпрос: „В случай че заплатените от ищеца парични
суми по договора за поръчителство са постъпили по сметка на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, същите преведени ли впоследствие и постъпили ли са по сметка на
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД и с какви счетоводни операции?“, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
въпрос № 1, № 2, № 3 и № 4, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 220,00 лева, вносим от
ищеца в петдневен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ......, която да се
призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне
на експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на
съдействие на вещото лице, съдът ще прецени поведението му съобразно всички
обстоятелства по делото, като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.02.2024 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени три осъдителни
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: 1/ сумата от 511 лева /петстотин и единадесет лева/,
представляваща недължимо платени суми от Р. И. С., с ЕГН ********** на ответника
във връзка с договор за паричен заем № ...... от 26.01.2021 година и договор за
предоставяне на поръчителство № ...... от 26.01.2021 година; 2/ сумата от 226 лева
/двеста двадесет и шест лева/, представляваща недължимо платени суми от Р. И. С., с
ЕГН ********** на ответника във връзка с договор за паричен заем № ....... от
27.07.2021 година и Договор за предоставяне на гаранция № ....... от 27.07.2021 година
и 3/ сумата от 573 лева /петстотин седемдесет и три лева/, представляваща недължимо
платени суми от Р. И. С., с ЕГН ********** на ответника във връзка с договор за
паричен заем № ...... от 28.04.2023 година и договор за предоставяне на гаранция № ......
от 28.04.2023 година.
Ищецът Р. И. С. твърди, че е сключил с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД три договора за паричен заем, както следва:
1. Договор за паричен заем № ...... от 26.01.2021 година, по силата на който
договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 800
/осемстотин/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне паричната сума,
заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент
по заема бил уговорен на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на
разходите – в размер на 48.09 % /четиридесет и осем цяло и девет процента/.
Уговореният срок за връщане на сумата по договора бил 16 /шестнадесет/ седмици.
2. Договор за паричен заем № ....... от 27.07.2021 година, по силата на който
договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 650
/шестстотин и петдесет/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне
2
паричната сума, заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен
лихвен процент по заема бил уговорен на 40% /четиридесет процента/, а годишният
процент на разходите – в размер на 45,37 % /четиридесет и пет цяло и тридесет и седем
процента/. Уговореният срок за връщане на сумата по договора бил 12 /дванадесет/
седмици.
3. Договор за паричен заем № ...... от 28.04.2023 година, по силата на който
договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000
/хиляда/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с
възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема
бил уговорен на 35 % /тридесет и пет процента/, а годишният процент на разходите – в
размер на 40,24 % /четиридесет цяло и 24 процентни пункта/. Уговореният срок за
връщане на сумата по договора бил 26 /двадесет и шест/ седмици.
Сочи, че във връзка с Договор за паричен заем № ...... от 26.01.2021 година е
сключен договор за предоставяне на поръчителство № ...... от 26.01.2021 година, във
връзка с Договор за паричен заем № ....... от 27.07.2021 година е сключен договор за
предоставяне на гаранция № ....... от 27.07.2021 година и във връзка с Договор за
паричен заем № ...... от 28.04.2023 година е сключен договор за предоставяне на
гаранция № ...... от 28.04.2023 година. И трите акцесорни договора били сключени на
основание чл. 4 от всеки от договорите за заем, като и по трите договора,
поръчител/гарант е дружеството "ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********. Договорите за поръчителство / гаранция били сключени с цел обезпечение
на вече подписаните договори за потребителски кредит. По всеки от трите договора за
поръчителство/гаранция било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на
дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ14 ЕООД, с ЕИК ********* за това, че става
поръчител / гарант по кредитните правоотношения. Същото възнаграждение било
заплащано от ищеца по сметките на ответното дружество „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК ********* ежемесечно, заедно с първоначално
уговорената погасителната вноска по всеки от кредитите.
Счита, че поради факта, че ответното дружество не е отразило възнагражденията
за поръчител в годишния процент на разходите, договорите за заем са недействителни.
Отделно счита, че въпреки, че в договорите е посочен лихвен процент и годишен
процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са
компонентите на ГПР, което съсктавлява противоречие с чл. 19 от ЗПК. Намира, че
невключването на всички компоненти във формирането на ГПР, има за правна
последица недействителност на трите договора за заем и дължимост единствено на
чистата стойност по всеки от договорите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22
ЗПК. Счита, че ако сумата за възнаграждение на поръчителя /гаранта по договорите за
кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то
същият би бил многократно над допустимия максимум по закон.
Развива съображения, че поставените от ответника в чл. 4 от всеки от процесиите
договори условия, практически са невъзможни за изпълнение, освен последното,
посочено в т. 3 от цитирания член от договорите, а именно предоставяне на
поръчител/гаранция от одобрено от ответника дружество - поръчител/гарант. Сочи, че
това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, ищецът е трябвало да обезпечи
заема с: 1/ двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да
работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за
паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2/две/ години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им
истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“,
алтернативно 2/ да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Тъй
3
като за ищеца било невъзможно да изпълни първите две опции, като единствен вариант
за него останал само сключването на договор с дружество - поръчител / гарант, което е
предварително одобрено от ответника в настоящото производство. Намира, че това
представлява опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин
намира, че чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Посочва факта, че след справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, като
счита, че печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност
като поръчител/гарант, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба,
счита, че е заплатил на ответника процесните суми без липсата на основание за това.
Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Счита, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не
водят до накърняване на добрите нрави, нито противоречат на закона. Излага подробни
съображения. По отношение на договорите за паричен заем се твърди, че отговарят на
изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице. Прави възражение, че не е надлежно легитимиран да отговаря по
предявените осъдителни искове, тъй като сумата, представляваща възнаграждение за
гаранта е уговорена и заплащана на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, което е
самостоятелно юридическо лице. Сочи, че вноските за гаранта са заплащани чрез
заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за улеснение на потребителя, но не са правени
в негова полза. Сочи, че дружеството е действало като пълномощник на „Файненшъл
България“ ЕООД за събиране на сумите по договора за поръчителство съобразно чл. 3,
ал. 3 от договора за поръчителство, но заемателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е
имал правно основание да задържа тази сума. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно,
в случай че съдът приеме, че договорите са недействителни и следва да бъде заплатена
единствено чисттата стойност по тях, намира, че ответникът може да отговаря за
връщането единствено на сумите, надхвърлящи чистата стойност и платени в полза на
ответното дружество, а именно: 23,75 лева лихва по договор за паричен заем № ...... от
26.01.2021 година; сумата от 32,92 лева лихва по договор за паричен заем № ....... от
27.07.2021 година и сумата от 96,81 лева по договор за паричен заем № ...... от
28.04.2023 година. Претендират разноски.
В тежест на ищеца по предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесните суми, представляващи
възнаградителна лихва и възнаграждение/такса за гарант/поръчител, както и други
такси към договорите, без да е имало основание за извършване на престациите /поради
недействителност на договорите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесните суми, поради което не се дължи
тяхното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
4
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесните
договори за паричен заем № ...... от 26.01.2021 година; № ....... от 27.07.2021 година и №
...... от 28.04.2023 година, като във връзка с тях са сключени три договора за
поръчителство от същите дати с „Файненшъл България“ ЕООД; че ответникът е
изпълнил задължението си да предостави суми по договорите за заем на ищеца; че
ищецът е върнал сумите, предмет на договорите за паричен заем.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5