№ 537
гр. Варна, 28.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500388 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 388/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три въззивни жалби на ответниците против
решение № 260009 от 08.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 325/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което по отношение на А.Р.П. е признат
за относително недействителен, договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №73, том II, рег.№
4034, дело № 413 от 2014 год. на Нотариус Д.С.. - нотариус с район на
действие PC-Варна, с рег. №192 на Нотариалната камара, вписан в Службата
по вписванията гр.Варна с вх.№ 24670 от 2014г., Акт № 162, том LXIV, дело
03465, с който С.Н.Р. прехвърля на сестра си Л. Н. Г. собствените си 1/6 /една
шеста/ идеална част от следните недвижими имоти, по иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД, предявен против Л. Н. Г., Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
като правоприемник на С.Н.Р. б.ж. на гр.Варна, починал на 01.06.2016 год. на
основание чл.11 от ЗН и И. Х. Г. и Е. Х. Г., а именно: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО
ХРАНЕНЕ-ТИП БЮФЕТ (бивш магазин), находящ се на партерния етаж на
сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.174.4.6, с предназначение на обекта-за обществено хранене, в
сграда № 4 в поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.174 по
действащия кадастрален план, със застоена площ 39.70 кв.м.; ЗАВЕДЕНИЕ
ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА „КЕНАР", находящ се на партерния етаж на
сградата,представляваща самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.174.4.7, с предназначение на обекта-за обществено хранене, в
сграда № 4 в поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.174 по
действащия кадастрален план, със застроена площ 58 кв.м.;МАГАЗИН (част
1
от бивш магазин), находящ се на партерния етаж на сградата,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1507.174.4.8, с
предназначение на обект-с търговска дейност, в сграда № 4 в поземлен имот с
идентификатор № 1035.1507.174, по действащия кадастрален план, без
посочена площ по кадастрална схема, а съгласно удостоверение за данъчна
оценка - с площ 31.30 кв.м., ведно с ТОАЛЕТ с външен вход в партерния етаж
на същата сграда, без посочена площ съгласно документ за собственост, а
съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ 1.80 кв.м., както и
съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж;ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-БАНИЧАРНИЦА, находящ се на партерния
етаж на жилищната сграда-пристройка, представляваща самостоятелен обект
с идентификатор № 10135.1507.174.5.1, в сграда № 5 в поземлен имот с
идентификатор № 10135.1507.174 по действащия кадастрален план,
разположен на две нива, със застроена площ от 45 кв.м., съгласно предходен
нотариален акт, а съгласно кадастрална схема и удостоверение за данъчна
оценка-с обща застроена площ от 121 кв.м., като застроената площ на първо
ниво е 37.80 кв.м. и застроена площ на второ ниво е 82.30 кв.м., заедно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 62 кв.м., ведно с
ОТКРИТА ТЕРАСА /покривна плоча/, изградена върху жилищната сграда-
пристройка.
-По въззивна жалба на Държавата, подадена чрез гл. юрисконсулт
Р., като пълномощник на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областния управител на област с
административен център Варна, против решение № 260009 от 08.04.2022
г., постановено по гр.д.№ 325/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд
на окръжния съд. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е
недопустимо, евентуално - че е неправилно, като е молил за обезсилването
му с прекратяване на делото, респ. за отмяната му с отхвърляне на иска. За
недопустимост е изложил: че решението е постановено срещу ненадлежна
страна - държавата била конституирана като ответник на мястото на
починалия прехвърлител по силата на чл. 11 ЗН без да са налице откази от
наследството на продавача от наследниците му от четвърти ред (роднини по
съребрена линия до шеста степен вкл. с посочените във въззивната жалба
имена); както и че в случая държавата е следвало да бъде представлявана от
министъра на финансите, а не от министъра на регионалното развитие и
благоустройството; За неправилността се е позовал на допуснати нарушения
на процесуалния и на материалния закон като е сочил, че при липсата на
доказателства за наличието на трите релевантни предпоставки - ищецът да е
кредитор, с атакуваната сделка да се намалява имуществото на ответника и
сделката да е увреждаща за кредитора, както и знание за увреждането у
длъжника и третото договаряло с него лице, съдът неправилно уважил иска
по чл. 135 ЗЗД. Повторил е съображенията си по съществото на спора: за
симулативност на договора за цесия, евентуално за сключването му в
противоречие с добрите нрави и липсата на качеството на кредитор у ищеца;
2
за липсата на увреждане предвид сключването на договора, за да се издържа и
гледа прехвърлителя; за установяване от показанията на ответницата Л. Г. по
гр.д. № 680/2015 г. на ВОС липсата на знание за увреждането;
А.Р.П., чрез адв. Й.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил
възивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от
оплакванията и за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаване на последното.
-По въззивна жалба на Л. Н. Г., И. Х. Г. и Е. Х. Г., в качеството на
правоприемници на починалия в хода на производството ответник
Х.И.Г.., подадена чрез адв. В. С., против решение № 260009 от 08.04.2022
г., постановено по гр.д.№ 325/2019 г. по описа на Варненския окръжен
съд. Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения
на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му.
Изложили са: че не бил изчерпан целия кръг от наследници на С.Р. от страна
на неговата майка, като държавата не била надлежен ответник по иска;
окръжният съд допуснал нарушения при призоваването на ответницата Г.,
като не сторил това чрез нейния пълномощник адв. Б.; съдът не мотивирал
изводите си за знание на увреждането от Х.Г.., не изложил мотиви по
възраженията за нищожност на договора за цесия, отказал конституиране на
цедента Боев като помагач; съдът не обсъдил възраженията срещу качеството
на кредитор на А.Б. - цедента, а от там и на качеството на такъв на цесионера
– ищец в производството, включително и възраженията за нищожност на
цесията; в разрез с доказателствата за узнаване на задълженията по записите
на заповед от Х.Г.. едва през 2015 г., съдът приел за установено такова знание
към датата на сделката 2014 г. Позовано на процесуално нарушение на
окръжния съд, на осн. чл. 266, ал.3 от ГПК са поискали събиране на
недопуснати от окръжния съд доказателства: издаване на съдебни
удостоверения, които да им послужат: - за пред ТД на НАП –Варна за
снабдяване с други такива поотделно за А.Б. и за А.П. дали всеки е подавал
годишни декларации по ЗОДФЛ от 2010 г. до 2013 г. и за декларирани
доходи, заеми и вземания от трети лица, а ако не е подавал – данни за
осигуряващите го лица; - за пред ДСИ при РС Варна и за пред ЧСИ за
водените изпълнителни дела с длъжник А.Б. и съответно с длъжник А.П. за
периода 2010 -2013 г.
А.Р.П., чрез адв. Й.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил
възивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от
оплакванията и за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаване на последното. С доводи за недопустимост и неотносимост на
исканите доказателства се е противопоставил на допускането им.
-По въззивна жалба на Л. Н. Г., подадена чрез адв. С.Б., срещу
решение № 260009 от 08.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 325/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд. Въззивницата е настоявала, че
3
обжалваното решение е недопустимо като постановено срещу ненадлежна
страна, евентуално – неправилно поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния
закон, като е молила за обезсилването му, респ. за отмяната му и за
присъждане на разноските. Окръжният съд: постановил решение срещу
държавата при липсата на предпоставките по чл. 11 от ЗН и данни за наличие
на роднини от четвърти ред; уважил иска при липсата на доказателства за
наличие на предпоставките по чл. 135 ЗЗД – ищецът да е кредитор,
атакуваното действие да е увреждащо и длъжникът и третото лице да са
знаели за увреждането; съдът погрешно формирал изводи за неоснователност
на възражението за нищожност на цесията, позовавайки се на решението по
спора за това по гр.д. № 17084/2013 г. ВРС, при положение че ответницата
Л. Г. не била страна по гр.д. № 17084/2013 г. ВРС и решението не я
обвързвало; не обсъдил възражението за нищожност поради
нееквивалентност на престациите – порок накърняване на добрите нрави;
А.Р.П., чрез адв. Й.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил
възивната жалба и по съображения за неудопустимостта й заради просрочие и
за неоснователността й с доводи за правилността на обжалваното решение, е
молил за оставянето й без разглеждане, евентуално – за потвърждаване на
решението.
Въззивните жалби са в срок (в т.ч. жалбата на Л. Г. като подадена в
срока по пощата) и са подадени от всеки от ответниците, разполагащи с
правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение, редовни са и
допустими.
Доказателственото искане в жалбата на Л. Н. Г., И. Х. Г. и Е. Х. Г. е
неоснователно, тъй като обстоятелствата, които страните се домогват да
установят с исканите удостоверения (задължения по изпълнителни дела и
липса на декларирани доходи на цедента и цесионера за сочения период) са
неотносими към спора и правилно са били оставени без уважение от
окръжния съд. Затова, не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК и
искането следва да бъде оставено без уважение.
Съдът като извърши служебна проверка по чл. 129 ГПК, намира
исковата молба за нередовна:
Предявеният иск е по чл. 135 ЗЗД и следва да бъде насочен срещу
страните по увреждащата сделка (чиято относителна недействителност се
претендира). Страните по атакуваната сделка са необходими и задължителни
другари в производството и съвместното им участие е условие за
допустимост на иска. В случая, ищецът е насочил иска си по чл. 135 от ЗЗД
само срещу приобретателката по сделката и съпругът й Х.Г.. (поч. в хода на
производството и заместен от наследниците му), като в исковата си молба той
е посочил, че прехвърлителят по сделката и негов длъжник С.Р. е починал
през 2016 г., т.е. преди завеждане на делото 2019 г.. Искът не е бил насочен
срещу ответника - правоприемник на прехвърлителя, т.е. исковата молба е
4
била нередовна - не е бил посочен ответник -задължителен другар. Затова,
доколкото прехвърлителят не е бил жив към датата на завеждане на делото, не
е възникнало и процесуално правоотношение с него и не е била налице
хипотезата на чл. 227 ГПК на приемство в процеса. Съдът не може да издирва
правоприемниците на починал преди завеждане на делото и служебно да
конституира същите. Условие за редовност на исковата молба и за
допустимост на иска по чл. 135 ЗЗД е ищецът да посочи ответниците –
страните по атакуваната сделка с индивидуализацията съгл. чл. 127, ал.1 т.2
ГПК, както и да изложи обстоятелствата, обосноваващи правния му интерес с
оглед материалното правоотношение да води иска срещу тях. Окръжният съд
не е оставил без движение исковата молба с указания в тази насока, а е
конституирал държавата като ответник по реда на чл. 227 ГПК. При това
положение, въззивната инстанция следва да отстрани нарушението, като
остави без движение исковата молба и даде указания на ищеца да посочи
ответника – правоприемник на прехвърлителя по атакуваната сделка, както и
да изложи обстоятелства защо този ответник следва да отговаря по иска, т.е.
за качеството му на правоприемник на прехвърлителя по сделката и да
представи доказателствата си в тази насока. В случай, че ищецът посочи като
ответник държавата, то той трябва да изложи обстоятелства и да представи
доказателства, че са издирени всички наследници и е изчерпан реда на
наследниците на починалия продавач по чл. 8 ЗН - до роднините по
съребрена линия до VI степен включително, т.е. за предпоставките по чл. 11
ЗН, като представи удостоверения за наследниците на починалия по
съребрена линия до VI степен включително или откази от наследство на
същите. На ищеца следва също да бъде указано, че негова е тежестта от
неустановяване на тези факти, както и че не е представил по делото
доказателства за тези факти (изобщо не са приложени по делото
удостоверения за наследници на продавача по съребрена линия доVI ст. от
страна на майка му, респ. откази от наследство на всички роднини по чл. 8
ЗН).
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Н. Г., И. Х. Г. и Е. Х. Г. за
издаване на съдебни удостоверения, които да им послужат: - за пред ТД на
НАП –Варна за снабдяване с други такива поотделно за А.Б. и за А.П. дали
всеки е подавал годишни декларации по ЗОДФЛ от 2010 г. до 2013 г. и за
декларирани доходи, заеми и вземания от трети лица, а ако не е подавал –
данни за осигуряващите го лица; - за пред ДСИ при РС Варна и за пред ЧСИ
за водените изпълнителни дела с длъжник А.Б. и съответно с длъжник А.П. за
периода 2010 -2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на А.Р.П., като УКАЗВА
5
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна, да поправи нередовностите в исковата
си молба като: посочи ответника – правоприемник на прехвърлителя по
атакуваната сделка с индивидуализацията съгл. чл. 127, ал.1 т.2 ГПК, както и
да изложи обстоятелства защо този ответник следва да отговаря по иска, т.е.
за качеството му на правоприемник на прехвърлителя по сделката като
изложи обстоятелствата, обосноваващи правния му интерес с оглед
материалното правоотношение да води иска срещу него и да представи
доказателствата си в тази насока;- В случай, че ищецът посочи като ответник
държавата, то той трябва да изложи обстоятелства и да представи
доказателства, че са издирени всички наследници и е изчерпан реда на
наследниците на починалия продавач по чл. 8 ЗН - до роднините по
съребрена линия до VI степен включително, т.е. за предпоставките по чл. 11
ЗН, като представи удостоверения за наследниците на починалия по
съребрена линия до VI степен включително или откази от наследство на
същите. Указва на ищеца, че негова е тежестта от неустановяване на тези
факти, както и че не е представил по делото доказателства за тези факти
(изобщо не са приложени по делото удостоверения за наследници на
продавача по съребрена линия доVI ст. от страна на майка му, респ. откази от
наследство на всички роднини по чл. 8 ЗН).
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите на
исковата молба в срока следва обезсилване на решението и прекратяване на
производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6