Р Е Ш Е Н И Е
№….........../12.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6355 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Е.Т.Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1382,33 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена
фактура № ***г.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител
на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна***, с
абонатен № ***. Ищецът поддържа, че с писмо от 04.04.2019
г. от „Е.С.“ АД е уведомен за извършена проверка на средството за търговско
измерване в обекта, при която е констатирано неточно измерване на ел. енергия,
като резултатите от проверката са обективирани в съставен за целта констативен
протокол. С последващо писмо от ответното дружество от дата 05.04.2019 г. е
уведомен, че е извършена служебна корекция на сметката му за ел. енергия, като
са начислени 8278,7 кВтч за периода от 23.12.2016 г.
до 22.12.2017 г., за което е издадена фактура № ***г. на стойност 1382,33 лв.
Счита, че не дължи тази сума. Оспорва съдържанието на съставения констативен
протокол за извършената техническа проверка и становището за начисляване на
допълнително количество ел. енергия, като намира, че същите не го обвързват.
Оспорва също верността на отразените показания на измервателния уред и
обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е действително потребено
от него.
По изложените съображения по същество моли да бъде
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество
сумата от 1382,33 лв., за която е издадена съответната фактура.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Н.И., моли за уважаване на предявения иск и представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът - „Е.п.“ АД, чрез адв. Н.Б., депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ.
Твърди, че при извършена на 22.12.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД
техническа проверка на електромера са направени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на
8278 кВтч, които не са визуализирани на дисплея и
съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско измерване
е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен
протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при
софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3
в размер на 8278,7 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Със становище от 04.04.2019 г. на „Е.С.“ АД
е установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. -
8278 кВтч, което е остойностено в размер на 1382,33
лв. с издадена от ответника фактура № ***г. Твърди, че абонатът е уведомен за
извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Е.С.“
АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Милослава Лечева, поддържа и в открито съдебно заседание.
Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна***, с абонатен № *** и клиентски № ***, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
От
съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 0494785/23.01.2013
г. (л. 57) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в
процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 1114021262283502 с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна
и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по останалите регистри.
Видно от констативен
протокол № 1104110/22.12.2017 г. (л. 10), на 22.12.2017 г. служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер, отчитащ потреблението за процесния обект. При проверката са констатирани
следните показания по регистрите на средството
за търговско измерване, а именно: 1.8.3 – 009489, 1.8.2 – 011169, 1.8.3 –
008278, 1.8.4 – 000000 и 1.8.0 – 028937. Измервателният уред е демонтиран и
подменен с нов с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 905/03.04.2019
г. (л. 24), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3 – 008278,7 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 04.04.2019 г. е съставено
становище (л. 26) от „Е.С.“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 8278 кВтч за периода от 23.12.2016
г. до 22.12.2017 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 1382,33 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена фактура № ***г. (л. 27).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.С.“
АД и „Е.п.“ АД до ищеца са изпратени писма съответно от 04.04.2019
г. и от 05.04.2019 г. (л. 29 и 30).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 33) и извлечение за фактури и плащания към дата 10.05.2019
г. (л. 35), за периода 23.12.2016 г. – 22.12.2017
г. по партидата на ищеца са начислени 8278 кВтч ел. енергия на стойност 1382,33 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 59), което съдът кредитира като достоверно и
обосновано, се установява, че към датата на извършване на проверката – 22.12.2017
г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като същият е монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и
дневна, показанията по които се визуализират на дисплея. Според експерта
показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на дисплея при
редовен отчет, като наличието на данни в тези регистри води до извод за
нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация
и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или
промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 76-гръб), инж. Л.Б.
излага, че не може да бъде определен периодът, в който е извършено
неправомерното вмешателство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, докателствената тежест в процеса се носи
от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1
и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена на 22.12.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За установяване
на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване,
предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на
отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Затова и съдът
намира, че процесната сума, начислена на посоченото основание, е недължима от
абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1382,33 лв., начислена по
фактура № ***г. в резултат на извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция на сметката на
абоната за електроенергия за минал период - от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 387,30
лв., от които 57,30 лв. за държавна такса и 330 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 10.10.2018
г. (л. 74), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Е.Т.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, не дължи
на ответника „Е.п.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1382,33 лв. (хиляда триста
осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.12.2017
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е
издадена фактура № ***г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на Е.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 387,30 лв. (триста осемдесет и
седем лева и тридесет стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: