№ 64
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20203000500330 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивни жалби и по частна жалба срещу решение № 203/14.02.2020 г. и
срещу определение № 1676/16.06.2020 г. по гр.д. № 1323/2019 г. на Окръжен
съд – Варна.
С решението е уважен частично положителния установителен иск и е
прието за установено в отношенията между П. СТ. Ф. и Б. Н. ТР., че Б. Н. ТР.
дължи на П. СТ. Ф. сума в размер на 52444.51 евро, равностойност на
102572.54 лв. и искът е отхвърлен за разликата над 52444.51 евро до
претендирания размер от 53333.33 евро, с присъждане на разноски.
С определение № 1676/16.06.2020 г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК е изменено решението в частта за разноските, като Б. Н. ТР. е осъден да
заплати на П. СТ. Ф. допълнително сума в размер на 3842.24 лв.
Ищцата П. СТ. Ф. обжалва решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил иска по чл.422 от ГПК, предявен срещу Б. Н. ТР. за сумата от
888.82 евро, представляваща разлика над уважената част от 52444.51 евро, до
предявения размер от 53333.33 евро. Оплакванията са за незаконосъобразност
1
и необоснованост, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване на
иска в предявения размер, с присъждане на разноски.
Ответникът Б. Н. ТР. обжалва решението в частта му, с която е признато
за установено, че дължи на ищцата сумата от 52444.51 евро. Оплакванията са
за неправилност, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
осъдителната му част.
С частна жалба Б. Н. ТР. обжалва определение № 1676/16.06.2020 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК. Оплакванията са за
незаконосъобразност, с молба за отмяна, евентуално – за редуциране на
размера на адвокатското възнаграждение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на насрещната страна
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни
страни и са процесуално допустими.
С оглед изразеното в отговора на исковата молба становище по иска и
непълния доклад по чл.146 от ГПК, настоящата инстанция е дала възможност
на въззивника Б. Н. ТР. да уточни твърденията си във връзка с прихващането
на суми по договора за покупко-продажба със суми по договор за заем за
послужване на л.а.„Ситроен“, модел „Берлинго“ и по договор за покупко-
продажба на л.а.„Пежо“, модел „Бипър“, извършено с починалия Б. Ф. –
относно техния размер и срокове за изплащане и да представи копие от
молбата до лизингово дружество „София Лизинг“ за връчването й на третото,
неучастващо в процеса лице. За установяване на финансовите отношения
между Б. Н. ТР. и Б. Ф. са допуснати двама свидетели при довеждане.
Искането за откриване на производство по оспорване на пълномощно от
10.08.2018 г. е оставено без уважение.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 03.06.2008 г. между Б. С. Ф. и П. СТ. Ф., като продавачи и Б. Н. ТР.,
като купувач е сключен договор за покупко-продажба на съсобствен на
2
продавачите недвижим имот в гр.Варна, ул.„Драгаш“ № 32, предмет на
нотариален акт № 54, том IV, рег № 4469, н.д. № 620/2008 г. на нотариус
Д.С., рег.№ 192, район на действие РС – Варна, представляващ избен етаж от
масивна жилищна сграда с площ 256 от кв.м. и 127 кв.м. ид.ч. от дворно
място, съставляващо имот пл. № 237 в кв. 19-ти по плана на 16-ти подрайон
на гр. Варна, за цена от 128000 евро, платима на 144 равни месечни вноски
/всяка вноска от 888.89 евро, с левова равностойност 1738.52 лв./, за срок от
12 години.
Заключението на изготвената в настоящото производство съдебно-
счетоводна експертиза установява, че от разплащателна сметка на въззивника
Б.Т. в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД през периода 07.07.2008 г. -
14.05.2009 г. към Б. С. Ф. са извършени 9 Б.и превода, за сума от по 2534.66
лв., като за периода е преведена общо сумата от 22811.94 лв. с вписано
основание за плащане: „вноска 2“, „вноска 3“, „вноска 4“, „вноска 5“, „вноска
6“, „вноска 8“ и отново „вноска 8“ /л. 132 от делото/.
От показания на свидетелите С.М.Х., П.Л.Д. и Д.В. В.а, които съдът
кредитира частично, доколкото се основават на пряко възприети
обстоятелства се установява, че Б. Ф. и въззивникът Б.Т. са уговорили
изменение в начина на плащане на цената на по договора за покупко-
продажба, изразяващо се в предоставяне ползването на л.а.„Ситроен“, модел
„Берлинго“ за цена от 20 лв. дневно, като частично погашение, а разликата
над сумата за месеца до 1738.52 лв. да бъде заплащана в брой. Уговорено е
ползване на автомобила за периода 05.09.2008 г. - м.април 2013 г. /общо за
1633 дни/, а заплащането на застрахователните премии по застрахователна
полица „каско“ и местен данък да бъдат за сметка на въззивника Т..
Доказателства за действителното плащане на разликата до 1738.52 лв.
месечно не са представени. Доколкото подобни сведения се съдържат в
показанията на свидетелите Х. и Д., същите не са конкретизирани в
достатъчна степен, за да бъдат изведени категорични фактически изводи.
На 03.04.2013 г. между лизингова къща „София Лизинг“ ЕАД, като
лизингодател и Б. С. Ф., като лизингополучател е сключен договор за
финансов лизинг № 31043/03.04.2013 г., с предмет л.а.„Пежо“, модел „Бипър
Комби“ с рег. № СА 0294 РН и срок до 01.10.2015 г. Видно от изготвена от
лизингодателя справка /л. 255 – л. 259/, вноските по лизинговия договор до
3
тази дата са били заплащани от въззивника Б. Н. ТР., неговата сестра – М.Н.Я.
и свидетелката П.Л.Д., с която въззивникът Т. е живеел в условията на
фактическо съпружеско съжителство, а общата, заплатена по договора за
финансов лизинг сума е била в размер на 12598.88 лв. От тази сума на
платците са върнати 1787.86 лв., като надплатени /т.е. платени са 10797.02
лв./.
На 11.08.2015 г. Б. С. Ф. е починал вследствие на претърпяно ПТП.
С 2 бр. разписки - от 27.10.2015 г. и от 10.11.2015 г. се установява, че
въззивникът Т. предал на Ф. общо сумата от 1000 лв. чрез процесуалния й
представител – адв. В..
На 16.08.2019 г., чрез нотариално завещание № 1, том I, рег. № 8911,
дело № 7/2019 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие РС
– Варна, се е разпоредила с цялото си имущество след смъртта си в полза на
П. Д. Д., ЕГН: ********** и СТ. Г. В., ЕГН: **********. Завещанието не е
подписано, а е положен отпечатък от палец и като причина е посочена
„заболяване“.
В хода на въззивното производство П. СТ. Ф. е починала и като нейни
правоприемници са конституирани АЛ. Н. П. – първа братовчедка по бащина
линия /наследник по закон от IV ред, IV степен/, АС. БЛ. Ф. – чичо по бащина
линия /наследник по закон от IV ред, III степен/, П. Д. Д. – дете на нейн първи
братовчед /наследник по завещание и по закон от IV ред, V степен/ и СТ. Г. В.
/наследник по завещание/. Отново в хода на въззивното производство, на
мястото на починалия новоконституиран АС. БЛ. Ф., са конституирани - В.
М. Ф., Ю.А. Ф. и ИВ. АС. Ф. - /наследници на П.Ф. по закон от IV ред, IV
степен/.
Приложената епикриза ИЗ № 18977 по КП от неврологично отделение
на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД установява, че въззивницата Ф. е била
приета в лечебното заведение на 02.12.2018 г. и изписана на 7.12.2018 г. с
окончателна диагноза: I63.0 мозъчен исхемичен инсулт – тромботичен
инфаркт във вертебро-базиларната система. ХКВБСН (МКБ G.96.8); корова
атрофия; мултиинфарктна и симетаболитна енцефалопатия (МКБ G.93.4); ХБ
III СТ., умерено-висока степен, СМФ (МКБ I10); квадрипаретичен синдром,
по-изразен в дясно; псевдобулбарен и психоорганичен синдром. Като
придружаващи заболявания са посочени: ХС (МКБ I11); ХЛСН III ФК (МКБ
4
I50); ХБН II ст (МКБ N18); симптоматичен анемичен синдром; десностранен
ексудативен плеврит (несигнификантен); хиатална херния; остеопороза;
торакална кифосколиоза; състояние след алопластика на дясната ТБС;
състояние след операция на ляво коляно по повод фрактури.
Във връзка с извършеното оспорване на завещанието, на основание
чл.42, б.“б“ от ЗН с твърдения за нарушение на чл.24, ал.2 от ЗН и чл.26 от
ЗЗД, пред настоящата инстанция е прието заключението на назначената
КСМСПЕ, установяваща по категоричен начин, че към момента на съставяне
на завещанието П.Ф. не е имала говорни и когнитивни нарушения, пречещи
на устното изразяване на волята й и на разбирането на свойството и
значението на действията й.
Показанията на свидетелите: М.К. – управител на дома, в който е била
настанена завещателката, Д.В. – рехабилитатор в същото заведение, П.М. –
нотариус, съставил нотариалното завещание са безпротиворечиви и
кореспондират с остналите доказателства по делото относно здравословно
състояние на първоначалната ищца. Всички свидетели установяват, че П. е
била адекватна, действала е разумно, не е страдала от деменция, не е имала
затруднения с говора и артикулацията, въпраки че е говорела по-бавно, леко
заваляноно ясно и отчетливо; формирала е цели изречения, била е
ориентирана. В дома е била посещавана от С.В. и по-рядко от П.Д., но
говорела за тях с благодарност, като за хора, които й помагат.
По преюдициалния въпрос относно настъпилото правоприемство:
представеното във въззивното производство завещание, с което се
легитимират като наследници С.В. и П.Д. е универсално по своя характер /чл.
16, ал. 1 ЗН/. Против същото своевременно са противопоставени възражения
за нищожност, поради противоречието му с добрите нрави и поради
неспазване на предписаната от закона форма, съответно за неговата
унищщожаемост, поради невъзможност за разбиране и ръководене на
действията на завещателката и поради крайна нужда, които следва да бъдат
разгледани по реда на тежестта на съответния порок и в съотношение на
евентуалност /така Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г.,
ВКС, IV г. о./. Възражението за неспазена форма на завещателната сделка е с
правно основание чл. 42, б. „б)“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН. Посочените разпоредби
са специални по отношение на чл.26, поради което следва да бъде
5
първоначално разгледано възражението за неспазена форма на завещанието.
При извършване на завещание, завещателят следва лично да изрази
устно завещателната си воля пред нотариус в присъствието на двама
свидетели, като нотариусът я записва дословно. В случая от свидетелските
показания на П.Н. М. се установява, че е осъществен фактическия състав, а
свидетелката е възприела волята на завещателката в присъствието на двама
свидетели и я е записала, като преди това се е уверила в способността на Ф.
да разбира и ръководи действията и постъпките си.
При формиране на изводите относно накърняване на добрите нрави чрез
завещателното разпореждане, съдът съобрази че добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им /в този смисъл
мотивите на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/.
Такива принципи са принципът на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност на на
универсалното завещание следва да се извърши към момента на извършване
на сделката. Целта на универсалното завещание е завещателят да внесе
промяна в наследствените права на наследниците по закон съответно да се
разпореди с имуществото след смъртта си, чрез едностранен акт, съдържащ
волеизявлението на завещателя. В случая със завещанието е придадено
качество на наследници на на П. Д. Д. /наследник по закон от IV ред, V
степен/ и СТ. Г. В.. По този начин от кръга на наследниците са изключени
АЛ. Н. П., В. М. Ф., Ю.А. Ф. и ИВ. АС. Ф.. Поначало същите са били
наследници на П.Ф. по закон от IV ред /чл. 8, ал. 4 ЗН/. Същите не разполагат
с право на запазена част от наследството, респективно не могат да искат
възстановяване на такава /чл. 28, ал. 1 ЗН/. Следователно не съществуват
пречки П.Ф. чрез едностранно волеизявление да придаде качество на
наследници по завещание на С.В. и П.Д.. В завещателната сделка не се
съдържат факти сочещи на накърняване на добрите нрави, а странични от
сделката факти не са въведени от страните, поради което съдът не е длъжен
служебно да издирва такива /ТР № 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на
6
ВКС/.
При формиране на фактически изводи относно способносността на
завещателката Ф. да разбира – От депозираното заключение в настоящото
производство на изготвената КСПСМЕ, която съдът приема за изчерпателна и
компетентно изготвена, се установи категорично, че към момента на
съставяне на завещанието не са налице данни сочещи на говорни и
когнитивни нарушения, възпрепятстващи устното изразяване на волята и
разбирането на свойството и значението на действията на завещателката.
Същият извод кореспондира със сведенията извлечени от показанията на
свидетелите К. и В.. При изготвяне на завещанието са съблюдавани правилата
на чл. 24 от ЗН. Същото е извършено в устна форма пред нотариус в
присъствието на двама свидетели. Авторството на завещанието, както и
причината за отбелязване на палец вместо полагане на подпис са установени
по категоричен начин.
По възражението за унищожаване на завещанието, като извършено,
поради крайна нужда – Поначало състоянието на крайна нужда, т. е.
стечението на тежки обстоятелства за лицето, изразяващи се в дефицит на
парични средства го мотивира да сключи сделката. За да бъде установено
наличие на сочения от страната порок, Сделката трябва да бъде сключена при
явно неизгодни условия за лицето, което се намира в състояние на крайна
нужда, което се изразява в нееквивалентност на насрещните престации. Тази
неадекватност се изразява в същественото несъответствие между нормалните
условия, при които може да се сключи сделката и конкретните условия,
мотивирани от крайната нужда, при която тя действително е сключена. В
случая сделката, която е извършена е едностранна и безвъзмездна. Предвид
липсата на насрещна престация на завещателното разпореждане, не може да
се говори за извършване на последното поради крайна нужда.
С оглед горното, следва извод, че нотариалното завещание от
16.08.2019 г. на П.Ф. е действително и е породило действие, поради което
като наследници и универсални правоприемници на П.Ф., и като надлежни
въззивници/въззиваеми следва да бъдат приети П.Д. и С.В., а не наследниците
й по закон.
Настоящият състав на съда приема, че с договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 54, том IV, рег № 4469, н. д. № 620/2008 г.
7
на нотариус Д.С., рег. № 192, Б. Ф. и П.Ф. са продали на Б.Т. свой съсобствен
недвижим имот. Предвид родствената връзка между продавачите, същите са
притежавали имота в режим на обикновена съсобственост и всеки от тях се е
разпоредил със своя дял от 1/2 ид. ч. от избен етаж със светла площ 256 кв. м.
от масивна жилищна сграда построена на административен адрес и 63.6 кв. м.
ид. ч. от дворното място – цялото с площ 424 кв. м. При така уговорената
обща цена от 128 000 евро /с левова равностойност по фиксирания курс на
БНБ – 250 346.24 лв./, задължението на Т. като купувач е да заплати по 64 000
евро /с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ – 125 173.12 лв./ на
всеки от продавачите в срок от 12 години от сключването на договора.
При съобразяване на данните по делото, съдът намира, че в периода от
07.07.2008 г. до 14.05.2009 г. Б.Т., като купувач, е престирал чрез 9 транша по
сметка на Б. Ф. с посочени основания „вноска 2“, „вноска 3“, „вноска 4“,
„вноска 5“, „вноска 6“, „вноска 8“ и отново „вноска 8“ сумата от 22 811.94 лв.
Тези плащания са житейски и логически свързани с договора за покупко-
продажба на недвижимия имот, като чрез тях дължимата сума към Б. Ф. е
частично погасена до 52 336.44 евро /102361.18 лв./.
По правопогасяващото възражение за частично изпълнение чрез
предоставяне на ползване на леки автомобили – по силата на чл. 65, ал. 1 и чл.
66 ЗЗД кредиторът не е длъжен да приеме частичното изпълнение.
Посочените разпоредби са диспозитивни, като в случая валидно е уговорено
изменение в престацията от страна на купувача. Налице е различие във
видовете престации, обекта и предмета на изпълнение – ползване на лек
автомобил вместо предаване на пари, като договорът не засяга предмета и
следва да бъде квалифициран като неформален. Заплащане на цената от Б.Т.
на Б. Ф. е следвало да се извършва чрез предоставяне на л. а. „Ситроен“,
марка „Берлинго“ срещу цена от 20 лв. на ден, като частично погашение, а
разликата над съответната сума за месечна вноска до 1 738.52 лв. да бъде
заплащана в брой. Б. Ф. е ползвал автомобила от 05.09.2008 г. до месец април
2013 г. /общо за 1 633 дни до 01.04.2013 г./, като по този начин дължимата
сума към Б. Ф. е частично погасена до 35 637.65 евро /69 701.18 лв./. По
делото не са налице безспорни данни за заплащане на разликата до 1 738.52
лв. на месец в брой през този период. В депозираните показания на
свидетелите С.М.Х. и П.Л.Д. не се съдържат категорични сведения за размери
и периоди на плащания от Б.Т. в полза на продавачите.
8
Налице е извод за постигната аналогична уговорка между продавачът
Ф. и купувачът Т. за заплащане на цената за недвижимия имот да бъде
частично погасявана чрез заплащане на лизингови вноски по договор
№ 31043/03.04.2013 г. за финансов лизинг, сключен между лизингова къща
„София Лизинг“ ЕАД, като лизингодател и Б. С. Ф., като лизингополучател.
Плащанията са осъществявани от момента на сключване на договора за
финансов лизинг /03.04.2013 г./ до 01.10.2015 г. – след смъртта на Б. Ф..
Договорът за покупко-продажба не е сключен с оглед на личността, поради
което на осн. чл. 73 от ЗЗД плащанията извършени от М.Н.Я. и П.Л.Д. са
надлежни и следва да бъдат зачетени при преценката относно дължимостта
към настоящия момент на цената за имота. За липсата на съгласие между
въззивницата П.Ф. и въззивника Б.Т. относно изменяне на начина на плащане
чрез заплащане на лизингови вноски за л. а. марка „Пежо“, модел „Бипър“
свидетелства връщането на 1 787.86 лв. през периода от 31.07.2015 г. до
24.02.2016 г. Предвид общо заплатената по договора за финансов лизинг сума
от 10 797.02 лв., налице е извод за надлежно плащане по този начин, като
общата дължима сума от Т. към Ф. е била 30 117.22 евро /58 904.16 лв./
Представените пред първата инстанция 2 бр. разписки удостоверяват, че
процесуалния представител на въззивницата Ф. е получил общата сума от
1 000 лв., която се задължил да предаде на доверителката си, но не е ясно
основанието, на което въззивникът Т. ги е предал. Поради тази причина не
следва да бъдат зачетени при изчисляването на дължимата сума по договора
за покупко-продажба. Общата дължима сума по договора за покупко-
продажба към настоящия момент е 94 117.20 евро /184 077.24 лв./.
След като е била оспорена заповедта, издадена въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, ищцата /въззивница в настоящото производство/ е предявила
положителен установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК за установяване
в отношенията между П. СТ. Ф. и Б. Н. ТР., че последният дължи на ищцата
сумата от 53 333.33 евро, претендирана частично от 104 888.89 евро по
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Същата сума е
претендирана, както на лично основание, така и въз основа на наследствено
правоприемство. Ищцата е приела откритото наследство при смъртта на брат
й в условията на чл. 49, ал. 2, изр. първо от ЗН, като е закупила отдадения на
лизинг л. а. марка „Пежо“ модел „Бипър“ на 14.03.2016 г.
9
По правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност –
настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е достигнал до
правилен извод, че в случая не намира приложение кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в)“ от ЗЗД. Макар и да е налице единен
правопораждащ факт /нотариалния акт/ не са налице повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, чиито падежи да
настъпват през предварително определени или определяеми интервали от
време /съобразно разрешението в ТР 3/18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г., ОСГК
на ВКС/. Договорът за покупко-продажба на недвижима вещ е с еднократно
изпълнение, тъй като с него страните целят прехвърляне на собственост
срещу заплащане на цена /арг. от чл. 183 от ЗЗД; аналогично при заем за
потребление – решение № 812/18.07.2017 г. по гр. д. № 182/2017 г. и при
договор за Б. кредит – определение № 319/14.06.2019 г. по т. д. № 3159/2018
г., ВКС, I т. о./. Както еднократно се придобива собственост, така и
еднократно се заплаща цената. Уговорката за нейното разсрочване,
представлява определяне на частично изпълнение на престацията от страна на
купувача през равни интервали от време, в отклонение на диспозитивното
правилно на чл. 66 от ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че приложима е
общата 5-годишна давност съгл. чл. 110 от ЗЗД. В тази връзка, следва да бъде
отбелязано, че същата започва да тече след падежа на задължението, който е
настъпил 12 години след датата на сключване на договора за покупко-
продажба на недвижимия имот, т. е. началния момент на срока на погасителна
давност е 03.06.2020 г., който в случая не тече, предвид висящото исково
производство за установяване дължимостта на паричните суми инициирано
преди този момент.
Депозираната частна жалба против определение № 1676/16.06.2020 г. по
гр. д. 1323/2019 г., по описа на Окръжен съд – Варна е неоснователна. Същото
определение е постановено при съобразяване на сторените в изпълнителното
производство разноски съобразно чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че обжалваното решение в
отхвърлителната си част е неправилно, поради което следва да бъде отменено,
а частичният иск бъде уважен, при зачитане на настъпилото правоприемство
във въззивното производство. При този изход на спора, Б.Т. следва да заплати
10
на адв.В. сумата от 3934 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019 г., по
описа на Окръжен съд – Варна в отхвърлителната му част и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. СТ. Ф.,
починала в хода на въззивното производство и наследена от наследници по
завещание П. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.София, ул.„Петър Парчевич“ № 66
и СТ. Г. В., ЕГН:********** от гр.Варна, ж. к.„Чайка“ бл.56, ет.10, ап.37 и
ответника Б. Н. ТР., ЕГН:********** от гр.Варна, ул.„Драгаш“ № 40 А, вх. 4,
ет. 4, ап. 4, че Б. Н. ТР. дължи на П. СТ. Ф., наследена от наследниците й по
завещание П. Д. Д. и СТ. Г. В. сумата от 888.82 евро, представляваща
разликата над присъдената цена от 52444.51 евро по договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 54, том IV, рег № 4469, н. д. №
620/2008 г. на нотариус Д.С., рег. № 192, район на действие: Районен съд –
Варна, и претендирания размер от 53333.33 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019
г., по описа на Окръжен съд – Варна в осъдителната му част.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от наследниците по закон на П. СТ. Ф. –
АЛ. Н. П., В. М. Ф., ЮЛ. АС. Н. и ИВ. АС. Ф. за приемане за установено, че
Б. Н. ТР. им дължи исковата сума от 53333.33 евро по договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 54, том IV, рег № 4469, н. д. №
620/2008 г. на нотариус Д.С., рег. № 192, район на действие: Районен съд –
Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба с вх.
№ 4226/25.08.2020 г. от Б. Н. ТР. срещу определение № 1676/16.06.2020 г. по
гр. д. № 1323/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Б. Н. ТР., ЕГН:********** от гр.Варна, ул.„Драгаш“ № 40
А, вх. 4, ет. 4, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В., като пълномощник на П.Ф.
сумата от 3934 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
11
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12