Разпореждане по дело №381/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „. И. О. ЕИК *********, Г. Т., ул. „Христо Б. № 2., П. от У. И. Б. В. срещу определение № 6418/21.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 1826/2010 г. по описа на РС -Г. Разлог, с което е оставeнo без уважение искането на от „. И. О. ЕИК *********, Г. Т., ул. „Христо Б. № 2., П. от У. И. Б. В. за спирането на изпълнението на решенията по т. 5, по т. 6 и по т. 9 от протокол от 27.10.2010 г. от Общото събрание на носителите на права на собственост в жилищна сграда № 1 („. Л. 3”), находяща се в поземлен И. с идентификатор 0. по кадастралната карта на Г. Б.. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение на РС. Настоява се за неговата отмяна и се иска от съда на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС да спре изпълнението на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици

В срока за отговор, такъв е постъпил от ответната страна. В него се поддържа неоснователност на частната жалба и законосъобразност на атакуваното определение на РС. От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да остави в сила обжалваното определение на РС-Г.Разлог.

Въззивният съд в решаващия състав като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

С атакувания С. акт РС-Г.Р. е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения пред него иск за отмяна по реда на ЗУЕС на решения на ОС на собствениците. Настоящият състав намира обжалваното определение за валидно и допустимо.

Анализа на изложените в молбата обстоятелства очертават фактическата обстановка на предявеният иск по чл.40 от ЗУЕС, който е допустим. На това сочат твърденията на ищците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

От събрания доказателствен материал до настоящият момент не може да се приеме, че е налице необходимата вероятна основателност на предявеният иск, който макар и допустим, не води автоматично до неговото обезпечаване Ч. допускане и налагане на търсената обезпечителната мярка. Събраните на този етап от развитието на правния спор доказателства не са достатъчни, убедителни по см. на чл.391, ал.1, т. 1 ГПК, за вероятната основателност на иска, предвид и изложените в исковата молба обстоятелства. Освен това в разглеждания казус липсва и обезпечителна нужда. Според разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК обезпечението на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или най-малкото ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото позитивно за него решение. Изхождайки от правната природа на предявеният иск настоящият състав констатира отсъствието на нужда от спиране на изпълнението на посочените решения. Тези решения не накърняват правата на молителя. Дори всяко от тях да бъде осъществено и с крайният С. акт всички се отменят, то реализацията на ищцовите права по положителното за тях съдебното решението не би се затруднила. Вида и спецификата на атакуваните решение на ОС допълнително обосновават този извод. В случая става въпрос за отмяна на решения на ОС на собствениците по реда на чл.40 от ЗУЕС, в ал.3 от който, изрично е предвидена възможността за спиране на изпълнението на атакуваните решения. Тази възможност обаче следва да се преценява именно в контекста на уредената в този закон специфична материя и на съответното решение на ОС, което се обжалва. Очевидно е, че събирането на парични суми от всички собственици за поддръжката на общите части на сградата, предаването на техническата документацията за сградата, личните данни на собствениците и ключовете от общите помещения, сключването на договор с търговско дружество, което да поддържа общите части на етажната собственост, за които обстоятелства УС е упълномощен да предприеме всички законови действия, не изискват непременно спиране, за да се реализират в последствие ищцовите права. Защото тяхното Þзпълнение - заедно и по отделно – не би създало пречки за прокарването на търсената с крайният С. акт промяна в правния мир, налагащи защитата по реда на обезпечителното производство.

Водим от горото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6418/21.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 1826/2010 г. по описа на РС -Г. Р.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: