Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260035 16.11.2020 г.
град
Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Наказателно отделение
на трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора Дарина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВНАХД № 486 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и
сл. от НПК.
С решение № 124/11.08.2020год., постановено по НАХД №
510/19год. РС- Димитровград е признал П. Ф. ***, ЕГН ********** за невиновен в
това, че на 15.06.2019г. в гр.Д. при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка гРено", модел гМеган Сценик" 6 рег. № ******* нарушил правилата за движение, а именно чл. 38, ал.
2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил на П. Н. Д. с ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4 и 5 междинни кости на
дясната длан, довело до трайно затрудняване на движението на дясната му ръка-
престъпление по чл.343, ал. 1, б.ТбТ, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, вр. чл.
179, ал.1, т.5. вр. чл. 38. ал.2 от ЗДвП за това, че
на 15.06.2019 г. в гр.Д., като водач на
моторно превозно средство, не спазил правилата за предимство при завиване в
обратна посока, като от това е създадена непосредствена опасност за движението
му и му наложил административно наказание гглобаТ в размер на 150лв. (сто и
петдесет лева). С решението си съдът се е произнесъл и за разноските.
Недоволен от така постановеното
решение е останал представителят на държавното обвинение Р районният прокурор
при РП Р Димитровград, който
протестира в срок с доводи за неговата неправилност и моли решението да
бъде отменено, вместо което обвиняемият Ф. бъде признат виновен, като бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание по реда на
чл.78а НК.
Окръжна прокуратура Р
Хасково не изпраща представител.
Ответникът по въззивния протест и обвиняем П.Ф. не се явява и не взема
становище. Вместо него се явява
защитникът му адв. Б.Ж., който моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се да бъде изменено
единствено в частта относно присъдените разноски. Твърди се, че експертизите
освен, че са били направени по инициатива на прокурора, една от тях се явявала
и абсолютно несъотносима към предмета на делото,
поради което намира, че не следва разноските за тях да са в тежест на
обвиняемия.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозирания
протест, съобрази доводите в съдебно заседание и служебно провери изцяло на осн. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания
акт, намира следното:
Производството
пред РС Р Димитровград е образувано по внесено от РП-Димитровград постановление по реда на чл. 78а от НК, с което П.Ф. е обвинен в това, че на 15.06.2019 г. в гр. Д., обл. Х. при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил гРено", модел гМеган Сценик" с рег. № ******* нарушил правилата за движение, а
именно чл. 38, ал. 2 от ЗДвП гПри завиване в обратна посока водачът пропуска
насрещно движещите се пътни превозни средства" и по непредпазливост
причинил на П.
Н. Д.
с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4 и
5 междинни кости на дясната длан, довело до трайно затруднение движението на
дясната му ръка - престъпление по чл.343, ал. 1, б. ЗбИ, предл.
2-ро, вр. чл, 342, ал. 1
НК.
Същото е приключило с решение,
с което съдът е признал за невиновен обвиняемия, като му е наложил
административно наказание гглобаТ в размер на 150лв. на осн.
чл. чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4
от НПК като е приел, че нарушил правилата за движение по пътищата и във вр.чл. 179, ал.1, т.5. вр. чл.
38. ал.2 от ЗДвП за това, че на 15.06.2019 г. в гр.Д., като водач на моторно превозно средство, не спазил
правилата за предимство при завиване в обратна посока, като от това е създадена
непосредствена опасност за движението.
От фактическа страна РС- Димитровград е приел за
установено следното: Ежегодно Община Димитровград извършвала опресняване на
пътна маркировка по уличната мрежа в населеното място през летния сезон. Същото
се отнасяло и за участъка на бул. гГ. Р.Т от кръстовището му с ул. гД. Д.Т до кръстовище, където се намира бензиностанция на
ОМВ. Така в периода от 01.04.18 до 01 06 2018 г. е била положена надлъжна пътна
маркировка от стандартизирана акрилна бяла боя, която
в случая представлявала непрекъсната бяла линия. Постъпили множество сигнали от
МВР- Димитровград до Общината, че в този участък маркировката е похабена, които
достигнали до знанието на съответните длъжностни лица, но към 15.06.2019г.
повторно нанасяне на маркировката не било извършвано. Бул. гГ. Р.Т непосредствено след кръгово кръстовище до ОМВ е с
ширина 12 метра, като пътното платно във всяка посока е широко 6 м. Уширение на автобусна спирка, находяща
се на бул. гГ. Р.Т е също с ширина от 3 метра. На
15.06.2019 г. следобед, около 17:00 часа в западно пътно платно ( посока
кръгово движение) имало плътна колона паркирали автомобили. Излизайки от
кръгово кръстовище и при движение в посока център по източно платно, където булевардът
е прав и без завои, до кръстовището с ул.ТД.Д.Т, като разстоянието е приблизително от 250м, обвиняемият
Ф. управлявал лек автомобил марка гРено", модел гМеган
Сценик" с рег. № *******. Автомобилът бил спрял в уширението
на автобусна спирка, находяща се на бул.гГ. Р.Т. Обвиняемият решил да предприеме маневра обратен
завой към кръгово движение. Диаметър на завиване на автомобила бил 10.7 метра,
а за да извърши маневрата, колата била максимално вдясно разположена. Съдът е
приел, че при започване на маневрата Ф. не е имал възможност да възприеме
движението на ППС-та в насрещното движение, но имал възможност да оцени
движението в източната лента за движение в посока център. Уверил се, че в последната липсват
ППС- та, така и започнал движението си с пълен ляв завой до непрекъснатата
осева линия изминал 8.21м. По време на това движение преди пресичане на осевата
линия възприел движещ се в насрещното платно мотоциклет гСузуки"
с рег. № ******. Обвинямеият Ф. преценил,
че разстоянието е достатъчно голямо, за да може движещият се мотоциклет да
избегне удара при съответната му скорост на движение и по тази причина решил да
извърши в цялост маневрата, като увеличи скоростта си на движение. Така
пресякъл разделителната линия, след което управляваният от Ф. автомобил изминал
още разстояние 7.93 м., като страничната
лява линия на автомобила се намирала на разстояние 2.0- 2.1 метра западно от
разделителната линия, т.е. в непосредствена близост до паркиралите до тротоара
автомобили, а скоростта му на движение била 14.46 км/ час. Движещият се мотоциклет
бил управляван от св. Д., който не притежавал СУМПС,
скоростта му на движение била не по-висока от 50 км/ час. Противно на приетото
в постановлението на прокурора, съдът е приел, че при такава скорост на
движение св. Д. е имал възможност да възприеме маневриращият
автомобил в момента на пресичане на разделителната линия от разстояние 27.419
м., а опасната зона за спиране на неговият мотоциклет била 26м. Според съда при
скорост от 45 км/час съответните разстояния биха били 24.675м спрямо 23.681 м. Св.
Д. първоначално преценил, че е възможно да заобиколи
маневриращия автомобил отдясно, т.е. между паркираните успоредно автомобили и
колата, по тази причина опитал да го стори. В последствие отчел, че няма как да
успее, поради което завил в ляво с цел да заобиколи
колата вече от ляво. Последната към този момент била разположена под
неустановен ъгъл на оста на пътното платно, но почти гизправена" с
предната си част в посока за движение към кръгово движение, в западна лента за
движение, а св. Д. се ударил в задната лява част, като счупил задния
ляв стоп. От удара мотоциклетът продължил в диагонална посока напред, като св.
Д. успял да удържи управлението до толкова, че ППС-то да остане във
вертикално положение, преминал през източната лента в насрещно движение и от
там през бордюр на тротоара, като движението на мотора било спряно от
изкуствени препятствия па бензиностанция ОМВ. Св. Д. оставил мотора и влезнал
вътре, като отишъл да използва тоалетна. Това било възприето от касиер в
бензиностанцията- св. К., която видяла кървави следи
от влезналият свидетел, разбрала за произшествието и сигнализирала на тел. 112.
Ф. възприел случилото се, но преместил автомобила, за да не пречи на
движението. След около 5- 6 минути на място се отзовали служителите на МВР- св.
К. и Н. Възприели св. Д., който имал наранявания, седнал
на тротоара. Тествали двамата участници за съдържание на алкохол в кръвта им,
но не констатирали такъв. Приели, че е налице нарушение на правилата на ЗДвП от
страна на г- н Ф., както и нарушение на св. Д.- че управлява без право,
съставили и на двамата актове за установяване на административни нарушения.
Същевременно спешна помощ откарала св. Д. за преглед и лечение. От
там бил откаран в МБАЛ- Хасково, където били извършени наместване с вътрешна фиксация на счупванията и където престоял
3 дни и бил изписан на 18.06.19год. От ПТП- то св.Д. е получил счупване на 4 и 5
междинни кости на дясната длан, което представлявало трайно затруднение в
движението на дясната ръка за повече от 30 дни.
Съдът е установил още, че обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Притежавал свидетелство за управление на моторни превозни средства категории
гВ" и гАМ" от 1980 г., до този момент нямал нито едно нарушение на
ЗДвП.
В хода н съдебното следствие са били
назначени повторна експертиза с в.л.А. и две допълнителни автотехнически експертизи със същото вещо лице. РС на база на
същата основа, използвайки аналогични методи като вещото лице Ч., назначен
на досъдебното производство, е достигнато до различни изводи, стъпвайки изцяло
на експертното мнение на вещото лице А. Според последния, въз основа на чиито
експертни заключения съдът изградил
и своите фактически изводи, мястото на удара е определено на разстояние от 2.0
до 2.1 метра западно от линия М1. Пътят, изминат от автомобила, от момента
пресичане на челната му част на линия М1 до мястото на удара бил 7.93 м, което
е изминато за 1.97 сек. Мотоциклетът при движение със скорост от 50 км/ час се
е намирал на разстояние 27.36м., а скоростта на движение на автомобила била
14.47км/час. Опасната зона при тази скорост била равна на 27.39м. Мотоциклетът
попадал в опасната зона, но имал техническата възможност да предотврати ПТП-то
чрез заобикаляне на автомобила отляво, маневрата обаче била сложна и опасна,
изпълнението й зависи от конкретно от опита и квалификацията на водача на
мотора. Според допълнителната експертиза на
в.л.А. скоростта на автомобила по време на удара била
равна на 14.4648 км/час, разстоянието, което изминал от пресичане на осева
линия до удара- 7.933 м., времето- 1.974 сек. Мотоциклетът при скорост от 50
км/ час изминал за това време
27.419 м. Опасната зона за мотоциклета при тези изчисления била равна на 26м.
Така дължината на опасната зона на
спиране съдът е приел, че е по- малка от отстоянието на
предната част на мотоциклета до мястото на удара- 26< 27.42 ( а по -
точно - 27.419), в този смисъл мотоциклетистът според вещото лице А. е имал
техническата възможност да предотврати настъпване на ПТП. Във второто
допълнително заключение, поставената задача от прокурора има вариант, при който
при скорост от 50 км/час на движение на мотоциклета, опасната зона възлиза на
27.386 м., а отстоянието на мотоциклета- 27.419
метра.
Същевременно на досъдебното производство в.л. Ч. заключава, така както е
приел и прокурорът, че мястото на удара е на около 0.5- 0.7метра западно от
разделителната линия М1, в лентата на движение на мотоциклета, скоростта на
движение на автомобила в момента на удара- 14.4 км/ час, приема скорост за
движение на мотоциклета от 50 км/ час. Пътят, който е изминал масовият център
на автомобила от момента на навлизането му в лентата на насрещното движение
(пресичане на линията М1 с предната част) до момента на удара е 4.5 м за време
от 1.12 сек. За това време мотоциклетът бил изминал 15.5 м. Така дължината на опасната
зона при конкретните обстоятелства в за спиране на мотоциклета е равна на 27.4
метра. След като дължината на опасната зона от 27.4 метра е по- голяма от 15.5м,
то мотоциклетът попадал в тази опасна зона, съответно нямал техническа възможност
да спре и предотврати настъпване на ПТП, което фактически е било прието от прокурора в
постановлението.
В крайна сметка РС-
Димитровград е констатирал, че при сравнение на данните от всички експертизи,
се установявало следното:(1) разстояние от М1 до място на удара, изминато от
автомобила- 0.5- 0.7 метра при в.л.Ч. срещу 2.0 до 2.1 метра при в.л.А., (2 )
разстояние, изминато от мотоциклета при скорост на движение от 50 км/ час до
мястото на удара-15.5 метра, 27.36 м. и 27.419 м. (3) опасна зона на
мотоциклета-21,4 метра, 27.39 м., 26.00 м., 27.386 м. ( 4) съотношение между
изминато разстояние в опасна зона - 15.5 метра< 27.4 метра(попада, няма възможност
да избегне ПТП- Ч.); 27.36 м. < 27.39 м( попада, има възможност да
избегне, но с голям риск- А., повторна експертиза);
27.419 м.>26.00 м. (не попада, има възможност да избегне ПТП- А.,
допълнителна по искане на защитата ); 27.419 м, > 27.386 м. (не попада, има
възможност да избегне ПТП- А., допълнителна по искане на
обвинението), като четирите приети от съда заключения дават резултат, който по отношение на съществения пункт
(4) води до разлики от 11.9 метра по- малко разстояние от опасната зона до
1.419 м. повече от опасната зона.
РС-
Димитровград е констатирал, че вещото лице
Ч. е дал съвсем различни
изводи и за мястото на удара, като според него, това се е случило твърде близо
до осевата линия, на разстояние по- малко от метър и е стигнал до извода, че
св. Д. се е намирал само на около 15м от автомобила, управляван от обв.Ф. в момента, в който се пресича с предната част
линията М1, което му е отнело 1.12
секунди. Възприетото от съда заключение на в.л.А. сочи разстоянието над 2
метра, а времето за мотоциклетиста -близо 2 секунди. В този случай до удара според Ч. остава 0.12 секунди, според А.- 0.97 секунди.
Съдът
е констатирал и разлики в заключенията на двете вещи лица относно време и разстояние, което автомобилът изминава по
време на маневрата.
Именно на новоустановените фактически положения,
градени на базата на експертните заключения на в.л. А., различни от тези ,описани
в постановлението на прокурора, съдът е градил своите фактически и правни
изводи.
При
така възприетите различни фактически положения от първостепенния съд, настоящия
състав намира следното:
Производството
по делото е по реда на глава XXVIII от НПК,
с основание за образуването му внесено от Районна прокуратура- Димитровград
Постановление на осн. чл. 375 от НПК от 28.10.2019год.
С визираното постановление ДРП е внесла за разглеждане в Районен съд Димитровград
ДП № 453/2019 г. по описа на РУ- Димитровград срещу П.Ф.Ф.
за престъпление по чл.343, ал. 1,;б.ТбТ, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК за нарушение на правилата за движение по чл. 38,ал.2 ЗДвП, с
предложение да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание на осн. чл. 78а от НК.
Съгласно чл.375 от НПК,
когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от НК,
той внася делото в съответния първоинстанционен съд с
мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Именно с това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото и в
случая то изпълнява ролята на обвинителен акт. Мотивите на постановлението по чл. 375 от НПК следва да съдържат наред с правната квалификация на деянието и всички
фактически обстоятелства, индивидуализиращи конкретното престъпление, за което
се прави предложение по чл. 78а от НК,
защото те именно определят предмета на доказване. От своя страна, съдът,
съгласно чл. 378, ал.3
от НПК, разглежда делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението.
При постановяване на обжалвания съдебен акт
решаващият съд е допуснал съществено нарушаване на процесуални правила по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 378, ал. 3 от НПК.
От мотивите на решението настоящият състав на
въззивния съд констатира приемане от първоинстанционния съд на различни от описаните в
постановлението на ДРП фактически обстоятелства, имащи и съществено значение относно
направените правни изводи. В мотивите на решението на ДРС са приети фактически
обстоятелства по отношение на действията на обвиняемия Ф. и св. Д., механизма на извършеното ПТП, опасната зона и време
за реакция на обвиняемия и пострадалия, различни от тези, описани в
постановлението на РП- Димитровград.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. В диференцираната процедура по глава XXVIII
НПК съществува основният принцип, че при установяване на нови фактически
положения съдът няма право да разгледа делото по същество, а следва да го върне
на прокуратурата съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 изр. 2 от НПК.
Поради същността си, както и поради императивния характер на нормата на ал. 3 на чл. 378 от НПК
допуснатото нарушение не може да бъде санирано и
представлява основание за отмяна на постановения акт и връщане на делото на РС-Димитровград,
с оглед установените в съдебната фаза на процеса нови фактически положения.
Налице е и друго основание за отмяна на съдебния акт.
В първо съдебно заседание на 01.11.2019год., в което са се явили обвиняемият Ф.
и защитникът му адв. Б. Ж., съдът е пропуснал да разясни
правата им като страни в производството, както и възможността за отводи на
страните съгласно процедурата по чл. 274 и 275 НПК.
Процесуалните права на обвиняемия са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 55 НПК и задължение на съда е да го
запознае с тях. Последният следва да вземе становище дали признава или оспорва фактите
в постановлението на прокурора и съответно да направи нови искания.
Действително в последното съдебно заседание на 11.08.2020год. съдът е дал възможност на обвиняемия да
даде обяснения, което обаче не санира допуснатото в
началото на производството процесуално нарушение, довело до ограничаване на
правата на обвиняемия.
С оглед на отмяната на решението и връщането
на делото за ново разглеждане на РС- Димитровград се явява безпредметно
обсъждането на доводите на обвинението по същество. Същите следва да бъдат
съобразени от решаващия съд при ново разглеждане на делото.
По изложените съображения и на осн. чл. 378, ал. 3 вр. с чл. 335, ал. 2 НПК,
Хасковският окръжен съд
|
|
|
|
ОТМЕНЯ Решение №124/11.08.2020год. ,постановено по НАХД № 510/2019год. на РС-
Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг
състав от същия съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.