Решение по дело №995/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260258
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20204520200995
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

гр.Русе, 14.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Й.

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 995 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на ЕТ “СЕВЕРИНА ИВАНОВА” против Наказателно постановление № 492215-F528938 / 28.01.2020 год. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Варна, с което на търговеца за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева. Излагат се съображения за неговата незаконосъобразност, тъй като фактическата обстановка не е правилно установена от АНО, нарушението не е извършено, наказващият орган нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, направил е неправилна преценка за липсата на маловажност на случая и е приложил неотносима за казуса санкционна норма. Иска се от съда да отмени наказателното постановление.

          Представителят на въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, като се запозна с материалите по делото, съобрази изложените от страните доводи и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, съобрази следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.

На 13.11.2019 г. в гр.Русе в 13:40 часа инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект – кафе-аператив, стопанисван от ЕТ “СЕВЕРИНА ИВАНОВА”. Било установено, че за извършена контролна покупка на кафе, безалкохолно и минерална вода на обща стойност 1,80 лв, не била издадена касова бележка. За допуснатото нарушение срещу търговеца бил съставен АУАН, а по-късно и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да опорочава до такава степен санкционния акт на наказващия орган, че да води до отмяната му.

Действително в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че наказващият орган не е обсъдил постъпилото срещу АУАН възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Този порок не е съществен, тъй като със същата теза изложена във възражението му пред АНО, жалбоподателят е упражнил защитата си пред настоящата съдебна инстанция, която освен по правото има задължение да се произнесе и по фактите.

Според разпоредбата на чл.25, ал.1, в хипотезата на т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и чл.118 от ЗДДС всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл.25, ал.4 от Наредбата (сега ал.6) тя се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 от същата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираната наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В случая от показанията на свидетелите А.В. и И.Д. – инспектори по приходите, по несъмнен начин става ясно, че покупката на кафе, безалкохолно и минерална вода на обща стойност 1,80 лв, въобще не е била отчетена, чрез издаване на касова бележка. Цената за цялата поръчка била платена в брой, т.е. била е предадена стока, за която е платена сума. Следователно е имало извършено плащане на стоки, за които не е била издадена касова бележка, въпреки наличието на фискално устройство.

В противоречие с техните показания са твърденията на свид.Х. С. – счетоводител на ЕТ “СЕВЕРИНА ИВАНОВА”, че всъщност става въпрос за две отделни поръчки – първата за кафе и безалкохолно на стойност 1,30 лв., за което бил издаден касов бон, а втората за минерална вода, за която също бил издаден касов бон, но поради техническа грешка вместо действителната стойност от 0,50 лв., била маркирана сума в размер на пет лева. Представени са и два броя фискални бонове от 13,27 часа, на стойност от 1,30 лв. и от 5 лева. При преценка на показанията ѝ и представените бонове, съдът намира, че те не следва да се кредитират. На първо място твърденията на свид.С. са в противоречие с тези на В. и Д.. На второ място тя не е била пряк очевидец на случилото се. На трето място тази свидетелка е счетоводител на дейността на едноличния търговец, поради която се явява и пристрастна по делото. На четвърто място, видно от протокола за проверка, тя е започнала в 13:40 часа, а представените бонове са издадени преди това. Налице е и косвено доказателство, че в обекта не се издават фискални бонове, предвид установената действителна касова наличност в размер с 92,53 лева в повече от фиксирания от фискалното устройство оборот. С оглед изложеното, съдът намира, така представената теза защитна и целяща избягване на административнонаказателна отговорност, тъй като се оборва от събраните доказателства и направения им анализ.

За неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка, разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци (какъвто се явява жалбоподателя), в размер от 500 до 2000 лв.

Като е отчел, че нарушението е за първи път, но и че разликата между констатираната касова действителна наличност е в повече от тази на фискалното устройство, наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената санкция, с която е взел предвид всички обстоятелства по чл.27 от ЗАНН.

Въпреки ниската стойност на покупката, предвид това, че се касае за неизпълнение на задължение към държавата, извършено от търговец и че деянието не разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, съдът счита, че нарушението не може да бъде тълкувано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от НК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 492215-F528938 / 28.01.2020 год. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Варна.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.

 

Районен съдия: