Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 108
гр.Русе, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря
Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ........………........................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 4402 по описа за 2019 г. за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.224 ал.1 от КТ и чл.228 ал.3 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.В.Ц. твърди,
че е била в
трудово правоотношение с ответника на длъжност ”Общ работник в промишлеността”
при непълно работно време, като последно
получената от нея работна заплата била в размер на 570,08 лв.Сочи, че договорът
с дружеството бил прекратен на 01.07.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, тъй като насрещната страна не й изплатила трудовите възнаграждения за
периода м.март-м.май 2019 г.Работодателят останал задължен към нея и със
следващото й се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 10 дни в размер на 285,04
лв.Претендира тази сума със законната лихва от подаване на исковата молба,
както и обезщетение за забава за времето 01.07.-15.07.2019 г. от 1,19 лв. Търсят
се разноски за производството в размер на 400 лв. за възнаграждение на
адвоката, оказал безплатна помощ на страната по смисъла на чл.38 от ЗА.
Ответникът ”ВЕЛА М” ООД–Панагюрище не вземат становища по исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от
Трудов договор № 62/15.06.2015 г., считано от 16.06.2015 г. ищцата е в трудово
правоотношение с насрещната страна, станало безсрочно след м.януари 2016 г., като тя заемала длъжността ”Общ работник в
промишлеността” при уговорено основно възнаграждение от 180 лв. при непълен
работен ден от 4 часа, платимо до 30-то число на месеца за предходния месец и
определени 20 дни платен годишен отпуск.
На 01.07.2019
г. работничката подала заявление с вх.№ 57 до работодателя, че прекратява
трудовото си правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ-поради
неизплащане на трудовото възнаграждение.
Ищцата е
изложила твърдения, които не се оспорват от насрещната страна и които се
потвърждават от назначената по делото икономическа експертиза, при съобразяване
подадените от дружеството справки до НАП, че към момента на прекратяване на правоотношението
жената е полагала труд на пълен работен ден.При изготвяне на заключението си
вещото лице, след липсата на съдействие от ответника, е определило, че при
декларирана брутна работна заплата от 570,08 лв. и без данни работничката да е
ползвала следващите й се 10 дни платен годишен отпуск през 2019 г., то на
последната се полага сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в брутен размер
на 28,50 лв. на ден.Експертът е приел, че към датата на подаване на исковата
молба ответникът не е в забава.
При тази
фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи :
По делото безспорно се установява, че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от
КТ, като
до приключване на настоящото производство липсват
доказателства работодателят
да е заплатил на ищцата обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 10 дни.При твърдение от ищцата на отрицателния факт, че не е
ползвала последните, в тежест на насрещната страна беше да ангажира доказателства за противната
теза.Съгласно
чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.С оглед приетата и неоспорена в
производството експертиза, съдът приема, че на ищцата се следва брутна сума от 285,04 лв. Върху нея се дължи и законна лихва от
завеждане на делото.
Според чл.228 ал.3 от КТ, обезщетенията по Раздел ІІІ от
КТ се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят изпада в забава.В процесния случай трудовото правоотношение е прекратено по
инициатива на работничката на 01.07.2019 г.Ответникът е бил задължен да извърши
плащане на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в срок до 31.08.2019 г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на
16.07.2019 г.При това положение претенцията за заплащане на лихва за забава от
1,19 лв. трябва да се отхвърли.
От страна на ищцата е подадена нотариално заверена декларация, че желае
присъдените в нейна полза суми да бъдат платени по сметката на представляващия
й адвокат в това производство.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са разноските по делото, съразмерно с уважената част
от претенциите.Дружеството дължи на адвоката, оказал безплатна правна помощ на
ищцата, възнаграждение по чл.38 от ЗА, в размер, съобразно чл.7 ал.2 от
Наредбата, от 298,75 лв.В тежест на ответника е държавната такса за
производството, както и разходът за назначената експертиза, поет от БС.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”ВЕЛА М”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Панагюрище,
обл.Пазарджик, ул.”Двадесети април” № 5, представлявано от П.П.В., да заплати
на М.В.Ц., ЕГН
**********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.З.П. ***, по банкова сметка *** З.Д.П., ЕГН **********, сумата
от 285,04 лв., представляваща брутно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 10 дни през 2019 г., със
законната лихва от 16.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за забава от 1,19 лв. за периода
01.07.-15.07.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА”ВЕЛА М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Панагюрище, обл.Пазарджик,
ул.”Двадесети април” № 5, представлявано от П.П.В., да заплати възнаграждение
от 298,75 лв. на адв.З.Д.П. ***, ЕГН **********, в качеството му на процесуален
представител на М.В.Ц. по гр.дело № 4402/2019 г. по описа на РРС, оказал
безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА”ВЕЛА М”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Панагюрище,
обл.Пазарджик, ул.”Двадесети април” № 5, представлявано от П.П.В., да заплати по с/ка
на РРС държавна такса за
производството в размер на 50 лв., както и
100 лв.-направени разходи от БС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от
връчването му на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/