№ 664
гр. П., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220104280 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Висше училище по агробизнес и развитие на
регионите/ВУАРР/, Булстат ********* с адрес град Пловдив, ул.“Дунав“№78,
представлявано от управителя доц.д-р СВ. Д. ищцата Ц. Й. С. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“Х. К.“№10, чрез пълномощника си адв.П.Г. твърди, че е работела в ответното училище с
място на работа ВУАРР-поделение в град П. с адрес ул.“Г. П.“№31 на длъжност „чистач
хигиенист“ от 01.06.2000г. до 14.10.2021г. , когато със заповед №31/13.10.2021г. на
управителя на учебното заведение и е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1т.3 от КТ –поради намаляване обема на работа. Трудовата функция, която
изпълнявала, включвала почистване и поддържане на хигиената на четириетажна сграда, от
които етажи първите три се ползвали от учебното заведение/ учебни зали, кабинети на
преподаватели, компютърна зала, коридори, тоалетни и т.н./, а четвъртия етаж на сградата се
ползвал като хотелска част на преподавателите ,която ищцата също чистела и поддържала.
Отделно от това поддържала и се грижела за дворното място , в което е построена сградата-
косяла тревата, засаждала цветя и други насаждения , в това число изпълнявала и функциите
на градинар. След обявяване на извънредното положение в страната, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. трудовият договор на другия и колега, осъществяващ
същата трудова функция, бил прекратен и до уволнението и на 14.10.2021г. само тя била
единствения работник на тази длъжност в учебното заведение в град П.. В действителност
обучението на студентите след 20.03.2020г до настоящия момент се провежда под формата
на онлайн обучение, но материалната база/ сградата/ на учебното заведение е отворена и се
1
ползва от граждани, кандидат –студенти, студенти и преподаватели и се посещава
ежедневно както от кандидат-студенти за записване на бакалавърски, магистърски и
докторантски програми, така и от работещи там административни служители в учебен
отдел , охрана на учебното заведение, преподаватели, а и от студенти, които се дипломират
и други лица, поради което от няколко дни преди да изтече предизвестието и за
прекратяване на трудовия и договор, учебното заведение публикувало обява във фейсбук
групата“ Аз съм от П.“, че търси хигиенистка с намалено работно време, поради което
трудовата и функция се упражнява след уволнението и от друго лице. Твърди се, че
уволнението на ищцата е незаконно и не е възникнало основанието, на което и е
прекратено трудовото правоотношение, а именно- намаляване обема на работа към датата на
уволнението и, тъй като учебното заведение работи, провеждат се кандидатстудентски
кампании и обучение на студенти както предходната година. Служители в учебен отдел
упражняват трудовите си функции , а това налага поддържане на хигиена на материалната
база и прилагане на противоепидемични мерки , като дезинфекция и др., което налага
извода, че трудовата функция на ищцата се изпълнява от друго лице, наето след нейното
уволнение , доколкото само тя е изпълнявала тази трудова функция към датата на
уволнението и. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е мотивирана, тъй като не е
посочено словом основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, неправилно е
посочено мястото на работа в град Пловдив, тъй като единственото място , където е
работила ищцата е сградата на учебното заведение в град П., на адрес гр.П., ул."Г. П.“№31.
Освен това в заповедта е правена корекция относно причината за прекратяване на трудовия
договор, като чл.328, ал.1т.5 е поправена на т.3 от лицето И. Ш., без същото лице да има
качеството работодател. Твърди се, че заповедта на прекратяване на трудовото
правоотношение, респ. предизвестието за прекратяване на трудовия и договор са издадени
от некомпетентно лице. Твърди, че полученото от нея брутно трудово възнаграждение преди
уволнението и е в размер на 650лв.. В резултат на уволнението е останала без работа и
ответникът и дължи обезщетение за незаконното и уволнение за времето от 14.10.2021г. до
14.04.2022г., включително в размер на 6 брутни работни заплати , равняващи се общо на
3 900лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г до окончателното изплащане на
обезщетението. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае уволнението на
ищцата за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „хигиенист“ и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения ,
равняващи се на 3 900лв., ведно със законната лихва , считано от 30.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията се ангажират
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се изразява
становище, че исковете са неоснователни. Оспорва се твърдението, че в заповед
№31/13.10.2021г е била извършена поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. След наименованието на този документ е записан текста:“На основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ…“ По-долу като причини за прекратяване на трудовия договор също
2
е посочено –чл.328, ал.1т.3 от КТ, което както е записано в исковата молба сочи на
намаляване обема на работа.Неоснователно е твърдението, че не е налице намаляване обема
на работа. В сградата в град П., ул.“Г. П.“№31, където е работила ищцата, от пролетния
семестър на 2021г. и до настоящия момент не се провеждат присъствени занятия със
студенти.Сградата е с два отделни входа- едни за учебния корпус, където са аудиториите и
залите за провеждане на занятия със студенти и втори за администрацията и за хотелска
част . Хотелската част, предназначена за нощуване на преподаватели, които не са от град П.,
поради непровеждане на присъствени занятия със студенти , не се използва.От това следва,
че е отпаднала необходимостта хотелската част на сградата да се почиства, респективно
дезинфекцира. Същото се отнася и за учебната част на сградата.Твърди се, че се ползва само
частта от сградата, където се намира администрацията. Там се работи в една канцелария, в
която са служителите от учебния отдел. Поради малкият им брой – те са двама, не се налага
ежедневно почистване на тоалетните, които използват и които се намират на етажа, където е
канцеларията на учебния отдел. По същите причини не се налага почистване на двора пред
и около сградата. Достъпът до сградата не е свободен. Оспорва се твърдението на ищцата,
че в сградата имат достъп граждани. Сградата се охранява през деня от охрана. Кандидат-
студентите посещават сградата единствено докато трае кампанията за набиране на студенти,
която към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата е била приключили.
Посещенията на студенти също са сведени до минимум. Необходимата им за обучението
информация те получават от интернет платформите на ВУАРР като могат да правят справки
и по телефона в учебния отдел.Таксите за обучение се заплащат по банков път. Поначало
преподавателите не се от П. и като студентите получават необходимата им информация за
учебния процес по интернет. Самото обучение се извършва чрез интернет платформите на
ВУААР, при което преподавателите водят лекционните курсове по отделните дисциплини
дистанционно. По същия начин студентите участват в учебния процес, като за целта се
регистрират в интернет платформите на ВУАРР, което им дава възможност онлайн да
виждат на екраните на компютрите си и да приемат преподавания им материал. По същия
начин се провеждат и изпитите.Оспорва се твърдението,че на мястото на ищцата след
прекратяване на трудовото и правоотношение , на същата длъжност е назначено друго лице.
Поради намаляване на обема на работа, когато това се налага, за почистване на частта от
сградата, която се ползва от служителите в учебния отдел, се ползва лице на граждански
договор. Неоснователно е възражението, че липсвали мотиви в процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.Неразделна част от същата е представеното с
исковата молба предизвестие №14/10.09.2021г., в което изрично е посочено, че трудовият
договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ –поради намаляване обема на
работа. Прекратяването на трудовия договор едностранно от работодателя по чл.328 от КТ е
сложен фактически състав. То включва отправянето на писмено предизвестие по чл.326 от
КТ до работника/ служителя, което му се връчва лично, издаването на заповед от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, екземпляр от която също се
връчва лично на работника/служителя и уведомление до ТД на НАП за извършеното
прекратяване.Твърди се, че не е нарушено правото на защита на ищцата, тъй като от
3
съдържанието на исковата молба е видно, че тя е наясно както с основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение-намаляване обема на работа , така и с
фактическите обстоятелства, които сочат на наличие на такова намаляване – липсата на
присъствени занятия на студенти в сградата, където работи. Знанието на ищцата за
основанието за прекратяване на трудовото и правоотношение се потвърждава и от факта, че
с молба от 13.11.2021г същата е поискала да и бъде изплатено полагащото и се обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ. Твърди се, че неоснователен е и иска по чл.344 ал.1,т.2 от КТ за
възстановяване на ищцата на предишната и работа. Неоснователен е и иска по чл.344,
ал.1,т.3 от КТ, тъй като крайният срок-14.04.2021г не е изтекъл. Ищцата е получила
обезщетение по чл.222 от КТ за периода 14.10.2021г. до 14.11.2021г и за този период
претенцията и е неоснователна, дори искът по чл.344, ал.1т.1 от КТ да е
основателен.Ищцата е подала документи за пенсиониране поради навършена възраст и
осигурителен стаж. До издаване на окончателното разпореждане за определяне размера на
пенсията на същата се определя за получаване минимален размер на пенсията за страната и
и този размер на пенсия дори искът по чл.344, ал.1т.1 от КТ да е основателен следва да се
приспадне от размера на обезщетението по чл.344, ал.1,т.3 от КТ. И искът по чл.344, ал.1т.3
от КТ е функция на главния иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.В
съдебно заседание, проведено на 31.05.2022г на основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на размера на иска по чл.344, ал.1т.3 във вр.с чл.225 от ГПК чрез неговото
намаляване като същият се счита предявен за сумата от 3210.50лв. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по
делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода да устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Не бе спорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение по трудов
договор №7 от 01.04.2011г. , считано от 01.04.2011г до 14.10.2021г, по силата на който
ищцата е заемала длъжността“ чистач, хигиенист“ с място на работа- поделение на ВУАРР в
град П., с адрес ул.“Г. П.“№31.
На 14.09.2021г на ищцата е връчено предизвестие №14/10.09.2021г, изходящо от
ответното ВУАРР, с което същата се уведомява , че поради намаляване обема на работа –
чл.328,ал.1,т.3 от Кт трудовото и правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на
установения в КТ срок-30 дни.
Със заповед №31/13.10.2021г. на управителя на ВУАРР трудовото правоотношение
4
на ищцата е прекратено, считано от 14.10.2021г. като в заповедта като основание е вписано
чл.328, ал.1т.3 от КТ. В текста на документа като причини за прекратяване на трудовия
договор е вписано цифром „чл.328, ал.1 т.3 с отбелязване, че корекцията е извършена от
лицето И. Ш.. Тази заповед е връчена лично на ищцата на 13.10.2021г.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, че между ответника в
качеството на възложител и Й. А. К. в качеството на изпълнител са сключени шест
договора / граждански договора №292/01.10.2021г, граждански договор №305/01.11.2021г и
граждански договор №319/01.12.2021г, граждански договор №06/04.01.2022г., граждански
договор №28/01.02.2022г. и граждански договор №36/01.03.2022г. по силата на които на
изпълнителя е възложено извършването на следните услуги : почистване на офиси при
поискване съответно за месеците октомври, ноември и декември 2021г. при
възнаграждение в размер на 280лв. и за месеците януари, февруари и март 2022г при
възнаграждение 380лв.
Със заповед №86 от 13.03.2020г на управителя на ВУАРР във връзка с обявяване на
извънредно положение в България е разпоредено всички занятия и изпити във ВУАРР ,
считано от 13.03.3030г да преминават само в платформа за дистанционно и електронно
обучение съгласно утвърдените разписания като се използват допълнителни средства за
комуникация / e-maiI skype и др./ между преподаватели , служители и обучаеми/ студенти ,
докторанти, специализанти, курсисти/. Обявено е като алтернатива електронно
кандидатстване във връзка с предстоящата кандидат студентска кампания. Със заповед
№250 от 30.08.2021г. относно организиране на обучение през академичната 2021/2022г на
студенти от ОКС“Бакалавър“ и ОКС“Магистър“ в редовна и задочна форма на обучение да
управителя на ответното училище е разпоредено студентите в редовна и задочна форма на
обучение да се обучават в системата за електронно обучение на ВУАРР“Електронен
университет“ на адрес: https://uni.e-uard.bg/ съгласно утвърдените графици на учебния
процес. Да се организират допълнителни присъствени консултации за месеците ноември и
декември 2021г по утвърден график като при усложнения в епидемичната обстановка тези
консултации да бъдат проведени в електронна среда. Консултациите преди изпитната сесия
да се организират и провеждат в „Електронен университет“.
Не следва да се обсъждат писмените доказателства, съдържащи се на лист 63-68 от
делото, касаещи получавана от ищца за периода февруари 2018г –януари 2022г
наследствена пенсия като неотносими към предмета на делото.
Видно от писмо вх.№2785/07.02.2022г от ТД на НАП, офис П. за периода 14.10.2021г
до 02.02.2022г няма регистрирани трудови договори на лицето Ц. Й. С. с ЕГН
**********.От приложените към писмо вх.№10417/20.05.2022г от ТП на НОИ-П. писмени
доказателства се установява, че с разпореждане №121-00-2851-3 от 05.05.2022г. на ищцата е
отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 14.10.2021г до 13.06.2022г в
размер на 18.62лв. дневно.Видно от удостоверение изх.№**********-2/16.05.2022г. за
периода октомври 2021г до май 2022г на ищцата е изплатено обезщетение за безработица в
размер на 2 104.06лв.
5
Видно от писмо вх.№6698/30.03.2022г от ТП на НОИ-П. на 18.10.2021г ищцата е
подала заявление за изплащане на обезщетение за безработица вх.№2357/18.10.2021г като
копие от това заявление е представено по делото.
От приложената справка вх.№5557/15.03.2022г. за брой новозаписани студенти в
локален център на ВУАРР-гр.П. се установява, че за учебната 2020/2021г има записани общо
124 студенти, а през учебната 2021/2022г. има записани общо 106 студенти, като броят им е
с 14.5% по-малък от предходната година.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ месеца
на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 689лв. На тази база
шестмесечното обезщетение за оставане без работа възлиза на сумата от 4 134лв.
В съдебно заседание, проведено на 15.03.2022г. съдът извърши констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищцата и установи, че след отразяване на прекратяването
на трудовото правоотношение с ответното училище в трудовата книжка не се съдържат
данни ищцата да е встъпила в трудово правоотношение с друг работодател.
От ангажираните от ответника гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Божко Владимиров Симеонов, се установи, че свидетелят работи като охрана в
сградата на ул.“Г. П.“№31- гр. П., където е било и работното място на ищцата. От
показанията на този свидетел се установи, че сградата, където се помещава висшето
училище е на четири етажа. Състои се от два съединени корпуса с два отделни входа – един
за учебния корпус , където са аудиториите и залите за провеждане на занятия със студенти и
втори – за администрацията и за хотелската част. До хотелската част и до администрацията
може да се достигне и през входа на сградата ,където е работното място на свидетеля
Симеонов. Според свидетелят от обявяването на епидемичната обстановка и до настоящия
момент – вече две години не се провеждат присъствени занятия на студенти и обучението е
онлайн . Хотелската част, предназначена за нощуване на преподавателите, не се използва,
поради непровеждане на присъствени занятия със студенти.Свидетелят допълни, че се
ползва само частта от сградата, където се намира администрацията. Там се работи в една
канцелария, в която са само двама служители от учебния отдел.Поради факта ,че в
сградата работят само двете служителки и директора не се налага ежедневното почистване
на помещенията. По същата причина не се налага и ежедневното почистване на двора пред
и около сградата.В почистването на двора участва както свидетеля , така и колегата му от
охраната. Те участват и в почистването на фоайето при входа на сградата, както и на
тоалетната, която ползват. Според свидетеля Симеонов достъпът до сградата не е свободен.
Кандидат-студентите посещават сградата единствено докато трае кампанията за набиране на
студенти / един-два месеца в годината/. Посещенията на студентите в периода между двата
семестъра също са ограничени до минимум/ едни- двама до трима/ според показанията на
свидетеля Симеонов.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи
6
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, по
чл.344, ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
и по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 3
210.50лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а
именно за период от шест месеца от 14.10.2021г до 14.04.2022г.
По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира следното:
Когато работникът или служителят предяви иск за отмяна на уволнението , в тежест
на работодателя е, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на
фактическия състав, на който се е позовал, за да прекрати трудовото правоотношение. В
хипотезата на чл.328, ал.1,т.3 от КТ – фактическият състав е – намаляване обема на работа.
В постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика на ВКС- решение от
08.02.2011г на четвърто г.о. на ВКС по гр.д.№265/2010г , решение от 09.07.2012г. по гр.д.
№1251/2010г. на ВКС, решение от 18.04.2013г по гр.д.№832/2012г по описа на ВКС се
приема, че разпоредбата на чл.328, ал.1,т.3 от КТ не предвижда нищо друго освен посочване
на основанието за прекратяване на трудовия договор“ поради намаляване обема на работа“,
като по естеството си намаляването обема на работа представлява намаляване
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на
обема на услугите, на обема на дейността и това състояние трябва да е обективно да
съществува фактически, но не следва да се отнася до дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция или следва да бъде
установено как намаляването на обема на работа на предприятието се е отразило на
дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител.
Следва да се посочи също така, че практиката на ВКС е категорична, че намаляването
на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо
състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с
изрично предприети решения от работодателя. Работодателят е този, който преценява дали
да намали броя на работниците, тогава когато намалява обема на робата. За настъпването на
предпоставките по чл.328, ал.1,т.3 от КТ е без значение този факт да е констатиран от
компетентен орган с нарочен акт. Решението на компетентен орган е задължително да има
само, когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени- закриване
на отдел, звено или друга структурна единица, каквато хипотеза в настоящото производство
не се установи
Намаляването обема на работата като обективен факт трябва да е с траен характер, да
е налице към момента на предприетото уволнение. Според решение №703/17.11.2010г по
гр.д.№90/2010г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК фактът на
намаляване обема на работа може да се установи както с писмени, с гласни доказателства и
със заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да се ангажират от
работодателя, тъй като тежестта за доказване, както се посочи по-горе,е негова.
7
Между страните не бе спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че между
ищцата и ответното училище е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата, е заемала длъжността „ чистач“ с място на работа структурна звено на ВУАРР,
находящо се в град П.. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с оспорената
заповед №31/13.10.2021г. на управителя доц.д-р СВ. Д., издадена на основание чл.328, ал.1,
т.3 от КТ.
Съгласно посочената материално правна норма работодателят може да прекрати
трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника и служителя в
сроковете по чл.326, ал.2 от КТ при намаляване обема на работата.Срокът за предизвестие е
30 дни при прекратяване на безсрочен трудов договор, доколкото страните не са уговорили
по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Установи се по несъмнен начин от обсъдените по- горе писмени доказателства, че
работодателят е отправил писмени предизвестие, получено лично от ищцата , в което
изрично е посочено, че на основание чл.326 от КТ във връзка с чл.328, ал.1т.3 от КТ поради
намаляване обема на работа се прекратява трудовото и правоотношение след изтичане на
установения в КТ тридесет дневен срок. От текста на това предизвестие става ясно на кое
точно основание работодателя прекратява трудовото правоотношение с работника , тоест
основанието е по чл.328, ал.1т.3 от КТ – намаляване обема на работа.Тук е момента на се
посочи, че с изтичане на срока на предизвестието настъпват последиците от упражненото
вече от работодателя потестативно право на прекрати трудовото правоотношение , поради
което заповедта за уволнение има единствено констативен характер. Ето защо съдът намира
за неоснователно оплакването на ищцата, че оспорената заповед на прекратяване на
трудовото и правоотношение е немотивирана. Няма никакво разминаване между законовото
основание, посочено в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и това
-вписано в процесната заповед. Правото на ищцата по никакъв начин не е било накърнено.
Същата е била абсолютно наясно, и това личи и от обстоятелствената част на исковата
молба, на какво правно основание работодателят прекратява трудово правната връзка с нея.
Както предписанието, така и процесната заповед изхождат от субекта на работодателска
власт.
Безспорно се установи от съвкупният анализ на доказателствените материали/
писмените и гласни такива / релевантния факт на реалното намаляване обема на работа ,
което намаляване е свързано с изпълняваната от ищцата трудова функция. Установи се, че
поради обявеното извънредно положение в страната всички занятия и изпити във Висше
училище по агробизнес и развитие на регионите, считано от 13.03. 2020г и до настоящи
момент се осъществяват в електронна среда. Установи се, че броят на новозаписани
студенти в локален център на ВУАРР-гр.П. за учебната 2021/2022г./ там където е било
ситуирано работното място на ищцата/ е намалял с 14.5% в сравнение с учебната
2020/2021г. Установи се, че две години чрез създадени онлайн платформи обучението е
неприсъствено. Не се налага преподавателите да пътуват и да ползват хотелската част на
училището, поради което този корпус е затворен. В другия- учебният корпус на сградата ,в
8
която се помещава училището работи само една канцелария и администрацията се състои
от две служителки и директора. Установи се, че е отпаднала необходимостта от ежедневно
почистване както на хотелската част, така и на по-голямата част от учебния корпус , а
дейността по почистване е основна в трудовата функция на ищцата. По горепосочените
причини не се налага и ежедневно почистване на двора на училището, която функция също
е била изпълнявана от ищцата . От показанията на свидетеля Симеонов,които съдът
кредитира като непосредствени и неразколебани в хода на съдебното дирене, се установи, че
в почистването на двора на училището, което не се осъществявало ежедневно, се включвал
както той така и неговия колега – другия охранител на сградата.Установи се също така от
неопроверганите показания на свидетеля Симеонов, че достъпът до сградата на училището е
бил ограничен. Кандидат-студентите посещават сградата единствено когато трае кампанията
за набиране на студенти- един –два месеца в годината. Посещенията на студенти в периода
между двата семестъра е ограничен до минимум / едни-двама –трима/ - отново според
показанията на свидетеля Симеонов.
При това положение съдът приема, че ответникът-работодател доказа по несъмнен и
категоричен начин предпоставките за осъществяване на процесното правно и фактическо
основание на уволнението, а именно- реално намаляване обема на работа в звеното на
предприятието- локалния център на ВУАРР в град П., което намаляване се е отразило на
дейността , в която е била заета до уволнението ищцата. Установи се, че това фактическо
състояние на намаляване обема на работа е трайно установено и датира от две години.
Ето защо искът по чл.344, ал.1т.1 от КТ – да бъде признато уволнението на ищцата за
незаконосъобразно както и да бъде отменена Заповед№31/13.10.2021г. , издадена от
ответника, следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска с правно основание чл.344, ал.1т.2 от КТ:
Този иск е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право
да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Този иск също следва да се отхвърли като неоснователен
предвид изхода на делото по иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1т.3 от КТ – за обезщетение по чл.225, ал.1 от
ГПК съдът намира следното:
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3 210.50лв.
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението това за
периода от 14.10.2021г до 14.04.2022г.
Предпоставките , очертани във фактическия състав на нормата на чл.225, ал.1 от КТ,
пораждащи това парично притезание в полза на ищеца са :1/ незаконност на уволнението, 2/
незаетост по трудов договор при друг работодател след уволнението/ отрицателен
факт,установен чрез констатацията за липса на надлежно отбелязване за заетост при друг
работодател по трудовата книжка и 3/ вреда,изразяваща се в пропусната полза от
неполучаване за този период на сбор от брутни трудови възнаграждения в посочения по-
9
горе размер , който ищцата би получавала, ако не бе уволнена.
В случая не е налице първата от изброените кумулативни предпоставки. Предвид
отхвърляне на обуславящия иск по чл.344, ал.1т.1 от КТ и претенцията по чл.344, ал.1т.3 от
Кт се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ответникът е ангажирал доказателства / лист 16 от делото/ за сторени разноски за
процесуално представителство и защита в размер на 650лв., като е направил искане за
присъждане на такива, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.Производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите, независимо от тяхното
процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/ чл.359 от КТ/. Безплатността
се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството/ за свидетели, вещи
лица и др/. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от
адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото
работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Ето защо следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 650 лв.
разноски по делото.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Й. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. К.“№10
срещу Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/ Булстат ********* с
адрес град Пловдив, ул.“Дунав“№78, представлявано от управителя доц.д-р СВ. Д. искове с
правно основание чл.344, ал.1т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ: 1/ да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед №31/ 13.10.2021г на
управителя на ВУАРР-Пловдив ,2/ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „чистач, хигиенист“ и 3/ да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 3 210.50лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението за периода от 14.10.2021г до 14.04.2022г.
ОСЪЖДА Ц. Й. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. К.“№10 да заплати на
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/ Булстат ********* с адрес
град Пловдив, ул.“Дунав“№78, представлявано от управителя доц.д-р СВ. Д. сумата от
650лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 14.06.2022г.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11