О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 518
гр.
Кюстендил, 01.10.2018г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен
състав, в открито съдебно заседание от двадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
разгледа
докладваното от младши съдия Навущанова в. гр. д. № 187 по описа на
съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК.
С определение № 2032/29.06.2018 г. по
ч.гр.д. № 178/2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд, е потвърдено определение от 24.10.2017 г. по
възз.гр. д. № 187/2017 г. по описа на КОС, с което е върната касационна жалба с вх. № 7036/24.08.2017 г., подадена
от М.Н. К. против решение № 203 от 03.08.2017 г., постановено по в.г.д. №
187/2017 г. по описа на ОС- Кюстендил и производството по делото е
прекратено. Със същото определение Софийският апелативен съд е върнал делото
на КОС за произнасяне по инкорпорираното в частната жалба на адв. А., пълномощник на М. К. искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на подадената срещу
въззивното решение касационна жалба с вх. № 7036/24.08.2017 г.
В искането по чл. 64 ГПК, обективирано в
частната жалба, са изложени обстоятелства за наличие на особени
непредвидими обстоятелства, изразяващи се във влошено здравословно състояние / внезапно
травматично увреждане на гръбначен стълб/ на пълномощника адв. Л.А., в периода от 11.10.2017 г. до 17.10.2017 г., довело до необходимост от ползване на
законоустановен отпуск по болест. Към жалбата са представени
писмени доказателства – допълнителен
лист от медицински преглед от 11.10.2017 г., искане за рентгеново изследване на
гръбначен стълб от 12.10.2017 г. и болничен лист № Е20171569874, изд. на
03.11.2017 г., приети като доказателства в проведеното открито съдебно
заседание. Твърди
се, че са били налице изключителни болки в областта на гръбначния стълб,
удостоверени надлежно от компетентните медицински органи, които са
възпрепятствали процесуалния представител на жалбоподателя М. К. да реагира
своевременно и да изпълни дадените от ОС-Кюстендил указания за внасяне на
дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева.
Предвид това, жалбоподателят счита, че са налице основателни причини за пропускането на срока за внасяне на определената държавна
такса, поради което моли съда този срок да бъде възстановен.
В съдебно заседание, молителят, чрез процесуалния си
представител адв. Л.А., поддържа молбата за възстановяване на срока и моли съда да
я уважи. Не са ангажирани доказателствата.
В срока по чл. 66, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по молбата адв. В.П., в качеството на
пълномощник на С.Н.А., в който са изложени съображения за
неоснователност на молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за
касационно обжалване.
В съдебно заседание, ответника по
молбата С. А., чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорва молбата по чл. 64 ГПК и моли съда да
я остави без уважение като неоснователна.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите в молбата, становищата на страните,
данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Срещу Решение №
203 от 03.08.2017г.,
постановено по в.гр.д. № 187/2017г. по описа на ОС- Кюстендил е
постъпила касационна жалба с вх. № 7036/24.08.2017г. от М.Н.К., чрез процесуалния му представител- адв. Л.А..
След служебна проверка съдът е констатирал нередовности на същата- липса
на доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС.
С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание от 04.09.2017г., и на
основание чл.285, ал.1 ГПК съдът е указал на жалбоподателя да ги отстрани в
1-седмичен срок от уведомяването му и е посочил, че при неизпълнение на тези
указания в срок, касационна жалба ще бъде върната. Жалбоподателят е бил
уведомен на
15.09.2017г., видно от върнатата по делото разписка.
С молба с вх. № 7654/25.09.2017г., подадена от адв. Л.А.- процесуален представител на М.Н.К., е поискано продължаване на
първоначално определения 1-седмичен срок, като се изтъква невъзможността му да
направи това в рамките на първоначално определения срок.
Съдът е счел, че така подадената молба се явява
допустима и основателна, доколкото се твърди наличието на уважителна причина за
неизпълнение на указанията му, дадени с разпореждане от 04.09.2017г., поради
което с Определение № 713/10.10.2017г. е дал възможност на страната да внесе
дължимата се за касационно обжалване държавна такса и да представи
доказателства за това в 3-седмичен срок.
Жалбоподателят е
получил уведомление за отстраняване на нередовностите на 15.09.2017 г., а 1-седмичният
срок за отстраняването им е изтекъл на 25.09.2017 г. /22.09.2015 г.
е неприсъствен ден/. Съответно, от 25.09.2017г. е започнал да тече
новоопределенният 3-седмичен срок, който е изтекъл на 16.10.2017г. С молба с вх. № 8325/18.10.2017г.,
подадена от адв. Л.А., е приложена
квитанция за внесена държавна такса. Предвид това съдът е счел, че жалбоподателят
не е отстранил нередовностите на подадената касационна жалба в срок до
16.10.2017г., и доколкото същият е бил надлежно уведомен за неблагоприятните
последици от неизпълнението на указанията, ОС- Кюстендил е постановил определение от 24.10.2017 г. по възз.гр. д. № 187/2017 г. по
описа на КОС, с което е върнал касационна жалба с вх. № 7036/24.08.2017 г. на М.Н.
Кацарски против решение № 203 от 03.08.2017 г., постановено по в.г.д. №
187/2017 г. по описа на ОС- Кюстендил и производството по делото е
прекратено.
Срещу така постановеното
определение, в рамките на законоустановения срок е подадена частна касационна
жалба. С определение № 2032/29.06.2018 г., по ч.гр.д.
№ 178/2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд, е потвърдено определение от 24.10.2017 г. по
възз.гр. д. № 187/2017 г. по описа на КОС. Със същото определение Софийският апелативен съд е върнал делото на КОС за произнасяне по
инкорпорираното в частната касационна жалба на адв. А., пълномощник на М. Кацарски искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на подадената срещу
въззивното решение касационна жалба с вх. № 7036/24.08.2017 г.
По така изложената фактическа обстановка, настоящият
състав намира следното от правна страна:
С оглед горните данни, съдът намира, че настоящата молба е подадена в срока
по чл. 64, ал. 3 ГПК и от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Тук следва да се
отбележи, че за допустимостта на молбата по чл. 64 ГПК не е пречка
обстоятелството, че страната е обжалвала постановеното от съда преграждащо
определение, с което й е съобщено за пропускането на срока, както и влизането му
в сила, поради което молбата следва да бъде разгледана по същество (в т.см. - Определение № 226/07.06.2016 г. по
ч.гр. д. № 1823/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.). С молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК не са приложени книжата по чл. 65,
ал. 2 от ГПК, но от кориците на делото е видно, че с молба с вх. №
8325/18.10.2017г., подадена от адв. Л.А.,
е приложена квитанция за внесена държавна такса за касационно обжалване.
Разгледана по същество, Кюстендилският окръжен съд намира молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК,
страната, която е пропуснала установения от закона или от съда срок, може да
поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира
понятието " особени непредвидени обстоятелства ", но в правната
доктрина и в практика та на ВКС (така - определение № 707/23.07.2012 г. по
ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о. ) е прието, че като особени и
непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването
на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност
и положената грижа за добро водене на процеса (като напр. - природни бедствия,
внезапно тежко заболяване и пр.причини, които не биха могли да бъдат предвидени
и преодолени по волята на страната). В непротиворечивата
си практика ВКС приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са
налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител
бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини -
внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат
съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина
за пропускане на срока /в този смисъл определение № 26 от 21.01.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., определение № 2 от 1.02.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т., определение № 473 от
17.08.2009 г. на ВКС по ч.гр. д. № 293/2009 г., IV г. о., определение № 322 от 25.05.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 302/2010 г., IV г. о., определение № 629 от 16.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. дело № 5379/2015 г., III г.о., определение № 140 от 05.03.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 748/2015 г., III г.о., определение № 52 от 02.02.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 384/2015 г., I г.о. и др./.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал. 3, изр. 2 не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно
продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. Т.е освен
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, съдът
следва да обоснове възстановяването на срока и с невъзможността да се иска
неговото продължаване. / така Определение № 550 от 08.07.2014 Г. по ч.т.д. № 1899/2014 Г., Т. К., І Т.
О. на ВКС/ Пропускането на срока е свързано с
неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на
страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай е безспорно, че рамките на предоставения от въззивния съд срок /до 16.10.2017 г./,
за
отстраняване на нередовности / който е и продължаван с три седмици/ по
касационна жалба, не е
внесена дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева по
сметка на ВКС. Видно от приложената по делото молба с вх. № 8325/18.10.2017г.,
подадена от адв. Л.А., същата е
внесена два дни след изтичане на определения от съда срок. В молбата по чл. 64 ГПК, като причина
за пропускането на срока за внасяне на дължимата държавна такса, е посочено, че за процесуалният представител на молителя- адв. А. са
били налице особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се във внезапно травматично
увреждане на гръбначния му стълб, довело до необходимост от издаване на
болничен лист, с който на същия е поставена диагноза „Контузии дрози. Контузио
регио лумбалис декстра. “ и е съответно предписано домашно лечение за периода
от 12.10.2017 г. до 17.10.2017 г. В тази връзка е посочено, че пълномощникът не е бил в състояние
да преодолее възникналото особено непредвидено обстоятелство и да внесе
своевременно определената от администриращия съд държавна такса. Като
доказателства в подкрепа на така изложените твърдения
са ангажирани от адв. А.
медицински документи, описани подробно по-горе.
Съдът намира, че така изтъкнатите причини не съставляват особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които
обективно са лишили жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността да представят в рамките на предоставения от съда срок квитанция за
платена държавна такса.
Видно от
представеното по делото пълномощно, адв. А. е упълномощен да извършва всички
съдопроизводствени действия от името на М.К.– жалбоподател, до приключване на
делото във всички инстанции. Адвокатът е и съдебен адресат по делото. От него
изхожда и касационната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване.
С подаването на
касационна жалба, без внесена държавна такса, процесуалният представител е бил
в известност от момента на подаване, че същата не е редовна и не
ще бъде администрирана в този си вид. Признание за това е самото изявление на
пълномощника, с искане за продължаване на срока за привеждането й в съответствие
с процесуалните норми. Ето защо, като професионалист с определена опитност, той
е следвало да предвиди, че трябва да е в готовност да поправи в кратък
процесуален срок нередовностите на касационната жалба, с оглед добросъвестно
изпълнение на задълженията му като процесуален представител.
На следващо място, не може да бъде прието, че при наличие на едноседмичен срок за отстраняване на
нередовностите по касационната жалба, който съответно е продължен с още три
седмици ( с начало 15.09.2017 г. до 16.10.2017 г. ),
възникналите обстоятелства относно влошено здравословно състояние на пълномощника, с начало три дни преди изтичане на този срок, са особени и непредвидени.
Отделно от това,
от обективираното в болничния лист не би могло категорично да се заключи, че
пълномощникът е бил напълно възпрепятстван да преодолее това обстоятелство. При произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие, изразяващо се
в заболяване на страната или неин представител, съдът е обвързан от преценката
на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като
по аргумент от противното по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза, при определянето на друг режим, различен от домашен
амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което страната не може да
отстрани. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение -
домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява лицето да
се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско
удостоверение по образец, с което се установява противното. В тази хипотеза
съдът действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че
заболяването не позволява явяване пред съда, е единствено от правомощията на
здравните органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 от НМЕ. /в
този см. е практиката на ВКС в реш. № 127/13.10.2014 г. по т.д. №
1106/2014 г. на І то.. ТК на ВКС, реш. № 88/19.05.2015 г. по гр. д. №
6440/2014 г. на ІІ г.о. ГК на ВКС и др./ В случая е представен болничен лист, който е издаден едва на 03.11.2017 г., като в същия по
никакъв начин не е упоменато, че е налице заболяване, което би се явило
препятствие, за изпълнение на указания свързани с представяне на квитанция за
платена държавна такса. Останалата приложена медицинска документация,
удостоверяваща направено рентгеново изследване и извършен преглед също не може
да обоснове извод за наличие на непреодолимо препятствие. Следва да се
посочи още, че с оглед на
дългия срок за отстраняване на нередовности, /почти един месец/, логичен и
обоснован би бил извода, че е съществувала възможност страната
да изпълни указанията на съда в рамките на срока, лично, или пълномощника да
преупълномощи свой колега да извърши действието, както и да се възползва от съвременните
средства на комуникация. Още повече, че самото процесуално действие се изразява
в представяне на квитанция за
платена държавна такса. Посоченото действие не изисква
специални познания и би могло да се извърши и лично от страната. Дори да се приеме, че за пълномощника е възникнало обстоятелство, поради
което е бил възпрепятстван да подаде в срок документ,
удостоверяващ заплащане на дължимата държавна такса, по делото не са представени доказателства, че жалбоподателя М.
К. съответно също е бил в невъзможност да стори това в предвидения срок.
Настоящият
съдебен състав смята за нужно да се подчертае и, че за жалбоподателя не е била
изчерпана възможността да поиска продължаване на срока за отстраняване на
нередовности, което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за
възстановяване на срока по смисъла на чл.64, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че в случая пропускането на срока не е
извинително, не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а
страната не е положила дължимата грижа и процесуална дисциплина за
своевременното упражняване на правата си.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице
предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК и
молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по касационна жалба с
вх. № 7036/24.08.2017 г. на М.Н. Кацарски против решение № 203 от 03.08.2017
г., постановено по в.г.д. № 187/2017 г следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 66, ал. 2 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Н. К., ЕГН **********,***№ 5, подадена чрез адв. Л.Н.А. с правно
основание чл. 64, ал. 2 ГПК - за
възстановяване на срока за
отстраняване на нередовности по касационна жалба на с вх. № 7036/24.08.2017 г. на М.Н. К.
против решение № 203 от 03.08.2017 г., постановено по в.г.д. № 187/2017 г. по
описа на ОС- Кюстендил, обективирана в частна касационна жалба с вх. № 8830/03.11.2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.