Р
Е Ш Е
Н И Е № 272
гр.Пещера, 07.05.2012г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети
април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря С.Я. като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова
гр.д.№972
по описа на съда за 2011г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба от А.Т.Т. с ЕГН ********** ***
против решение №8-ТСУ от 07.10.2011г. на ОСЗ-Пещера, постановено по преписка №31110
от 27.02.1992г., в частта в която е отказано да се възстанови в стари реални
граници следния имот7”Пасище” с площ от 2 342 дка, находящо се в землището
на град Брацигово, местността “***”, който имот по представен помощен
кадастрален план попада в строителните граници на град Брацигово, незастроен и
индивидуализиран и нанесен върху действащия план с номер 3 от кадастрален район
№100.003
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното решение. Твърди се, че процесният
имот не е застроен и не е извършено мероприятие” застрояване с подземни и
надземни съоръжения”. Поддържа се също така, че имотът е на повече от 60 метра
от Стадиона и не е застроен. Твърди се, че свободната площ, незастроената площ
е 2342 кв.м. и същата подлежи на
реституция. В тази връзка се поддържа, че процесният имот не попада под
разпоредбите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че законодателят е предвидил
две основни хипотези, при които на правоимащите не се възстановява
собствеността на имотите им, попадащи в строителните граници на населеното
място, а именно- ако върху тях има реализирано мероприятие и законно построени
сгради. Твърди се, че от актовете за държавна собственост от 1976 и 1993г. е
видно, че с разширението на действащия план през 1965г. за сметка на
земеделския фонд земята на наследодателя на жалбоподателя влиза в строителните
граници на град Брацигово, което е видно и от помощния кадастрален план,
нанесен върху действащия регулационен план, а и същата не е застроена и не е
реализирано мероприятието, а така също и не е продадена на трети лица. Моли се
съда да постанови решение, с което да се отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответната Общинска служба по
земеделие-град Пещера, чрез законовия си представител изразява становище, че
атакуваното решение е законосъобразно, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Районният съд след като се запозна с релевираните в
жалбата оплаквания, след като се съобрази със становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по
чл.173 от АПК прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена пред родово и местно компетентен съд, от активно легитимирано
лице, притежаващо право на оспорване и интерес от същото срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, тъй
като правото на оспорване е упражнено в преклузивният 14 дневен срок за
обжалване/ предвид съдържащите се в
досието на делото изрични данни в тази връзка- решението връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя на 14.10.2011г., а жалбата срещу
него е депозирана чрез ОСЗ-Пещера на 17.10.2011г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
От приложената за послужване административна преписка вх.№3110 от 27.02.1992г. е видно, че същата е
образувана по заявление, депозирано от Х.
Д. С./ в качеството му на наследник на П. Х. С./ б.ж. на гр.Брацигово/ като в
точка 6 от подаденото до органа по реституция заявление е поискал
възстановяване на земеделски имот с площ
от 2.5 дка, в местността”***. В административната преписка се съдържа
удостоверение изх.№229 от 27.01.1992г., издадено от Община Брацигово, от което
се установява, че жалбоподателят е наследник на П.Х. С..
С решение №8-ТСУ от 07.10.2011г. на ОСЗ-гр.Пещера/
предмет на настоящия съдебен контрол/ органът по реституция е отказал да
възстанови на наследниците на П.Х. С.
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: пасище с площ от 2 342
дка, осма категория , находящ се в строителните граници на град Брацигово, в
местността “***”, заявена с пореден №6 от заявлението. Мотивите за отказ са, че
имотът попада в разпоредбите на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение
изх.№ТСУ-54/13.04.2011г. / съдържащо се като документ в административната
преписка/в кадастралния план на град Брацигово, кв.20а, одобрен със Заповед №389
от 16.02.1965г. на зам.председател на Държавния комитет по строителство и
архитектура, не е нанесен бивш имот, собственост на наследниците на П. С..
Съгласно визираното удостоверение и отразеното в мотивировъчната част на
обжалваното решение, бившият имот е нанесен с номер 3 от кадастрален район №**
върху помощния план, съгласно чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и Заповед
№РД-02-14-461/26.08.2003г., на министъра на МРРБ. Съгласно действащия подробен
устройствен план на град Брацигово, имотът попада в границите на следните
урегулирани поземлени имоти:1.УПИ”***” в кв.*** собственост на община Брацигово
съгласно АОС№35/24.03.1998г., застроен със сгради и подземни
съоръжения-дренажна система за отводняване на спортния терен и канализационни
шахти. Отразено е в оспореното решение, че мероприятието “*** е реализирано”
преди 01.03.1991г. Към настоящия момент площта на УПИ”*** е 39 000 кв.м.
като площта от 2 342 кв.м. на бившия имот по данни от заснемането и съгласно
скица №59/06.04.2011г.по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ/ също съдържаща се в
административната преписка/-2 342 кв.м. също е застроена със сгради, съоръжения
и включва и прилежащите им площи. Отразено е в мотивите на оспорения
административен акт, че след изключване
на застроените части от имота със сгради, съоръжения и прилежащите им площи, от
бившия имот №100.003 не остават площи, свободни от застрояване.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени. Съгласно
констативно-съобразителната част на основното заключение действащият план на
град Брацигово е одобрен със Заповед №389от 16.02.1965г. като в кв.20 е
предвиден терен, отреден за “***”. Констатирано е, че със Заповед №17 от 23.01.1976г.
парцелът , отреден за “Стадиона” е разширен
за сметка на парцел”Селскостопански техникум” като регулационната линия
е проектирана по съществуващ зид. Към преписката за изменение е приложен доклад от 03.01.1976г. на
началника на управление “СА” при ОНС-Пазарджик, съдържащ обосновка за това
разширяване на парцел за “***”, а именно бъдещ строеж на спортна зала и
съществуващ подпорен зид от 1.5 м, естествена граница между двата парцела. Изработен е помощен кадастрален план за
установяване граници на бивши земеделски земи, попадащи в границите на
населените места, за които в действащия кадастрален план няма данни като в
регистъра на бившите имоти към този помощен кадастрален план е отразено,
че имот №3 с нов идентификатор 100.003 с
площ от 2 342 кв.м.е собственост на наследниците на П.С. и попада върху имот 34, вписан в
регистъра на съществуващите имоти с площ от 37 641 кв.м. и собственост на
Община Брацигово по АОС№35 от 28.03.1998г.
Съгласно помощния план и скица №59/13.04.2011г. ,
издадена от ТСУ при Община Брацигово северно от процесния имот №3 както и във
вътрешността му попадат съоръжения- шахти, границата на имот №3 от юг и от
запад е по съществуваща масивна ограда. Констатирано е , че южната регулационна
линия на парцел “***” не съвпада с южната граница на имот №3.
Вещото лице е обсъдило в констативно-съобразителната част
на заключението си, че в преписката към помощни кадастрален план се съдържа,
удостоверение от 25.05.2010г. на управителя на “Инфрастрой”ЕООД-град Брацигово,
съгласно което в района на стадиона преминава градската канализация за отпадни
води, видно от ревизионните шахти, като в канализацията са включени дренажни
съоръжения на стадиона. Приложена е скица с трасето на канализацията и по съпоставка, направена от вещото лице
описаните в удостоверението шахти са отразени както в кадастралния план, така и
в помощния/ канализационното трасе е отразено и на приложената към заключението
скица. Вещото лице е прегледало и проектно-сметна документация, утвърдена през
март 1976г. и касаеща изграждане на съоръженията в обхвата на парцела, отреден
за ***”. Документацията съдържа конструктивни и архитектурни проекти за сграда
на съблекалня, ген-план, проекти за вертикална планировка, водопровод, дренажна
мрежа. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че върху терена,
отреден за “*** в кв.**по действащия план на град Брацигово са изградени:
футболно игрище, трибуни за зрители, масивни сгради-съблекалня, разположена
югоизточно от игрището и кабинки за билети при входа в източната част на
стадиона , масивна ограда-метална върху бетонова основа, която огражда целия
терен, отреден за “**”. Според вещото лице процесния имот №3 по помощния
кадастрален план попада в югозападната част на парцела за “С***” в кв.**и
същата тази част е затревена и не се използва за спортни цели. Съгласно
заключителната част на основното заключение е отразено, че имот №3 по
изработения във вр. с чл.13а от ППЗСПЗЗ помощен кадастрален план с площ от 2
342 кв.м. в регистъра на бившите собственици е вписан като имот на наследниците
на П.С. и същия този имот попада в югозападната част на парцел за “**” в кв.**
по плана на града. Според вещото лице мероприятието “**“ в кв.** е реализирано като са изградени футболно
игрище с трибуни за зрители, масивни сгради –съблекалня, разположена югоизточно
от игрището, разположена югоизточно от игрището и кабинки за билети при входа в
източната част на стадиона , масивна ограда-метална върху бетонова основа,
която огражда целия терен, отреден за “**” като отстоянието на най- близките
части на имот пл.№*до съответните обекти са 26 метра до външните очертания на
игрището, 39 метра до местата за зрители
71 метра до сградата на съблекалнята. Според вещото лице под нивото на терена е
прокаран канализация, чиито ревизионни шахти са показани северно от имот №3,
изградени са съоръжения на техническата инфраструктура, а южната и западни
граници на имота са по съществуваща масивна ограда. Според основното заключение
процесният имот №2 по помощния кадастрален план попада изцяло в урегулиран имот
, отреден за “**”, който в момента е тревна площ, върху която не са реализирани
проектните дейности. Вещото лице е депозирало и допълнително заключение като
предмета на изследване да допълнителната експертиза е бил да се изследва
положението на процесния имот по отношение на реализираните съоръжения на
мероприятието “***”. Вещото лице е констатирало, че изграждането на сградата на
съблекалнята и съоръженията-трибуни, игрище, шахти и трасе на канализацията е
съобразено с вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно
застрояване, което не може да бъде по-малко от 3 метра. Според вещото лице
съгласно нормативните предписания и по- конкретно чл.6 от Наредба №8 от
28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на техническите проводи и
съоръжения в населените места в конкретния случай е спазено най-малкото
отстояние на техническите проводи / канализацията в случая/ от други
съоръжения/ фундаменти на сгради/, което отстояние е 3 метра. Констатациите са,
че най-малкото реализирано отстояние между игрището и оградата около стадиона
от запад, пренесено за частта югозападно от него/ процесната/, оформянето на
пространството около игрището в противоположната му източна част е аналогично.
Съгласно удостоверение от 25.05.2010г. , издадено от
“Инфрастой”ЕООД-гр.Брацигово, положението по преписката за имот пл.№*в Община
Брацигово, в тази част на терена около игрището съществува канализационна
мрежа. Незасегнатите от същата са части от процесния имот както следва :
северно от сервитутната ивица около 1020 кв.м., южно от сервитутната ивица
около 890 кв.м. Вещото лице е
категорично, че до настоящия момент проектираните сгради и съоръжения в тази
част на терена, отреден за мероприятието “ **” в кв** по плана на град
Брацигово, засягащи процесния имот, не са реализирани. В заключение вещото лице
обобщава, че процесния имот №* по помощния кадастрален план е на разстояние от 16.3
до 37.2 метра от сервитутната ивица около изградените съоръжения на
мероприятието “***” . Процесният имот не засяга игрището на стадиона. До
момента проектираните през 1976г. сгради и съоръжения в тази част на терена,
отреден за “** в кв.** по плана на град Брацигово, която част обхваща процесния
имот , не са изградени.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по ред на този
закон подлежат всички земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС
или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации с изключенията, посочени в чл.10,
ал.7 и сл. и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. За да се проведе земеделската реституция
имотът, който се възстановява следва да е имал земеделски характер към момента
на обобществяването, като последващото му включване в границите на
урбанизираната територия не е пречка за възстановяването му. Имотът, подлежащ
на земеделска реституция следва да е бил собственост на претендиращите лица или
на техния наследодател и то към момента преди образуването на ТКЗС или ДЗС.
В настоящият случай не е спорен факта, че наследодателят
на жалбоподателят е бил собственик на процесния земеделски имот към момента на
образуване на ТКЗС. Установи се, че същият този имот впоследствие след
обобществяването му е бил включен в границите на урбанизираната територия.
За да постанови оспорения отказ за възстановяване на правоимащите
на процесния имот, органът по реституция се е мотивирал, че е налице пречка за
възстановяване по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ. Спорът е затова дали имотът
следва да бъде възстановен или наследниците на Петър Стоянкин следва да бъдат
обезщетени по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Според разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ на
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства не се възстановява собствеността, а същите имат право на
обезщетение, когато земеделските земи са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ визира две хипотези
,при които собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят
собсвеността си- когато те са застроени или върху тях е проведено мероприятие.
Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че
съображенията за отказ на органът по реституция да възстанови на наследниците
на П.С. претендирания земеделски имот е реализирано мероприятие “**” в кв.**по
плана на град Брацигово. Това понятие “ проведено мероприятие” няма легална дефиниция, а и смисълът , в
който се използва, не е определен в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ. Затова трябва за се
извлече от анализ на тези законови разпоредби, които съдържат пречки за
възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл.24, ал.2,3 и 4 от ЗСПЗЗ не
позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи
за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и
отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и
общините. Видът и характерът на самите мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността е регламентиран в пар.1в ДР на ППЗСПЗЗ, като
изброяването не е изчерпателно,а именно наземни , подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп.линии. Съоръжения, които не
позволяват възстановяване на собствеността са : канали, мостове, корекции на
реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции,
водоеми, хвостохранилища и др.
Тълкуването на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е в
смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на
имота, без оглед на неговата законност, като в тази връзка без правно значение
в настоящия случай за реализираното мероприятие “** е неговата законност, макар
че вещото лице е изследвало и този въпрос и е констатирало наличието на
строителна документация/ проектна документация/. Визираната разпоредба според
установената съдебна практика има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват
комплекс от строителни дейности.
От анализа на събраната и обсъдена по-горе съвкупност се
установи, че действително са проведени
комплекс от строителни дейности и то задоволяващи обществен интерес като е
реализирано мероприятие “** в кв.** по плана на град Брацигово. Установи се от обсъдените
по-горе две заключения на вещото лице по изслушаните експертизи, които съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвени и неоспорени от страните., че
процесният имот не е засегнат от извършения комплекс от строителни дейности,
обхващащи мероприятието “** като върху него не са построени нито сгради, нито
други съоръжения по смисъла на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Вещото лице дори е уточнило, че по отношение на процесния имот е спазено и
сервитутното отстояние от проведеното мероприятие и реалното му възстановяване
по никакъв начин няма да наруши нормативните изисквания на Наредба №8 от
28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на техническите проводи и
съоръжения в населени места. Вещото лице категорично установи, че проектираните
сгради и съоръжения през 1976г. в тази част на терена, отреден за ** в кв.** по
плана на гр.Брацигово и засягащи процесния имот не са реализирани.
Ето защо съдът
намира, че процесният имот не попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Като е приел противното органът по земеделската реституция е приложил
неправилно материалния закон. В тази връзка релевираните с жалбата оплаквания
за материална незаконосъобразност на реституционния акт – предмет на обжалване-
са основателни.
При това положение обжалваното решение№8-ТСУ от 07.10.2011г.,
постановено по преписка вх.№3110/1992г. на ОСЗ-гр.Пещера, в обжалваната му част
следва да бъде отменено като съдът дължи решаване на административно правния
спор по същество, поради което следва да възстанови на наследниците на П. С.,
бивш жител *** в съществуващи стари
реални граници на следния имот: пасище с площ от 2 342 дка, осма категория,
находяща се в землището на град Брацигово, местността “***, който имот под №*от
кадастрален район №** по помощния кадастрален план на град Брацигово, изработен
съгласно Заповед№РД-02-14-461 от 26.08.2003г. на министъра на МРРБ, попада в
УПИ “**” в кв.** по плана на град Брацигово.
Предвид изхода на делото и на основани чл.143 от АПК ОСЗ-гр.Пещера
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторени по делото разноски,
възлизащи на сумата от 550 лв./ за адвокатско възнаграждение и вещо лице/.
Воден от горното и на основание чл.173, ал.1 от АПК във
вр.с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ Пещерския районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№8-ТСУ от 07.10.2011г. на ОСЗ-гр.Пещера, постановено по преписка вх.№3110/1992г.
в частта, с която е отказано възстановяване на наследниците на П.Х. С. на
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот, пасище
от 2 342 дка, осма категория, находяща се в землището на град Брацигово,
местността “***”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВЯ на наследниците на П. Х. С. , б.ж.на град Брацигово
правото на собсвеност в съществуващи стари реални граници на следния имот: пасище
с площ от 2342 дка, осма категория,
находяща се в землището на град Брацигово, местността “**, който имот под №* от
кадастрален район №** по помощния кадастрален план на град Брацигово, изработен
съгласно Заповед№РД-02-14-461 от 26.08.2003г. на министъра на МРРБ, попада в
УПИ “** в кв.** а по плана на град Брацигово.
ОСЪЖДА ОСЗ-гр.Пещера
да заплати на А.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 550 л./ петстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението е
неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –град
Пазарджик в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: