№ 3334
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502569 по описа за 2024 година
С Решение № 16255 от 10.10.2023 г. по гр.д. № 4539/2023 г. по описа на СРС,
180 с-в, е осъден ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на “Ш. ИД.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Бисерци, общ. „Кубрат“, ул.
„******* на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 16
500.00лв. - застрахователно обезщетение, дължимо се по застраховка „Каско“ на
полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, обективирана в застрахователна полица
№ 47042117607000066, с период на застрахователно покритие 05.03.2021г. -
04.03.2022г., във връзка с вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.01.2022г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 1040.50лв. - мораторна лихва за периода
29.01.2022г. - 12.09.2022г., КАТО е отхвърлен като неоснователен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 215.06 лв.
В срока по чл.259 ГПК решението в частта на уважаване на исковете е
обжалвано от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД с основни доводи, че е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на формираните правни и фактически изводи.
Поддържа, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приел за
неоснователни възраженията за недоказан твърдяния механизъм на настъпване на
процесното произшествие и съответно причинените вреди на процесното ремарке. С
1
оглед това намира за недоказани поддържаните от ищеца фактически твърдения, че
произшествието е настъпило поради навлизане на лек автомобил в платното за
движение, поради което се е наложила спасителна маневра, която е довела до ПТП и
настъпилите вреди. Чрез събраните в производството доказателства, според
въззивника, е доказан различен механизъм на настъпване на ПТП и вредите от него, а
именно: при навлизане в остра крива превозвания от ППС товар се накланя и измества
в товарния отсек на полуремаркето, което води до произшествието и настъпилите
имуществени вреди.
Освен това с постановеното решение не е отчетено, че причинените на
процесното ремарке имуществени вреди са покрит от застрахователя риск.
Последното, доколкото в производството е установено, че същите са в резултат на
проявена груба небрежност от водача на товарния автомобил с прикаченото към него
полуремарке. Достигайки до различни фактически констатации и правни изводи, СРС е
постановил неправилно и необосновано решение.
Неправилно съдът е формирал изводи, че в случая не е налице изключен от
застрахователя риск. За последния не е съобразено установеното по делото, че
повредите са възникнали от превозвания товар, което несъмнено представлява
изключен риск от застрахователя. т.1.1 вр. т.1.1.4 от Общите условия на застрахователя
– ответник. В този смисъл са и дадените констатации от експерта по САТЕ приета пред
първата инстанция.
В подадената въззивна жалба се оспорва и задължението за заплащане на
законна лихва за забава доколкото в производството не са ангажирани доказателства за
дерегистрация на превозното средство, което обуславя и началния момент за
дължимост на законна лихва за забава върху обезщетението.
Поради неоснователност на иска за заплащане на застрахователно обезщетение
за неоснователни счита и исковете за заплащане на мораторна и законна лихва.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца “Ш. ИД.“ ООД. В с.з.
на 15.05.2024 г. изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението на СРС като правилно в обжалваните от ответника части.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
съдът намира че същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 180-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно.
Фактическите констатации на СРС се възприемат изцяло от настоящия състав и
по идентичен начин се установяват и от въззивната инстанция. Изложените от СРС с
постановеното решение правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав. На
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените искове с правно
основание чл. 405 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Производството е образувано по предявени от „Ш. ИД.“ ООД срещу ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца
сумите както следва: 16500.00лв. - застрахователно обезщетение дължимо се по
застраховка „Каско“ на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, във връзка с
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.01.2022г. станало в с. Български извор,
местността „Сеновала“ / посока от гр. Търговище до гр. София/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и
1255.56лв. - мораторна лихва върху сумата 16500.00 лв. за периода 29.01.2022г. -
12.09.2022г.
В подадената искова молба ищецът излага правни и фактически доводи, че е
собственик на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което било застраховано
при ответното дружество по застраховка „Пълно каско“, обективирана в
застрахователна полица № 47042117607000066, с период на застрахователно покритие
05.03.2021г. - 04.03.2022г. В срока на застрахователно покритие, на 05.01.2022г., при
извършване на превоз на стока - стъкла от гр. Търговище до гр. София, процесното
полуремарке била закачено в композиция с влекач „Скания 123 420“ с ДК № *******
АР. В района на с. Български извор, местността „Сеновала“, неизвестен автомобил
навлязъл в пътното платно, в което се движила процесната композиция от влекач и
полуремарке, като водачът на влекача, с цел да избегне удара, рязко активизирал
спирачната система и направил спасителна маневра - завой надясно, след което
обратен завой наляво с цел да не излезе извън пътното платно.
Поддържа, че следствие процесните маневри се чул удар отзад в ремаркето. При
огледа било установено, че касите със стъкла, поставени на пирамиди били изместени
3
и наклонени, видимо изпочупени, като същите са разбили горната част на ремаркето.
За процесното застрахователно събитие веднага бил уведомен застрахователя-
ответник. В отговор постъпил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за
уврежданията по процесното полуремарке с мотив, за това че в случая е налице
изключен риск /т. 1.1, съгласно която „застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение, ако загубите и повредите на МПС са вследствие на товаро -
разтоварителни действия, увреждания причинени от превозния товар или вещи,
пренатоварване или неправилно подреждане и укрепване на товара/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва се механизма на
настъпване на произшествието и размера на претендираните разходи за възстановяване
на полуремаркето, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че е
налице изключен риск, доколкото водачът на влекача при навлизане в завой не е
съобразил скоростта си на движение с пътните условия и състоянието на пътя,
вследствие на което е загубил контрол над автомобила. На следващо място се излагат
съображения за изключен риск на основание т.1.1 във вр. с т. 1.4 от ОУ, като се твърди,
че повредите са причинени от превозния товар. На следващо място се твърди, че е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, като се сочи, че евентуално
следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение, представляващо разликата
между действителната стойност на автомобила и остатъчната стойност на запазените
части на превозното средство. В заключение се прави искане предявените претенции
да бъдат отхвърлени.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“; 2/
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие
/пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна
връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
С постановеното от СРС решение е прието, че в производството са установени
сочените предпоставки на чл. 405, ал. 1 КЗ. Прието е, че в срока на действие на
сключената с ответника имуществена застраховка Каско е причинена имуществена
вреда на собственика на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което е било
увредено, вследствие на ПТП, настъпило на 05.01.2022г. Действителната стойност на
причинената вреда е определена на сумата 16 500.00лв., като са били приспаднати
запазените части на застрахованото имущество. Доводите на ответника, че ПТП е
настъпило при проявена груба небрежност от водача на товарния автомобил са приети
за неоснователни. Доводите на ответника, че произшествието е изключен от
застрахователя риск са приети за неоснователни.
4
Решението е правилно.
В производството не е спорно и е установено чрез ангажираните пред първата
инстанция доказателства, че ищцовото дружество е собственик на полуремарке
„Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което е било застраховано при ответното дружество
по застраховка „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица №
47042117607000066, с период на застрахователно покритие 05.03.2021г. - 04.03.2022г.,
както и че същото е било увредено, вследствие на ПТП, настъпило на 05.01.2022 г.
Чрез показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели С. Н.С. и
Ъ.Т.А., събраните писмени доказателства и констатациите на експерта по САТЕ, която
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 05.01.2022г. около 15.00часа, композиция с
влекач „Скания 124 420“ с ДК № ******* и полуремарке „Кьогел СН 24“ е ДК №
******* управлявана от свидетеля С., се движила по път 1-4 с посока на движение от
гр. Търговище към гр. София, превозвайки стока - стъкла поставени в пирамиди. В
района на с. Български извор композицията била засечена от неустановено по делото
МПС, при което водачът задействал спирачната система и предприел маневра
отклонение на дясно, а след това наляво с цел предотвратяване на ПТП с навлязлото в
лентата му за движение МПС. В следствие на така извършената спасителна маневра
товарът в полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № ******* се наклонил и увредил
целостта му.
Доводите на въззивника, че механизмът на ПТП се установява от представеното
по делото удостоверение от ОД на МВР Ловеч и е различен от описания по това, че
така описаната маневра е извършена в резултат на самостоятелно движение на товара,
който не е бил укрепен в достатъчна степен в превозващото го полуремарке и товарен
автомобил, съдът намира за неоснователни. В приложеното удостоверението от
07.01.2022 г. издадено от ОД на МВР Ловеч е удостоверена информация за
настъпилото ПТП по данни на водача на увредения автомобил – свидетеля С. Н.С..
Последният и в проведеното на 07.04.2023 г. съдебно заседание и в дадените пред РУ
на МВР Ловеч обяснения представени по делото сочи един и същ механизъм на ПТП, а
именно, че спасителната маневра завиване на дясно и след това наляво е била
извършена с цел да се предотврати удар с насрещно движещото се в неговото платно
ППС. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля очевидец Ъ.Т.А..
При неустановяване от страна на въззивника – ответник на различен от
описания механизъм за настъпване на ПТП оплакванията по жалбата се явяват
недоказани и съответно- неоснователни.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
5
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение №
224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К ., І Т. О. НА ВКС)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед
на интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 от ЗДвП, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ
в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно
на тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск "
и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от
6
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., /
или чл. 395 КЗ ( така Решение № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К ., І
Т. О. НА ВКС).
В случая, настоящият състав намира че застрахователя – ответник не установи
възраженията си, основани на "изключен риск ", както и възраженията си за наличие на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за настъпилото
произшествие и причинените от него имуществени вреди на застрахования.
Доводите на въззивника, че ПТП е настъпило изцяло поради състоянието на
товара, а именно: поради неговият вид, характеристики и неукрепване на
полуремаркето, съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез показанията на
свидетелите С. Н.С. и Ъ.Т.А. се установява, че превозвания товар – стъкла е бил
поставен в т.нар.пирамиди и е бил прикрепен към полуремаркето по начин позволяващ
безопасния му транспорт. Доводите на ответника, че товарът не е бил прикрепен и
обезопасен с оглед правилното му транспортиране с описаното ППС, съдът намира за
недоказани и неоснователни. В случая не се доказа хипотезата на т. 1.1 вр. т. 1.1.4 от
ОУ.
Доводите на въззивника, че водачът на композиция с влекач „Скания 124 420“ с
ДК № ******* и полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № ******* – свидетеля С. Н.С. е
проявил груба небрежност, тъй като не е извършил нужните действия по укрепване на
превозвания товар и се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, съдът
намира за неоснователни. Съгласно съдебната практика наличието на груба
небрежност представлява правен извод, който се дава въз основа на установените
факти във всеки конкретен случай. Практиката приема, че груба небрежност
представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил добрият
стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането
на грижата, която и най-небрежният човек, занимаващ се със съответната дейност, би
положил. Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на значително
по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност (Решение №
348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.)
В случая е установено, че застрахователното събитие – ПТП е настъпило в
резултат на неправомерно поведение на неустановен участник в движението, който при
движение в насрещното платно в обратна посока е навлязъл в платното за движение на
водача – свидетеля С.. За да избегне удар с неустановеното ППС водачът на сочената
композиция е извършил спасителна маневра – завиване надясно и след това на ляво,
при което движение товарът се наклонил и довел до причиняване на увреждания на
застрахованото имущество. При така установения механизъм на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира че не е налице изключен от застрахователя
7
риск в т.ч. и уредената с разпоредбата на т. 1. 4 от Общите условия на застрахователя
хипотеза и не е налице поведение на водача, което може да бъде квалифицирано като
проявена груба небрежност, която съответно да е допринесла за настъпване на ПТП и
нанасяне на вреди на застрахованото имущество.
При изложените мотиви, съдът намира за правилен извода на съда, че
претенцията по чл.405, ал.1 КЗ е основателна и следва да бъде уважена за сумата
16500.00 лв.
Доводите на въззивника за неоснователност на претенцията за заплащане на
законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение, съдът
намира за неоснователни.
В чл.390 от КЗ е дадено легално определение на понятието тотална щета на
МПС, като съгласно, ал. 1 е предвидено, преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Във втората алинея е посочено, че тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, като стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура - при
възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане на
парично обезщетение.
В разпоредбата на закона няма предвидено от дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение да се приспада стойността на запазените суровини, но в
случая ползващият се от застраховката ищец е приел общите условия на
застрахователя и в частност разпоредбата на Глава четвърта, т.2.1 без възражение и се е
съгласил за такова приспадане на запазените части от катастрофиралия автомобил. В
случая присъденото застрахователно обезщетение възлиза на сумата 16500.00 лв., като
е отчетена действителната стойност на щетата и е приспадната стойността на
запазените части от увреденото ППС.
Във връзка с исканата дерегистрация на МПС с тотална щета и представяне в
тази връзка на удостоверение от лицето, ползващо застрахователната услуга, издадено
от компетентните регистрационни органи, което удостоверение да се предостави на
застрахователя преди изплащането на застрахователното обезщетение, въпросът е
доразвит в разпоредби от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
8
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.)-
Раздел III. Прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях, която в редакцията си към датата на настъпване на ПТП- 09.09.2019 г. /
Дв бр. 47/2019 г., в сила от 01.07.2019 г., се предвижда, че чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 20 от
2008 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) Регистрацията на превозно средство се прекратява:
1. с писмено заявление от собственика;
2. служебно.; чл. 18 а (Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2019
г., в сила от 1.07.2019 г.)
При прекратяване на регистрацията по чл. 18 т. 1 /с писмено заявление на
собственика/, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление,
което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът
представя:, ал. 7.(Нова) При прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 на основание
взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател
се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд,
тоест от собственика на МПС е отпаднала отговорността да представя такова
уведомление от застрахователя за дерегистрацията на МПС.
В случая, при липса на данни за издадено такова уведомление от застрахователя,
което да послужи за прекратяване на регистрацията на ППС по инициатива на
собственика, доводите на въззивника за неоснователност на претенцията за заплащане
на законна лихва за забава се явяват неоснователни. В тежест на застрахователя е да
вземе надлежно решение за тотална щета, което да послужи на лицето ползващо се от
застрахователна услуга като основание, причина и условие да подаде документи в
съответните контролни органи и да извърши дерегистрация на ППС.
В този смисъл в полза на ищеца ще следва да се присъди на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода 29.01.2022
г. - 12.09.2022 г., чийто размер възлиза на сумата 1040.50 лв. /определена с помощта на
онлайн калкулатор/.
С оглед изложеното, поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2000.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доводите на въззивника – ответник за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на
ищеца, съдът намира за неоснователни с оглед указания минимален размер с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 1978.00 лв.
9
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16255 от 10.10.2023 г. по гр.д. № 4539/2023 г. по
описа на СРС, 180 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на “Ш. ИД.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. Бисерци, общ. „Кубрат“, ул. „******* на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 16 500.00лв. - застрахователно обезщетение,
дължимо се по застраховка „Каско“ на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******,
обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на
застрахователно покритие 05.03.2021г. - 04.03.2022г., във връзка с вреди, настъпили
вследствие на ПТП настъпило на 05.01.2022г. в района на с. Български извор,
местността „Сеновала“ /посока от гр. Търговище до гр. София/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2022г. до окончателно
изплащане на сумата и 1040.50лв. - мораторна лихва върху сумата 16 500.00 лв. за
периода 29.01.2022г. - 12.09.2022г.
ОСЪЖДА ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на “Ш. ИД.“ ООД, ЕИК *******, сума от 2000.00 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10