Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261887
гр.Варна 9.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8908/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищеца „М.“ ЕООД сочи, че е с основен предмет на дейност отдаване на автомобили под наем и във връзка с тази дейност на 25.04.2019г. с ответника Ал.Ц. е бил сключен договор за наем на автомобил с peг. номер ** за срок от 1 ден, с дата за връщане на 26.04.2019г. в 14:30ч. Визираният автомобил е бил предаден на клиента в отлично техническо състояние с пробег само от 1658км, тъй като е бил регистриран на 26.03.2019г. като фабрично нов и реално е бил в експлоатация само от 1 месец.
Съгласно договорените условия на 26.04.2019г. в 14:32 часа автомобилът е бил приет от служителя на фирма „М.“ ЕООД, което е отбелязано и в приемо-предавателен протокол. Половин час преди това клиентът се е обадил в кол-центъра на фирмата, за да информира, че е имал някакъв проблем със съединителя, но иначе автомобилът е в добро техническо състояние и се движи.
При връщането на въпросния автомобил служителят, който прави задължителен оглед, установява, че колата е била обездвижена и е имало миризма на съединител. Клиентът е бил уведомен, че гаранционният му депозит, който наемателят доброволно е предоставил в брой в деня на наемане на автомобила, ще бъде удържан до калкулиране на стойността на ремонта, тъй като увреждането на шасито и ходовата част може да се оцени само след оценка на щетата в оторизиран сервиз.
На 30.04.2019г. автомобилът е бил приет за оглед в оторизиран сервиз, тъй като автомобилът е бил закупен като фабрично нов и, за да важи гаранцията му. На 23.05.2019г. ищецът е получил проформа за стойността на ремонта, който е бил приключен на 14.06.2019г. Документът с описа на ремонта заедно с фактура за плащане са на стойност 1449.61лв.
Заедно с тези документи ищецът е получил
и становището, издадено от сервиза относно причините на повредата, която според
специалистите е била в следствие на неправилната употреба на съединителя, т.е. „от
метода на употребата“.
Съгласно GPS координатите, с който е оборудван автомобила, същият е бил използван извън националната пътна мрежа, т.е. по пътища без трайна настилка. Освен, че това е нарушение на общите условия на договора, а именно чл.26 от Общи условия на договора, който забранява такъв вид шофиране, това е и най-вероятната причина за нанесените вреди по автомобила, тъй като същият е бил използван като „off-road” автомобил, което отново е нарушение на Общи условия на договора - чл.23. Още при приемането му са били установени видими следи, че автомобилът е бил използван офроуд - наслоявания на кал и ситен пясък по носещата част на автомобила.
Съгласно чл.4 и чл.25 от Общите условия на договора наемателят носи пълна материална отговорност за обезщетявания на наемодателя в пълен размер за претърпените вреди и пропуснати ползи.
Размерът на пропуснати ползи, за който се претендира, е калкулиран въз основа на броя дни, в които автомобилът се е намирал в сервиз и продажбата му е била невъзможна (съгласно чл.28 от Общи условия на договора). Обезщетението за престой на автомобила в продължение на дните ремонт е било сметнато въз основа на ценоразписа от сайта на Top Rent A Car за този клас автомобил при наем за 49 дена (тук са включени и дните след края на наема, но преди влизане на автомобилът в сервиз). Цените на наемните дни се променят и зависят от много фактори, като период на наема, клас на автомобила, сезон и много други подобни, затова на интернет страница на Top Rent A Car има опция за калкулатор, който изчислява цялата в зависимост от посочените от наемателя показатели. Така цена на един наем ден е била изчислена в размер на 10.00евро (което е цена на ден за този клас автомобил, за този период от година и за такава продължителност на наема); а броя дни, в които автомобилът е бил неизползваем, са били 49дни, което сумарно прави 490 евро/958.35лв.
Ищецът е претендирал сума в размер на 2008лв. която е била получена след приспадане на предоставения депозит от 400лв.
Сумата, която дължи ответника, съгласно Общите условия на договора е 2408лв, която включва стойността на ремонта по фактура в размер на 1449.61лв. и обезщетението за пропуснати ползи в размер на 958.35лв. Съгласно чл.9 и 10 от Общи условия на договора от дължимата сума е бил прихванат задържаният гаранционен депозит в размер на 400лв., който клиентът е оставил в брой в деня на наема на автомобила съгласно чл.8. Депозитът съгласно Общите условия на договора покрива част от стойността на ремонта, т.е. сумата от 1449,61лв. след приспадане на депозита, е станала 1049,61лв.
Наемателят е отказал да плати остатък от задължението си във връзка, с което е подадено заявление въз основа на чл.26, 23 и 25 от Общи условия на договора което е било уважено в рамките на ч.гр.д.№2623/20 на ВРС, 52 състав.
Тъй като, длъжникът не е бил открит за връчване на съобщенията по заповедното производство на заявителят е даден срок и в същия той е предявил иск за установяване дължимостта на посочената сума от 2 008лв. формирана от дължими 1 049.61лв. останала дължима част от стойност на извършен ремонт на отдаденото МПС и 490евро пропуснати ползи изразяващи се в невъзможността на ищеца да отдава под наем лекия автомобил за времето от 49 дни в които автомобила е бил на ремонт и преди това е изчаквал приемането в автосервиз.
Ответника в даденият му срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че счита исковете за неоснователни и недоказани по размер, с оглед на което ги оспорва.
Сочи, че сключеният между страните договор за наем има характер на потребителски договор, по отношение на който намират приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Същият е сключен при общи условия /ОУ/, които обвързват ответника в качеството му на потребител само ако те са му били предоставени и той се е съгласил с тях. В случая няма данни и доказателства ответникът да е получил екземпляр от общите условия и действително да е приел същите като част от договора. Декларацията на наемателя, включена в индивидуалния договор, че е запознат и приема общите условия не доказват действително приемането им, пред вид разпоредбата на чл.147а ал.5 от ЗЗП. С оглед на това клаузите на Общите условия на процесния Договор за наем нямат действие в отношенията между страните.
Имуществената отговорност на ответника, в качеството му на наемател по процесния договор за наем, се претендира на основание чл.25 от Общите условия към него, а размерът на обезщетението за пропуснати ползи е определен от ищеца по реда и методиката, посочена в чл.28 от същите. Пред вид неприложимостта на тези клаузи между страните считам предявените искове за неоснователни и недоказани по размер.
Оспорва факта да е нанесъл вреди на отдадения под наем автомобил вследствие на негово виновно поведение. Сочи, че дори да се приеме, че е управлявал автомобила по път без трайна настилка, както се твърди от ищеца, то това не може да се приеме като нарушение на договора и по-специално на чл.23 и чл.26 от Общите условия. Нанесените вреди не са описани ясно и точно в обстоятелствената част на исковата молба. В това отношение оспорвам съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства: заявки за механичен ремонт-2бр., изготвени от А* А* Варна, относно удостоверените факти на извършен ремонт и смяна на описаните части на автомобила.
Оспорва верността на представеното становище от А* А* Варна ООД от 18.06.2019 г. относно удостоверените факти за вида на нанесените вреди на автомобила и на причината за възникването им. Счита, че същият документ като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Освен това не е ясно кой е авторът на становището, изготвено и подписано от името на А* А* Варна, поради което счита, че документът не се ползва и с формална доказателствена сила.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за нанесени вреди на автомобила. По делото не са представени доказателства /фактура или друг счетоводен документ/ относно стойността на извършения ремонт.
С оглед гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение предявените срещу него искове, предмет на настоящото дело.
Съдът приема, че предявенят иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са представени от ищеца: договор за наем на л.а. с д.к.№** съгласно който ищцовото дружество е отдало под наем на ответника посоченото превозно средство, като веща е предадена на наемателя на 25.04.2019г. в 14.30ч. и е върната на 26.04.2019г. в 14.30ч. при първоначални показатели на пробег от 1 658км. и крайни такива от 1 732км. при наемно възнаграждение в размер на 22евро на ден и 400лв. депозит. Посоченият договор е изложен в стандартизирана бланка предвиждаща и място за забележки, но такива в конкретния случай липсват. Съгласно чл.25, т.1 от ОУ към договора наемателят носи вина за щети по автомобила, а съгласно чл.4 от същите веща се предава и приема с протокол. Съдът намира, че твърдените повреди са от характер който не дава възможност да бъдат установени по общи преглед, а за откриването им е нужно задълбочено обследване поради което липсата на отразяване на повредите като забележка при предаването на лекия автомобил не се явява доказваща липсата на такива. Това води до необходимостта от преценка разпределянето на доказателствената тежест до колкото съгласно чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД наемателят следва да докаже, че вредите настъпили по наетата вещ са причинени не от него. Съгласно представените 2бр. заявки за механичен ремонт ищецът е подъл същите с искане за ремонт на отдавания под наем л.а. на 30.04.2019г., което се възприема от състава кана напълно достатъчен период включващ и два почивни дни в който ищецът е установил скритата повреда и този извод кореспондира с представените разпечатки от Джи Пи Ес проследяването на лекия автомобил за периода на наемането му от ответника съгласно което автомобилът се е намирал в участъци без изградена пътна мрежа което от своя страна е нарушение отново на общите условия по наемния договор чл.23, т.1, съгласно които МПС-то следва да се ползва по предназначение. Съдът приема, че краткият срок от връщането на наетата вещ до предаването на автомобила за ремонт, скрития характер на повредата, заедно с данните от джи пи ес проследяването обуславят логическия извод за вина на наемателя за настъпването по наетата вещ на повредата изразяваща се в повреда на феродов диск, притискател и демпферен маховик, като за тази повреда е дадено заключение от оторизирания сервиз извършил отстраняването и, че се дължи на начина на употреба на веща. Съгласно представените 2бр. фактури за извършването на ремонта са заплатени общо 1 526.11лв. Вещото лице по приетата САвтЕ е посочило в заключението си, че действително частите видими на представения от ищеца снимков материал са увредени до степен налагаща подмяна, като освен това е посочило, че твърдения от наемодателя механизъм на настъпване на повредата отговора на вида и, като това се установява вкл. и от видими попадения в механизмите на пръст и пясък което може да стане само ако автомобила се е вкопал в пръст и е легнал върху нея. Вещото лице също така е посочило, че сторените разноски за ремонта съответстват по размер на претендираното и на пазарните цени.
Ищецът претендира суми на две отделни материални основания, а именно стойността на вредата по лекия автомобил и стойност на пропуснатите ползи от това, че не е могъл да ползва автомобила за времето в което същият е бил повреден и се е ремонтирал. Внесеният депозит от ответника в размер на 400лв. по заявление на ищеца е приспаднат от сумата на ремонта определена от него в съответствие с първата от представените фактури №88420134757/14.06.2019г. при което положение от разноските за ремонт остават дължими 1 049.61лв., които съдът приема за дължими се.
Що се отнася до другата част от претенцията за сумата от 958.35лв. пропуснати ползи съдът намира, същата за неоснователна и това е така защото за да се признае правото на обезщетение за пропуснати ползи е необходимо претендиращият го да е доказал, че тази полза действително е щяла да настъпи за него и само поведението на ответника е станало причина тя да не се реализира. При настоящия случай това означава ищецът да бе доказал една от следните две хипотези, че преди настъпване на щетата е имал договор с трето лице да му отдаде под наем веща за времето от настъпване на щетата до отстраняване на същата или че пак такова трето лице непосредствено след увредата е заявило желание да наеме именно повреденият автомобил и то за посочения вече период. По изложените съображения искането в частта на сумата от 958.35лв. като пропуснати ползи следва да се отхвърли като недоказано по основание.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е представил доказателства за същите и списък по реда на чл.80 от ГПК поради което ответника следва да бъде осъден да му заплати разноски, но редуцирани съобразно уважената част от претенцията, а именно 20.99лв. по заповедното производство и 570.93лв. по настоящото исково производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „М.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ** и ответника А.Л.Ц. ЕГН********** ***, че ответника А.Л.Ц. ЕГН********** ДЪЛЖИ на ищеца „М.“ ЕООД сумата от 1 049.61лв. представляваща стойност на щета върху отдаден под наем за времето от 25.04.2019г. до 26.04.2019г. от ищеца на ответника л.а.“Дачия дъстър“ д.к.№**, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането присъдено по ч.гр.д.№2623/2020г. на ВРС, LII състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, като отхвърля иска за разликата до търсените 2 008лв.
ОСЪЖДА А.Л.Ц. ЕГН********** *** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК103846775 със седалище и адрес на управление ** сумите от 20.99лв. по заповедното производство и 570.93лв. по настоящото исково производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.