Решение по дело №511/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП срещу решение № 166 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 6059 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХІV н.с., с което е отменено наказателно постановление № 776038-[рег. номер] от 26.06.2024 г. на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на „Нордикс“ ООД, ЕИК ***, на основание чл.182, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 13 609,90 лева за нарушение на чл.78, ал.4 ЗДДС, вр. чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

Според касатора обжалваното решение е постановено в при неправилно приложение на закона и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответното дружество оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна, като се остави в сила решението на районния съд по съображения, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Районният съд е приел за установено, че като регистрирано по ЗДДС лице и получател на бъдеща доставка на захар, по която е извършено авансово плащане, с доставчик „Керастеа“ ЕООД, дружеството-жалбоподател „Нордикс“ ООД не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 13 609,90 лева по издадена фактура за авансово плащане № 1464 от 02.06.2023 г., като не е сторило това в законоустановения срок от 01.07.2023 г. до 14.07.2023 г. включително, за данъчен период м.06.2023 г., през който е развалена доставката (19.06.2023 г.), което е довело до определяне на ДДС за внасяне за м.06.2023 г. в по-малък размер със сумата 13 609,90 лева – 42 233,70 лева вместо 55 843,60 лева. Прието е, че нарушението е извършено на 17.07.2023 г. и е нарушен чл.78, ал.4 ЗДДС, вр. чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

За да отмени атакуваното наказателното постановление, районният съд, анализирайки доказателствата, относимата правна уредба и константната съдебна практика, е приел, че в случая описанието на нарушението е такова, че не сочи ясно и конкретно към някой от различните състави на нарушения, тъй като са посочени различни задължения, които евентуално не са били изпълнени от жалбоподателя, при което се установява сериозна неяснота и двусмислие в описанието на нарушението и дори смесване на различни състави на административни нарушения по чл.182, ал.1 ЗДДС, като по този начин се е стигнало до нарушаване на правата на санкционираното лице, което е поставено в положение да не може да разбере ясно фактическите рамки на повдигнатото обвинение, срещу което следва да организира защитата си. Според районния съд чл.53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на наказателно постановление, когато при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които, обаче, не са ограничили съществено процесуалните права на наказаното лице. В случая констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до наказателното постановление, поради което съдът е приел, че чл.53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Според районния съд посоченият порок в съдържанието на наказателното постановление е неотстраним на етапа на съдебното следствие, в който смисъл е и тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, защото водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията, защото именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения във формата на АУАН и наказателното постановление са правилни и обосновани. Нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН относно задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление са императивни и всяко тяхно нарушение е съществено, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В случая не е направено пълно, ясно и точно описание на нарушението, за да се даде възможност на наказаното лице да организира адекватно защитата си. В този смисъл изводите на районния съд са правилни и се споделят от касационната инстанция.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответното дружество за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1600 лева за платеното адвокатско възнаграждение (договор – л.22) следва да бъде уважено и да бъде осъден касаторът да плати на дружеството тази сума. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размерът на следващото се адвокатско възнаграждение е 1624,89 лева.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 6059 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХІV н.с.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Нордикс“ ООД, ЕИК ***, сумата 1600 (хиляда и шестстотин) лева, разноски.

Решението е окончателно.