Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Велинград, 16.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ВЕЛИНГРАД, Наказателен състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 366/2018 г. по описа на РС- Велинград, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.К., с ЕГН- **********,***,
против Наказателно постановление № 33-0000112 от 03.07.2018 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „ИА“- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2 000
лева.
Релевираните
в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното
постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
са изложени съображения, подкрепящи изразеното становище.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. От същия е
постъпила молба, която по същността си представлява писмено становище по
основателността на жалбата, с която се иска отмяна на НП с изложени аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. От същата няма депозирано становище, а
единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка е депозирано искане за потвърждаване на
НП.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, както и искането на
ответната страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран, затова, че на 21.05.2018 г. около 13,50 часа в гр.
Велинград, гара Костандово, с посока на движение гр. Ракитово- Цигов чарк, е управлявал
влекач „МАН 19.414 ФЛТ Силент“ с рег. № РА 0711 АХ, от категория N3, собственост
на „ПИМО- СВ“ ООД с Булстат ********* и прикачено полуремарке „Райт РХКС 30 16
А“ с рег. № ****, собственост на „ПИМО-
СВ“ ООД, от категория О4, обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, със
заповед на ръководителя № 880/21.05.2018 г. за превоз на фракция от базата до
Цигов, като извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Р България с ППС от категория N3, с максимално допустима маса над 12
тона без заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за
обществен превоз на товари на територията на Р България в съответствие с чл.12б
ал.10 от Закона за автомобилните превози. При извършена справка в ОО „АА“ гр.
Пазарджик база „Лицензи“, е установено, че ПИМО- СВ“ ООД с Булстат ********* е
притежавала лиценз № 09508/26.03.2013 г., който не е бил подновен. Към датата
на проверката за управлявания т.а. не е издавано заверено копие на лиценз на
Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията
на Р България.
Горното било констатирано от св. Н.Р. и колегата му Т.Г.,
и двамата инспектори в ОО „АА“ гр. Пазарджик, които на процесната дата
извършвали проверка на територията на гр. Велинград, като на гара Костандово в
посочения час спрели за проверка управлявания от жалбоподателя влекач „МАН
19.414 ФЛТ Силент“ с рег. № РА 0711 АХ, с прикачено полуремарке „Райт РХКС 30
16 А“ с рег. № ****, собственост на „ПИМО- СВ“ ООД. За така констатираното Т.Г.
в присъствието на св. Р. съставила срещу жалбоподателя К. АУАН № 230810/21.05.2018
г., който бил предявен и връчен на водача срещу подпис.
Въз основа на съставения акт
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено
на жалбоподателя лично на 16.07.2018 г., а жалбата против НП била подадена от
последния чрез АНО на 18.07.2018 г. в деловодството на ОО „АА”- Пазарджик до
РС- Пазарджик, след което била изпратена по компетентност в РС- Велинград.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетеля по АУАН- Н.Р..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като
въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП, макар
и своевременно, не са надлежно съставени. Вярно е, че в същите фигурира дата и
място на извършване на нарушението и останалите задължителни реквизити, но
описанието на нарушението не е ясно и точно. Видно от описателната част на акта
и НП е, че на жалбоподателя се вменява нарушение, че управлява МПС- влекач с
прикачено полуремарке, т.е. ППС от категория N3, с максимално допустима маса над 12
тона, извършвайки превоз на фракция „за собствена сметка“, съгласно заповед на
ръководителя, между два пункта на територията на Р България, без заверено копие
на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари
на територията на Р България в съответствие с чл.12б ал.10 от Закона за
автомобилните превози. Тези обстоятелства обаче се субсумират под разпоредбата
на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка, която разписва, че при
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът да представя при
поискване от контролните органи заверено копие на лиценз на общността или
Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България
в съответствие с чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните превози.
Същевременно обаче наказващият орган е квалифицирал
нарушението, извършено от жалбоподателя по чл.18 т.4 от Наредбата. Последната
изисква от водача, който извършва превози на товари за собствена сметка, при
поискване от контролните органи да представи на ЕТ или управляващия ЮЛ, за
чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице,
в която се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на
тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Видно от
описателната част на НП е че, липсва посочване, че водачът не е представил
заповед в горния смисъл. Напротив, точно обратното. Посочено е, че той извършва
превоза съгласно заповед на ръководителя № 880/21.05.2018 г. за превоз на
фракция от базата до Цигов.
По този начин санкционираното лице е затруднено да
разбере какво точно нарушение му се вменява и за кое точно нарушение е
санкциониран, с което драстично се нарушава правото му на защита.
Порокът в НП се задълбочава и с това, че в АУАН
актосъставителят правилно е посочил правната квалификация на нарушението, която
съответства на неговото описание, а именно чл.18 т.6 от Наредбата, но в НП АНО
е променил тази квалификация на чл.18 т.6 от Наредбата.
Посоченото процесуално нарушение е самостоятелно основание
за отмяна на НП, тъй като опорочава същото и го прави незаконосъобразно. Но
дори и хипотетично да се допусне, че не е налице соченият порок, то според
настоящия съдебен състав е налице и друго основание обуславящо незаконосъобразността
на НП и водещо до неговата отмяна.
Няма спор, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил, собственост на „ПИМО- СВ“ ООД, което обстоятелство се установява от
справките направени в информационните масиви на ОО „АА“, въпреки че би следвало
това да се извърши чрез проверка на СРМПС на процесното МПС или Справка за
собственост и регистрация на ППС в Сектор „ПП“. Няма спор също, че
жалбоподателят е работник по трудов договор в посоченото дружество от 10.08.2017
г. (виж л. 6 от АНД № 1178/18 г. на ПРС).
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят извършвал
превоз на товари за собствена сметка. Легалното
определение за „превоз за собствена сметка“ е посочен в §1 т.4 от ДР на ЗАвПр,
където е разписано, че това е превоз на товари без заплащане, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него.
Идентично е и даденото определение в чл.9
от Наредба Н- 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка. Според чл.10 от същата Наредба за
извършване на превоз на товари за собствена сметка на територията на
Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително, като чл.12б
ал.1 от ЗАвПр предвижда едно изключение от това правило. Тази норма създава
задължение за превозвача да се снабди с лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, дори и същите да са за собствена сметка, но водещо в случая
са техническите особености на превозното средство. Т.е. това правило за
поведение има за адресат лицето, за чиято сметка се извършва превоза. В случая
„ПИМО- СВ“ООД, като при това положение именно това дружество в качеството на
превозвач има задължението по чл.12б ал.10 от ЗАвПр и след като не го е
изпълнил, видно от справките на л.10 и 11 от АНД № 1178/18 г. на ПРС, като
лице, за чиято сметка се извършва превоза и чиято собственост е и МПС,
извършващо този превоз, то именно това дружество е осъществило нарушение на разпоредбата
на чл.18 т.6 от Наредбата, т.к. не изпълнило своето задължение. Това задължение
не е вменено в тежест на водача на МПС, поради което и няма как той да бъде
субект на консумирано нарушение именно в условията на несъобразяване с
цитираното правило за поведение и то във връзка със санкционната норма на чл.93
ал.1 т.1 ЗАвПр.
В настоящия случай АНО е приел, че се
касае за осъществен превоз за собствена сметка. От представените по делото
трудов договор (л.6-7 от АНД № 1178/2018 г на ПРС) и Заповед № 880/21.05.2018
г. (на л.9 от АНД № 1178/2018 г на ПРС) става ясно, че жалбоподателят не попада
в хипотезата на §1 т.4 бук.а от ЗАвПр, защото извършваният превоз е от водач,
назначен по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Т.е.
няма как жалбоподателят да бъде субект на вмененото му административно
нарушение.
Очевидно в случая е, че работодателят на
водача „ПИМО- СВ“ ООД му е наредил за негова сметка да се извърши на посочената
дата превоза на товар фракция, а за дружеството впоследствие е установено, че
не притежава такъв лиценз, както се посочи по-горе.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е
осъществявал превоз за собствена сметка, нарушението е следвало да бъде
санкционирано по чл.93 ал.2 от ЗАвПр, а не както е посочено в НП- чл. 93 ал.1
т.1 от ЗАвПр, като по този начин да му бъде определена санкция в размер на 500
лева.
Не на последно място настоящият съдебен
състав намира, че АНО, върху когото лежи доказателствената тежест не представи
нито едно доказателство за обстоятелствата за вида на превоза, т.е. че същият е
обществен, още по малко, че този превоз попада в някоя от предпоставките на
„превоз за собствена сметка“, най-малкото каква е основната дейност на
дружеството „ПИМО- СВ“. В НП, а и в АУАН е записано само, че се касае за товар-
фракция и че е „превоз за собствена сметка“, като т.а. имал поставена табела
„превоз за собствена сметка“. Посочената табела обаче сама по себе си не
определя вида на превоза. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че
НП е необосновано и незаконосъобразно. Още повече в НП не е посочено ясно и
конкретно лицето, за чиято сметка се е извършвал превоза.
Изложеното горе сочи, че АНО първо е
допуснал процесуални нарушения в изложения по-горе смисъл и второ неправилно е
приложил материалния закон, следствие на допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани със събирането на релевантните доказателства в процеса,
което прави НП незаконосъобразно и неминуемо влече и необходимостта от неговата
отмяна.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Велинград, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, Наказателно постановление №
33-0000112 от 03.07.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ в ГД „ИА“- Пазарджик, с което на Д.М.К., с ЕГН- **********,***,
за нарушение на чл.18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: