Р Е Ш Е Н И Е
№ 261210 / 17.12.2021г.
гр. Перник, 17.12.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при участието
на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04090 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от ищеца А. С. В., чрез неговия пълномощник адв. А.А., против ответника В. С. В., иск с правно основание чл.
30, ал. 1 от Закона за наследството за намаляване на извършеното с нотариален
акт за дарение № 116, том. II, per. № 8973, дело 296/2012 г. от 17.08.2012 г.
на Нотариус Р.М.с per. № 141 на НК, с район на
действие Районен съд гр. Перник, вписан във Вх.рег. на АВ под № 2498, с който
наследодателят му С.С.В. заедно със С. В.В. е дарила на ответника В.С.В. притежаваните в режим на
съпружеска имуществена общност недвижими имоти, а именно: 1/ Урегулиран
поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 462 квадратни
метра, находящо се в землището на село Мещица, община
Перник, област Перник и означено по скица като УПИ **** /петнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/ в квартал 46а /четиридесет и шести „а"/ по плана за регулация и
застрояване на село Мещица, община Перник, област Перник, утвърден със Заповед
№ III-516/1965 г., при граници: от
югоизток- улица, от югозапад - УПИ XVII-393 /седемнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/, от север- улица-тупик и УПИ XXI-392 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и втори/ и от североизток - УПИ XXI-393 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и трети, и 2/ Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 407 /четиристотин и седем/
квадратни метра, находящо се в землището на село
Мещица, община Перник, област Перник и означено по скица като УПИ XXI-393
/двадесет и първи за имот планоснимачен триста деведесети трети в квартал 46а /четиридесет и шести
„а"/ по плана за регулация и застрояване на село Мещица, община Перник, облает Перник,утвърден съе
Заповед № III-516/1965 г., заедно с първия етаж и
таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда съе застроена площ от 52 /петдесет и два/ квадратни метра, съетояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с
построения в имота и масивен гараж съе застроена площ
от 30 /тридесет/ квадратни метра, при граници на УПИ: от югоизток- улица, от
югозапад- УПИ **** /петнадесети за имот планоснимачен
номер триста деведесет и трети/ от север - УПИ
XXI-392 /двадесет и първи за имот планоснимачен номер
триста деведести втори/ и от североизток - УПИ
XII-394 /дванадесети за имот планоснимачен номер
триста деведест и четвърти/ и УПИ XIII-394 /тринадесети
за имот планоснимачен номер триста деведесет и четвърти/, до размера, необходим за възстановяване
на запазената му част.
В исковата молба се излага, че
страните по делото са деца и наследници по закон на В.С.В. и С.С.В., починала на 05.07.2014 г. Твърди се, че приживе
наследодателката е притежавала в режим на съпружеска имуществена общност със С.
В.В.В. описаните недвижими имоти, които дарила на
ответника с нотариален акт за дарение № 116, том. II, per. № 8973, дело
296/2012 г. от 17.08.2012 г. на Нотариус Р.М.с per. №
141 на НК. Тъй като към момента на нейната смърт в наследството й не е останало
имущество, с извършеното дарствено разпореждане е накърнена запазената му част,
възлизаща на ¼. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си
адв. Б.Б. ***, е подал отговор в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че са налице и други имущества, останали в наследството на
наследодателката, поради което с извършените дарения не се накърнява запазената
част на ищеца. Навежда довод, че сключеното с наследодателката дарение прикрива
договор за издръжка и гледане, поради което няма безъзмездност на
разпреждането. Сочи се също така, че с договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт № 151, том II, рег. № 1860, дело 302/2019 г. от 30.07.2019 г. на
Нотариус Маруся Маркова, ответникът е продал на Р.К.П. единият от имотите, а с
договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 152, том II, рег. №
1861, дело 302/2019 г. от 30.07.2019 г. на Нотариус Маруся Маркова е продал на Н.Т.
В. другият. Възразява още, че ответникът е придобил правото на собственост
върху имотите на основание давностно владение, упражнявано от извършване
сделкта – 17.08.2012 г. до продажбата им – 30.07.2019 г. По излжените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
вещно право на ползване № 116, том II, рег. № 8973, дело № 296 от 2012 г. С.В. В. и С.С.В.
са дарили на сина си В. С.в В. следните
свои собствени недвижими имота, а именно: 1/ Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 462 квадратни метра, находящо се в землището на село Мещица, община Перник,
област Перник и означено по скица като УПИ **** /петнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/ в квартал 46а /четиридесет и шести „а"/ по плана за регулация и
застрояване на село Мещица, община Перник, област Перник, утвърден със Заповед
№ III-516/1965 г., при граници: от
югоизток- улица, от югозапад - УПИ XVII-393 /седемнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/, от север- улица-тупик и УПИ XXI-392 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и втори/ и от североизток - УПИ XXI-393 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и трети, и 2/ Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 407 /четиристотин и седем/
квадратни метра, находящо се в землището на село
Мещица, община Перник, област Перник и означено по скица като УПИ XXI-393
/двадесет и първи за имот планоснимачен триста деведесети трети в квартал 46а /четиридесет и шести
„а"/ по плана за регулация и застрояване на село Мещица, община Перник, облает Перник,утвърден съе
Заповед № III-516/1965 г., заедно с първия етаж и
таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда съе застроена площ от 52 /петдесет и два/ квадратни метра, съетояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с
построения в имота и масивен гараж съе застроена площ
от 30 /тридесет/ квадратни метра, при граници на УПИ: от югоизток- улица, от
югозапад- УПИ **** /петнадесети за имот планоснимачен
номер триста деведесет и трети/ от север - УПИ XXI-392
/двадесет и първи за имот планоснимачен номер триста деведести втори/ и от североизток - УПИ XII-394 /дванадесети
за имот планоснимачен номер триста деведест и четвърти/ и УПИ XIII-394 /тринадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и четвърти/,, като са си запазили вещно право
на ползване върху недвижимите имоти, предмет на дарението, докато са живи.
Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 4438/16.09.2015 г., че С.С.В. е починала на 05.07.2014 г. като е
оставила наследници по закон С. В.В. – съпруг, В.С.В.
и А. С. В. – синове.
По делото е представен документ,
озаглавен „Контралетер“ от 15.07.2016 г., съгласно който с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване № 116, том II, рег. № 8973, дело № 296 от 2012 г. е прикрит договор за
издръжка и гледане, с нотаруално удостоверени подписи на С. В.В. и В.С.В. на 16.04.2018 г.
С декларация с нотариално удостоверен подпис на 26.06.2018 г. С. В.В.
е декларирал, че той и съпругата му са получавали и той продължава да получава
грижи от сина им В.С.В., както и необхоидмите
финансови средства.
Представено е извлечение от Уестърн Юнион за извършени
парични преводи от В.С. В. на С.С.В. и С. В.В. в периода
19.05.2011 г. – 22.02.2018 г.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 151, том II, рег. № 1860, дело № 302 от 2019 г. на 30.07.2019 г. на нотариус Маруся Маркова В.С.
В. е продал на Р.К.П. недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлем имот, представляващ дворно урегулирано място, за което
съгласно плана за регулация и застрояване на с. Мещица, Община Перник, утвърден
със Заповед 516 от 18.08.1965 г. и изменен със Заповед 2240 от 11.12.2017 г. на
Кмета на Община Перник е отреден парцел **** /петнадесети за имот планоснимачен
номер триста деведесет и трети/ в квартал 46 „а“ /четиридесет и шести „а"/
с площ по скица от 476 квадратни метра, при граници: от югоизток- улица, от
югозапад - УПИ XVII-393, от север – улица-тупик и УПИ XXI-392 и от североизток УПИ XXI-393, заедно с построения в имота гараж
със ЗП 40 кв.м. – „търпим строеж“ по смисъла на пар. 16 от ПЗР, ведно с всички
подобрения в имота.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 152, том II, рег. № 1861, дело № 303 от 2019 г. на 30.07.2019 г. на
нотариус Маруся Маркова В.С. В. е продал на Н.Т.-В. недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, за което съгласно плана за регулация и застрояване
на с. Мещица, Община Перник, утвърден със Заповед 516 от 18.08.1965 г. и
изменен със Заповед 2240 от 11.12.2017 г. на Кмета на Община Перник, е отреден
парцел XXI-393 /двадесет и
първи за имот планоснимачен триста деведесети трети в квартал 46 „а“
/четиридесет и шести „а"/ с площ по скица от 437 /четиристотин тридесет и
седем/ квадратни метра, заедно с първия етаж и таванския полуетаж от
построената в него масивна жилищна сграда съе застроена площ от 52 /петдесет и
два/ квадратни метра, състояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с
построения в имота масивен гараж със застроена площ от 30 /тридесет/ квадратни
метра, при граници на УПИ: от югоизток- улица, от югозапад- УПИ **** /петнадесети
за имот планоснимачен номер триста деведесет и трети/ от север - УПИ XXI-392 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведести втори/ и от североизток -
УПИ XII-394 /дванадесети за имот планоснимачен номер триста деведест и четвърти
/ и УПИ XIII-394 /тринадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет и и
четвърти.
Съгласно удостоверение изх. № 19/СЛУ-9305/17.12.2019 г.,
издадено от Община Перник, след одобряването на плана на с. мещица със Заповед №
III-516 от 18.08.1965 г. за УПИ XXI-393 и УПИ **** в кв. 46 „а“
/9046 има приети последващи частични изменения за ПУП-ПР; със Заповед № 1700 от 10.12.1982 г. на Кмета на Община Перник е одобрен ПУП-ПР, с който
е разделен УПИ **** на два
самостоятелни УПИ-та, а именно: УПИ **** и УПИ **** в кв. 46 „а“ /9046 по плана
на с. Мещица, общ. Перник, със Заповед № 2240 от 11.12.2017 г.
на Кмета на Община Перник е одобрен ПУП-ПР на УПИ ****, XXI-393 и УПИ XIII-394 в кв. 46 „а“ /9046, като с плана за
регулация се изместват уличните регулационни линии, измества се регулационната
линия между УПИ XXI-393 и УПИ XIII-394 в
кв. 46 „а“ /9046 по плана на с. Мещица, общ. Перник. Към удостоверението са
приложени скици на УПИ **** и УПИ XXI-393,
Заповед № 1700 от 10.12.1982 г. и Заповед № 2240 от 11.12.2017 г. на Кмета на
Община Перник, както и скица на часитчното изменение на ПУП-ПР на УПИ ****, УПИ XXI-393 и УПИ XIII-394 в кв. 46а, с. Мещица, общ. Перник.
Видно от писмо с изх. № 19/МСИ-1803-1 от 04.12.2019 г. от Дирекция „МППТ“ при Община Перник, че към 05.07.2014 г. С.С.В. няма декларирани имоти и МПС, както и непогасени данъчни
задължения.
Съгласно писмо от ТД на
НАП-Перник, постъпило с вх.рег. № 37551-30.12.2019 г., в
информационната система на офис НАП-Перник няма данни за непогасени публични
вземания през 2014 г. на лицето С.С.В..
Съгласно приложената по
делото справка от Агенция по вписванията по персоналната партида на С.С.В. няма вписани придобивания.
С писмо изх. № ПД-01-9639-1 от 18.12.2019 г. ОД „Земеделие“-Перник уведомява, че на
името на С.С.В.
няма регистрирана земеделска техника.
От удостоверение за
наследници изх. № 12/27.10.2020 г. се установява, че М.А.М. е починал на
15.06.1963 г. като е оставил наследници по закон С.М.А., Т.М.М. /починала 07.11.1997 г. и оставила наследник по закон
един син, починал на 28.07.2018 г. и оставил наследници съпруга и две деца/ и Р.М.И.,
почичнала на 14.02.1997 г.
Съгласно удостоверение
за наследници изх. № 586/28.01.2020 г. С.М.А. е починал на 06.12.2006 г. и
е оставил наследници по закон: Л.С.Й. и С.С.В..
По делото е приет заверен препис от нотариално дело №
296/2012 г. на нотариус Румен Манов.
С писмо с вх.рег. №
271854/31.05.2021 г. по делото е представена от ОСЗ-Перник преписка по
заявление с вх. № 153/16.09.1991 г. от С.М.А., Т.М.М.
и Р.М.И., съдържаща Решение № 17 от 14.11.1995 г., с което е признато правото
на собственост на наследниците на М.А.М. в съществуващи стари реални граници на
22 имота, възстановено е правото им на собственост в съществуващи стари реални
граници на 21 имота, и е отказано възстановяването на три имота; Решение № 105
от 09.08.1999 г., с което е признато правото на собственостна
наследниците на М.А.М. в съществуващи стари реални граници на 13 имота; Решение
№ 105 от 09.08.1999 г., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на М.А.М. в съществуващи стари реални граници на 13 имота; Решение
№ 346 от 28.07.2000 г. за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Мещица на 5
имота; Решение № 434 от 19.04.2001 г. за определяне на правото на обезщетение
на собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ
в землището на с. Мещица и Решение № 446 от 04.05.2001 г. за обезщетение с
поименни компенсационни бонове на сбствениците по реда на чл. 19, ал. 7, т. 2
от ППЗСПЗЗ за землището на с. Мещица.
По делото са приети скици на поземлен имот с
идентификатор № 48037.10.64, № 48037.12.29, № 48037.23.44, № 48037.31.31, №
48037.32.10, № 48037.42.56, № 48037.51.93, № 48037.32.41, № 48037.52.12, №
48037.54.40, № 48037.54.45, № 48037.55.142, № 48037.55.146, № 48037.55.184, №
48037.55.212, № 48037.61.105, № 48037.63.92, № 48037.65.156, всички записани в
кадастралните регистри като собственост на наследниците на М.А.М..
Съгласно писмо с вх.рег. № 275249/16.08.2021 г. от
ОСЗ-гр. Перник в архива на ОСЗ-Перник в
преписка с вх. № 153 на наследници на М.А.М. за с. Мещица няма приложени скици
към решение № 346/2000 г. и решение № 105/1999 г.
С влязло в сила Решение № 998/25.06.2019 г. по гр.д. №
5298/2018 г. на РС-Перник е отхвърлен предявеният от В. С. В. срещу А.С.В. за
признаване собственоста по наследство от С.С.В. и на договор за покупко-продажба, обективиран с
нотариален акт № 124, том II, рег. № 6705, дело № 308/2016 г. на нотариус Румен Манов, на 5/6 ид.ч. от
втори етаж от масивна жиищна сграда, състояща се от два етажа и тавански
полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м, находяща се в землището на с. Мещица,
община Перник, построена в УПИ **** в квартал 46 “а”, одобрен със заповед
№ III-516/1965 г. с площ от 462 кв.м. при
граници на имота по скица УПИ XXI-9393, УПИ XXI-392, улица с о.т. 181-182,
УПИ-XVII-393 и улица.
По делото е прието заключение от 23.01.2020 г. на вещото лице Д.Н. по
проведената съдебно-техническа експертиза, допълнение към заключението от
10.05.2021 г. и допълнителна съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните.
Според експерта към момента на откриване на наследството на С.В. – 05.07.2014 г., пазарната стойност на
имотите, е както следва: право на строеж върху УПИ XXI за втори етаж със ЗП 52 кв.м. е 884,00 лв.; втори етаж със ЗП от 52 кв.м. е 8320,00 лв., УПИ **** е 9702,00 лв., УПИ XXI-393 е 8547,00 лв., първи етаж с площ от 52 кв.м. от двуетажна жилищна
сграда, построена в УПИ XXI-393 е 8840,00 лв., тавански полуетаж в УПИ XXI-393 е 6656,00 лв., масивен гараж със ЗП от 30 кв.м.,
построен в УПИ XXI-393, е 450,00
лв. /т.е. общата пазарната стойност на дарените недвижими имоти е 38245,00
лв./; общата стойност на земеделските земи, възстановени с Решение №
346/28.07.2000 г. е 9276,50 лв., а на земите, възстановени с Решение №
105/09.08.1999 г., е 6148,00 лв. /т.е. общата пазарна стойност на всички
земеделски земи по двете решения е 15424,50 лв./.
В първоначалното заключение са посочени пазарните цени на имотите към
датата на предявявамне на исковата молба – 03.07.2019
г., които съдът намира за неотносими към спора,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно първоначалното заключение към датата на изготвянето му – 02.01.2020 г. – 23.01.2020 г. пазарната
стойност на дарените недвижими имоти е 55391,00 лв., а към м.05.2021 г. е 64129,00 лв.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено относно
пазарните стойности на имотите към съответните моменти, в която част следва да
бъде ценено. Изводът за размера на наследствената маса налага извършване на преценка
на принадлежащите в патримониума на наследодателката имоти, поради което следва да бъде
направен от съда на база посочените по-горе стойности на имотите след
съобразяване на събраните доказателства. С оглед изложеното, в тази част
заключението не следва да бъде обсъждано.
По делото е прието заключение на вещото лице Е.К. по проведената съдебно-графлогична експертиза, според което в обратно
писмо от 15.07.2016 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
4107/16.04.2018 г. на нотариус Румен Манов, текстът „С. В.В.“
и подписът, положен в графа „Прехвърлител“ са
изпълнени от С. В.В., ръкописният текст със
съдържание „В. С.в В.“ и подписът, положен в графа „Приемател“, са изпълнени от
В. С. В., а подписът, положен за „Нотариус“ е изпълнен от нотариус Румен Прокопиев Манов. В декларация от името на С. В.В. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
7050/26.06.2018 г. на нотариус Румен Манов, ръкописният текст със съдържание „С.
В.В.“ и подписът, положен в графа „Декларатор“ са
изпълнени от С. В.В., подписът, положен за „Нотариус“
и подписът, положен върху поправката в текста са изпълнени от Румен Прокопиев Манов. В графите от общия регистър на нотариус
Манов, отнасящи се за заверките на оспорените документи с рег. №
4107/16.04.2018 г. и рег. № 7050/26.06.2018 г., не се установяват вписвания,
зачертавания, подчертавания и добавки.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го цени изцяло като
обективно и компетентно дадено.
По искане на ответника в производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Я.Я.-Т., Я.И.Д.
и М.И.А. – всички без дела и родство със страните по делото.
Свидетелката Д.Я.Я.-Т. излага, че познава С. и С.
– били съсесди в с. Мещица. Седвчо
не е споделял когато е сключена сделката, не знае каква уговорка има между С. и
В., но С. й е казвал, че В. се грижи за него и затова иска да му прехвърли
имота. С. починала някъде през 2014 г., не й е казвала, че ще остави къщата,
защото В. се грижи за нея, както го е казвал С., но също разчитала той да й
помага. С. и С. не са обсъждали с нея как да прехвърлят имота.
Свидетелката Я.И.Д. излага, че е живяла на семейни начала със С. В. от 2017
г. до смъртта му в с. Мещица. Той й е казвал, че през 2012 г. се разбрали с В.
да го догледа и му преписал имота. Посочва, че другият му син е виждала 2 пъти,
дори на погребението не дошъл. С. имал здравословни проблеми и В. непрекъснато
се грижил за него. Заявява, че не познава С..
Свидетелят М.И.А. излага, че понзава В. повече от
20 г., ходил е в имота му в с. Мещица, който се намира на ул. ****, тъй като се
грижи за него откакто е пандемията. Заявява, че не знае за друг имот. С майката
на В. е общувал малко в началото, след това тя заминала за Германия и не е
общувал с нея, не помни как се казва. При разговор с него С. и С. споделили, че
имат намерение да прехвърлят имота на В. срещу гледане. На самата сделка не е
присъствал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено
възприетите факти и доколкото съответстват на останалите доказателства по
делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 30 ЗН
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещание или дарение може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове,
а съгласно ал. 2 когато наследникът упражнява това право спрямо лица, които не
са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
От приложеното по делото
удостоверение за наследници на С.С.В. се установява, че ищецът и ответникът са низходящи на
починалата и като такива се явяват наследници със запазена част от наследството
съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН.
Доколкото ищецът
упражнява правото си за възстановяване на запазената част от наследството срещу
наследник по закон, не е необходимо да е приел наследството по опис, съгласно
чл. 30, ал. 2 ЗН.
Предвид изложеното, на
първо място следва да бъде обсъдено възражението на ответника, че разпореждането,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
вещно право на ползване № 116, том II, рег. № 8973, дело № 296 от 2012 г., прикрива договор за
издръжка и гледане, по което съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика на ВКС/решение № 763/04.02.2011г. по гр.д. № 356/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение №
299/22.10.2014г. по гр.д. № 7298/2013 г. на
ВКС, ІV г.о., решение №
163/15.06.2011г. по гр.д. № 1536/2009 г. на
ВКС, ІV, постановени по реда на чл.
290 ГПК/ обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл. 165, ал. 2 ГПК е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен
документ; той съдържа писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
е съставен – преди, след или заедно
с явния договор. За да разкрие прикрит
договор, който – ако е действителен, урежда отношенията на страните /чл.17, ал.1 ЗЗД/, обратното писмо следва да съдържа
всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ. Ако страните са се съгласили, че
няма да си
дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се
съгласили, че ще си дължат
друго, симулацията е относителна.
Тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни
по прикритата сделка, то това
писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно
разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните,
поради което събирането на свидетелски показания не е необходимо. Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявлението
само на една
от страните по прикритата сделка,
то това писмено
доказателство представлява начало на писмено
доказателство, по смисъла на чл. 165, ал.
2 ГПК и
в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство.
В случая представеното по
делото обратно писмо изхожда от С. В.В. и В.С.В., с нотариално
удостоверени подписи на 16.04.2018 г., която дата съдът приема за достоверна дата
на съставянето му. Същото не съдържа изявленията на всички страни по сделката и
е съставено години след сключването й, поради което не може да установи, че
действителната воля на страните към 17.08.2012 г. е с договора за дарение да
прикрият договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Доколкото обаче писмото изхожда от единия от съпрузите-прехвърлители,
съдът приема, че по отношение на прехвърлителя С.С.В. то представлява
начало на писмено доказателство, поряади което следва да бъдат обсъдени
събраните свидетелските показания.
От гласните доказателства на свидетелката Т. се установява, че С. В. имал
намерение да прехвърли на ответника имот в с. Мещица, защото го е гледал. Това не
опровергава обективираната воля в договора, че
прехвърлянето е извършено с дарствено намерение,
мотивът за което може да е и благодарност за положените грижи. Дарственият характер на разпореждането не се опровергава и
от показанията на свидетелката Д., пред която същият прехвърлител
заявил, че имотът е прехвърлен, защото с ответника се разбрали да го гледа.
Обстоятелството, че такова изявление е направено пред свидетелката не
установява, че между страните действително е постигната такава уговорка, а още
по-малко, че такива задължения са поети от страните при сключване на сделката в
предвидената от закона форма. Показанията на свидетеля А. също установяват заявено
намерение на С. В. да прехвърли имот на ответника, който да го гледа, но липсва
яснота дали такава е била действителната му воля при сключване на конкретната
сделка, както и тази на останалите страни.
Представената декларация от С. В. и справка от Уестърн
Юниън установяват полагани грижи от страна на ответника към прехвърлителите,
но не установяват основанието за това, поради което не могат да опровергаят обективирания в нотариалния акт безъзмезден
характер на разпореждането.
С оглед изложеното, съдът приема, че е извършено дарствено
разпореждане от наследодателя С.В. в полза на ответника, поради което следва да
бъде извършена преценка дали същото накърнява запазената част на ищеца.
Съгласно Решение № 34/26.02.2015 по гр.д. № 6256 по описа за 2014 г. на ВКС
във всички случаи, когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор
за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя преценката
накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и остойности наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН, а
самото възстановяване – чрез намаляване на дарението с паричната сума,
необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част,
предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като
размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН.
Решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825 по описа за 2012 г. на ВКС
приема, че аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и
хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в
полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта
на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в
този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и
при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по
чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.
С оглед изложеното, следва да бъде обсъдено възражението на ответника, че
наследството включва и други имоти - вторият етаж от двуетажната жилищна
сграда, правото на строеж върху УПИ XXI за втория етаж и земеделските земи по Решение № 105/09.08.1999 г. и
Решение № 346/28.07.2000 г.
С влязло в сила решение е отхвърлен искът на В.В.
за признаване за установено, че е собственик по наследство и договор за
продажба на 5/6 ид.ч. от втория етаж от сградата, по съображения, че А.В. е
придобил собствеността върху имота чрез упражнявано давностно
владение преди смъртта на наследодателката С.В.. С
оглед изложеното, съдът приема, че вторият етаж, както и правото на строеж
върху УПИ XXI за втори етаж, не се включват в наследството на С.В..
Относно правото на собственост върху земеделските земи по Решение № 105/09.08.1999
г. и Решение № 346/28.07.2000 г. съдът намира следното:
в Решение № 225 от 06.07. 2011 г. по гр.д. № 559/2010 г. на ВКС по въпроса
за правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за
възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица е прието, че с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил собствеността
върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се
осъществява с решение на поземлената комисия, сега общинска служба по
земеделие, на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението възниква правното
качество на обекта на собствеността - неговата индивидуализация, и затова то
има конститутивно действие, независимо от начина на
възстановяване - в съществуващи или възстановими стари граници, или в нови
граници, определени с план за земеразделяне. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ
и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ към решението за възстановяване на правото на
собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници
следва да се приложи скица на имота. Изискването към решението да се прилага
скица на имота в посочените случаи е въведено с изменението на чл. 14, ал. 1,
т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 45/1995 г., съответно с изменението
на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по ДВ, бр. 48/1995 г.
Същевременно според чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1, изр. посл. ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху възстановения имот, освен в случаите по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Изключението за прилагане на скица при възстановяване на
собствеността върху земи, включени в границите на урбанизираните територии
/населени места/, определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, е обяснимо с обстоятелството, че в този случай
границите на подлежащите на възстановяване земи са определени с предвижданията
в съответния устройствен план, с което е извършена и
индивидуализацията на обекта на собственост.
Доколкото се касае за земеделски земи, решенията за възстановявнето на
които са издадени след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно
публикацията в ДВ, бр. 45/1995 г. и не са придружени със скици, съдът прави
извод, че правото на собственост на наследодателката С.В.
върху тях е недоказано.
Горният извод не се променя от представените по делото скици от АГКК
относно индивидуализацията на имотите по действащ кадастрален план, тъй като
същите отразяват вписаните в кадастралния регистър данни, а не представляват
титул за собственост.
При липса на доказателства за наличието на други имущества в наследството
към момента на смъртта на наследодателката следва да се приеме, че с
извършеното дарение същата се е разпоредила с цялото си имущество.
С исковата молба е заявено, че дарените имоти са придобити в режим на
съпружеска имуществена общност от С. В. и С. В., което не е оспорено от
ответника, поради което съдът приема, че в случай, че разпореждането не беше
извършено, със смъртта на С.В. и прекратяването на съпружеската общност наследството
й би включвало ½ ид.ч. от имотите, предмет на нотариален акт 116, том
II, рег. 8973, дело 296/2012 г.
Тъй като наследодателката е
оставила наследници по закон – съпруг и две деца, съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 ЗН следва, че разполагаемата й част е ¼ ид.ч. от наследството, а всеки от наследниците има по ¼ запазена част от
него.
Следователно искът на А. В. за
възстановяване на запазената му част от наследството на С.В., починала на
05.07.2014 г. е основателен и дарението следва да бъде намалено с 1/8 част /равняваща
се на ¼ запазена част от ½ ид.ч. от дарените имоти/, колкото е
запазената част на ищеца от наследството на С.В.. В случая обаче ищецът има
право само на паричния еквивалент на запазената си част, изчислен като
паричната стойност на 1/8 ид.ч. от имотите, предмет
на намаленото дарение към момента на влизане в сила на решението за
възстановяване на запазената част. Това е така, тъй като след като ответникът е
придобил собствеността на апартамента по дарение от С.В. се е разпоредил със
собствеността чрез договори за продажба, обективирани
в Нотариален акт № 151, том II, рег. № 1860, дело № 302 от 2019 г. на 30.07.2019 г. и Нотариален акт № 152, том
II, рег. № 1860, дело № 303 от 2019 г.
на 30.07.2019 г. Искът по чл. 30, ал.1 ЗН е конститутивен
и съдебното решение поражда действие за в бъдеще. Отпадането за в бъдеще на
получените по дарение права върху имота, с оглед възстановяването на запазената
част на ищеца от наследството, не могат да доведат до отпадане собствеността на
третото лице върху същите, поради което възстановяването на запазената част на
ищеца от наследството на майка му следва да стане чрез заплащане от страна на
ответника на паричния й еквивалент към датата на влизане в сила на решението по
иска по чл.30, ал.1 ЗН. Предвид изложеното, възражението, че ответникът е
придобил правото на собственост върху имота чрез упражнявано добросъвестно
владение не следва да бъде обсъждано.
Съгласно допълнението към заключението на вещото лице пазарната стойност на
дарените имоти към м.05.2021 г. е 64129,00 лв.
С оглед изложеното,
намаляването на дарението следва да бъде извършено със сумата 8016,12 лв.,
представляваща накърнената част на ищеца от наследството на С.В., починала на 05.07.2014
г.
По изложените съображения,
съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за доказан.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца,
на когото съобразно представените доказателства следва да бъдат присъдени
следните разноски: 50,00 лв. – държавна такса /л.17/, 50,00 лв. – такси за СУ
/л. 25, л. 86, л. 160/ 330,00 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ /л. 87 и
л.229/, 300,00 лв. – депозит за СГЕ или общо 730,00 лв.,
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА по предявения А. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството извършеното с нотариален акт № 116, том. II, per.
№ 8973, дело 296/2012 г. от 17.08.2012 г. на Нотариус Р.М.с per.
№ 141 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-гр. Перник, в
полза на В.С.В. дарение на: 1/ Урегулиран
поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 462
квадратни метра, находящо се в землището на село
Мещица, община Перник, област Перник и означено по скица като УПИ ****
/петнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет и трети/ в квартал 46а /четиридесет и шести
„а"/ по плана за регулация и застрояване на село Мещица, община Перник,
област Перник, утвърден със Заповед № III-516/1965 г., при
граници: от югоизток- улица, от югозапад - УПИ XVII-393 /седемнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/, от север- улица-тупик и УПИ XXI-392 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и втори/ и от североизток - УПИ XXI-393 /двадесет
и първи за имот планоснимачен номер триста деведесет и трети, и 2/ Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с
площ от 407 /четиристотин и седем/ квадратни метра, находящо
се в землището на село Мещица, община Перник, област Перник и означено по скица
като УПИ XXI-393 /двадесет и първи за имот планоснимачен
триста деведесети трети в квартал 46а /четиридесет и
шести „а"/ по плана за регулация и застрояване на село Мещица, община
Перник, облает Перник,утвърден съе
Заповед № III-516/1965 г., заедно с първия етаж и
таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда съе застроена
площ от 52 /петдесет и два/ квадратни метра, съетояща се от два етажа и
тавански полуетаж и заедно с построения в имота и масивен гараж съе застроена
площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, при граници на УПИ: от югоизток- улица,
от югозапад- УПИ **** /петнадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет
и трети/ от север - УПИ XXI-392 /двадесет и първи за имот планоснимачен номер
триста деведести втори/ и от североизток - УПИ XII-394 /дванадесети за имот
планоснимачен номер триста деведест и четвърти/ и УПИ
XIII-394 /тринадесети за имот планоснимачен номер триста деведесет и четвърти/,
с 1/8 част, представляваща накърнената запазена част на А. С. В. от наследството на С.С.В., починала на 05.07.2014
г., и ОСЪЖДА В. С. В. ДА
ЗАПЛАТИ НА А. С. В. сумата 8016,12 лв. /осем хиляди шестандесет лева и дванадесет стотинки/, необходима за възстановяване на запазената му част от наследството на С.С.В., починала на 05.07.2014 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала:И.Д.