Решение по дело №1752/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21865
Дата: 2 декември 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20241110101752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21865
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110101752 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „. срещу ответника Д. Ю. М., действащ чрез своя баща и
законен представител Ю. А. М., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2858,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2020г. м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № . сумата от
24,63 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024г.
до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 472,09 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 11.12.2023г. и сумата от 5,39 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 16.10.2021г. до 11.12.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника в качеството му на наемател за исковия период въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за ., както и
дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал
в забава. Претендира осъждане на ответника като наследник на купувача за исковия период
да заплати претендираните суми, както и разноски за производството.
С молба от 12.08.2024г. ответникът заявява, че е платил процесните вземания след
завеждане на исковата молба, за което представя доказателства. Моли за прекратяване на
производството по делото.
С молба от 05.09.2024г. ищецът е признал, че е получил плащане на всички вземания,
за които е предявил искове, както и разноски, с изключение на юрисконсултско
възнаграждение, което претендира.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца „. (с предишно наименование .) не е взел
становище по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и наследодателя на
ответника, по силата на което е престирал и за купувача е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че ищецът и наследодателят на ответника са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот,
находящ се в гр. ., абонатен № . за процесния период от м.07.2020г. до м.04.2022г., че за този
период до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност
от 2858,91 лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата ., чиято цена за
исковия период от м.11.2020г. до м.04.2022г. се равнява на сумата от 24,63 лв., че размерът
на обезщетенията върху посочените главници правилно е изчислен на сумата от 472,09 лв.
върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.12.2023г. и на сумата от
5,39 лв. върху цената на услугата . за периода от 16.10.2021г. до 11.12.2023г.
По делото като безспорно е отделено и обстоятелството, че ответникът е погасил
процесните вземания чрез плащане в хода на настоящото производство, включително
законната лихва от предявяване на исковата молба до извършеното плащане на главниците и
разноските за държавна такса. Посоченият факт се установява и от представеното
доказателство – фискален бон от 07.08.2024г. за плащане на сумата от общо 3717,86 лв. с
основание „плащане по съдебно дело“, от които за главница в размер на 2883,54 лв. (сборът
от двете главници по делото), мораторна лихва в размер на 477,48 лв. (сборът от двете
акцесорни вземания, претендирани по делото), законна лихва в размер на 222,40 лв. и на
съдебни разноски в размер на 134,44 лв., които съответстват на предявените по делото
размери на исковете, изтеклата законна лихва до плащането и направените по делото
разноски за държавна такса.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответникът е
платил претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху главниците,
както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
на падежа свои изискуеми задължения, които са погасени чрез плащане в хода на исковото
производство, същият дължи разноски за производството. Сторените от ищеца разноски за
държавна такса в размер на 134,44 лв. са платени от ответника, видно от представения
фискален бон. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание
чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в минимален размер на сумата от 100 лв., което не е платено и следва да му се
присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. .
срещу Д. Ю. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Ю. А.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2858,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.07.2020г. м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № . сумата от
24,63 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., сумата
от 472,09 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.12.2023г. и сумата от 5,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода от 16.10.2021г. до 11.12.2023г.
ОСЪЖДА Д. Ю. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител
Ю. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., да заплати на „., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „. (с предишно наименование .), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3