РЕШЕНИЕ
№ 1869
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110200458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-025030/06.12.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР
- Отдел ”Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6
ЗДвП за нарушение чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП. Излагат се доводи, че Околовръстния
път е републикански и нарушението не е извършено в населено място.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна Началник сектор към СДВР - Отдел ”Пътна
полиция”, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2021 г., около 13.52 часа, жалбоподателят М. Т. Г. управлявала
МПС – лек автомобил „М.“ с рег. ................ в гр. С., по улица „О. п. срещу
номер 22, с посока от бул. „Б.“ към бул. „Ч. в., със скорост 134 км/ч при
1
ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак „В26“. Скоростта на
автомобила било установена с техническо средство – CORDON M2, №
MID1192, преминало метрологична проверка с протокол № 03-С-
ИСИС/12.02.2021 г.
На Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 665984/30.11.2021 г. от св. С.С., мл. автоконтрольор при О„ПП“ -
СДВР, който жалбоподателят подписал без да изложи възражения. На същата
дата той попълнил саморъчна декларация по чл. 188 ЗДвП, че лично е
управлявал автомобила.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от Началник сектор към СДВР - Отдел ”Пътна полиция”
атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, писмени и веществени
доказателствени средства и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. С.С., която е съставила АУАН.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото
свидетелка, които са лаконични, но не влизат в противоречие с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложените от Български институт по метрология писмени доказателства се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е
констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на
нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение, системата за видеоконтрол и
радарната система-скоростомер към нея са преминали последваща
периодична проверка и са отговаряли на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява, какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост - 139 км/ч, при ограничение от 80 км/ч. Действително в
наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС 134
км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 139 км/ч., но
причината за това е даденият толеранс от 3% в полза на жалбоподателя, тъй
като допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч. Тоест след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената
скорост от 139 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 134 км/ч, което е с 54 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 80 км/ч.
От приложената по делото снимка се доказва, че процесният пътен
участък е бил регулиран с пътен знак "В26", който въвежда ограничение на
скоростта от 80 км/ч. Използването на самото автоматизирано техническо
средство се установява и от приложените по делото график и протокол за
използване на АТСС, изготвени съгласно нормативните изисквания към
датата на извършване на нарушението.
От собственоръчно попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от
жалбоподателя се установява, че именно той е управлявал процесния
автомобил на посочената в обжалваното НП дата.
При така изложените факти съдът формира правните си изводи по
делото.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на
състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Същият като
водач на МПС в населено място – гр. София при ограничение на скоростта на
движение от 80 км/ч, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал лек
автомобил със скорост от 134 км/ч. В случая административнонаказателната
3
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак
„В26“. Обстоятелството, че същото е извършено в населено място в случая не
е от съществено значение, като тук следва да се отбележи, че няма пречка
републикански път да преминава през населено място като в този случай се
прилагат именно правилата за движение в населено място. Скоростта на
управлявания от жалбоподателя автомобил е измерена с надлежно средство
за измерване, чиято годност не се оспорва от негов, от длъжностно лице на
служба за контрол, като е даден толеранс, компенсиращ, допустимата грешка,
поради което от обективна страна съставът на нарушението е осъществен.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над допустимата,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците му, а
именно че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но е целял настъпването им.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно определен – за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. С оглед на това
административнонаказващият орган се е съобразил със законоустановените
параметри, поради което съдът няма основание за промяна на наложеното на
жалбоподателя наказание.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а
наказателното постановление е издадено в изискуемата се от ЗАНН форма, от
компетентен орган съгласно представената по делото заповед на министъра
на вътрешните работи № 8121к-13318/23.10.2019 и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., съдържа всички реквизити и ясно и точно описание на
фактите. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. В случая нарушителят следва да се счита за открит по
смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН считано от датата на
подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя, като АУАН е
съставен на същата дата, поради което са спазени давностните срокове по чл.
34 ЗАНН.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
4
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
025030/06.12.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР - Отдел ”Пътна
полиция”, с което на М. Т. Г. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за нарушение чл. 21, ал.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5