№ 363
гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274- 278 във вр. с чл.410 от ГПК и във
вр. с чл.309а, ал.1, изр.1 от ТЗ, чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК и пар.13, т.1
от ПЗР на ЗЗП.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен
срок по чл.275, ал.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК частна жалба вх.№
1859/18.02.2022г. от заявителя „Ж.-М.“- ООД, гр.С.З. против постановеното в
з.з. Разпореждане № 490/01.02.2022г. по приключеното ч.гр.д.№ 59/2022г. по
описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлена
Заявлението му за заплащане на предвидените в чл.309а, ал.1, изр.1 от ТЗ
минимални разноски за събиране на вземането, в размер на 80, 00 лв., от
длъжника „Т.С.“- ЕООД, гр.К., ***, и РС е отказал издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените разноски от 80 лв. Счита,
че атакуваното негативно за него Разпореждане е изцяло неправилно и
незаконосъобразно, недопустимо и нищожно, понеже съгласно чл.309а, ал.1,
изр.1 от ТЗ разноските за събиране на просрочените задължения се дължат
независимо от факта, дали е била изпратена покана за доброволно изпълнение
или не, цитираната законова разпоредба въвеждала един минимален размер на
разноски от 80 лв./колкото били и процесните/, като дори позволявала на
него, като кредитор да търси направените от него разноски, когато същите
надвишават определения минимум, но в конкретния случай претендираните
от него разноски били в рамките на минималния размер от 80 лв., поради
което нямало пречка за присъждането им. Моли да се отмени отказа на РС-
Казанлък, и да се постанови издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 80 лв., представляващи
направените разноски по чл.309а от ТЗ от негова страна за събиране на
дължимите суми по издадените фактури за доставени стоки на „Т.С.“- ЕООД,
гр.К., ***, със законните последици.
1
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 във вр. с чл.263-
273 от ГПК няма постъпил писмен Отговор от другата страна-
ч.въззиваем/ответника- длъжник/ „Т.С.“- ЕООД, гр.К., ***.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в ч.жалба
оплаквания, събраните по делото доказателства, мотивите на РС и
приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено
следното:
Подадената ч.жалба е процесуално допустима, като е подадена от
надлежен ч.жалбоподател- заявител, против подлежащ на съдебно обжалване
първоинстанционен съдебен акт/Разпореждане/, подадена е в
законоустановения 1- седмичен срок, и настоящия въззивен съд следва да се
произнесе по съществото на направеното в нея оплакване.
Въззивния ОС- Ст.Загора прима за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин съгласно събраните пред РС писмени доказателства, че
задълженото лице- търговския субект „Т.С.“- ЕООД, гр.К., *** по смисъла на
ТЗ, не представлява „потребител“ съгласно законовата дефиниция за
„потребител“ в § 13, т.1, т.1 от ПЗР на ЗЗП, а е „търговец“ съгласно § 13, т.1,
т.2 от ПЗР на ЗЗП, поради което за него не важи особената законова защита
по смисъла на ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК и не заобикаля правилото на
чл.33, ал.1 от ЗПК, още повече, че искането не е за лихва за забава.
Следователно именно едно евентуално неоснователното обогатяване на
длъжника цели да избегне особената разпоредба на чл.309а от ТЗ, като
възмездява разходите за събиране на вземането и още повече въвежда
минимален размер на дължимите разходи от 80 лв., който е валиден както на
национално ниво в Република България, но и на територията на всички 27 бр.
държави- членки на Европейския съюз. Поради което атакувания отказ в
Разпореждането на първоинстанционния съд за присъждане разноските на
заявителя по чл.309а от ТЗ представлява нарушение на разпоредбата на
българския закон и нарушение на Правото на Европейския съюз, имащо
върховенство над българското. Предвид което атакуваното Разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния закон. В образуваното производство по реда на чл.415 във вр. с
чл.422 от ГПК РС- Казанлък, след изслушване на страните преценява дали
първоначално претендираните от кредитора суми са действително дължими,
дали същите са правилно и законосъобразно искани от длъжника, с какви
доказателства за тях разполага кредитора. Едва тогава постановява акта си
относно факта, дали претенциите на кредитора са правилни и решава спора по
същество съгласно чл.414 от ГПК, гарантираща защитата на длъжника. В този
смисъл е налице и задължително за страните по делото и за съда съгласно
чл.130, ал.2 от ЗСВ в т.2 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София.
Поради което въззивния съд счита, че обжалваното Определение е
необосновано, неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и
материалния закон, както и в противоречие със задължителната практика на
2
ВКС- София, и следва да бъде отменено, като се постанови ново, изцяло
позитивно за ч.жалбоподател- заявител по делото.
Настоящото въззивно съдебно Определение не съдържа отказ, не
прегражда пътя на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274- 278 във вр. с
чл.410 от ГПК и във вр. с чл.309а, ал.1, изр.1 от ТЗ и пар.13, т.1 от ПЗР на
ЗЗП, въззивният ОС- Ст.Загора :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 490/01.02.2022г. по приключеното
ч.гр.д.№ 59/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
РАЗПОРЕЖДА делата да се върнат обратно на РС- Казанлък за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парични суми съгласно
Заявление вх.№ 322/12.01.2022г. в полза на заявителя „Ж.-М.“- ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., *** по реда на чл.410 от
ГПК против длъжника „Т.С.“- ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.К., ***, ***, за сумата 80, 00 лв./осемдесет лева/,
представляваща разноски за събирането на вземането по чл.309а, ал.1, изр.1
от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3