Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Варна, 16 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание, проведено на 19 февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ТОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВ и секретаря Геновева Ненчева, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
НДВ № 425 по описа на ВАпС за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл. 380 от НПК, вр.чл.70, б.Д от ЗАНН
и е образувано по искане на Апелативния прокурор на АП Варна за възобновяване
на НАХД №
234/2020г. на Районен съд - Девня и отмяна на постановеното решение №
260005/02.09.2020г.
С постановление от 14.08.2020 год. по пр. №
11122/2020 год. прокурор при РП- Варна е внесъл в PC - Девня бързо производство № 2065/2020 год. по
описа на Участък Вълчи дол - РУ - Девня с предложение по реда на чл.357 ал. 1
т.4 от НПК вр. чл. 78а от НК С.А.И. ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност при
условията на 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание „Глоба“
за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По
повод на това предложение било образувано НАХД № 234/2020 по описа на Районен
съд – Девня. С Решение № 260005/02.09.2020 год. съдът признал И. за невинен в
това на 06.08.2020 г. на главен общински път - гр. Вълчи дол - с. Брестак, обл.
Варненска, да е управлявал МПС - мотопед марка „KINETIC"
модел „Р19" с идентификационен номер на рама № S 0058 97А06000184, което не е регистрирано по
надлежния ред, поради което и на основание чл. 301 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК
го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал. 1
от НК, като приел, че същото не съставлява престъпление, а административно
нарушение.
Със
същото решение, съдът наложил на И. административно наказание - „Глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл.305 ал.6, вр. чл.304 ал.4 НПК, вр. чл. 175
ал. 3 от ЗДвП, за извършено от него административно нарушение по чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Приемайки
за неправилен извода на съда, че деянието не съставлява престъпление, а
административно нарушение Апелативният прокурор релевира основание за
възобновяване на приключилото административно - наказателно производство по
смисъла и при условията на чл.380 от НПК вр. чл. 70 б.“д“ от ЗАНН - деянието,
за което е приключило административно наказателното производство, съставлява
престъпление.
Мнозинството
на настоящия съдебен състав приема, че искането е допустимо – подадено е от
компетентен орган, в сроковете, предвидени за това и е насочено срещу акт,
подлежащ на възобновяване по реда на чл.380 от НПК и приложимия по препращане ЗАНН. Хипотезата на чл.70 б.Д от ЗАНН, в редакцията й действала и към момента
на подаване на искането за възобновяване и към момента на настоящото
произнасяне, урежда възможността за възобновяване на административно наказателното производство в
една тясна ситуация на неправилно приложение на материалния закон – при
неправилна квалификация на едно престъпно деяние като административно
нарушение. В този смисъл са и аргументите, изложени в искането, което мотивира
и извода за допустимост на образуваното по този повод извънредно съдебно
производство пред Варненския апелативен съд. Разгледано по същество искането
обаче е неоснователно.
От
фактическа страна ДРС е приел, че на инкриминираната дата С.И. е управлявал
подлежащ на регистрация, но нерегистриран мотопед. Районният съд приел, че
извършеното от И. обаче не съставлява престъпление, тъй като неговата
обществена опасност е изключително ниска, тъй като конкретното деяние не
накърнява обществените отношения по опазването на реда, който регулира
транспорта, с висок интензитет, за да се достигне до обосновано заключението,
че деянието представлява престъпление. Този извод е правилен и се споделя и от
настоящата извънредна инстанция.
Тук следва да се отбележи следното в
принципен план - деянието с разглежданите признаци, позволяват неговото
квалифициране едновременно като административно нарушение и като престъпление.
Прочитът на съответните норми сочи, че е налице пълно съвпадение в обективните
признаци, включени в съставите на административното нарушение и на
престъплението. Граматическото тълкуване и съпоставяне на съставите на чл.345, ал.2 от НК
и чл.175,
ал.3 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира
като административно нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената
санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на
деянията. Същевременно обаче законодателят не е установил каквито й да било критерии,
позволяващи разграничаване на административното нарушение от престъплението. Затова
единственият възможен подход е във всеки конкретен случай съдът да извършва
тази преценка въз основа на степента на обществена опасност на извършеното. Ако
не се установява засягане на обществените отношения – обект на деянието, или
това засягане е явно незначително, не е налице основен признак на
престъплението, понеже деянието не е общественоопасно. Степента на обществена
опасност на извършеното е обосноваваща вида на отговорността на извършителя в
обсъжданите случаи – наказателна или административна. За да се прецени дали се
изключва основен признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е
необходима внимателна преценка на всички елементи от състава на престъплението.
В тях се включат характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на
деянието, както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от
решаващо значение, доколкото водещото са неговите обективни характеристики.
Обосноваването на извод дали дадено деяние е малозначително, предполага оценка
на обстоятелствата, сочещи на обективното отрицателно въздействие на
извършеното върху обществените отношения- обект на посегателство, а също и
субективните му характеристики извън вината – подбуди, мотиви. В този смисъл Решение № 114 от
26.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 377/2020 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Лада Паунова
Тези принципни положения, отнесени към
настоящия случай, дават основание на настоящата извънредна инстанция да се
солидаризира с преценка на ДРС, че извършеното от нарушителя С.И. деяние е
малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност, а
следователно не е престъпно.
Престъплението по чл.345, ал.2 от НК, в
което е бил обвинен С.И. е формално, не се изисква настъпване на конкретни
вредни последици, така че за наличие на общества опасност или за нейната степен
се съди по засягането на защитените обществени отношения. Обектът на
посегателство действително е комплексен, понеже защитава безопасността при
осъществяване на транспорта. Много ниската степен на засягане на този правно
защитен обект обаче се обосновава от конкретните характеристики на деянието.
Обстоятелствата, които подкрепят този извод са няколко Правилно ДРС е
съобразил, че И. е управлявал мотопеда на баща си, което се е случило
еднократно. По делото не са били представени от прокуратурата доказателства в
противната насока. Правилно ДРС е отчел и мотивите за осъществяването на
деянието, а именно – желанието на нарушителя И. да се придвижи до съседното
населено място, за да търси работа за препитание на многочленното си семейство.
ДРС е изследвал и данните относно
личността на дееца и правилно е достигнал до извода, че И. не се характеризира
с висока степен на обществена опасност - не е осъждан, спрямо него не е бил
прилаган института на чл. 78а от НК, няма и данни за регистрация на извършени
от него криминални прояви, не е санкциониран друг път за допуснати нарушения по
ЗДвП.
Затова и правилно и обосновано решаващият
съд е достигнал до извода, че поведението на И. е типична проява на
административно нарушение, за което го е санкционирал по реда на ЗДвП. В тази
насока районният съд е изложил убедителни аргументи и изводите му за ниската степен
на обществена опасност на извършеното и неговата явна малозначителност, не са опровергани
от единственият довод в искането, че С.И. не притежавал СУМПС. Така изложеното
съображение не обективира дължимата задълбочена преценка на степента на
обществена опасност на конкретното деяние, защото най-малкото прокуратурата не
е изяснила недвусмислено въпроса дали за правоуправление на конкретния мотопед
законът изисква специална правоспособност така, както е посочено в чл.150а ал.2
т.1 от ЗДвП. Подобен извод не може да бъде извлечен и от съда, тъй като липсват
каквито и да било технически данни за конкретния мотопед, които да позволят
преценка дали попада в категория АМ.
Всичко
изложено по-горе мотивира настоящия състав на Варненския апелативен съд да
остави без уважение предложението на апелативния прокурор за възобновяване на
административно наказателното производство по НАХД № 234/2020г. на
Районен съд - Девня и отмяна на постановеното решение № 260005/02.09.2020г.
Водим от изложените съображения и на основание чл.380 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Апелативния
прокурор на АП Варна за възобновяване на административно наказателното
производство НАХД № 234/2020г. на Районен съд - Девня и отмяна на постановеното
решение № 260005/02.09.2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.