Решение по дело №9631/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260292
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120109631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260292

 

гр. Бургас, 15.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9631 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ, предявени от А.Т.Д. против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД.

Ищецът твърди, че на 22.01.2019г. е сключил с ответника застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 440119021003088, за застрахов-ки ”Каско +” и ”Помощ на пътя”, със срок на валидност – от 15.56 часа на 22.01.2019г. до 23.59 часа на 21.01.2020г., по силата на който застрахователят е приел да застрахова собствения му лек автомобил – марка ”Ауди”, модел ”А8”, рег.№ А **** НМ, за всички покрити рискове – при условията на клауза “Пълно каско“. Сочи, че застрахователната сума е била определена на 21 735 лв., а вноските по застрахователната премия – в общ размер от 2 300.65 лв., са били заплащани редовно от него. Твърди и че на 05.04.2019г., в 23.06 часа, на територията на Община Бургас – на главен път Е-87, след разклона за с. **** в посока с.К., при управлението на лекия автомобил – в движение, е въз-никнал пожар, при който МПС е изгоряло. За това е уведомил надлежно ответното дру-жество, но застрахователят е отказал да изплати дължимото застрахователно обезщете-ние в уговорения размер, въпреки настъпването на застрахователното събитие. Иска от Съда да постанови решение, с което да го осъди да стори това. Претендира обезщете-ние за забавено плащане в размер на 1 340.33 лв. за периода 05.04. – 11.11.2019г., закон-ната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете – по основание и по размер. Излага съображения, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи отказа му да заплати на ищеца застрахо-вателното обезщетение. Сочи, че Д. не е собственик на лекия автомобил и застра-хователният договор е нищожен – като сключен при начална липса на застрахователен интерес, както и че застрахователното събитие не е настъпило по твърдяния в исковата молба начин, а застрахованият не е предоставил вярна и точна информация за обстоя-телствата във връзка с възникването му. Евентуално, твърди неизпълнение на задълже-нията на ищеца по т.10.1 и т.10.3 от Общите условия – да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние, да спазва техничес-ките правила за неговата експлоатация, да взема мерки за предпазването му от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност, във връзка с разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. Възразя-ва, че не му е предоставено удостоверение от компетентните органи за прекратяване ре-гистрацията на автомобила съобразно чл.390, ал.1 от КЗ, както и че в случая е налице тотална щета, поради което от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части, по ал.2. При условията на евентуалност – прави възра-жение за прихващане със сумата 1 178.43 лв., представляваща дължимата и неплатена втора вноска от застрахователната премия. За неоснователна счита и акцесорната пре-тенция. Моли Съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 22.01.2019г. страните са сключили застрахователен договор, обективиран в ком-бинирана застрахователна полица № 440119021003088, за застраховки ”Каско +” и ”По-мощ на пътя”, със срок на валидност – от 15.56 часа на 22.01.2019г. до 23.59 часа на 21. 01.2020г., по силата на който дружеството е приело да застрахова собствения на ищеца лек автомобил марка ”Ауди”, модел ”А8”, рег.№ А **** НМ, за всички покрити риско-ве – при условията на клауза “Пълно каско“. Застрахователната сума е била определена на 21 735 лв., а застрахователната премия – на 2 300.65 лв., платима на две вноски, пър-вата от които е била заплатена от Д. на застрахователя.

Възраженията на ответника за нищожност на договора, поради липсата на застрахо-вателен интерес за ищеца са неоснователни – по делото са представени писмени доказа-телства /договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил с нотариална завер-ка на подписите от 17.01.2019г., голям и малък талон/, от които безспорно се установя-ва, че Д. е придобил правото на собственост върху застрахованото МПС по силата на правна сделка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява и че на 05.04.2019г., около 23 часа, на територията на Община Бургас, на главен път Е-87, след разклона за с.**** в посока с.К., е възникнал пожар в двигателния отсек на процесния лек автомобил, при който МПС е изгоряло.

Ищецът е уведомил ответника за настъпването на горното застрахователно събитие на 08.04.2019г. В уведомлението е посочил, че по време на движение е усетил миризма в купето и непосредствено след това са светнали контролните лампи на таблото, а авто-мобилът е започнал да гори в предната си част. Образувана е била преписка по щета № 44010211902270. На същата дата е бил извършен оглед на МПС и е бил изготвен опис-заключение от служител на застрахователя. На 10.04.2019г. Д. е дал писмени обяс-нения /сведения/, във връзка с възникването на пожара.

С писмо от 03.05.2019г. застрахователят е изискал от ищеца още документи.

На 13.05.2019г. Д. е представил такива, както и допълнителни обяснения.

С писмо от 28.05.2019г. ”ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е отказало да изплати за-страхователно обезщетение с мотив, че декларираните при завеждане на щетата обстоя-телства не съответстват с установените факти и събраните данни, относно настъпилото събитие, естеството на увреждането на застрахования автомобил и механизма на полу-чаването им.

С молба от 29.07.2019г. ищецът е поискал от застрахователя да преразгледа щетата.

С писмо от 02.08.2019г. дружеството е уведомило ищеца, че потвърждава отказа си да му изплати застрахователно обезщетение, тъй като липсват нови доказателства, обу-славящи преразглеждането на щетата.

С молба от 15.08.2019г. Д. е поискал извършване на повторен оглед на автомо-била и изготвяне на експертиза от специалист, който да установи причините за възник-ването на пожара, съответно – преразглеждането на щетата и изплащане на застрахова-телно обезщетение.

С писмо от 27.08.2019г. застрахователят е уведомил ищеца, че вече е била извърше-на пожаротехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение за причина-та за възникването на процесния пожар, а именно: човешка намеса с разлив на лесноза-палима течност над и около двигателя и поява на искра от външен източник. Посочил е и че предвид липсата на съответствие между така установените обстоятелства и заяве-ното от молителя при образуването на щетата, че автомобилът се е самозапалил по вре-ме на движение, е налице основанието на т.9.1.9 от Раздел I на Общите условия за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Във връзка с изясняване на обстоятелствата по възникването на процесния пожар – спорни между страните, по делото е допуснато извършването на съдебни пожаротехни-чески експертизи. В заключенията си вещите лица са категорични, че се касае за прила-гането на импровизирано запалително устройство и заливане с леснозапалима течност, като изключват самозапалване на лекия автомобил в движение, в резултат на късо съе-динение или друга техническа причина.

В такъв смисъл са и показанията на свидетеля А.А., извършил оглед на автомобила и изготвил пожаротехническата експертиза по щетата, който също подроб-но обосновава изводите си за причините за възникването на пожара.

От заключенията по САТЕ се установява, че в резултат на пожара са били увредени или напълно унищожени всички важни части и агрегати в двигателния отсек на автомо-била, цялата предна част на шасито и електрониката му, като размерът на материалните щети е над 70 % от действителната му стойност към 05.04.2019г. – според вещото лице В.Г. 9 500 лв., а според вещото лице Б.Т. 12 500 лв., т.е. в случая е налице тотална щета.

Показанията на свидетелката Анета Терзиева, която поддържа версията на ищеца за самозапалване на автомобила, не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на коментираните заключения на вещите лица по СПТЕ, а и същата е в близки отноше-ния с А.Д. /в депозираните пред застрахователя обяснения той е посочил, че му е приятелка, докато при разпита й в съдебното заседание тя не е съобщила това об-стоятелство/, т. е. следва да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото, по сми-съла на чл.172 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а основанията да откаже да стори това са посочени в чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ.

Съгласно чл.403, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застра-хованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването му да уведоми застрахователя, освен ако е уговорен друг подходящ срок, а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено, че ако не изпълни това свое задължение с цел да попречи на съконтрахента си да уста-нови обстоятелствата, при които е настъпило събитието или неизпълнението е направи-ло невъзможно установяването им от него, то последният има право да откаже плаща-нето.

По делото безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение между страните, във връзка със собствения на ищеца лек автомобил, както и погиване-то на МПС в резултат на пожар – в срока на валидност на застрахователната полица.

При негова доказателствена тежест, обаче, ищецът не е доказал твърденията си да е настъпило обявеното пред ответното дружество застрахователно събитие – покрит риск по т.2.1.2.3 от Раздел II на Общите условия към договора за застраховка ”Каско +” – по-жар вследствие на техническа неизправност, възникнал по време на движение на МПС, поради което и застрахователят не му дължи застрахователно обезщетение.

На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че опожаряването на застрахования лек автомобил е настъпило в резултат на прилагане на импровизирано запалително устройство и заливане с леснозапалима течност от неиз-вестно лице, т. е. касае се за умишлен палеж – покрит риск по т.2.3.1 от Раздел II на Об-щите условия към договора за застраховка ”Каско +”. Ищецът не е изпълнил задълже-нието си да уведоми ответното дружество за това застрахователно събитие в срок, като по такъв начин е попречил на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило – основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл.403, ал.4, вр. с ал.1 от КЗ.

Най-накрая – в случая е налице и хипотезата на т.9.1.9 от Раздел I на Общите усло-вия към договора за застраховка, обуславяща правото на ответника да откаже изплаща-не на застрахователно обезщетение, а именно – действия на застрахования, които пред-ставляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число – деклариране на обстоятелства, различни от действително случилото се.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че претенцията на А.Д. по чл.405, ал.1 от КЗ е неоснователна и като такава следва да се отхвър-ли изцяло.

Изцяло – като неоснователна, следва да се отхвърли и акцесорната претенция – по чл.409 от КЗ.

На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – 360 лв. за възнаграждения на вещите лица и 1 182 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, против ”ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Г. Бенковски” № 3, ис-кове за заплащане на сумите: 21 735 лева – застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застраховка ”Каско +”, обективиран в комбинирана застрахователна поли-ца № 440119021003088/22.01.2019г., със срок на валидност от 15.56 часа на 22.01.2019г. до 23.59 часа на 21.01.2020г., за имуществените вреди, претърпени в резултат на настъ-пило на 05.04.2019г. в 23.06 часа, на територията на Община Бургас, на главен път Е-87 след разклона за с.**** в посока с.К., застрахователно събитие – пожар вслед-ствие на техническа неизправност, възникнал по време на движение на собствения му, застрахован, лек автомобил марка ”Ауди”, модел ”А8”, рег.№ А **** НМ, във връзка с което при застрахователя е била заведена преписка по щета № 44010211902270 / 08.04. 2019г., ведно със законната лихва от 12.11.2019г. до окончателното плащане, и 1 340.33 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 05.04.2019г. до 11.11.2019г., като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Т.Д. да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  сумата 1 542 лева – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: