Определение по дело №16/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2019 г. (в сила от 2 февруари 2019 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20197220700016
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр. Сливен, 22.01.2019  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в закрито заседание на двадесет и втори януари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                                                                             и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от         съдията                административно  дело № 16       по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 60, ал. 5 - 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „ЖИНЕТ - БН" ЕООД, гр. Сливен, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Даме Груев" 10, вх.Д, ет.4, ап.16, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-11-0339474 от 15.01.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект – - магазин за хранителни стоки, находящ се в: гр. С., бул. „Х. Д." № …, стопанисван от „Жинет - БН" ЕООД, с ЕИК: *** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ.

С жалбата по настоящото дело е заявено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Твърди се, че: в оспореното разпореждане не са изложени конкретни фактически основания за допуснатото предварително изпълнение; изложените мотиви на административният орган не доказвали конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не предпоставял автоматичен извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налага. Твърди, че липсва опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, тъй като се касаело до извършено нарушение по непредпазливост, което не се оспорвало от търговеца. Относно същия не били констатирани други нарушения и не е бил санкциониран за дейността си до момента. За допуснатото нарушение бил готов да понесе съответната административно- наказателна отговорност и да заплати веднага определената глоба, като до определянето на нейния размер бил готов да предостави определена сума като депозит. Допускане на предварителното изпълнение би довело до съществено накърняване на имуществените интереси на жалбоподателя, отколкото до увреждане на интереса на фиска, тъй като обекта генерирал сериозна печалба, върху която се начисляват и плащали съответните данъци. Прави се също искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателното решаване на спора по жалбата.

Административен съд – Сливен, като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено следното:

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на жалбоподателя на 19.01.2019 г. и жалбата е подадена на 21.01.2019 г., т.е. в рамките на установения по чл. 60, ал.5 от АПК срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 188 ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Т. е., предварителното изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по чл. 60, ал. 1 АПК. Т. е., разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС трябва да съдържа ясни мотиви, указващи на конкретните фактически основания, свързани с наличието на поне една от изчерпателно изброените материалноправни предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК – осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

В настоящия случай съдът намира, че мотивите на административния орган за допускане на предварителното изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално да бъдат обвързани с предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК – предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, спазване на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения.

В протокола за извършена проверка на 11.01.2019 г. в 15:09 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в: гр. С., бул. „Х. Д.“ № …, стопанисван от „Жинет - БН" ЕООД, с ЕИК: ***, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

Макар тези констатации да подлежат на доказване от органите по приходите, това доказване не се прави в настоящото производство, а в едно евентуално съдебно производство по оспорване на законосъобразността на самата заповед, каквото настоящото производство не е. А доколкото тези констатации се съдържат в официален писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила, от една страна и от друга страна, тези констатации не се оспорват от дружеството, съответно те следва да се приемат за безспорно установени.

Ето защо и противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, съдът намира, че в случая са налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение – накърнени са държавните интереси, за което говори вида на извършеното административно нарушение, така и местоположението на обекта, констатираната положителна разлика в касата в размер на 15,43 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, вида и начина на организация на отчетността, които са довели до извършване на административното нарушение и индиректно от степента на обществена опасност на самото административно нарушение. Установено е и това не се оспорва от жалбоподателя, че дружеството има непогасени публични задължения в размер от 1126,33 лв. към 15.01.2019 г.  Налице е също необходимост от предварителното изпълнение поради факта, че от закъснението е възможно да се стигне до съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на дружеството, защото се препятства нормалната контролна дейност и не е възможно проследяване на търговския оборот в цялост.

Неспазването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС води до укриване на приходи, които са елемент от основата за облагане на лицата по ЗДДС и ЗКПО, и до неплащане на данъци върху стойността на укритите доставки по ЗДДС и върху укритите приходи от продажбите по ЗКПО. Вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в размера на дължимия данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неиздаването на фискална касова бележка за отчитане на продажбите и в случая предвид установената касова разлика, представляваща неотчетени приходи и посочената големина на търговския обект, вредата за бюджета би била трудно поправима и значителна, в случай че изпълнението на ПАМ бъде забавено във времето. (Определение № 15750 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2018 г., VIII о., Определение № 15816 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2018 г., I о.)

В настоящия случай искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е обосновано по никакъв начин. Дружеството не посочва какви конкретни вреди и в какъв размер ще настъпят в резултат на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Не се сочат конкретни факти и доказателства, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се явява недоказано.

Не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като спирането на търговската дейност на дружеството в процесния търговски обект е за 15 дни – срок, който е половината на определения по закон период от време, за който може да бъде прилагана мярката и който в конкретния случай е преценено, че е достатъчен, за да може да бъде коригирана организацията и начина на работа по начин, съобразен с действащата правна уредба.

Жалбоподателят заявява, че е готов да заплати глобата за извършеното нарушение, като съгласно чл.187 ал.4 от ЗДДС, това е основание за прекратяване на наложената ПАМ.

Водим от изложеното съдът намира, че искането за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на защита спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за административния процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Недопустимо е оспорващият като се стреми да прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Както бе посочено по-горе, жалбоподателят не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на акта. По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.

 За разглеждане на жалбата оспорващият дължи държавна такса в размер на 50 лева, за чието заплащане не са представени доказателства. По съображение за процесуална икономия и с оглед на обстоятелството, че производство е образувано като бързо по реда на чл.60 от АПК, за което се дължи незабавно произнасяне, съдът намира, че държавната такса следва да бъде събрана с постановяване на съдебния акт.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.60 ал.6 от АПК,
съдът:

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЖИНЕТ - БН" ЕООД, гр. Сливен, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Даме Груев" 10, вх.Д, ет.4, ап.16, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-11-0339474 от 15.01.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЖИНЕТ - БН" ЕООД, гр. Сливен, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Даме Груев" 10, вх.Д, ет.4, ап.16, за спиране на предварителното изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-11-0339474 от 15.01.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП, до окончателното решаване на спора по жалбата.

ОСЪЖДА „ЖИНЕТ - БН" ЕООД, гр. Сливен, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Даме Груев" 10, вх.Д, ет.4, ап.16, да заплати по сметка на Административен съд - Сливен сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за производството.

Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :