РЕШЕНИЕ
Номер 260602 28.09.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на двадесет и шести август две
хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 807 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от Г.К.В., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете - А.П.Ш., ЕГН ********** *** против
П.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***
Бракът между майката на ищцата и ответника е прекратен с влязло в
сила съдебно решение постановено по гр. д. № 473/2010г. по описа на Районен съд
П. - 3 бр.с., с което упражняването на
родителските права спрямо роденото през време на брака дете - А.П.Ш., ЕГН **********,
са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 90
лева, считано от 14.01.2010г.. Размерът на дължимата издръжка е бил увеличен от
90 лева на 130 лева по силата на Решение, постановено по гр.д. № 15103/2014г.
по описа на ПРС - 4 бр.с., считано от
21.10.2014г..
От момента на фактическата раздяла през
2010г. детето живеело при майка си, като единствено тя полагала грижи за нея.
Бащата през този период от време заплащал само присъдената издръжка, в
посочените размери от 90 лева първоначално, а от 2014г. - 130 лева. Той напълно
се бил дезинтересирал от детето, дори не го бил виждал през всичките тези години.
Майката
не разполагала с високи доходи, имала и второ дете, за което да се грижи
и издържа. Семейството й търпяло финансови затруднения. Определеният със
съдебното решение размер на издръжката, обаче бил крайно недостатъчен. Той бил
присъден преди повече от пет години, като вече по-голямата възраст на детето,
понастоящем **** клас, обуславяла
нуждата от повече финансови средства за осигуряване на елементарни условия за
живот.
През учебните 2017-2018 и 2018 -2019 години
детето посещавало занималня, което се отразявало много добре на успеха, от тази
учебна година, обаче майката нямала финансова възможност да плаща по 65 лева на
седмица и детето не посещавало занималия, което довело до понижаване на успеха
й. Детето посещавало единствено курс по английски език, който бил с годишна
такса в размер на 530 лева за миналата учебна година и 519 лева за тази. Други
извънкласни занимания, уроци или курсове не посещавало, дори и на училищните
екскурзии и лагери не ходило, поради липса на средства.
С оглед на изложеното, е направено искане съдът да постанови РЕШЕНИЕ, с което да
бъде увеличен размера на дължимата от ответника - П.А.Ш., ЕГН **********
месечна издръжка за малолетното дете - А.П.Ш., ЕГН ********** от 130 /сто и тридесет/
лева на 250 /двеста и петдесет/ лева, която да се изплаща чрез Г.К.В., ЕГН **********,
като майка и законен представител, начиная от датата на депозиране на исковата
молба по настоящото дело - 20.01.2020г. до
навършване на 18 годишна възраст и/или до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, като същата да се изплаща най-късно до пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
Претендират се направените
по делото разноски.
В
срока за отговор по чл. 131 от
ГПК е депозиран такъв от
ответника П.А.Ш. ЕГН ********** чрез адв. ******, особен представител.
Ответникът не оспорва описаната фактическа
обстановка относно това, че с ищцата са имали брак, който е разтрогнат, както и
че от него имат дете.
Ответникът обаче оспорва предявения иск, за
увеличаване на размера на издръжката над 152,50 лв. /т.е. над минималния
размер/
В условието на пълно и главно доказване на
първо място ищцата следвало да докаже твърденията си за нуждата от издръжката
на детето над размер от 152,50лв., а на второ място, че ответникът може да я
заплаща без това да го подложи на крайно затруднение.
Разбира се, всеки родител, дори и в чисто
човешки план, следвало да предпочете физическото и психическото развитие и
добруването на собственото си дете, ответникът обаче към настоящия момент не бил
трудово ангажиран и не получавал доход от труд или от друго.
Даже всъщност от 10.03.2020г.
бил регистриран в „Бюрото по труда“ към Агенцията по заетостта, т.е. сам той
получавал един доста скромен доход.
Направено е
искане съдът да отхвърли иска над
размера от 152,50лв.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че А.П.Ш. ЕГН ********** е
дете на Г.К. В., ЕГН ********** и П.А.Ш., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 1502/04.05.2015год. постановено по гр.дело № 15103/2014 год. по описа на Районен съд –П., 4-ти брачен състав, влязло в сила на 28.05.2015г. П.А.Ш.,
ЕГН **********
бил осъден да изплаща на детето си А.П.Ш. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г. К. В., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 130 лева.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна И. Т. В., с. на майката на
ищцата става ясно, че А. живее при него и майка си и те се грижат заедно за нея. Не познавал
лично бащата на детето. За това време, откакто били заедно, бащата не полагал абсолютно никакви грижи за детето, даже и нямал
желание да я взима, да я вижда. От 6 години свидетелят
бил
женен за майката на
ищцата- Г., но били заедно от 8 години. През това време ответникът не бил давал никакви пари за детето извън издръжката. С
издръжката закъснявал по принцип. Детето ходило на уроци по
английски език, които стрували 610 лв. годишно. Имало желание също да
ходи и на други места да спортува, но поради липса на средства детето било лишено от тези работи. А. тази година щяла да бъде в **** клас. Учила в СОУ *****. За началото на учебната
година в началото към 100 лв. била само униформата и отделно
за раници и други работи се давали около 70-80 лв. като
разход. А. се представяла добре в училище.
Действително имало нужда да ходи на уроци по български език и
литература, но не ходило поради липса на средства. Въпреки всичко детето имало
нужда от уроци. По български език и литература оценките ѝ били 4,50 – 5,00.
От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно ищеца в производството става ясно, че Г.В.
и П.Ш. разказали, че са разведени с решение на ПРС
през 2010г. Упражняването на родителските права спрямо роденото по време на брака им дете - А.П.Ш.
е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 90
лв месечно, считано от 14.01.2010 година. Размерът на дължимата издръжка е бил
увеличен от 90 лв на 130 лв. по силата на Решение па ПРС, считано от 21.10.2014г. По думи на г-жа В., бащата редовно изпращал издръжката, но нс се интересува от развитието на
дъщеря си. Г.В. споделя, че с нарастване па възрастта на детето
се увеличават и неговите нужди. По нейни думи през учебните 2017/2018г. и
2018/2019г. момичето посещавало частна занималия, което се отразявало много
добре на успеваемостта й в училище, но от тази учебна година, тя не можела да си
позволи да плаща по 65 лева на седмица. Детето,
по нейни думи, през изминалата учебна година си е понижило успеха. То
посещавало единствено курс по английски език. койго бил с годишна такса 610лв. Поради липса на финансови средства А. не можела да посещава други извънкласни форми на
обучение, например курс по рисуване. Г- жа В. разказала още, че в училището
организирали образователни екскурзии два пъти в годината, лагери, които също
изисквали средства. По нейни данни детето до този момент не е ходило на лагер
със съучениците си. Тя съобщава, че за предстоящата учебна година трябва да
закупи комплект ученическа униформа за дъщеря си, учебни помагала и пособия,
нова ученическа рапица. Г.В. има сключен втори брак и от
него има родена по-малка дъщеря И., на **** години. В грижите си за детето майката получава подкрепа от
настоящия си съпруг и неговите родители. Тя споделя още, че за дистанционното
обучение на А. те са й подарили лаптоп. П.Ш. разказва, че редовно плаща определената от съда издръжка,
като се случва понякога да я забави във времето. Казва, че по професия е *****, работата му е предимно сезонна, а това лято не е
успял да си намери работа.. Заявява, че няма нищо против увеличението на
размера на издръжката за дъщеря му. Споделя, че е опитал да се споразумеят с
г-жа В. относно увеличаване на размера на издръжката на 180 лв., но тя не се е
съобразила с неговите възможности. По информация от П.Ш.,
той има втори брак, но от брака си все още няма деца.
Към
момента основни грижи за А. полага майката. Тя се стреми да посреща по
адекватен начин нейните потребности. Личен лекар на детето е д-р ***** с адрес на практиката: ******. Момичето е здраво. По думи на майката през
последните няколко години рядко боледува от простудни и инфекциозни
заболявания.На А. са направени всички задължителни имунизации за календарната
възраст. Детето през изминалата учебна година редовно е посещавало училище,
като е участвало и в дистанционната форма на обучение. По информация, получена от майката и А., семейството живее в
наследствено жилище, състоящо се от спалня, детска стая и кухня. Жилището е
обзаведено функционално и в него се поддържа добра хигиена. А. и по-малката й
сестра спят в една стая на двуетажно легло.
В стаята има гардероб, ученическо бюро, ракла, играчки и лични вещи на децата. По информация от г-н Ш., той живее в жилище под наем, състоящо се от две стаи и кухня.
Г.В. разказа, че работи в частна фирма в с. Р., област
П. Заема длъжност ***** и получава заплата от 1100 лв.
П.Ш. твърди, че към момента не работи. Регистриран е в
ТД "БТ", гр. П. Не получава парично обезщетение.
А. е на **** години. Учи в
ОУ *****. През предстоящата учебна 2020/2021г. ще бъде
ученичка в ***** клас. Детето има изграден дневен режим на хранене,
спане, учене и игра. А. е много добре интегрирана в общността. Има приятели, с
които общува. Съобщава, че през свободното си време обича да рисува, да
оцветява, да апликира. По време на срещата се констатира силна емоционална
връзка между детето и неговата майка. Такава връзка не се наблюдава и не е
изградена между детето и неговия баща.
За бащата на детето съобразно приетата по делото справка
от НАП – П. става ясно, че лицето няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като
самоосигуряващо се лице. Има участие в: ***** - едноличен собственик, представляващ субекта,
управляващ. Няма данни за подадени Годишни данъчни декларации
/ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018г. и 2019г. Съгласно Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ по ЕГН,
за лицето няма данни за изплатени доходи ио извънтрудови правоотношения за
отчетни 2018г. и 2019г. Няма декларирани недвижими имоти.
Няма декларирани МПС /по данни на Общините/.
За майката на ищеца – Г.К.В. с ЕГН **********, лицето няма
регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се
лице. Няма участия в търговски дружества. Няма данни за подадени Годишни данъчни декларации /ГДД/ но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018г. и 2019г. Съгласно Справки
за изплатени доходи по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за
изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г. Има декларирано движимо и недвижимо имущество – недвижим имот в гр. П. и МПС. Видно
от справката НАП лицето
получава трудово възнаградение в
размер на 1400 лева средно месечно.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди близо 6 години.
За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това
съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 6 години средства
от 130 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща. Понастоящем минималната
издръжка за едно
дете месечно е в размер на 152.50 лева, от
което е видно, че присъдената понастоящем издръжка
за детето е под минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че
майката осъществява и фактическото отглеждане на
детето, както и че има още едно малолетно дете за което полага грижи. От
друга страна няма информация и доказателства бащата на детето
да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго
малолетно дете.
Съдът приема, че бащата на детето е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да
реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на детето, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
детето е ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на детето, но и заради факта, че към
момента минималната издръжка за
едно дете е в размер на 152.50 лева.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето
има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на около 320
лв - за храна, дрехи, и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за
това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее
при майката и същата полага
ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен
състав намира, че бащата следва да
осигурява по 200 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето А., начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, макар и в момента да е регистриран в
бюрото по труда, ще може да заплаща издръжка в този размер.
За сумата над
уважения до пълния претендиран размер
от 250 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Не
се доказа детето А. да има
други, различни от неговите
връстници разходи средномесечно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки)– държавна такса върху
увеличения размер на издръжката /70 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от
ищцовата страна и те да са в размер на 400 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат. Следва ответникът
да бъде
осъден да заплати сумата от 233.33 лева /двеста, тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ на ищеца, направени от последния разноски съобразно с уважената
част от иска. Ответникът не
претендира разноски, а и такива няма доказателства
да е направил.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 1502/04.05.2015г.
на Районен съд П., ІV брачен състав, постановено по гр.д. № 15103/2014г., влязло в
законна сила на 28.05.2015г, месечна издръжка, дължима от П.А.Ш., ЕГН ********** на малолетното дете А.П.Ш.
ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Г. К. В., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 130 лева /сто и тридесет лева/ на 200 лева (двеста лева) месечно,
считано от 20.01.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения
размер от 200 лева до пълния
претендиран от 250 лева.
ОСЪЖДА П.А.Ш.,
ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 100.80 лева (сто лева и
осемдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /70 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА П.А.Ш., ЕГН ********** да заплати на А.П.Ш. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Г. К.
В., ЕГН ********** направените
от последните разноски в производството в размер на 233.33 лева /двеста,
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/- заплатено възнаграждение за един
адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.