№ 3495
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502925 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД срещу решение №
22565/12.12.2024 г. по гр.д. № 16340/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, с
която са отхвърлени искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, предявени от
жалбоподателя срещу Д. Р. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата над 9,99 лв. до 139,86 лв., представляваща
незаплатена лизингова цена по договор за лизинг на мобилно устройство от 15.01.2019
г. за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., за мобилно устройство „Nokia 5.1 Plus
Dual White“, ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, 200,92 лв., представляваща договорна неустойкa, начисленa поради
едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за лизинг по
мобилен номер **********; 12,47 лв., представляваща договорна неустойкa, начисленa
поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за
далекосъобщителна услуга, за които суми са издадени заповеди за изпълнение по чл.
410 от ГПК на 09.03.2022г. и на 17.02.2023г. по ч.гр.д. №69993/2021г. на СРС, 165
състав.
1
Жалбоподателят – „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно. Твърди, че по делото е доказано, че падежът на
всички лизингови вноски е настъпил, поради което е налице основание за присъждане
на пълния размер на претендираната сума за лизингови вноски. Освен това намира, че
вземанията за неустойка се основават на валидни клаузи, поради което исковете за
неустойки се явяват основателни. Ето защо, моли решението на СРС в обжалваната
част да бъде отменено и исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Д. Р. С., оспорва въззивната жалба, като моли
решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Йеттел България“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по:
договор за мобилни услуги от 15.01.2019 г. (за мобилен номер +359*********); договор
за лизинг от 15.01.2019 г. за устройство „NOKIA 5.1 Plus Dual White“. Твърди, че
ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни услуги по
договора за мобилни услуги, поради което същият е прекратен по вина на ответника.
Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите лизингови вноски по договора за
лизинг, поради което същите се явяват предсрочно изискуеми в пълен размер.
Непогасените задължения на ответника възлизат на сумите, както следва: 12,47 лв.,
представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно
прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 15.01.2019 г.; 139,86
лв., представляваща незаплатена лизингова цена по договор за лизинг на мобилно
устройство от 15.09.2019 г. за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г.; 200,92 лв.,
представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на договор за лизинг от
15.01.2019 г., формирана като разлика в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. В производството по ч.гр.д. № 69993/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 165 състав, за посочените суми е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК. Ето защо и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 69993/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 165 състав. Претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването, както
2
и разноските по делото.
С обжалваното решение е уважен само искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ, като е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9,99 лв., представляваща незаплатена
лизингова цена по договор за лизинг от 15.01.2019 г. за устройство „NOKIA 5.1 Plus
Dual White“ за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва от
07.12.2021 г. до погасяването, като предявените искове в останалата част са
отхвърлени.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92 ЗЗД са отхвърлени, а именно: за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата над 9,99 лв. до 139,86 лв.,
представляваща незаплатена лизингова цена по договор за лизинг на мобилно
устройство от 15.01.2019 г. за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., за мобилно
устройство „NOKIA 5.1 Plus Dual White“, ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, 200,92 лв., представляваща неустойка,
дължима за неизпълнение на договор за лизинг от 15.01.2019 г., формирана като
разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена; 12,47 лв., представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно
предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от
15.01.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 342
и сл. ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е налице твърдения договор за лизинг на мобилно устройство, в изпълнение
на който е предоставил процесното мобилно устройство на ответника срещу
задължение на последния да заплаща договорените лизингови вноски.
Видно от договор за лизинг от 15.01.2019 г., сключен между страните, „Теленор
България“ ЕАД (със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) се е задължило
да предостави за временно възмездно ползване на лизингополучателя Д. Р. С. следното
мобилно устройство – „NOKIA 5.1 Plus Dual White“, срещу обща лизингова цена в
размер на 229,77 лв., плащането на която е разсрочено, съгласно погасителен план,
поместен в договора. В чл. 4 от договора е налице изявление от страна на
лизингополучателя, съгласно което същият е удостоверил получаването на мобилното
устройство, предмет на договора.
Съгласно исковата молба се претендират четиринадесет вноски по договора, по
отношение на които се твърди да е настъпила предсрочна изискуемост. По делото не
3
са ангажирани доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за лизинг към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В случая обаче крайният срок за заплащане на
дължимата лизингова цена е изтекъл на 15.12.2020 г., т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането за
заплащане на цената по договора за лизинг е изискуемо в пълен размер. По делото не
са ангажирани доказателства за погасяването на същата, поради което претенцията с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ се
явява основателна.
По исковете за неустойка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД
следва да се установи, дали са налице валидни клаузи за неустойки при прекратяване
на договора за мобилни услуги и свързания с него договор за лизинг, изразяващи се в
дължимост на всички абонаменти такси по договора за мобилни услуги до края на
срока им, както и в дължимост на разлика в цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена с оглед сключен договор за мобилни услуги.
Видно от представеното допълнително споразумение от 15.01.2019 г., сключено
между страните, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока,
посочен в чл. 1, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите общи условия, последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичането на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. В допълнение на
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора; (б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатените от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от общи условия на „Йеттел България ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в случай че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, „Йеттел България ЕАД има право незабавно да
4
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
По делото е представена фактура № **********/10.12.2019 г., видно от която
„Йеттел България ЕАД е начислил на потребителя сумата в размер на 453,25 лв.,
формирана от сумата в размер на 139,86 лв. – лизингови вноски, и 313,39 лв. –
неустойки за прекратяване на договори за услуги. Съгласно процесният договор за
мобилни услуги, същият е със срок от 15.01.2019 г. до 15.01.2021 г.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на задълженията по
договора за мобилни услуги и договора за лизинг, от което следва, че същият е
неизправна страна, което от своя страна е основание за предсрочно прекратяване на
договорите на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено, че
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. По делото обаче не са
ангажирани доказателства за извънсъдебно упражняване правото на ищеца и
отправяне на изявление за разваляне на договорите преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК от 07.12.2021 г. и съответно преди връчване на заповедта по чл. 410 ГПК.
Едва тогава ищецът е реализирал правото си като изправна страна да развали занапред
договорите, т.е. предсрочно да ги прекрати, поради виновно поведение на ответника.
Както беше посочено, договорите за ползване на мобилни услуги и лизинг са
сключени в писмена форма и в същата форма следва да бъде извършено тяхното
прекратяване преди изтичане на договорения между страните срок. От изложеното
следва и извода, че за ответника не е възникнало задължението да заплати неустойка,
която е дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и
договора за лизинг.
Ето защо, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД са неоснователни.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ за разликата над сумата в размер на 9,99 лв. до 139,86 лв.,
представляваща незаплатена лизингова цена по договор за лизинг от 15.01.2019 г. на
мобилно устройство „Nokia 5.1 Plus Dual White“, ведно със законната лихва от
07.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като посоченият иск бъде
уважен.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Също така, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, касаеща
5
присъдените разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство над
сумата в размер на 151,02 лв. до 242,25 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 316,17 лв., представляваща допълнителни разноски за заповедното и
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както и
сумата в размер на 160,80 лв., представляваща разноски за въззивното производство
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника не е
прекомерно, доколкото същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ,
поради което възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата в
този смисъл се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22565/12.12.2024 г. по гр.д. № 16340/2024 г. по описа на
СРС, 165 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 342 и сл. ЗЗД, предявен от „Йеттел България“ ЕАД
срещу Д. Р. С., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над
9,99 лв. до 139,86 лв., представляваща незаплатена лизингова цена по договор за
лизинг от 15.09.2019 г. на мобилно устройство „Nokia 5.1 Plus Dual White“, ведно със
законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
в частта, с която „Йеттел България“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Д. Р. С.
сумата над 151,02 лв. до 242,25 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. С., ЕГН ********** дължи в полза на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 342 и сл. ЗЗД сумата над 9,99 лв. до 139,86 лв., представляваща
незаплатена лизингова цена по договор за лизинг от 15.09.2019 г. на мобилно
устройство „Nokia 5.1 Plus Dual White“, ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22565/12.12.2024 г. по гр.д. № 16340/2024 г. по
описа на СРС, 165 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Д. Р. С.,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
6
12,47 лв., представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно
предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от
15.01.2019 г.; 200,92 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на
договор за лизинг от 15.01.2019 г., формирана като разлика в цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
ОСЪЖДА Д. Р. С., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 316,17 лв.,
представляваща допълнителни разноски за заповедното и първоинстанционното
производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 160,80
лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7