Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 15.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ЯНА Б. |
при участието на секретаря Виктория И., като разгледа
докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 16688 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ищец А.В.А.,
срещу решение № 33294/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 9652/2010г., по
описа на СРС, 60-и състав, по втора фаза на делбата, в частта, в която
на основание чл. 353 ГПК на А.В.А. и К.В.А. в общ дял е поставен поземлен имот
с идентификатор 29150.7107.603, с площ около 509 кв.м, а съобразно нотариален
акт № 5, том XV, н.д. № 2784/1976г. на IV нотариус при СРС – с площ от 1 000 кв.м, находящ се в
с. Железница, местн. „*********, район Панчерево, общ. Столична, при съседи на
имота: поземлени имоти с идентификатори 29150.7107.604, 29150.7107.71,
29150.7107.679, 29150.7107.58, 29150.7107.605 по одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри за с. Железница, общ. Столична, със заповед №
РД-18-36/17.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по
посочения акт: път, братя И.-Т., Д.А.Т., И.А.и Г.Т., заедно с построената в
него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м, на
стойност 59 900 лева, а в дял на ответника Г.А.Т.е поставен недвижим имот –
апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл.
*******, с площ от 66.66 кв.м, състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски
бокс, при съседи: стълбище, апартамент № 67, двор, двор, заедно с таванско
помещение № 13, при съседи: коридор, таван № 12, двор, заедно с 1.105% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо
парцел 48, кв. 102 по плана на гр. София, местн. „Красно село – Стрелбище“ на
стойност 86 310 лева и Г.А.Т.е осъдена да заплати на А.В.А. и К.В.А. по 6 602.50
лева – уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решението
в сила до окончателното плащане, в частта, в която съдът е отхвърлил
претенцията му за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, на поземлен имот с идентификатор 29150.7107.603,
с площ около 509 кв.м, а по нотариален акт – с площ от 1 000 кв.м, находящ се в
с. Железница, местн. „*********, район Панчерево, общ. Столична, по одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри за с. Железница, общ. Столична, със
заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с
построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
43 кв.м, и в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 346 ГПК от А.В.А. срещу Г.А.Т., починала в хода на производството по делото и по
реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Д.П. С.. и П.Д.М.,
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за сумата 3 941.12 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ¼ ид.ч. от
апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл.
*******, с площ от 66.66 кв.м, за периода от 01.03.2010г. до 08.10.2012г.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части. Делбата не следвало да бъде
извършена по реда на чл. 353 ГПК, а следвало да бъде уважена претенцията на
ищеца А.В.А. за възлагане на недвижимия имот в с. Железница с построената в
него къща. Претенцията на ищеца А.А. не била оспорена от никоя от страните и
нямало друго искане за възлагане, налице било изрично писмено искане от К.А. да
получи парично уравнение на неговия дял, което съгласие следвало да бъде
съобразено, с решение № II-60-316/21.11.2011г.
по гр.д. № 9652/2010г. за допускане на делбата, влязло в законна сила на
28.12.2011г., съдът изрично постановил ищецът А. да ползва същия имот, а Г. Т.
да ползва апартамента. СРС не изпълнил и задължението си по чл. 350 ГПК.
Неправилно СРС кредитирал заключението на тройната експертиза, която била в
полза на ответника, сочи пресмятания относно уравненията. Неправилно била
отхвърлена претенцията му за лишаване от ползването, предявена срещу ответника Г.
Т., починала в хода на производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК
конституирани наследниците й по закон Д.П. С.. и П.Д.М. – по делото нямало
спор, че апартаментът се ползвал от нея и че никой друг не могъл да го ползва.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а вместо това –
постановено друго, с което въззивният съд уважи претенцията му за възлагане на
недвижимия имот в с. Железница, ведно с изградената в него сграда и уважи
претенцията му за обезщетение в размер на сумата 3 941.12 лева за лишаване от
ползването на апартамент № 68, предявена срещу ответника Г. А., починала в хода
на производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците
й по закон Д.П. С.. и П.Д.М..
Въззиваемата страна
Д.П. С.., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Правилно СРС
приложил чл. 353 ГПК, вр. чл. 69 ЗН, като поставил имота в с. Железница в дял
на двамата братя А. и К. А.. Правилно кредитирал и неоспореното заключение на
изслушаната тройна СТЕ. Правилни били и изводите на СРС за липса на отправена
от ищеца А.А. покана до починалия в хода на делото ответник Г. Т., поради което
претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС била неоснователна. Моли
решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
В хода на въззивното производство въззиваемият П.Д.М.
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В хода на въззивното производство въззиваемият К.В.А.,
в писмена молба с вх. № 288409/20.10.2023г. намира, че следва да получи в общ
дял с брат си А.В.А. недвижимия имот в с. Железница, като уравнението на
дяловете бъде извършено съобразно заключението на изслушаната пред СГС тройна
експертиза.
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано,
е влязло в законна сила в частта, в която съдът е отхвърлил възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на ответника Г.А.Т., починала в хода на
производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й
по закон Д.П. С.. и П.Д.М..
При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по
съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.
По отношение на неговата правилност на въведените с
въззивната жалба основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът приема за установено, че с влязло в сила решение
№ II-60-316 от 29.11.2011г. на СРС, 60-и състав, по гр.д.
9652/2010г., било допуснато извършването на делба на апартамент № 68, находящ
се в гр. София, ж.к. „Красно село-Стрелбище“, ул. „*******бл. ******с площ
66.66 кв.м, състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски бокс, при съседи:
стълбище, ап. 67, двор, двор, с таванско помещение № 13, при съседи: коридор,
таван № 12, двор, заедно с 1.105% ид.ч. от общите части и правото на строеж
върху мястото – парцел 48, кв. 102 по плана на гр. София, местн. „Красно
село-Стрелбище“, и на дворно място (неурегулирано) в с. Железница, Софийско, местн. „Чемерник“, с площ от
1 000 кв.м, с построената в него къща, при съседи: път, братя Илиеви Тупанкови,
Д.А.Т., И.А.и Г.Т., описано в н.а. № 25, том XV, дело № 2781/1976г. на IV нотариус при СРС. Делбата била допусната между страни
и при квоти, както следва: за Г.А.Т.– 2/4 ид. части, за А.В.А. – ¼ ид.ч.
и за К.В.А. – ¼ ид.ч.
По горните мотиви на съда в производството по
извършване на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по
чл. 344, ал. 1 ГПК, което има сила на присъдено нещо относно лицата, които имат
право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от
съделителите. Ако в течение на производството по втора фаза на делбата, след
постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК настъпят промени в страните
или притежаваните от последните права, същите следва да бъдат взети в предвид
от съда при извършването на делбата.
В процесния случай след решение № II-60-316 от 29.11.2011г. на СРС, 60-и състав, по гр.д.
9652/2010г. по допускане на делбата, на 04.02.2014г., починала съделителят Г.А.Т..
Производството по делото на основание чл. 227 ГПК продължило с участието на
нейните правоприемници Д.П. С.. и П.Д.М.. При зачитане на гореобсъдените
промени в съсобствеността между страните, настъпили след решението по първа
фаза на делбата, съдът намира, че по делото се установява страните да участват
в съсобствеността при квоти – по ¼ ид.ч. за А.В.А., К.В.А., Д.П. С.. и П.Д.М..
С решението съдът постановил привременни мерки по чл.
344, ал. 2 ГПК, а именно до извършването на делбата допуснатият до делба
апартамент да се ползва от съделителя Г.А.Т., а дворното място в с. Железница с
къщата – от съделителя А.В.А..
По извършването на делбата:
В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК ищецът А.В.А. депозирал
писмена молба с искане да получи в свой дял единия от имотите-предмет на
делбата, а именно дворното място в с. Железница с построената в него къща, по
отношение на който с решението по допускане на делбата му било предоставено
ползването. За уравняване на дела си поискал да получи дял в пари.
В горния срок ответникът К.В.А. депозирал писмена
молба, с която заявил искане да получи уравнение на дела си в пари, като бил
съгласен останалите съделители да получат възложените им за ползване с решението
по допускането на делбата имоти. Заявил, че бил съгласен за постигане на
спогодба в същия смисъл или постановяване на такова решение от съда.
В първото по делото о.с.з. след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, ответникът Г. Т. направила искане за
възлагане в неин дял на допуснатия до делба апартамент.
В първото по делото о.с.з. СРС докладвал приетите
претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Нормата на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК предвижда, че ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или
с пари. Елементите от фактическия състав на възлагателната претенция по чл.
349, ал. 2 ГПК са следните: 1/ имотът да е жилищен по предназначение – да служи
за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище, 2/ да е реално неподеляем, 3/ съсобствеността да е
възникнала от наследяване, 4/ съделителят, който е предявил претенцията да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и 5/ да не притежава
друго жилище.
По делото пред СРС е изслушано заключение на СТЕ,
изготвено от в.л. Савова, неоспорено от страните в частта, в която експертът
дава категорично становище, че и двата имота-предмет на делбата са жилищни и
неподеляеми, предвид на което настоящият съдебен състав приема, че по делото се
установяват първите две от горепосочените предпоставки.
От писмените доказателства
по делото се установява и третият елемент от фактическия състав на нормата, а
именно че съсобствеността върху жилищните имоти възникнала между съделителите
по наследство, оставено им от общите им наследодатели А.Й.Г. и К.В.Г..
Разпоредбата на чл. 349, ал.
2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), предвид на което
приложими към настоящия казус са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/19.05.2004г. по тълк.д. № 1/2004г., ОСГК на ВКС. Съобразно мотивите по т. 7
на същото тълкувателно решение по отношение на съделителя с възлагателна
претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго
жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е
живял в жилището на наследодателя. В закона няма дефиниция на посоченото
изискване „да е живял в него“. Практиката предполага трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в
делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано
с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. Съобразно
указанията на ВКС доказването следва да е пряко и пълно като изводът на
съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на
постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС.
СРС, прилагайки именно
горните задължителни за съдилищата разяснения по т. 7 от Тълкувателно решение №
1/19.05.2004г. по тълк.д. № 1/2004г., ОСГК на ВКС приел, че по делото останали
недоказани последните два от горепосочените елементи от фактическия състав на
нормата – че ищецът живял в имота към момента на откриването на наследството и
че не притежава друго жилище, предвид на което приел за неоснователна възлагателната
претенция на ищеца по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Горния извод на първата
инстанция настоящият съдебен състав намира за правилен. Законовоизискуемите от
нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК релевантни
факти не могат да се приемат за доказани и то при условията на изискуемото
съобразно указанията на ВКС по т. 7 от тълкувателното решение, пряко и пълно
доказване, от липсата на изрично оспорване от останалите съделители. Отделно
останалите съделители в случая не са направили и изрично признание на тези
факти, съдът не ги е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, предвид
на което и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, те подлежат на доказване от
предявилия възлагателната претенция съделител. За установяването на същите два
релевантни за делото факти не са ангажирани никакви доказателства (дори и
такива за адресна регистрация на ищеца), предвид на което ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването като
възлагателната му претенция бъде отхвърлена от съда.
Неоснователно е възражението на
въззивника, че след като брат му К.А. се съгласил да получи парично уравнение,
това му изрично желание следвало да бъде зачетено от съда. За страните нямало
пречка да постигнат спогодба в смисъла, предложен в молбата на съделителя К.А.
от 05.10.2012г. - заявилите възлагателните претенции съделители да получат
имотите, а неговият дял да бъде уравнен в пари.
Неоснователно е
и позоваването на въззивника на привременните мерки, постановени по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата. В същата част решение № II-60-316/29.11.2011г. има характер на
определение, разпределението на ползването е временно – до окончателното
извършване на делбата и може да бъде изменено от същия съд до приключване на
делбеното производство – чл. 344, ал. 3 ГПК. Същото не обвързва съда относно
начина на окончателното извършване на делбата.
Основният принцип в делбата е всеки
съделител да получи част от делбеното имущество в натура, като неравенството в
дяловете се уравнява с пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. За да се спази този принцип е
допустимо в случаите като настоящия, когато в делбата участват наследници от
различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за
наследствените колена, делбата да се извърши по колена като в този случай
приложимият способ е чл. 353 ГПК. При по-малък на брой дялове от съделителите,
когато в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят
дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо за
прилагането на този способ съгласието на всички съделители. В този смисъл –
Решение № 60 от 26.07.2010г., по гр.д. № 534/2009г., I г.о. на ВКС.
Именно способът на чл. 353 ГПК е
приложеният от СРС такъв, при съобразяване предпочитанията на страните и на
роднинските им връзки, а именно, че ищецът А.А. и ответникът К.А. са братя,
т.е. наследници от едно коляно. Разпределението по чл. 353 ГПК е извършено
правилно. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите
да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба,
което е недопустимо.
Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, че СРС не изпълнил процедурата по чл. 350 ГПК - решение по чл. 350 ГПК
за съставяне на окончателен разделителен протокол се постановява само в случай,
че делбата се извършва чрез теглене на жребие. Когато делбата се извършва по
реда на чл. 353 ГПК, окончателен разделителен протокол не се съставя, тъй като
разпределянето на делбените имоти между съделителите се извършва по преценка на
съда с решението по чл. 253 ГПК. В този смисъл - Решение № 30/27.03.2019г. по
гр. д. № 1891/2018г., I г. о. на ВКС.
Пред настоящата съдебна инстанция са
събрани нови доказателства – заключение на СТЕ, изготвено от
вещото лице М.А. и заключение на тройна СТЕ, изготвено от вещите лица С., П. и Г..
Съдът за
изводите си обсъжда заключението на изслушаната по делото тройна експертиза,
дала заключение за пазарната стойност на делбените имоти към устните състезания
пред въззивния съд.
Съобразно
заключението пазарната стойност на процесния апартамент № 68, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл. *******, с площ от 66.66
кв.м, състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски бокс, заедно с таванско
помещение № 13, заедно с 1.105% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.1003.171.7.68, възлиза в размер
на сумата 245 000 лева.
Пазарната
стойност на недвижимия имот с площ 509 кв.м, съставляващ ПИ с идентификатор
29150.7107.603, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на територията – урбанизирана
и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), находящ се в с.
Железница, район Панчерево, местн. „*********,
за който е отреден УПИ, който съгласно становището на тройната
експертиза съставлява УПИ XV-603, кв. 53 по
действащия регулационен план на с. Железница, одобрен с решение № 83 по
протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и по графични данни е с площ от 480 кв.м,
заедно с построената в него жилищна сграда, възлиза в размер на сумата 83 600
лева.
В изпълнение на
поставените им задачи вещите лица извършили
контролно геодезическо заснемане на имота в с. Железница с идентификатор
29150.7107.603, резултатите от което онагледили в комбинирана скица към
заключението на тройната СТЕ с резултатите съобразно одобрената КККР за територията със заповед № № РД-18-36/17.06.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК. Установили, че заснетата на мястото ограда
отговаряла на отразената в действащата кадастрална карта граница на ПИ с
идентификатор 29150.7107.603, като разликите в координатите на заснетите точки
били по-малки от допустимите разлики по ЗКИР. Измерената на място площ на
делбения имот била 509 кв.м и съответствала на площта по кадастрални данни. При
разпита си по чл. 200 ГПК вещите лица поясняват, че делбеният имот никога не
бил имал площ от 1 000 кв.м, като в нотариален акт № 25, том XV, дело № 2781/1976г. на IV нотариус при
СРС липсвала идентификация на имота – планоснимачен номер, граници съобразно
графичен материал. По всички планове имотът бил с тази квадратура и с тази
форма. Единствено при действието на ЗТСУ минала регулация с малко отнемане, от
порядъка на 14 кв.м, от имота, което било незначително. Вещите лица установили,
че за изградената в имота сграда по делото нямало строителни книжа и
разрешения, като обстоятелството, че уличната регулация частично засягала
сградата, било проблем пред издаването на удостоверение за търпимост, което
оказвало влияние върху стойността на сградата. При положение, че през къщата
преминавала дворищно-регулационна линия, статутът й на търпим строеж бил
невъзможен. Освен това имотът се намирал в махала, в рамките на населеното
място, но отделена от селото, което обстоятелство също съобразили.
Въззиваемите Д.
С.. и П.М., чрез процесуалните си представители, оспорват заключението в частта
за дадената от вещите лица пазарна стойност на имота в с. Железница, като
намират същата за силно занижена. Смятат, че изградената в имота сграда
следвало да се оценява, без обсъждане на нейната търпимост.
Настоящият
съдебен състав напълно кредитира заключението на изслушаната пред СГС тройна
СТЕ, като обосновано и компетентно, изготвено от експерти с необходимата квалификация. Същите, запознати
с оспорването заявяват, че категорично поддържат заключението си относно така
дадената пазарна стойност на имота и не били налице основания за промяна на
заключението. Оценили имота такъв, какъвто го възприели съобразно техническите
си познания от икономическа гледна точка.
При
кредитиране на заключението на изслушаната пред СГС тройна експертиза,
настоящият съдебен състав приема, че делбеният имот в с. Железница има пазарна
стойност 83 600 лева, а апартаментът в гр. София има пазарна стойност 245 000 лева. Видно е че дяловете са два и са
на различна стойност, а съделителите са повече от дяловете, предвид на което и на основание чл. 69, ал. 2 ЗН на получилите в дял
имот на по-ниска стойност следва да бъде присъдена разликата за уравняване на
дела им в пари.
Ищецът А.В.А. и ответникът К.В.А., при разпределението по чл. 353 ГПК,
получават в дял имот на стойност 83 600 лева, докато квотата им (общо ½ ид.ч.) възлиза на 164 300
лева. Полагащото им се уравнение възлиза на 80 700 лева, като всеки от тях
следва да получи по 40 350 лева.
Ответниците Д.П. С.. и П.Д.М. получават имот на
стойност 245 000 лева, докато квотата им в правото на
собственост (общо ½
ид.ч.) възлиза на 164 300 лева. Тъй като същите съделители получават имот на
по-голяма стойност следва да заплатят на А. и К. А. горните уравнения на дяловете.
Съделителят Д. С.. следва да заплати уравнения на дяловете, както следва: 20
175 лева на ищеца А.В.А. и 20 175 лева – на ответника К.В.А.. Съответно
ответникът П.Д.М. следва да заплати уравнения на дяловете, както следва: 20 175
лева на ищеца А.В.А. и 20 175 лева – на ответника К.В.А..
По претенцията на ищеца по сметки по чл. 31,
ал. 2 ЗС, вр. чл. 346 ГПК:
Предвид нормата на чл. 31 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение
включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/
ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои
собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от
друг съсобственик. Доказателствената тежест за установяване на същите факти е
за предявилия претенцията съделител.
От влязлото в сила съдебно решение № II-60-316/29.11.2011г., постановено по
гр.д. № 9652/2010г. по описа на СРС, 60-и състав, по първата фаза на делбата
несъмнено се установява съсобственост на страните върху делбения недвижим имот
– апартамент № 68, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл. *******, с площ от
66.66 кв.м, състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски бокс, при съседи:
стълбище, апартамент № 67, двор, двор, заедно с таванско помещение № 13, при
съседи: коридор, таван № 12, двор, заедно с 1.105% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел 48, кв.
102 по плана на гр. София, местн. „Красно село – Стрелбище“, при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от съделителите.
Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение.
Едва след получаването на това известие от страна на ползващия съсобственик
последният се счита изпаднал в забава.
От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече
срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
По делото не се
твърди и не са представени доказателства за отправена от ищеца А.А. и получена
от починалия в хода на делото ответник Г.А.Т.покана. Липсва и признание от
нейна страна, че е получила изходяща от ищеца такава, за да приеме съдът същия
факт за безспорен. Поради липсата на елемент от фактическия състав на вземането
искането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява неоснователно и правилно е отхвърлено от
първоинстанционния съд.
По изложените
по-горе мотиви като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение на
СРС по втора фаза на делбата следва да бъде потвърдено, в частта, в която СРС
извършил делбата на основание чл. 353 ГПК, като на А.В.А. и К.В.А. поставил в
общ поземлен имот с идентификатор 29150.7107.603, а в дял на ответника Г.А.Т.поставил
недвижим имот – апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село –
Стрелбище“, ул. „*******бл. *******, в частта, в която съдът е отхвърлил
претенцията на ищеца А.А. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, на поземлен имот с идентификатор 29150.7107.603,
и в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 346 ГПК от А.В.А.
срещу Г.А.Т., починала в хода на производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Д.П. С.. и П.Д.М., иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за сумата 3 941.12 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на собствената му ¼ ид.ч. от апартамент № 68,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл. *******,
с площ от 66.66 кв.м, за периода от 01.03.2010г. до 08.10.2012г.
Решението
следва да се отмени единствено в частта относно присъдените уравнения на
дяловете, като СГС осъди конституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник Д. С.. да заплати уравнения на дяловете, както
следва: 20 175 лева на ищеца А.В.А. и 20 175 лева – на ответника К.В.А., а
ответникът П.Д.М. - да заплати уравнения на дяловете, както следва: 20 175
лева на ищеца А.В.А. и 20 175 лева – на ответника К.В.А..
При
постановяване на решението си настоящият съдебен състав следва да съобрази
актуалния статут на имотите, както и актуалната стойност на дяловете.
По разноските:
Доколкото първоинстанционното решение бива потвърдено в частта относно
претенциите по чл. 346 ГПК, а разноските за експертизи са заплатени съобразно
квотите на страните в съсобствеността, с настоящото съдебно решение настоящият
съдебен състав не присъжда разноски в полза на съделителите.
Съобразно нормата на чл. 355 ГПК страните следва да бъдат осъдени да
заплатят разноски за производството по делба, съобразно дяловете им.
Определената от вещите лица по изслушаното пред настоящата съдебна инстанция
заключение на тройна СТЕ делбените имоти имат обща пазарна стойност 328 600
лева. При така възприетата оценка дължимата от страните съобразно дела им
държавна такса във връзка с чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК е
от всеки от тях по 3 286 лева.
С първоинстанционното съдебно решение ищеца А.А. и ответникът К.А. са
осъдени да заплатят по сметка на СРС суми от по 1 619.74 лева, като с решението
си СГС на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, следва да ги осъди да доплатят
дължимата разлика от 1 666.26 лева за всеки от тях.
Съобразно първоинстанционното съдебно решение ответниците Д.П. С.. и П.Д.М., като
правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник Г.А.Т.,
следва да заплатят по сметка на СРС
сумата 2 924.20 лева, като с решението си СГС на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, следва да ги осъди да доплатят дължимата разлика от 1 666.26 лева за всеки
от тях.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
33294/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 9652/2010г., по описа на СРС, 60-и
състав, в частта, в която на основание чл. 353 ГПК на А.В.А.,
ЕГН **********, и К.В.А., ЕГН **********, в общ дял е поставен следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 29150.7107.603 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена
заповед за изменение в ККР, с адрес на поземления имот с. Железница, район
Панчерево, местн. „*********, с площ 509 кв.м, трайно предназначение на
територията – убранизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – 603, кв. 53, парцел XV, съседи на
имота: 29150.7107.604, 29150.7107.71, 29150.7107.679, 29150.7107.58,
29150.7107.605, а в дял на ответника Г.А.Т., починала в хода на производството
по делото и на мястото й, по реда на чл. 227 ГПК, конституирани наследниците й
по закон Д.П. С.., ЕГН **********, и П.Д.М., ЕГН **********, е поставен
недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1003.171.7.68,
съставляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село –
Стрелбище“, ул. „*******бл. *******, с площ от 66.66 кв.м, състоящ се от стая,
дневна, столова с кухненски бокс, при съседи: стълбище, апартамент № 67, двор,
двор, заедно с таванско помещение № 13, при съседи: коридор, таван № 12, двор,
заедно с 1.105% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, представляващо парцел 48, кв. 102 по плана на гр. София, местн.
„Красно село – Стрелбище“, в частта, в която е отхвърлена предявената от
А.В.А., ЕГН **********, претенция за
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, на
поземлен имот с идентификатор 29150.7107.603, с площ 509 кв.м, находящ
се в с. Железница, местн. „*********, район Панчерево, общ. Столична, по
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за с. Железница, общ.
Столична, със заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК, заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 43 кв.м, и в частта, в която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 346 ГПК от А.В.А. срещу Г.А.Т., починала в хода на
производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й
по закон Д.П. С.. и П.Д.М., иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за сумата
3 941.12 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствената му ¼ ид.ч. от апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к.
„Красно село – Стрелбище“, ул. „*******бл. *******, с площ от 66.66 кв.м, за
периода от 01.03.2010г. до 08.10.2012г.
ОТМЕНЯ решение №
33294/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 9652/2010г., по описа на СРС, 60-и
състав, в частта, в която Г.А.Т., ЕГН **********, е осъдена да заплати
уравнения на дяловете, както следва: на А.В.А., ЕГН **********, сумата 6 602.50
лева, и на К.В.А., ЕГН **********, сумата 6 602.50 лева, ведно със законната
лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, и в частта
относно посочената стойност на дяловете – 59 900 лева и 86 310 лева, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П. С.., ЕГН **********,
да заплати на А.В.А., ЕГН **********, сумата 20 175 лева, а на К.В.А.,
ЕГН **********, сумата 20 175 лева, представляващи уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва от влизане на настоящото решение в сила до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН **********,
да заплати на А.В.А., ЕГН **********, сумата 20 175 лева, а на К.В.А.,
ЕГН **********, сумата 20 175 лева, представляващи уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва от влизане на настоящото решение в сила до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, А.В.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата 1 666.26 лева –
държавна такса по извършването на делбата.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, К.В.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата 1 666.26 лева –
държавна такса по извършването на делбата.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, Д.П. С.., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата 1 666.26 лева –
държавна такса по извършването на делбата.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 355, вр. чл. 77 ГПК, П.Д.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата 1 666.26 лева –
държавна такса по извършването на делбата.
Банкова сметка ***: *** *********.
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано,
е влязло в законна сила в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията на
починалия в хода на делото съделител Г.А.Т.по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.