С тъжба от 10.09.2018 г. частният
тъжител Д.Н.Д. *** е обвинила С.Д.Р. от с.гр., ЕГН ********** в това,че на 26.04.2018
г. в с.Басарбово
Русенска обл. е нанесла на Д.Н.Д.
*** лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК
и в това, че на 26.04.2018 г. в с.Басарбово Русенска обл.
е казала на Д.Н.Д. в нейно присъствие думи унизителни
за честта и достойнството й наричайки я публично „курва,кучка“ – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК.
Частната тъжителка поддържа
изцяло тъжбата.
Подсъдимата дава обяснения,в
които не се признава за виновна.Отрича да е изрекла твърдените в тъжбата думи,
квалифицирани като обидни и да е нанасяла удари на тъжителката.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р. не е осъждана и не
е освобождавана от наказателна отговорност. Вдовица е.Към момента на
разглеждане на делото е пенсионер с размер на пенсията от около 200 лв.
Подсъдимата е леля на тъжителката
Д.. Родителите на Р. даряват половината си жилище на Д.. По-късно родителите на
Р. завеждат дело срещу Д. за разваляне на дарението.След като почиват Р.
встъпва в делото. Провеждат се множество съдебни заседания пред различни
инстанции , в които страните взаимно се обвиняват в неетично поведение към
родители и вследствие на това отношения между Р. и Д. са крайно
влошени.Гражданското дело не е приключило към пролетта на 2018г. и към
настоящия момент.
На 25.04.2018 г. почива майката
на Р., която е и баба на тъжителката. Същата вечер свид. Н.Н.
– баща на тъжителката и брат на подсъдимата, отива в дома на Р. където е тялото
на покойната. Докато текат уговорки за погребение позовавайки се на влошените
отношения Р. моли брат си да предаде на Д. да не ходи на следващия ден на
погребението. На следващата сутрин първо се провежда ритуал в дома на
починалата, а след това близките се отправят към гробищния парк. Там
подсъдимата, свид. И. И., С.Н., С.Н., К. Ц. слизат от автомобилите и се
отправят към гроба, където се намира
ковчега. Свид. Н.Н. се уговаря с дъщеря си
също да дойде и къде ще я чака.Пристигайки на гробищния парк слиза от
автомобила си на входа , за да изчака тъжителката и да отидат заедно до гроба.
В близост до гроба свид. А. – свещенник изчаква да
приключи гражданската церемония, която се води от служител на общината към
Гробищния парк. Още с приближаването си, подсъдимата забелязва тъжителката и се
насочва към нея с думите: “Тази кучка какво прави тук, да се маха”, нарича я и
“курва” и започва да я удря. В отговор Д. започва да отвръща на ударите, нарича
Р. “мършо”. Един
от ударите с ръка нанесен от Д. в лицето на Р. попада в очилата.Рамката се
счупва и счупената част одрасква на лявата скула на Р. до кръв. От ударите
нанесени с ръце от Р. на Д. ноктите причиняват охлузвания на лява и дясна предмишница.
Присъстващите се намесват и
разтървават подсъдимита и тъжителката, като
последната се оттегля и напуска мястото.
След случая и двете подават тъжби
за действията извършени от другата на 26.04.2018г. в Районен съд Русе,като
освен настоящото дело по тъжбата на Р. срещу Д. е образувано НЧХД №1835/2018г.
с подсъдим Д. и предмет престъпления по чл.146 ал.1 и чл.130 ал.2 от НК
Получените и от двете страни увреждания се
характеризират с медикобиологичния признак болка и
страдание – леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, като в тази насока взема предвид обясненията,
показанията на свид. И. И., С.Н., С.Н., К. Ц., Н.Н., С. А. както и от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи.
При установяване на
фактите съдът съдът подложи гласните доказателства на
особен анализ. Причината за това е, че в следствие на влошените отношения между
леля и племенница голямата част от присъстващите свидетели могат да се обособят
в две групи – от една страна бащата на тъжителката и неговото приятелско
семейство и служебно подчинен Н.Н. и съпругата му С.Н.
и от друга страна подсъдимата, дъщеря ú – свид.И.
И. и свид.Ц. – близък на подсъдимата.
Единственият
независим от двете по-горни групи свидетели , който е присъствал и е възприел съставомерните факти е свид.А..Присъствието
му на мястото е случайно и е свързано със службата,която изпълнява. Преди
26.04.2019г. не е познавал никой от останалите и по тази причина е
незаинтересован от изхода на делото и обективен в изложението си.Този свидетел
е имал възможност от непосредствена близост да възприеме действията на
подсъдимата и тъжителката. Могъл е да чува изречените от тях думи и липсват
емоционални и интелектуални пречки да ги запамети и възпроизведе от съда.
Всички останали
гласни доказателства, съдът цени частично съпоставяйки ги с показанията на свид.А..
За да приеме за
безспорно установена горната фактическа обстановка,съдът се позовава на следните
доказателствени средства:
От свидетелството за
съдимост се установява съдебното минало на подсъдимата.
От обясненията на
подсъдимата се установява формираното в нея негативно отношение към частната
тъжителка и причината за това.От нейните обяснения и показанията на всички
свидетели с изключение на свид.А. се установява
факта, че отношенията между роднините са се изострили по повод множеството
заседания по граждански дела започнати от починалата и продължаващи между
тъжител и подсъдим.
От показанията на свид.
И., С.Н., С.Н., Ц., Н.Н., А. се установяват мястото и
времето.
От показанията на свид. А. се установява, че подсъдимата и частната тъжителка
са крещели една срещу друга и взаимно са
се обиждали.
По конкретни
показания относно отправените обиди дават свидетелите свид.
И., С.Н., С.Н., Ц., Н.Н. от които се установява,че
подсъдимата е нарекла тъжителката „курва“ и „кучка“. От същите се установява, че
подсъдимата е изрекла обидните изрази по отношение на частната тъжителка и те
са възприети както от нея така и от свидетелите.
От обясненията и показанията на свид.
И. И. и Ц. подкрепени от показанията на независимия свидетел А. се установяват
обидните изрази с които частната тъжителка веднага е отвърнала на подсъдимата
наричайки я „мърша“. Установява се ,че този израз е възприет както от
подсъдимата, така и от присъстващите.
От показанията на свид.А. се установява, че размяната на обиди между
подсъдимата и частната тъжителка в един момент е прераснало във физическа
саморазправа. Двете се дърпали за блузите и бутали. От същите се установява, че
след разделянето на двете от роднините и по-късно на бузата на подсъдимата е
имало кръв.
От медицинските
удостоверения се установяват уврежданията получени от подсъдимата и тъжителката
в следствие от действията възпроизведени от свид.А..
От съдебномедицинската експертиза се установява вида и характера на получените
от тъжителката и подсъдимата телесни увреждания,както и обстоятелството, че и
двете носят белезите на един и същ вид лека телесна понвреда.
Приетото за
установено налага следните единствени и несъмнени правни изводи:
На 26.04.2018 г. в с.Басарбово
Русенска обл. посредством
думи, изречени в присъствието на частната тъжителка и още няколко лица, подсъдимата
е осъществила обективните признаци на състава на престъплението по чл.148 ал.1
т.1 от НК,тъй като по вербален начин е унизила честта и достойнството на частния
тъжител Д..В нейно присъствие я е нарекла „кучка” и „курва”.Думите ú са били целенасочени и чрез изричането
им е целяла да изрази собственото си отношение към тъжителката,като по този
начин да унизи честта и достойнството ú.
Обидните думи са изречени когато
подсъдимата се е намирала в непосредствена близост до пострадалата и тя е
съзнавала,че ще станат достояние на Д.,като точно това е била преследваната от
нея цел.Обидните изрази са възприети от пострадалата.Общоизвестен е факта,че
охарактеризирането на един човек като „кучка” и „курва” е обидно.Такава характеристика на една личност е несъвместима с
честта,достойнството и доброто име на личността според общоприетите норми за
морал и човешки отношения.Тези думи засягат
чувството на лично достойнство на личността,а казани в присъствието
на други лица целят да се изрази отношението на дееца към личността на обидения и да се измени обществената
оценка към личността
на частния тъжител.
Вербално Р. е насочила към
частната тъжителка своята негативна оценка за личността ú като я е изразила под формата на епитети и квалификации, които
по своето съдържание засягат честта и достойнството на Д.. Обидните изрази са изречени на
публично място и са станали достояние на няколко лица
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл.Подсъдимата е нормално психически развита и на възраст с богат житейски
опит, което дава основание да се направи извода,че е съзнавала,че изразите са
обидни за честта и достойнството на пострадалата и че ще достигнат до нея като
е искала постигането на точно тази цел.Съзнавала е, че тези думи ще бъдат
възприети от тъжителката и ще увредят честта и достойнството ú и че това
ще стане достояние на присъстващите на мястото и е искала настъпването на точно
този противоправен резултат,а именно публично да
унизи честта и достойнството на частната тъжителка.
По същото време и на същото място
веднага след възприемане на обидните изрази,тъжителката от своя страна е
отговорила на подсъдимата като я е нарекла „мърша“. При същите обстоятелства обидните
думи са изречени когато тъжителката се е намирала в непосредствена близост до подсъдимата
и първата е съзнавала,че ще станат достояние на Р.,като точно това е била
преследваната от нея цел.Обидните изрази са възприети от Р..Общоизвестен е
факта,че охарактеризирането на един човек като „мърша”
е обидно.Такава
характеристика на една личност е несъвместима с честта,достойнството и доброто
име на личността според общоприетите норми за морал и човешки отношения.Тези
думи засягат чувството на лично достойнство
на личността,а казани в присъствието на други лица целят да се изрази отношението на дееца
към личността на обидения и да се измени обществената оценка към личността на частния
тъжител. Изричайки този обиден израз подсъдимата също е осъществила обективните
признаци на състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 от НК тъй като на 26.04.2018 г. в с.Басарбово Русенска обл. посредством думи, изречени в
присъствието на Р. и още няколко лица, Д. по вербален начин е унизила честта и
достойнството на Р. като в нейно присъствие я е нарекла „мърша”.
Събраните доказателства дават
основание на съда да направи и следните изводи относно деяние и вина:
От обективна страна подс.Р. е
осъществила и обективните признаци на състава на престъплението по чл.130 ал.2
от НК,тъй като на 26.04.2018 г. в с.Басарбово Русенска обл. нанесла на Д.Д. удари, с
което ú причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдания, без разстройство на здравето.
Посредством удари с ръце
подсъдимата е причинила охлузвания на лява и дясна предмишница.
Получените телесни увреждания представляват медикобиологичен
признак на болка и страдания, без разстройство на здравето.
Деянието е осъществено при пряк
умисъл.С оглед възрастта и интелектуалното си ниво Р. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието.Съзнавала е, че ударите с ръка ще
причинят на пострадалата болка и страдания и точно тази цел е преследвала.
По същото време и на същото място
Д.Д. отвръщайки на ударите с ръце на подсъдимата от
своя страна посредством удари с ръце попаднали в областта на лицето също
ú е причинила лека телесна повреда изразена в причиняване на болка и
страдание.Действията на Д. срещу Р. дават основание на съда да приеме, че Д.
също е осъществила състава на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК,тъй като на
26.04.2018 г. в с.Басарбово Русенска обл. нанесла на С.Р. удари, с което
ú причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без
разстройство на здравето. Посредством удари с ръце Д. е причинила на Р. охлузвания на долен клепач на лявото око и
лява скула. Удряйки я с ръка в областта на лицето е счупила лявата дръжка на
очилата и тази дръжка е причинила уврежданията в областта на лявото око и
скула. Получените от Р. телесни увреждания представляват медикобиологичен
признак на болка и страдания, без разстройство на здравето.
Деянието е осъществено при пряк
умисъл.С оглед възрастта и интелектуалното си ниво Д. е съзнавала общественоопасния характер на деянието.Съзнавала е, че
ударите с ръка ще причинят на пострадалата болка и страдания и точно тази цел е
преследвала.
При определяне на отговорността,
съдът намери, че както за обида ,така и за причиняване на лека телесна повреда
отговорност следва да понесат както подсъдимата ,така и частната тъжителка.
Веднага след като е възприела обидните изрази Д. от своя страна е отвърнала на Р.
наричайки я с обедни изрази. По тази причина и на основание чл.148 ал.3 от НК и
Р. и Д. следва да бъдат освободени от налагане на наказание.
При същите обстоятелства и
подсъдима и частна тъжителка са си нанесли взаимно леки телесни повреди
изразени в причиняване на болка и страдания, без разстройство на
здравето.Веднага след получаване на охлузването на предмишниците
Д. е отвърнала като е нанесла на Р. същата по вид и характер телесна повреда.
Този факт дава основание на съда да приеме, че са налице материално правните
предпоставки на чл.130 ал.3 от НК и тъй като и двете взаимно са си нанесли
еднакви по вид телесни повреди при едни и същи обстоятелства следва да бъдат освободени
от налагане на наказание и за тези престъпления.
Гражданския иск предявен от Д.
против Р. като недоказан следва да се отхвърли изцяло.В хода на наказателното
производство частният тъжител и неговия повереник не
представиха нито едно доказателство за претърпени болки и страдания от Д..
Болките и страданията като субективни усещания не следват автоматично
получаването на телесно увреждане. Същите представляват реакция на конкретния
организъм и подлежат на доказване. Доказателства за такива не се представиха,
поради което искът за обезвреда се явява недоказан и
като такъв следва да се отхвърли изцяло.Поради недоказаност на главния иск се
оказва и неоснователен акцесорния за лихва.
Предвид
обстоятелството, че и подсъдим и тъжител са освободени от налагане на наказание
поради взаимно обиждане и нанасяне на телесни повреди съдебните разноски следва
да останат за всяка от двете така както са направени.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: